О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__181____________

гр.Варна, 20..03.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА М.

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №125 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ,чрез адв.М., срещу определение № 298/24.01.2019г. по т.д.№1263/2018г. на ВОС, с което е отказано конституиране на Агенция за държавна финансова инспекция, в качеството й на трето лице – помагач на страната на жалбоподателя – ищец.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като привличането му ще улесни защитата на страната в производството по установяване вземането й срещу ответното дружество за платени без основание суми, както и ще обезпечи своето правно положение при евентуален следващ процес между него и привлеченото трето лице. 

Сочи, че Финансовата инспекция извършена от АДФИ е извършена на основание ЗДФИ, като е съставен доклад за проверката №ДПЗВН -2/26.03.2018г. При евентуално съставен според чл.22, ал.1 от ЗДФИ акт за начет, то същият ще се смята за истински до доказване на противното, на основание чл.22, ал.5 от закона. Следователно актът за начет ще се ползва с материална доказателствена сила относно констатираните с него липси и тяхната стойност, като в тежест на ответника ще е да ги обори.

Предметът на настоящото производство е именно съществуването на вземането, като част от същото е констатирано в посочения доклад №ДПЗВН -2/26.03.2018г. Целта на исковото производство е да провери пред съда констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се установи съществува ли вземане в полза на ощетеното учреждение, представляващо обезщетение за тези вреди. Постановеното по делото решение ще обвърже АДФИ със сила на пресъдено нещо при разпределението на доказателствената тежест и евентуалното изготвяне на акт за начет и предпоставките обуславящи възникването на имуществена отговорност на ищеца.

По същество моли съда да отмени обжалваното определение и допусне привличането на АДФИ като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Ответникът „Технокар“ ЕООД, гр.Варна, с писмен отговор, чрез адв.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл.219 от ГПК за допускане на привличането.

В настоящия случай производството по т.д.№1263/2018г. е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Спорът по делото е търговски и независимо от неговия изход ищецът не може да подчини АДФИ на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в последващ процес, воден между ищеца и трето лице. В случая третото лице е държавна агенция и не може да бъде страна по бъдещи граждански правоотношения с ищеца свързани с настоящия спор. Същата не би била обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение, нито неблагоприятното решение може да послужи на Общината да предяви обратен иск срещу АДФИ.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди определението и му присъди направените по делото разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1263/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК от Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. фактури за услуга  „Депониране на битови отпадъци“  по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №4037/30.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8245/2018 год. на ВРС. 

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор № РД-08-01-527/20.04.2007год., въз основа на който ответникът е придобил качеството „изпълнител“ по проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, регистрирана в РОП с № 00160-2006-0011, с предмет „организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови и строителни отпадъци, образувани на територията на Община Вълчи дол и обезвреждане чрез депониране на Общинско депо за неопасни отпадъци гр.Вълчи дол за периода 2007-2017 год.“, открита с решение № 743/18.12.2006 год. на Кмета на Община Вълчи дол, на основание чл.16, ал.8 от ЗОП /отм./. Неразделна част от договора е офертата на изпълнителя, който е приел да извършва дейностите по обслужване на депото – грижа за опазване на границите на депото – ограждане и входящ контрол, осигуряване на денонощна охрана за контрол на достъпа и предотвратяване на нерегламентирани изхвърляния и оформяне на нерегламентирани сметища около депото, периодично зариване, заравняване и запръстяване, уплътняване от разстлания отпадък и изолирането му със земна маса, с цел предпазване от разпиляване на по-леките фракции.

Твърди се, че при осъществяване предмета на договора ответникът е издавал ежемесечно фактури общо за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране като фактурираната месечна стойност на услугата по депониране е в размер на 2 320.24 лева. Така заплащаната сума е недължима или платена без основание, тъй като офертата на ответника е за експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци за целия период на обществената поръчка, на стойност 38 896 лева, която включва и дейността по периодично разриване, заравняване и запръстяване, уплътняване на разстлания отпадък и изолирането му със земна маса с цел предпазване от разпиляване на по-леките фракции, като отделна цена за депониране на отпадъци не е била изисквана при обявяване на поръчката, нито е била предмет на оценяване и договаряне.

При извършена финансова инспекция в Община Вълчи дол е съставен доклад № ДПЗВН-2/26.03.2018 год. за законосъобразност на отчетените през 2016 год. разходи по услуги по процесния договор, с който е установено извършено недължимо плащане на суми за „Депониране на битови отпадъци“. 

Въз основа на същия ищецът е направил анализ на начислените и заплатени на ответното дружество суми по сключения между страните договор за периода от 2008г. до 2016г. по подробно посочени фактури, като е установил, че недължимо пратеното е в общ размер на 215 782,32лв. без ДДС.

Липсата на основание за плащане обосновава интереса от подаване на заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д.№8245/2018г. на ВРС.

Вземането се оспорва от ответника, включително чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, което обосновава интереса от предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В допълнителната искова молба е направено искане за привличане на АДФИ като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение на искането за привличане на трето лице – помагач твърди, че не са налице предпоставките за това, а именно правен интерес, тъй като решението по настоящото дело няма да разпростре силата на предъсено нещо спрямо него. 

С определение №298/24.01.2018г. съдът е оставил без уважение искането за конституиране на АДФИ като трети лице – помагач на ищеца.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

            Привличането на трето лице като подпомагаща страна, на първо място, цели да улесни защитата на подпомагания срещу противната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно се цели, при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

С допълнителната искова молба интереса от привличане на третото лице – помагач е обоснован с твърдението, че решението по делото ще има установително действие между ищеца и третото лице, като установеното в мотивите на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му с ищеца.

В жалбата е изложено допълнително, че постановеното по делото решение ще обвърже АДФИ със сила на пресъдено нещо при разпределението на доказателствената тежест и евентуалното изготвяне на акт за начет и предпоставките обуславящи възникването на имуществена отговорност на ищеца.

Съдът намира, че така изложеното не може да обоснове интереса от привличането в настоящото производство, тъй като агенцията няма материално - правни отношения, налагащи участието й по делото с цел издаването на благоприятно решение, предотвратяващо евентуалната й регресна отговорност. Не е налице интерес и във връзка с евентуално съставения акт за начет, тъй като производството по издаването му се развива между АДФИ и виновните длъжностни лица, е не организациите или лицата, по отношение на които е извършена финансовата проверка.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице интерес от обвързване на третото лице с мотивите на решението и не следва да се допуска и конституирането му, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 298/24.01.2019г. по т.д.№1263/2018г. на ВОС, с което е отказано конституиране на Агенция за държавна финансова инспекция, в качеството й на трето лице – помагач на Община Вълчи дол, по предявения от Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: