О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  166                                                2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  двадесет и седми март                                                    година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                    М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 124 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Силвър Бийч“ ЕАД, ЕИК 200432364, със седалище и адрес на управление гр. Варна, , ул. „Н. В*”, № 3, вх.Г, ет.8, офис 21, представлявано от изпълнителния директор К* К*против определение № 424/17.11.2016г.  на Шуменския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 730/2011г., с което са оставени без разглеждане  възражението на дружеството  и възражението на „Еър пропърти девелопмънт”АД (в несъстоятелност), ЕИК 200958720, представлявано от изп. директор Ф* Р* Х*, поради недопустимостта им и производството по делото е прекратено. Твърди, че без основание и в нарушение на правилото на чл.692 ал.4 ТЗ съдът по несъстоятелността е отказал да разгледа и се произнесе по основанията, по които е въведено оспорването по чл.690 ТЗ. Счита за неправилно заключението на съда по несъстоятелността, че процесното вземане не може да се оспорва съгласно чл.691 ТЗ по следните съображения :

 Производството по т.д. № 54/2014г. на ШОС е прекратено поради недопустимост – липсата на правен интерес у синдика на „Еър пропърти девелопмънт“ АД, /н/ да води отрицателния установителен иск. Несъстоятелният длъжник не е бил страна в това производство. Независимо от това, с определение 559/23.12.2014г. на  ШОС по същото дело, в производство по чл.248 ГПК  „Еър пропърти девелопмънт“ АД /н/ е осъдено да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 10 887,45лв разноски по делото за ю.к.възнаграждение. Това определение е влязло в сила на 25.04.2015г. и въз основа на него Банката се е снабдила с изпълнителен лист от 01.08.2016г. На 04.08.2016г. вземането на Банката е предявено  на осн.чл.688 ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Еър пропърти девелопмънт“ АД и е включено в списъка на предявените и приети от синдика вземания. Тъй като дружеството не е било страна в исковото производство, то не може да бъде задължено за разноски. Освен това самото производство по чл.248 ГПК е осъществено при съществени процесуални нарушения, тъй като на „Еър пропърти девелопмънт“ АД /н/ не е връчено искането за разноски, не му е предоставена възможност да изрази становище по него, нито му е връчвано определение № 559/23.12.2014г. Ето защо спрямо това вземане разпоредбата на чл.691 ТЗ не намира приложение.

Моли съда да отмени като неправилно и постановено при особено съществени нарушения на процесуалния закон обжалваното определение № 424/17.11.2016г. На второ място моли съда да произнесе уважително въведените от него отменителни основания и като даде задължителни указания по приложението на чл.691 от ТЗ вр.чл.26 ал.1, чл.248 ал.2 ГПК, съобразено и с постановените по т.д. № 54/2014г. от ШОС, определение № 352/08.08.2014г. и произнесеното от Варненския апелативен съд по в.ч.т.д. № 136/2015г. определение 215/20.03.2015г. да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от съда по несъстоятелността. Предлага въззивната инстанция да даде указания в подкрепа на това, че правилото на чл.691 ТЗ не подлежи на разширително тълкуване и не се отнася до случаите, когато несъстоятелният длъжник няма качеството на страна в процеса, проведен с участието на синдика.

„Първа инвестиционна банка“ АД е депозирала писмено становище, според което частната жалба е недопустима по следните съображения : Производството по несъстоятелност на „Еър пропърти девелопмънт“ ЕАД /н/ е спряно с решение от 16.01.2017г. по реда на чл.632 ТЗ. Разглеждането на частни жалби докато производството е спряно е недопустимо. На второ самостоятелно основание частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение е постановено по реда на чл.692 от ТЗ и   съгласно изричния императив на чл.692 ал.6 ТЗ то не подлежи на обжалване. На трето самостоятелно основание разпоредбата на чл.691 ТЗ забранява да се оспорва вземане, което е възникнало с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, какъвто е процесният случай. Освен това разгледано по същество обжалваното определение е законосъобразно. Моли съда да остави без разглеждане като недопустима частната жалба, евентуално  - без уважение като неоснователна. Претендира ю.к. възнаграждение в размер на 1 000лв.

Постъпила е и частна жалба от „Еър пропърти девелопмънт“ АД /н/  срещу същото определение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на СПН на определение № 559/23.12.2014г. по т.д. № 54/2014г., с което са присъдени разноските за ю.к. възнаграждение, тъй като дружеството не е страна в производството по делото. Следователно съобразно правилата на чл.78 ГПК и тези на чл.298 ГПК  определение № 559/23.12.2014г. не формира СПН спрямо „Еър  пропърти девелопмънт“ АД /н/. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпило от „Първа инвестиционна банка“ АД становище се изразяват съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата, идентични с тези срещу частната жалба на „Силвър Бийч“ ЕАД. Иска се от  съда да остави без разглеждане като недопустима и настоящата частна жалба, евентуално – без уважение като неоснователна. Претендира се ю.к. възнаграждение в размер на 1000лв.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

С обжалваното определение №  424/17.11.2016г.  на Шуменския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 730/2011г. са оставени без разглеждане  възраженията на „Силвър Бийч“ ЕАД  и на „Еър пропърти девелопмънт”АД /в несъстоятелност/, подадени по реда на чл.690 ал.1 ТЗ срещу списъка на  приетите от синдика вземания,  поради констатирана от съда по несъстоятелността тяхна недопустимост и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че съгласно чл.691 ТЗ не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за  откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдика. Действително вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД за ю.к. възнаграждение в размер на 10 887,45лв е установено с влязъл в сила съдебен акт – определение № 559/23.12.2014г. по т.д. № 54/2014г. на ШОС, влязло в сила на 25.04.2015г., т.е. – след решението за откриване на производство по несъстоятелност и в производство, в което участие е взел синдикът. Наведените от частните жалбоподатели възражения и оплаквания срещу това  определение, постановено в производство по чл.248 ГПК, не могат да бъдат релевирани, респ. – уважени  в друго производство. С оглед на фактическата установеност по делото и настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.691 ТЗ, поради което направеният от първоинстанционния съд извод в тази насока следва да бъде споделен.

По изложените съображения частните жалби на „Силвър Бийч“ ЕАД и „Еър пропърти девелопмънт“ АД /н/ следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И      :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на „Силвър Бийч“ ЕАД, ЕИК 200432364 и на „Еър пропърти девелопмънт”АД (в несъстоятелност), ЕИК 200958720 срещу определение № 424/17.11.2016г.  на Шуменския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 730/2011г., с което са оставени без разглеждане  възраженията на същите дружества по реда на чл.690 ал.1 ТЗ и производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :