Р Е Ш Е Н И Е   № 115

 

29.05.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 123 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ДРИЙМ ГЕЙМС“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК 148040805, подадена чрез адв. Д.Е. ***, срещу решение № 944/22.12.2016г., постановено по т. д. № 760/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от въззивника срещу Е.А.Г., К.В.Г., А.В.Г., С.П.С. и П.С.С., за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, представляващи неустойки по договор за проектиране, продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, с нотариална заверка на подписите на Нотариус П. Д. от 10.10.2006г., както следва: от Е.А.Г. се претендира неустойка в размер на 20 000 евро, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 29.01.2016г. до изплащане на задължението; от С.П.С. и от П.С.С. – от всеки по 20 000 евро, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на задължението; от останалите трима ответници Е.А.Г., А.В.Г. и К.В.Г. – по 6 666.66 евро, представляващи 1/3 част от предвидената в чл. 4 от договора неустойка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане; солидарно от всички ответниците - сумата 950 лв., представляваща разноски на ищеца по проектиране на ПУП за процесния имот, както и сумата 13 706 лв. - разноски на ищеца за изготвяне на идеен проект за бъдещата сграда, ведно със законните лихви върху всички главници от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.

Поддържайки доводи за недопустимост на решението, въззивникът моли за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от пъровинстанционния съд, а в евентуалност, отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Съображенията за недопустимост на решението са, че не е направено валидно възражение за погасителна давност от страна на ответниците, в резултат на което съдът се е произнесъл служебно по този въпрос. По правилността на решението не са релевирани конкретни оплаквания, различни от искането за разрешаване на спора без прилагане на правилата за погасителна давност спрямо процесните парични вземания. Претендират се съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемите Е.А.Г., К.В.Г., А.В.Г., С.П.С. и П.С.С., представлявани от адв. М.В. от ВАК, представят общ отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и се сочат съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Доводите на въззивника, извличани от твърдения за нередовност на направеното от ответниците възражение за погасяване на процесните вземания по давност, са относими към преценката за правилността на решението.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, чл. 82 и чл. 86 ЗЗД. Ищецът „ДРИЙМ ГЕЙМС“ ЕООД цели реализиране на отговорността на ответниците Е.А.Г., С.П.С. и П.С.С. като възложители по Договор за проектиране, продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, както и на ответниците К.В.Г. и А.В.Г. като наследници на възложителя Венелин Калчев Г.. Претендират се парични задължения с компенсаторен характер по раздел III, чл. 4 от договора за неизпълнение на задължения по раздел ІІ, чл. 9 от същия. По този договор ищецът – изпълнител е следвало да получи 70% от РЗП на бъдещата сграда, за възложителите сем. Генови е уговорено обезщетение– три апартамента от 66 кв.м. и сумата от 50 000 евро, а за сем. Събеви – един апартамент от 70 кв. м. и шивашко ателие от 33 кв. м. на партер. Конкретните обекти от бъдещата сграда е следвало да се определят с анекс, след окончателното проектиране. Договорната клауза на чл. 4 от Раздел ІІІ, на която са основани искови претенции гласи, че „ при неизпълнение на задълженията по Раздел ІІ, чл. 3 или чл. 9 или чл. 14, ал. 2, както и ако някой от възложителите откаже сключването на анекс – договори по Раздел ІІ, чл. 8, изпълнителят има право отказалият се възложител да му заплати направените до този момент разноски във връзка с проектирането и строителството на обекта, както и неустойка в размер на 20 000 евро и всички направени разходи“.

В исковата молба се твърди неизпълнение от страна на всички възложители на задълженията за снабдяване на изпълнителя с нотариално заверено пълномощно по Раздел ІІ, чл. 9, необходимо за осъществяване на поетите от изпълнителя задължения по раздел І за провеждане на цялостна процедура по проектиране и одобряване на всички строителни книжа и документи от надлежните органи за обект: жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Дубровник“. Същевременно се сочи, че изпълнителят е изправна страна по договора, като освен задълженията за проектиране и строителство до възможния етап без снабдяването му с пълномощно от собствениците, е изпълнил и поетото задължение за заплащане на необходимите суми за погасяване на кредит на собствениците на терена, с цел заличаване на вписана ипотека.

Неустойка в пълния уговорен в чл. 4 от Раздел ІІІ размер от 20 000 евро се претендира от всеки от възложителите Е.А.Г., С.П.С. и П.С.С., а от тримата наследници на възложителя Венелин Калчев Г. – по 1/3 в размер на 6 666.66евро. Освен неустойки, се иска и солидарно осъждане на ответниците да заплатят на изпълнителя направени разходи по изпълнението на договора, както следва: в размер на 950 лв. - заплатено възнаграждение по договор за проектиране от 16.05.2008г., сключен с арх. Р. Г., за изработване на ПУП –ПРЗ, одобрен със заповед от 28.08.2008г. на Кмета на Община Варна; в размер на 13 760лв. - заплатено възнаграждение по договор за проектиране от 29.11.2006г., сключен с ДЗЗД „Тектон“, представлявано от арх. Д. Николов. Според ищеца солидарността произтича от общо поетите задължения с договора от 10.10.2006г.

Ответниците оспорват исковете изцяло по основание. Релевира се правоизключващо възражение за нищожност на процесния договора поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал .2 ЗЗД, в резултат на липсата на надлежна индивидуализация на дворното място, в което е следвало да се осъществи строителството на нова сграда – не е посочен административен адрес, площ и съседи. В евентуалност се твърди, че ищецът е неизправната страна по договора поради неизпълнение на поетите задължения от 2006г. до настоящия момент, а именно да изготви и предаде цялостно проектиране на жилищна сграда съгласно одобрен ПУП – ПРЗ, а възложителите, като изправна страна, са упражнили правото си да развалят договора. Оспорват се твърденията за направени разходи от изпълнителя по изготвяне на ПУП за процесния имот ищеца и идеен проект за бъдещата сграда и техния размер. В евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Според ответниците началото на давностния срок е датата 03.08.2007г., когато ищецът е потърсил правото си на защита по съдебен ред.

Въззивният съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, и въз основа на нея са направени правилни и обосновани правни изводи относно изправността на ищеца по валидно правоотношение и неизправността на ответниците, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 ГПК.

С процесния договор за проектиране, продажба на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, с нотариална заверка на подписите на Нотариус П. Д. от 10.10.2006г., ищецът - изпълнител е поел задължение да снабди бъдещата сграда с всички проекти и строителни книжа в срок не по-малък от 6 месеца, като задължението се смята изпълнено при снабдяване с разрешение за строеж на сградата. Възложителите са поели задължение да прехвърлят общо 10 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което ще бъде изградена сградата. Установено е в процеса, че собствениците на терена не са изпълнили задължението си да снабдят изпълнителя с нотариално заверено пълномощно съгласно чл. 9, Раздел ІІ от договора. Същевременно, по нотариален ред, на 01.11.2006г., същите са прехвърлили идеални части от дворното място на изпълнителя, но непосредствено след прехвърляне са заявили, че считат договора за нищожен, евентуално претендират развалянето му поради неизпълнението от ищеца и от тогава отказват необходимо съдействие за изпълнението му.

Направеното от ответниците правоизключващото възражение за нищожност на договора за проектиране и строителство поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал .2 ЗЗД, е неоснователно по твърдения, тъй като недостатъчната индивидуализация на имота или погрешното му посочване в един от разделите не прави същия недействителен, а налага тълкуване на волята на страните. Съгласието за извършване на строителство следва еднозначно от описанието на собствения на ответниците имот в началото на договора и се потвърждава от осъщественото, в изпълнение на договора за проектиране и строителство, прехвърляне на ид. части от терена на изпълнителя по нотариален ред, с нот. акт №18/2006г., в който имотът е надлежно индивидуализиран.

Изправността на ищеца по договора за проектиране и строителство към 2007г. е установена със сила на пресъдено нещо като част от фактически състав по постановено между същите страни решение № 1416/14.05.2007г. по гр. д №1393/2007г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявен от възложителите иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора по нот. акт №18/2006г. на Нотариус П. Д., сключен в изпълнение именно на процесия договор. Към момента на отправяне на едностранно изявление за разваляне на договора от възложителите - 30.01.2007г., действително не се установява неизпълнение от страна на ищеца, съобразно уговореното в договора. Същевременно възложителите не твърдят, че са предоставили на инвеститора пълномощно, в следващия период до иницииране на настоящия спор, задължително необходимо за продължаване на изпълнението, въпреки отправената им покана. Тези обстоятелства изключват собствената им изправност и са пречка за възникване в тяхна полза на потестативно право за разваляне на договора с едностранно изявление. Доколкото не се твърди преустановяване на договорната връзка поради невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или безполезност на изпълнението, или уговорка за изпълнение непременно в определено време, за да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо е то да е направено от изправната страна.

Тъй като, предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата, настоящата инстанция следва да обсъди подробно фактическите обстоятелства и да формира правни изводи във връзка с оплакванията в жалбата досежно валидността и основателността на възражението на ответниците за погасяване на исковете по давност, независимо от препращането към част от мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК.

Погасителната давност (давностният срок) е времеви период, след изтичането на който вземането се погасява по давност, т. е. не престава да съществува, но се губи възможността същото да бъде събрано по принудителен ред от кредитора. На основание чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно – за да прояви погасителния ефект от изтичането надавностния срок е необходимо заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на субективното право.

Основателността на оплакването в жалбата, че не е направено валидно възражение от ответниците за погасяване по давност на процесните парични вземания, не се потвърждава от данните по делото.

Възражението е релевирано в процеса своевременно, респ. същото е обективирано в подадения в срок отговор на исковата молба /лист 29 от гр. д. № 1592/2016г. по описа на ВРС/. Ответниците са посочили в отговора, че според тях начало на давностния срок е датата 03.08.2007г., „ когато ищецът е потърсил правата си по съдебен ред“. В определението по чл. 140 ГПК, съдът е поискал от страната уточнение във връзка с обстоятелствата, с които се свързва датата 03.08.2007г., посочена като начало на давностния срок. Дадените указания не са по реда на чл. 101 ГПК, тъй като не става въпрос за ненадлежно извършено процесуално действие, а от страна е поискано изясняване на твърдения за факти. В крайна сметка, въпреки че няма изрично уточнение, става ясно, че на посочената в отговора дата 03.08.2007г. е постановено определение по ч. гр. д. № 5996/2007г. по описа на ВРС, 19 състав, с което на изпълнителя „Дрийм геймс “ ЕООД е отказано издаване на изпълнителен лист срещу възложителите за дължими неустойки и разноски по договора, по реда на чл. 242 ГПК / отм./. Изричното изясняването на този факт обаче, въз основа на който страната счита, че е настъпила изискуемостта на процесните вземания от определена дата, е без значение за преценката относно валидното сезиране на съда със своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност. По това възражение съдът дължи произнасянето съобразно установените по делото факти и приложимите императивни правни норми- чл. 110 и сл. ЗЗД, според вида на вземането, период на давността, спиране, прекъсване и т. н., независимо от съображенията на страната, позоваваща се на давност, за начало на давностния срок, за приложимост на специален / по - кратък/ давностен срок или на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

В жалбата са изложени и съображения по същество срещу неоснователността на възражението за давност, в които се констатира вътрешно противоречие. От една страна се поддържа, че тъй като договорът за проектиране и строителство е действащ, а не е прекратен, не са започнали да текат давностните срокове за произтичащите от него вземания за неустойки и направени разходи. От друга страна, процесните вземания се претендират като такива, чиято изискуемост е настъпила преди подаване на исковата молба, при действащо правоотношение, а преустановяването на договорната връзка ищецът изрично отрича като елемент от фактическия състав за възникване на правата му по неустоечната клауза на чл. 4 от Раздел ІІІ от договора.

В процеса са надлежно установените следните факти и обстоятелства, явяващи се релевантни по възражението за погасителна давност:

С нотариална покана от 06.02.2007г., с рег. № 1169 по описа на нотариус П. Д., ищецът е поканил възложителите по договора за явяването им пред нотариус на определена дата – 09.03.2007г., за предаване на нотариално заверени пълномощни, необходими във връзка с изпълнението на договора. Направено е предупреждение, че в случай на неявяване страните следва да заплатят дължимата неустойка, ведно с направените от изпълнителя разходи. Съгласно съдържанието на Констативен протокол № 21, том І, рег. № 2008/12.02.2007г., съставен от Бл. Христова – помощник нотариус по заместване на Ил. Маджунова, на посочената дата е осъществена среща между всички страни по сделката, като инвеститорът отново е отправил аналогична покана до възложителите за изготвяне и предаване на нотариално заверени пълномощни, предвидени с клаузата на чл. 9 от договора, или за заплащане от всеки от тях на неустойка в размер на 20 000 евро и на направените разходи по изпълнението на договора.

Между страните не е възникнал спор за това, че с клауза на чл. 4 от Раздел ІІІ от договора са уговорени последици от неизпълнение на конкретни, съществени за цялостното изпълнение, задължения на възложителите / по Раздел ІІ, чл. 3 или чл. 9 или чл. 14, ал. 2/, които последици настъпват при действащо правоотношение, на основание чл. 92, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, а не такива за обезщетяване на вреди от разваляне на договора поради виновно неизпълнение - чл. 92, ал. 1 във вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Тъй като за задълженията по чл. 9, Раздел ІІ от договора страните не са уговорили срок, възложителите са в забава относно изпълнението им с изтичане на предоставения им от изпълнителя срок – 09.03.2007г. С изтичането на срока е настъпила изискуемостта на вземанията, предвидени в чл. 4, Раздел ІІІ от договора като правна последица от конкретното неизпълнение и това е началото на давностния срок за вземанията за неустойка и за направените до този момент разходи по изпълнение. За претенцията в размер на 950 лв., представляваща заплатено на 03.06.2008г. възнаграждение от изпълнителя по сключен от него договор за проектиране на ПУП с арх. Румяна Г., началото на давностния срок е датата на разхода – 03.06.2008г., доколкото към този момент възложителите вече са били в забава относно изпълнението на задълженията по чл. 9, Раздел ІІ от договора, но плащането е извършено след изтичане на определения от ищеца подходящ срок за изпълнение.

Процесните вземания за неустойки от неизпълнение на договорни задължения се погасяват с изтичане на тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Паричните задължения за направени разходи от изпълнителя, при неоснователен отказ на насрещната страна да окаже необходимото съдействие след започване на изпълнението му, нямат правния характер на обезщетение или неустойка от неизпълнен договор. Притезанията са за репариране на добросъвестно направени разноски от изпълнителя в периода на започнало изпълнение по валидно правоотношение. За това вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Исковата молба е подадена на 29.01.2016г., към който момент са изтекли съответните давностни срокове за всички процесни вземания. Последният давностен срок, който е за претенцията в размер на 950 лв., представляваща направен разход за възнаграждение по договор за проектиране, платено на 03.06.2008г., е изтекъл на 03.06.2013г., тъй като е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

През м. януари 2016г. ищецът за пореден път е отправил нотариални покани, чрез нотариус К. К., до възложителите и наследниците на починалия възложител, за явяване пред същия нотариус за подписване на пълномощно за следващите процедури по проектиране и извършване на строителството на сградата, или, при нов отказ за изпълнение, изискване на плащане на неустойка от 20 000 евро, както и сторените разноски, Тези обстоятелства нямат действие спрямо към вече изтеклите давностни срокове. Право на кредитора е да иска изпълнение когато и колкото пъти счете, че е необходимо, за да получи дължимото, включително и да настоява да се изпълнят погасени по давност задължения. Хипотезите, при които давността спира и прекъсва, са уредени с императивни правни норми – чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, и такива не се установяват по делото, а отделно от това – изтеклата погасителна давност не може да спира или се прекъсва.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно – деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемите, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 000лв., представляваща заплатено от Е.А.Г. и С.П.С. адвокатско възнаграждения за въззивна инстанция по договор за правна помощ.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 944/22.12.2016г., постановено по т. д. № 760/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „ДРИЙМ ГЕЙМС“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 148040805, представлявано от управителя Т. К. Д., да заплати на Е.А.Г., ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, общо сумата 2 000 лв. / две хиляди лева/, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивно производство по в. т. д. № 123/2017г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.