РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер     115/ 09.05.2014 г.              град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     девети април                                                                            Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                     ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

                                                       АНЕТА БРАТАНОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    126          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „С.” ЕООД гр. Варна срещу решение №1211/27.12.2013 г. по т.д. №686/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Г.К.Г. от гр. Варна сумата от 10 500 евро, представляваща заплатена цена по развален  договор от 04.07. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и сумата от 3 500 евро, представляваща договорна неустойка на осн. чл.92 ЗЗД.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове ведно с присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между тях валидно е възникнало облигационно правоотношение за продажба на недвижим имот – гараж, обективиран в предварителен договор от 04.07.2008 г. и анекс №2/28.05.2009 г. към същия договор. Не се спори също, че в изпълнение на задълженията си по предварителния договор и анекса към него ищецът е заплатил на ответника  авансово сумата от 10 500 евро, представляваща, според уговорката между страните цялостно плащане на цената на предмета на договора. Страните не спорят и относно факта, че правото на собственост върху процесния имот – гараж е прехвърлен от ответника на трето лице  по силата на сключен на 26.04.2012 г. с н.а. №107 т. I , рег. №2433 н.д. №86/2012 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот /л.12/.

          Спори се, дали ищецът валидно е упражнил потестативното си право да развали сключения предварителен договор по см. на чл.87 ал.1 ЗЗД, а оттам и относно това, дали е възникнало субективното му право да получи даденото по разваления договор на осн. чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 88 ал.1 ЗЗД, както и обезщетение за вредите от неизпълнението под формата на уговорена компенсаторна неустойка по чл.92 ЗЗД.

          Елементите на фактическия състав на правото за разваляне на договора по см. на чл.87 ал.1 ЗЗД са неизпълнение на договорно задължение на насрещната по договора страна, което да е по причина, за която длъжникът отговаря. Тъй като в случая не се касае за разваляне на договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот, а за разваляне на предварителен договор, то може да се упражни извънсъдебно с едностранно изявление. Упражняването по правило се предпоставя от отправяне на предупреждение, съдържащо подходящ срок за изпълнение и изявление, че след изтичане на този срок и при неизпълнение в рамките на същия срок договорът следва да се счита за развален. По този начин законодателят е предоставил на длъжника възможността да изпълни договорното си задължение възползвайки се от дадения му от кредитора подходящ срок за изпълнение. Последното обаче е изключено в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД, когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти.

Правилата на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД са диспозитивни, поради което страните по договора могат да уговорят и нещо друго. Видно от съдържанието на клаузата на т. 1 и т.2 от р. IV на договора при неизпълнение на което и да било от поетите  с договора задължения изправната страна може да се откаже от изпълнението, а неизправната страна, ако е продавачът, дължи връщане на направените от купувача плащания. Конкретно при неизпълнение на задълженията си по т. III. 5 и III.6 продавачът дължи и неустойка, определена като процент върху подлежащите на връщане парични вноски или общо 130%. Следователно липсват уговорки, отклоняващи се от правилата на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД.

          С оглед изложеното дотук, съдът приема, че ищецът е изправна по договора страна, която при наличието на законовите предпоставки може да упражни потестативното право да развали сключения предварителен договор извънсъдебно с едностранно изявление. Такова изявление е направено с телепоща /л.24/, получено от ответната страна на 25.03.2013 г. от подписалото се върху обратната разписка за упълномощено лице Ефтимова. Ответникът оспорва връчването, но този факт не е опроверган, а и следва да се има предвид, че правото за разваляне на договора може да се упражни и с предявяване на исковата молба. Предвид доказания по делото безспорен факт на извършено от ответника още на 26.04.2012 г. прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот – гараж на трето лице, настоящият състав на съда приема, че длъжникът виновно е нарушил поетите договорни задължения по см. на т. 6 от р. III на договора, с което действие се е поставил в невъзможност да изпълни основното си задължение да прехвърли правото на собственост върху същия имот на ищеца. С оглед на това съдът намира за неоснователен наведения довод за недаден от ищеца на ответника подходящ срок за изпълнение по см. на чл.87 ал.1 ЗЗД. В хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД на безусловно изявление за разваляне на договора при настъпила невъзможност за изпълнение, както е в процесния случай, ирелевантно се явява обстоятелството, дали кредиторът има интерес от изпълнението. Това е така, защото безполезността на насрещната престация съдът изследва само в случаите на забавено изпълнение, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице.

          Последиците от развалянето и в частност обратното му действие или реституция на даденото са уредени в чл.88 ал.1 ЗЗД. След развалянето на договора полученото от страните подлежи на връщане на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД. С оглед установения в процеса факт на заплащане от ищеца на ответника на цената на недвижимия имот в размер на сумата от 10 500 евро, даденото от ищеца подлежи на връщане в неговия патримониум, поради което исковата претенция досежно главницата е основателна и следва да се уважи.

          С клаузата на т.2 от р. IV от договора страните са уговорили неустойка при неизпълнение от продавача – ответник на задълженията му по т. III. 5 и III.6, дължима на купувача и в случаите на разваляне на предварителния договор. Същата е определена като процент върху направените от купувача вноски и е включена в общия размер на дължимото за връщане от продавача  - вноски и неустойка общо 130%. Тълкувайки тази договорна клауза съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че в случаите на неизпълнение, включително и при разваляне на договора, продавачът дължи на купувача неустойка от 30% върху направените и подлежащи на връщане вноски за цената. Предвид това и основателността на иска за главницата от 10 500 евро, съдът намира за основателна и доказана и претенцията по чл.92 ЗЗД за сумата от 3 150 евро /30% от 10 500 евро/.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които съдът на осн. чл.272 ГПК препраща, първоинстанционният окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          На осн. чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна следва да заплати на въззивника сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата от 1 000 лв., адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение №1211/27.12.2013 г. по т.д. №686/2013 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК 103686057, гр. Варна, ул.”Ген. Колев” 76, ет.3 ап.5, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Г.К.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес гр. Варна, бул.”Мария Луиза” 24 вх. Б, сумата от 1 000 лева, разноски за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.