Р Е Ш Е Н И Е № 94

 

Гр.Варна, 02.05. 2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

        ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 124 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2547/24.01.2018 година от „СИРИУС-49“ ЕООД, ЕИК-103254318 срещу решение No-894/20.12.2017 година, постановено по т.д.1013  по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК 103254318 със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, дължи на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, сумата от 54 393,71лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за периода 28.11.2017г. до 25.02.2014г., за която е издадена фактура №0105060132/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски №1100241762, както и на сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата от 19.03.2014г до 13.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.422 от ГПК и е осъдено „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК 103254318 със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, сумата от 1449,88лв., представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1904,88лв.,  представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски /държавна такса, адвокатско възнаграждение и разноски в обезпечителното производство/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че проведения установителен иск е недопустим, тъй като е налице различие между поисканото със заповедта и проведеното исково производство, като разминаванията са отстранени чрез недопустимо разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, извършена служебно. В подаденото заявление е посочено, че се касае за фактура за неплатена ел.енергия, а в исковата молба се претендира заплащане на корекционна сметка, което представлява недопустимо изменение на основанието, на което се претендира процесната сума. Неправилно е решението и в частта относно обезщетението за забава, тъй като съда погрешно е приел, че посочения падеж във фактурата е реално уговорен.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като,  окръжният съд не е взел под внимание наведения факт за погасяване на вземането по давност. Ако иска бъде отхвърлен с обратна сила се заличава прекъсването на теченето на давността, а не започва да тече нова давност от влизане на решението в сила, поради което решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е представила писмен отговор в срок, с който моли да се потвърди решението и се присъдят направените разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „Енерго-про  продажби“ АД излага, че с ответника са в облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за обект с  абонатен №1575056, с адрес на потребление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, кораб, за което е издаден клиентски номер 1100241762. Твърди се, че облигационните отношения на страните са уредени от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ, и по-конкретно от чл.17, т.2, чл.16, ал.1, т.2, чл.26, чл.27и чл.38.

С влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС предявените отрицателни установителни искове от ответното дружество за недължимост на процесните суми са отхвърлени, като въпросът за дължимостта им е решен със сила на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика.

Предвид изложеното, ищецът е пристъпил към събиране на дължимите суми, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав. В срока по чл.414 от ГПК по делото е постъпило възражение от ответника – длъжник, което обосновава интереса от предявения установителен иск.

По направеното възражение за давност намира, че давността за процесното вземане е спряла да тече, съгласно чл.115 б.ж ЗЗД, за периода от подаване на исковата молба пред ВОС, въз основа на която е образувано т.д.№510/2014г., именно 13.03.2014 година до влизане в законна сила на решението - 30.11.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е подадено на 30.03.2017г., поради което давността не е изтекла. Излага още, че от датата на влизане в законна сила на решението по т.д №510/2014г. на ВОС - 30.11.2016г е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по аргумент на чл.117 ал.1 ЗЗД.

Ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като основанието на иска по 422 ГПК е с основание различно от това по чл.410 ГПК изложено в заявлението за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№4206/2017 година на ВРС – 16 състав. Искът е недопустим, тъй като е налице влязло в сила решение, отнасящо се до същото вземане.

Оспорва дължимостта на процесната сума, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период и констативния протокол, въз основа на който същите са начислени, доколкото същият представлява частен документ и няма обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва методиката и начина на начисление на процесната сума, тъй като не е налице просрочие или нарушение на задълженията му на потребител. Сумата, предмет на исковете е произволно начислена и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел.енергия. В договора за продажба на ел.енергия не се съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а ищецът не се е съгласявал едностранно и без негово участие да се извършва корекция на сметката му. Считано от 01.2007г. „Енерго Про Мрежи” АД не притежава правомощия за продажба на ел.енергия, поради което и не може да коригира сметките за вече платената такава. Общите условия, въз основа на които е извършена корекцията на сметка не са приети по надлежния ред, представляващия ответното дружество не е запознат със същите и не са изпълнени изискванията за надлежното им публикуване.  По делото не са представени доказателства за наличие на договор за присъединяване и договор за продажба на ел.енергия между страните, от които да е видно какви са условията за уреждане на отношенията по повод на продажбата на ел.енергия. Корекционната процедура е основана на нищожни правни норми, които противоречат на правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи и противоречат на интереса на потребителя. Същата е в противоречие с чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Сметката е начислена по по-високи от утвърдените към момента на определянето й цени от ДКЕВР, както и в разрез с нормата на чл.24 от ЗБНБ, тъй като се касае за нередовно водено счетоводство от ищеца.  Ищецът следва да докаже, че е предоставил такова количество енергия. Претенцията на ищеца е погасена по давност. Доколкото се касае за периодични плащания, същите се погасяват с кратката тригодишна давност. Към датата на приключване на производството по т.д.№510/2013г. на ВОС вземането не е било погасено. Погасяването му е настъпило на 28.02.2017г. Този факт не е бил въвеждан в предходното производство, тъй като е настъпил след приключването му и възражението е въведено с отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Безспорно е между страните, че с влязло в сила решение по т.д.№510/2014г. на ВОС е отхвърлен предявеният от „Сириус 49” ЕООД, гр.Варна срещу „Енерго Про Продажби” АД, гр.Варна иск за установяване недължимостта на сумата от 54 393,71лв., представляваща корекция на сметка за периода от 28.11.2013г. до 25.02.2014г., по издадено дебитно известие №0105060132/27.02.2014г., на основание чл.124 от ГПК.

След влизане в сила на съдебното решение „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав, като съгласно разпоредбата на чл.107 ЗЕ дружеството може да се снабди със заповед по чл.410 ГПК независимо от размера на вземането.

Предвид депозираното възражение по чл.414 ГПК кредиторът е предявил установителния иск.

Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4206/2017 г. на ВРС.

Първото оплакване във въззивната жалба е, че проведения установителен иск е недопустим, тъй като е налице различие между поисканото със заповедта и проведеното исково производство, като разминаванията са отстранени чрез недопустимо разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, извършена служебно като в подаденото заявление е посочено, че се касае за фактура за неплатена ел.енергия, а в исковата молба се претендира заплащане на корекционна сметка, което представлява недопустимо изменение на основанието, на което се претендира процесната сума.

От приложеното ч.гр.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав е видно, че заповедният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 54 393,71лв. В т.9 от заявлението е отразено, че се касае за главница по фактура, като фактурата е посочена с номер №0105060132. В б.“г“ на т.9 е посочено, че се касае за консумирана и незпалатена ел.енергия, като в т.12 е посочено, че обстоятелствата, от които произтича вземането са общите условия за продажба на ел.енергия, а в т.14 от заявлението страната е посочила, че дължимата сума е предмет на т.д.510/2014 година, което е завършило с влязло в сила съдебно решение, с което искът на длъжника е отхвърлен. Претендира се и обезщетение за забава до 13.01.2017 година видно от изписаното в таблицата „лихва към 13.01.2017 година“, като посочения период в таблицата от 28.11.2013 година до 25.02.2014 година съответствува на периода, за който е начислена тази сума, съгласно диспозитива на съдебното решение по т.д.510/2014 година. Посочен е и падежа 19.03.2014 година, който съвпада с падежа на сумата, посочен в диспизитива на съдебното решение по т.д.510/2014 година.

Гореизложеното води до извода, че предметът на заповедното производство е вземането по дебитно известие №0105060132/27.02.2014г. за незаплатена ел.енергия, за периода 28.11.2013г. до 25.02.2014г., което е било предмет на т.д.510/2014 година по описа на ВОС.

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск, съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването на друго основание, различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение обуславя недопустимост на предявения иск, като съдът следва да изхожда от заявените в заявлението обстоятелства, съгласно разрешението, дадено с ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. В случая е налице съвпадение в размера на вземанията по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, налице е съвпадение и на периодите, които са посочени в таблицата. От извършените от заявителя уточнения в т.14 е видно, че предметът на заявлението е тъждествен с предмета на т.д.510/2014 година по основание и размер т.е. проверката, която следва да извърши съда е налице ли е съвпадение между правопораждащият факт, който е посочен в иска по чл.422 ГПК и този, посочен в диспозитива на съдебното решение по т.д.510/2014 година, което е налице. Впрочем този факт се потвърждава и от отговора на ответника, който е твърдял пълна идентичност между двете дела, водеща до недопустимост на настоящето производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице разминаване в обстоятелствата по заявлението по чл.410 от ГПК и основанието на предявения иск по чл.422 от ГПК, които да обосноват извод за недопустимост на производството.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца, с оглед наведените твърдения е да докаже, че е носител на претендираното вземане, което настоящият състав на съда намира за доказано, с оглед влязлото в сила решение между страните, по силата, на което съсъ силата на пресъдено нещо е установено наличието на вземане, като всички възражения на настоящия ответник, основани на факти, осъществени до приключване на устните състезания по т.д.510/2014 година на ВОС са обхванати от силата на пресъдено нещо и не могат да бъдат преразглеждани в настоящето производство.

Предвид доказване съществуването на вземането, съдът дължи разглеждане на наведеното възражение за погасяване на вземането по давност, което е и основното оплакване във въззивната жалба, че окръжният съд не е взел под внимание наведения факт за погасяване на вземането по давност. Ако иска бъде отхвърлен с обратна сила се заличава прекъсването на теченето на давността, а не започва да тече нова давност от влизане на решението в сила.

Между страните е налице влязло в сила решение по т.д.510/2014 година по описа на ВОС по предявен отрицателен установителен иск от длъжника „Сириус-49“ ООД, с който искът е отхвърлен, което е тъждествено на уважаване на положителен установителен иск. Налице е идентичност на делата, поради което ответникът в настоящето производство може да се брани само с новонастъпили факти след приключване на устните състезания по т.д.510/2014 година. Всички останали възражения, които са наведени с отговора, освен възражението за погасяване по давност са обхванати от силата на пресъдено нещо между страните по т.д.510/2014 година.

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, поради което и считано от датата на влизане в сила на решението по т.д.510/2014 година е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението не е изтекла и искът следва да бъде уважен. 

Третото оплакване във въззивната жалба касае обезщетението за забава. Съобразно отбелязването в дебитното известие срокът за плащане на сумата, за която същото е издадено е до 19.03.2014г., поради което на посочената дата вземането на ищеца по нея е станало изискуемо, а ответникът, в качеството му на задължено лице е изпаднал в забава за заплащането й, като дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва до 13.01.2017г. възлизащо на 15600,24лв. С оглед уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава, доколкото паричните задължения са винаги лихвоносни.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание размер и като такъв следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 450 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-894/20.12.2017 година, постановено по т.д.1013  по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „СИРИУС-49“ ЕООД, ЕИК-103254318 да заплати на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, сумата да заплати на сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: