Р Е Ш Е Н И Е   № 117

 

30.05.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 125 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „К. Т. Н.” ООД – гр. Велико Търново, ЕИК 104675494, представлявано от управителя К. И. Ц., чрез адв. Б. Б.от ШАК, срещу решение № 141/20.12.2016г., постановено по т. д. № 213/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което прието за установено в отношенията между страните, по искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, че въззивникът дължи на ОБЩИНА ХИТРИНО, БУЛСТАТ 000931422, представлявана от Кмета Н. Б. И., сумата 43 855.14лв., от които: главница – 42 210.34 лв., представляваща незаплатен годишен наем по договор № 0012/17.02.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, и 1 644.80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2015 г. до 18.01.2016 г, за които вземания е издадена Заповед № 68/29.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 186/2016 г. на Великотърновския районен съд.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Не са направени искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна Община Хитрино представя отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Искането е за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Шуменският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от Община Хитрино срещу „К. Т. Н.” ООД, за установяване съществуването на парични задължения за незаплатена наемна цена по договор № 0012/17.02.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд и мораторна лихва, за които вземания е издадена Заповед № 68/29.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 186/2016г. по описа на Великотърновския районен съд

Обжалваното решение, с което исковете са изцяло уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражения по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице. По – подробната индивидуализация на спорното право в исковата молба в сравнение с посочената в заповедта за изпълнение по никакъв начин не препятства извод за пълна идентичност между паричните вземания, за които е подадено заявлението по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на Община Хитрино и е издадена заповед за изпълнение, и тези, за установяването на които е предявен иск по чл. 422 ГПК.

Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по писмен договор № 0012 за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, по силата на който Община Хитрино предоставя на ответното дружество, за временно и възмездно ползване, за производство на земеделска продукция, имот № 028002 в землището на с. Каменяк, ЕКАТЕ 35969, в местността „Узунджа” с площ от 285.205 дка., за срок от 01.10.2013 г. до 30.09.2016г., срещу задължение на наемателя да заплаща годишен наем в размер на 42 210.34 лв. за съответната стопанска година, в срок до 30-то число на месец август на всяка календарна година, предхождаща годината, за която се дължи. Безспорни са и обстоятелствата, че за предоставената му за ползване земеделска земя ответникът е заплатил първия годишен наем в размер на 42 210.34лв. и съответно, не е заплатил дължимия авансово, до 30.08.2015г., наем за втората стопанска година, обхващаща периода 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г.

В тази инстанция спорният въпрос отново е дали процесният договор за наем на земеделска земя е действащ до края на уговорения срок - 30.09.2016г., или е предсрочно прекратен за втората стопанска година - 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г.

Според ответника договорът е прекратен на всяко едно от следните основания: 1./ „ ipso jure“ / вероятно се има предвид ipso facto/, т. е. с настъпването на обективния факт на неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемна цена за втората стопанска година до изтичане на уговорения в договора срок – 01.09.2015г., без да е необходимо волеизявление на някоя от страните, отправено към другата страна, и 2./ с едностранно изявление на наемателя до наемодателя, обективирано в писмо вх. № 26-00-353/17.12.2015г., на основание чл. 13, раздел ІV от договора. Отделно от това се твърди, че след като наемателят не е ползвал имота в периода 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г., не дължи наемна цена.

Настоящият състав на Апелативен съд- Варна изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесния срочен договор за наем липсва разпоредба, която за дава право на наемателя едностранно и безвиновно да прекрати наемното правоотношение. Такава възможност не съществува за никоя от страните, тъй като наемането на общинска собственост по процесното правоотношение е с определен срок, и подобна разпоредба би била нищожна. Наемателят не би могъл, без да сочи основание, респ. виновно поведение на другата страна, обективна невъзможност за изпълнение, погиване на наетата вещ и др., да преустанови действието на облигационната връзка, без с това да се нарушава принципът на добросъвестност, прокламиран с чл. 12 от ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, са регулирани от ЗОС, а предвид спецификата на процесния обект, и от ЗСПЗЗ, в който обаче липсва специална уредба, както по отношение на сключването на договорите за наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, така и относно тяхното прекратяване. Начинът на прекратяване на наемни правоотношения за ползване на имоти - общинска собственост според нормите на ЗОС са два: 1/ по административен ред, със заповед, която подлежи на обжалване по реда на АПК; и 2/ по гражданскоправен ред, съобразно ЗЗД. Последният урежда гражданскоправни отношения, които не са такива на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти. По силата на чл. 15, ал. 3 от ЗОС в хипотезите на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 ЗОС прекратяването на наемните правоотношения става по реда на ЗЗД.

Следователно, за начина на прекратяване на наемното правоотношение между Община Хитрино и ответното дружество, което е с предварително определен срок, са приложими разпоредбите на договора, доколкото не противоречат на закона, и правилата на ЗЗД. Съобразно последните срочните наемни правоотношения се прекратяват: по взаимно съгласие на страните; с изтичане на наемния срок; чрез едностранно изявление за разваляне на изправната по договора страна и вследствие погиване на наетата вещ.

В чл. 14, ал. 1 от договора са уредени следните хипотези за прекратяване на договора: с изтичане на срока за който е сключен (б. „а”); преди изтичане на срока, по взаимно съгласие на страните, извършено в писмена форма (б. „б”); едностранно, от наемодателя, при неспазване датата на внасяне на наема, без писмено предизвестие (б. „в”) и едностранно от наемодателя при неспазване на условията по раздел ІV от договора (б.”г”).

От възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е в съответствие със събраните в хода на производството писмени доказателства и заключенията на назначените съдебно – счетоводна и съдебно– техническа експертизи, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, не може да се обоснове извод за осъществяване на нито една от предвидените в закона и от страните хипотези на прекратяване на процесното наемно правоотношение преди изтичане на уговорения срок. Не се твърди постигнато от страните взаимно съгласие за предсрочно преустановяване действието на договора. В тази връзка, всички твърдения на ответника за това, че общината, чрез различни конклудентни действия – провеждане на търг за същия имот, и поради други обстоятелства – неиздаване на фактура за втория годишен наем, е приела предложението на наемателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие, или че е считала същия за прекратен на друго основание – автоматично, с факта на неплащане на наемната цена, са несъстоятелни. Извод за постигане на съгласие за промяна срока на действие на писмен договор може да се направи въз основа доказателства за конклудентни действия или неизпълнение на задължение по ЗСч за издаване на фактура. Промяната на срока може да стане само с нов писмен договор – анекс, както е и уговорено в съответствие със закона и правната теория в чл. 14, ал. 1, б. „б“ и чл. 16 от процесния договор/. Страните не са постигнали съгласие за предсрочно прекратяване на договора в писмената форма, която е такава за действителност.

Развалянето на договора за наем представлява една правна възможност на кредитора да преустанови облигационната връзка. Преценката обаче дали да бъде упражнено това право и кога принадлежи изцяло на неговия титуляр. По изрична договорна клауза – чл. 14, ал. 1, б. „в“ - при неспазване от наемателя на датата на плащане на наема, наемодателят може да прекрати едностранно договора, без писмено предизвестие. Това, че общината е освободена от произтичащото от общото правило на чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД задължение за отправяне на писмено предизвестие до наемателя, с даване на подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита развален, не означава, че предсрочното прекратяване на договора може да настъпи автоматично, без упражняване на потестативното право от титуляра с едностранно изявление, в писмена форма, достигнало до неизправната страна.

Без значение за спора са обстоятелствата, дали през стопанската година 2015г.– 2016г. наемателят реално се е възползвал от предоставеното му право да ползва наетата земеделска земя, както и какви изявления във връзка с ползването е правил към Общинска служба „ Земеделие“ за същата стопанска година. Релевантни биха били обстоятелства, довели до невъзможност за наемателя да ползва наетия имот, и то при защитно възражение за вреди от невъзможност за обработване и извличане на приходи от наетата земя, но подобни обстоятелства не се установяват в процеса. Сключеният на 23.06.2016г. между Община Хитрино и трето лице - „Агросъвет” ООД- гр. Шумен, договор за наем на същия имот, е с начален момент на действие - 01.10.2016г., което е началото на предстоящата стопанска година, а към тази дата процесният договор вече е бил е прекратен с изтичане на уговорения срок- 30.09.2016г.

По изложените съображения съставът на ВнАпС прави извод за основателност на исковете, предмет на въззивното производство, като за по - подробната аргументация по същество, която не е свързана с оплакванията в жалбата, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответните части, на основание чл. 272 от ГПК. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемата община, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 280 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ. Възражението на процесуалния представител на въззивника за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата, с оглед материалния интерес, минималният размер е 2 218лв., с ДДС. Уговореният и заплатен от клиента Община Хитрино на пълномощника адв. Б.Г. адвокатски хонорар в размер на сумата 2280лв., от която 380 лв. - начислено ДДС, който е само със 62 лв. над минимума, е адекватен на фактическа и правна сложност на спора.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/20.12.2016г., постановено по т. д. № 213/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд.

 

ОСЪЖДА „К.Т.Н.” ООД, ЕИК 104675494, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Трети март”, № 11, представлявано от управителя К. И. Ц., да заплати на Община Хитрино, Булстат 000931422, адрес с. Хитрино, Обл. Шумен, ул. „Възраждане”, № 45, представлявана от кмета Н. Б. И., сумата 2 280лв. / две хиляди двеста и осемдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.