РЕШЕНИЕ

   № 101

               гр.Варна, 14.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.04.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №123  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Подадена е жалба от синдика на „В и В - строй“ ООД /н/ - гр.Варна срещу решение №24/11.01.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №639/2017 г., с което исковете му по чл.647, ал.1, т.3-ТЗ и чл.34 във вр. с чл.55, ал.1,пр.1 - ЗЗД са отхвърлени, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.  Синдикът моли в с.з. за уважаване на жалбата му.

Ответниците по жалбата – „В и В - строй“ ООД /н/ - гр.Варна и А.Ю.Д. *** молят с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалните си представители за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доколкото няма данни купувачът, притежаващ самостоятелни обекти в сградата на ул.“Тодор Радев Пенев“ №7, гр.Варна /апартамент с изба №6 и паркомясто №13 в сутерена/, да е съсобственик и на дворното място, в което тя е изградена,  няма пречки продавачът – дружеството собственик на земята да му прехвърли и идеални части от него. Тази възможност е реализирана със сключения между тях договор за продажба по нот.акт №19/20.02.2013 г., като с него на А.Д. са продадени идеални части от дворното място, а не реални части - обособен обект паркомясто. Нотариалният акт за отстъпване правото на строеж и разрешението за ползване предвиждат разпределяне на дворното пространство на 17открити /наземни/ паркоместа, но не е доказано какво поначало включва изграждането на тези паркоместа, както и че такива са били изградени в дворното място към датата на сделката. С нотариалния акт са прехвърлени идеални части, а не право на строеж на паркомясто; няма и представен сключен нотариално заверен договор на собствениците на идеални части от дворното място за разпредяляне ползването на паркоместа, така че не може да се обоснове заплащане на цена, различна от обичайната за продажба на идеални части от дворното място.

При това положение, не може да се възприеме основното заключение на СОЕ на вещото лице М.М, което ползва като пазарни аналози средно-пазарни цени за незастроени, подлежащи на застрояване, имоти в жк „Победа и други съседни квартали, вместо такива за застроени имоти с прилежащи дворни места, неподлежащи на застрояване. Допълнителното заключение на същото  вещо лице е изготвено въз основа на действителни сделки за продажба през 2013 г. на идеални части от застроени парцели в района на парцела, предвид което то следва да се приеме за обективно и компетентно дадено. Реалното търгуване на идеални части от парцели, подобни на процесния, е обективният измерител за средно-пазарната цена, която е заплащана от купувачите при сделки с такъв предмет през 2013 г., а именно – 62.50 лв/кв.м. Спрямо тази единична цена заплатената по процесния нотариален акт цена от 1250 лв е близка до средно-пазарната такава за продадените 22.06 кв.м. – 1378.79 лв  съгласно допълнителното заключение на вещото лице.

Ето защо, даденото /прехвърлените от дружеството, сега – в несъстоятелност,  идеални части от дворното място/ не надхвърля значително по стойност полученото /заплатената от купувача цена/, искът по чл.647, ал.1, т.3-ТЗ, както и обусловеният от него иск по чл.34 във вр. с чл.55, ал.1, пр.1-ЗЗД, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Няма искане за присъждане и представени доказателства за направени  съдебни разноски за въззивната инстанция, предвид което такива съобразно изхода на спора не се присъждат в полза на ответниците по жалбата. На основание чл.649, ал.6 – ТЗ от масата на несъстоятелността следва да се събере държавна такса  за въззивното производство, която възлиза на 50 лв общо по двата иска /50% от събраната такава за първоинстанционното производство/.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №24/11.01.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №639/2017 г.

ОСЪЖДА „В и В - строй“ ООД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК 103811226, да заплати в приход на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 50 лв - държавна такса  за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.