Р Е Ш Е Н И Е

 

119  Варна, 09.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.04.2014 год. в състав

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 125/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.735, ал.3 ТЗ. Образувано е по въззивна жалба на НАП - София против решение № 236/27.12.2013 год., постановено по т.д.№ 241/2010 год., с което ДОС е прекратил производството по несъстоятелност на «Д.Т.И.-Е.» ЕООД – Добрич и е постановил заличаването на длъжника, на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излага, че въззивникът е кредитор с предявени, приети и неудовлетворени публични вземания и е процесуално легитимиран да обжалва постановеното решение. Поддържа се, че масата на несъстоятелност не е изчерпана с оглед наличието на висящи искове с правно основание чл. 646-647 ТЗ, вкл. и влезли в сила такива, по които не са предприети действия по попълване на масата.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна - длъжник, представляван от органа си на управление, на основание чл. 635, ал.3 ТЗ не е изразил становище при въззивното разглеждане на спора.

Синдикът не е легитимиран да участва по в производството по чл. 735, ал.3 ТЗ и не е конституиран като страна. По делото е постъпило писменото му становище съобразно което въззивната жалба е неоснователна.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна по смисъла на чл. 613а ТЗ, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 735, ал.3 ТЗ. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима.

          Производството по т.д.№ 241/2010 год. по описа на ОС – Добрич е с предмет несъстоятелността на «Дариенс-транс-импорт-експорт» ЕООД – гр.Добрич.

На 06.12.2013 год. синдикът е представил отчет и доклад по чл. 733 ТЗ, обективиращи извода, че масата на несъстоятелност е изчерпана, вкл. е сезирал съда с искане за свикване на заключително събрание на кредиторите.

На 20.12.2013 год. е проведено заключително събрание на кредиторите, на което е присъствал единствено представител на кредитора НАП - София.  Явилият се кредитор е гласувал против приемането на заключителния доклад.

Обжалваният съдебен акт е постановен на 27.12.2013 год.   и черпи своето основание от разпоредбата на чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ.  Съдът е приел, че масата на несъстоятелността е изчерпана и липсват непродаваеми вещи. Приел е още че са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на производството и заличаването на търговското дружество.

Пред въззивния съд са събрани доказателства, че по отношение на дружеството в несъстоятелност са налице висящи съдебни производства, образувани по искове с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ  - т.д.№ 251/2012 год. по описа на ОС – Добрич, по което е образувано в.т.д. 319/2013 год. по описа на АС – Варна, насрочено за 14.05.2014 год. и т.д.№ 255/2012 год. по описа на ОС – Добрич, по което е образувано в.т.д. 227/2013 год. по описа на АС – Варна, насрочено за 14.05.2014 год. Предявените искове не са оттеглени от синдика в срока по пар.14, ал.2 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013 год./.

Представени са още доказателства, че с влязло в сила съдебно решение  № 24/25.01.2013 год., постановено по т.д.№ 254/2012 год.  по описа на ОС – Добрич е прогласена нищожността  на основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ на извършените от длъжника след началната дата на неплатежоспособността в полза на „Европарт България” ЕООД  плащания в общ размер от 14 540, 72 лева по подробно посочени в диспозитива на съдебния акт фактури. По делото не са представени доказателства, че синдикът е пристъпил към събиране на вземането било чрез предявяване на осъдителен иск от името на несъстоятелния длъжник за попълване на масата съобразно утвърдената процесуална легитимация до влизане в сила на ЗИДЗТ /ДВ бр.20/2013 год./ или  от свое име съобразно действащата след този момент редакция на чл. 649, ал.2 ТЗ.

Установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдебният акт по чл. 735, ал.2 ТЗ се постановява при наличието на съвкупност от предвидени в закона предпоставки, сред които и изчерпване на масата на несъстоятелността – чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ.

Масата на несъстоятелността според легалната дефиниция на чл. 614 ТЗ включва имуществените права на длъжника. На основание чл.731 ТЗ, в МН се включват допълнително новосъбрани суми от вземания на длъжника, от осребряване на имущество, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали. В дефинитивната разпоредба, правно-техническият термин “имущество” се използва в значението му на съвкупност от права. МН включва само оценими активи, съвкупност от имуществени права и правни очаквания.

Такъв характер имат и вземанията, породени от влезли в сила решения по отменителни искове – чл. 649, ал.2 ТЗ. При наличие пък на висящи отменителни искове, обусловените вземания за попълване на масата имат характера на условни такива /условен актив/ по смисъла на МСС 37. С оглед извода за наличие на активи, масата на несъстоятелността не следва да се счита за изчерпана.

Наличието на маса на несъстоятелността по смисъла на чл. 614, ал.1 ТЗ е фактически и правен въпрос, за който съдът по несъстоятелността следи служебно по арг. от чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ.  Обстоятелството, че заключителният отчет на синдика по чл. 733 ТЗ не е оспорван по реда на чл. 664, ал.2 ТЗ не преклудира въпроса за изчерпването на масата на несъстоятелността.  При условие, че имуществото на длъжника не е осребрено, съдът по несъстоятелността може да постанови решение по чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ единствено ако заключителното събрание на кредиторите приеме решение, че неосребеният остатък има непродаваем характер, респ. наличните вземания са несъбираеми – чл. 734, ал.2 ТЗ.

Пряката преюдициална връзка между висящите отменителни искове и постановяването на решение по чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ е призната и в практиката на ВКС по повод обжалване на определение за спиране на производството по чл. 735, ал.3 ТЗ по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК -  Определение № 317 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1798/2013 г., I т. о. Решението по предявен отменителен иск, с което се разрешава въпрос за попълване масата на несъстоятелността, чрез обявяване за недействителна спрямо кредиторите на сделка, осъществена от длъжника, би обективирало настъпването на юридически факт, относим за преценката за липса на имущество в патримониума на несъстоятелния длъжник и изчерпване на масата на несъстоятелността. В настоящия казус, дружеството има както висящи отменителни искове, така и постановен влязъл в сила съдебен акт, по който не са предприети действия за събиране на обусловеното вземане.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, респ. делото  - върнато за продължаване на производството по несъстоятелност. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 236/27.12.2013 год., постановено по т.д.№ 241/2010 год., с което ДОС е прекратил производството по несъстоятелност на «Д.Т.И.-Е.» ЕООД – Добрич и е постановил заличаването на длъжника, на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ.

ПРЕПИС от постановеното решение да се изпрати на ТР, на основание чл. 622 ТЗ.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на вписване в книгата по чл.634в ТЗ, водена при ОС - Добрич.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в ТР пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: