Р Е Ш Е Н И Е № 112

 

Гр.Варна, 09.05.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                      ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 126 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д.Р.Д. и В.И.Д., чрез процесуалния им представител срещу решение № 1012/22.12.2015 година по т.д.№ 967/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД за заплащане на сумата за разликата над 4273.41 лева до предявения размер от 31515.09 лева, представляваща левовата равностойност на 16113.41 евро и са осъдени да заплатят сумата от 622.37 лева, направени по делото разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е необосновано и вътрешно противоречиво, като правните изводи, до които е достигнал съда са в противоречие със събраните в хода на делото доказателства. Основните противоречия в решението възникват поради смесването на понятия, свързани с различните начини и видове вноски и погасяване на ипотечните кредити. При сключване на договорите за кредити има два способа за погасяване на кредита, а именно изплащане чрез анюитетни погасителни вноски и изплащане чрез равни погасителни вноски за главницата. Съгласно договора размерът на ГЛП за съответния период се формира от сбора на два компонента, а именно БЛП явяващ се променлива величина и представляващ 1 месечен EURIBOR в размер на 4.030% към момента на сключване на договора и фиксирана надбавка в размер на 2.720% , която е постоянна величина, отчитаща оценката на финансово състояние на клиента и други фактори. Спорът е концентриран относно тълкуването и валидността на договора, в частта относно начина за определяне на възнаградителната лихва. Договорът е сключен при установени отнапред от банката ОУ по кредити на физически лица, в сила от 2007 година, които са предадени на ищеца при сключването на договора. Изводите на съда не кореспондират с установената от вещото лице възнаградителна лихва. В настоящия случай лихвата е обвързана с променливата компонента EURIBOR и съдът е следвало да се произнесе с решение, с което уважи предявените искове.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението, в обжалваната част и да се присъдят направените по делото разноски.

Депозирана е въззивна жалба и от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД срещу решение № 1012/22.12.2015 година по т.д.№ 967/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати сума в размер на 2104.04 лева като твърди, че вземането е погасено с плащане, което е установено от вещото лице.

Д.Д. и В.Д. твърдят, че решението е правилно, в тази му част, тъй като по делото липсват данни за основанието, на което е извършено това плащане и сумата не обхваща процесния период.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 30.09.2014 година ищците Д.Р.Д. и В.И.Д. излагат, че на основание договор за банков кредит 304/6728 от 05.06.2007 година сключен между тях и „Уникредит Булбанк” АД е усвоена сума от 80 000 евро със срок на погасяване до 20.05.2031 година, изплащан чрез намаляващи погасителни вноски /равни погасителни вноски за главницата/. Съгласно условието на чл.4 от договора размерът на ГЛП за съответния период на олихвяване се формира от сбора на два компонента, а именно: БЛП по т.10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписване на настоящия договор, явяващ се променлива величина и съгласно подписания договор представляващ 1 месечен EURIBOR в размер на 4.030% към момента на сключване на договора и фиксирана надбавка в размер на 2.720%, която е постоянна величина, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. Съгласно т.10.3 от условията по кредити на физически лица БЛП е променлива величина и е обвързана с индекса EURIBOR. Съгласно т.11.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване”. От края на 2008 година равнището на индекса EURIBOR бележи драстичен спад, като банката не намалява годишния лихвен процент съгласно договореното по договора. За да компенсира понижението УС с протокол от 14.10.2008 година взема решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен процент и премия, определена по размер от ГОД от нула до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други доказателства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск т.е. включва се допълнителен компонент при определяне на ГЛП. С последващи решения на банката размера на премията е увеличаван от 1 до 4%. Съгласно т.6 от решението промените следва да намерят приложение само след проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие. Няма провеждани преговори между страните или постигнато съгласие. По този начин се е стигнало до едностранна промяна на договора, която е в противоречие с постигнатото между страните съгласие при сключването на договора за банков кредит и действуващите ОУ към момента на сключването му. С извършените действия са променени правилата за определяне на лихвения процент с включване на нов компонент-премия, наред с първоначалните, което променя реда, начина, формулата на БЛП и съответно на ГЛП, за каквато страните не са се договорили, нито ищеца е дал предварително съгласие. Тази промяна нарушава принципа на равнопоставеност между страните, противоречи на закона и не обвързва ищците. Обявения едностранно БЛП, изменен едностранно не обвързва страните.  Дължимата от ищеца лихва за процесния период следва да се определи съобразно договорената методика по т.4.1.б и получената над нея сума, определена по заключението на вещото лице подлежи на връщане като недължимо платена. Възможността банката да променя едностранно лихвения процент е предвидена само при промяна в 1м EURIBOR,  но не може едностранно да се изменя модела за формиране на ГЛП, който е заложен в сключения между страните договор за ипотечен кредит. Снабдявайки се от банката с разширен лихвен лист установили, че са заложени нива на фиксираната надбавка на стойност 2.7430 %, което не отговаря на действително уговорената между страните по-ниска стойност на тази надбавка в размер на 2.7200%, която разлика е довела до необосновано завишени стойности на заплатената лихва. Претендираната сума е за неоснователно надвзети лихви за периода от 01.10.2009 година до датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2014 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2014 година до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът „Уникредит Булбанк” АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че точка 10.3 от условията предвижда през съответния период на олихвяване да се прилага утвърден от банката БЛП, като по този начин в договора е предвиден променливия характер на БЛП. Тази възможност е съобразена с непредвидимите пазарни промени. Тълкуването на договора, че лихвения процент следва да падне до нивото на EURIBOR от 0.007% и надбавка от 2.72% би довело до необосновано ощетяване на банката. Възприемането на такова ниво на възнаградителната лихва води до значително неравновесие в правата на страните и би противоречало на добрите нрави. В т.11.1. е предвидено, че базисния лихвен процент се определя от УС на банката. Уведомяването на кредитополучателя се извършва чрез обявяване на интернет страницата, посочване в извлечението от сметката на кредитополучателя и чрез други способи.  През процесния период УС на банката е приел изменения и допълнения на общите условия, като считано от 02.04.2009 година т.9.2 предвижда формиране на базовия лихвен процент като сбор от Юрибор и премия, като в т.9.5 е предвидено, че годишния лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера, определен към датата на договора за кредит. Считано от 01.04.2010 година методиката е запазена. Считано от 01.08.2010 година в т.9.6.3 от Условията е предвидена възможност за кредитополучателите, при увеличение на базовия лихвен процент с повече от 1 процентен пункт да прекратят договора в двумесечен срок без неблагоприятни последици за тях. Последващите общи условия запазват начина на определяне на възнаградителната лихва. Договорената възможност за увеличение на базисния лихвен процент се потвърждава и от съдържанието на т.12.1 до т.12.2.2, където е предвидено удължаване на срока за погасяване на кредита, в случаите, когато базисния лихвен процент е нараснал спрямо първоначалния и това е довело до увеличение с повече от 20% на погасителната вноска. Банката е извършила по жалби на ищеца преизчисление на лихвата по кредита и е възстановила на сметката му 1075.78 евро.

С определение в о.с.з. на 02.06.2015 година е допуснато изменение на иска, чрез неговото увеличаване на сумата от 31515.09 лева, представляваща левовата равностойност на 16113.41 евро.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че по договор за жилищен ипотечен кредит, сключен на 05.06.2007 година „Уникредит Булбанк” АД е предоставила на Д.Р.Д. и В.И.Д. кредит в размер на 80000 евро –рефинансиране на ипотечен кредит и за довършване строителството на еднофамилна къща, изградена на груб строеж със срок за издължаване до 20.05.20131 година, като съгласно чл.4.1.б се заплаща лихва в размер на 6.75%, формирана от БЛП в размер на 4.03% и надбавка в размер на 2.72% Неразделна част от този договор са Общите условия на банката, които кредитополучателят е приел с подписването на договора. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека на жилище.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и извършено след проверка в счетоводството на ответника се установява, че размерът на начислената от банката и изплатена от ищеца лихва е в размер на 26583.30% евро, като компонентите, които са включени са както следва: едномесечен Юрибор, премия в размер на 4% за целия период от 01.10.2009 година до 30.09.2014 година и надбавка, чиято стойност е 2.743% за периода 01.10.2009-13.07.2011 година и 2.720% за периода 14.07.2011-30.09.2014 година. За периода 01.10.2009 година – 30.09.2014 година разликата между платените лихви и изчислените такива при ГЛП, образуван като сбор от едномесечен Юрибор и надбавка от 2.720% е в размер на 16113.41 евро. В резултат на извършени корекции е възстановена сума в размер на 1075.78 евро.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за задържане на полученото /в този смисъл решение 189/04.02.2014 година, постановено по т.д.141/2012 година, I, т.о., ТК/.

Страните не спорят относно съществуването на облигационно правоотношение по договор за банков кредит, както и относно факта на заплащането на паричните суми, като спорен е въпроса за това налице ли е основание за банката да получава завишен размер на лихвения процент. Кредитополучателят оспорва наличието на основание за банката да получава лихвен процент в завишен размер, съобразно данните за драстично намаляване на EURIBOR-а.

Съдът дължи служебно произнасяне по въпроса за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.

Съдът намира, че договорът за ипотечен кредит представлява финасова услуга по смисъла на ЗПП, тъй като дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на ЗЗП.

Наличието на клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.10 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП,  нормата на чл. 143, т.10 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора.

При систематическото и логическо тълкуване на нормата е видно, че за да намери приложение чл.144, ал.2 ЗПП банката следва да установи изпълнението на условията, предвидени в чл.144 ЗЗП, а именно, че е поелa задължение да уведоми за прекратяването другата страна и тя има правото незабавно да прекрати договора, както и да е посочена основателна причина. Тълкувайки клаузите на договора е видно, че в чл.11.1.3 е предвидена такава възможност за уведомяване, както и поради липсата на такса за предсрочно погасяване няма пречка страната да се откаже от договора.

Видно от клаузата на чл.11.1.3. страните са се споразумели относно наличието на основателна причина, при която банката има право да променя лихвения процент, а именно промяна на пазарните условия, като в процесния случай е достатъчно наличието на уговорката.

Не се спори между страните, а и се установява от представеното заключение, че за процесния период е налице намаление на размера на EURIBOR-a, служещ за база за определяне на базисния лихвен процент, както и, че повишението на лихвения процент се дължи на въвеждането с решение на УС на допълнителна компонента „премия”. Спорен е въпросът налице ли е договорно основание за въвеждането на компонента „премия”, както и спорен е въпросът дали се касае за погасяване на кредита чрез анюитетни вноски.

Кредитополучателят се е задължил да усвои и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, в срок до 20.05.2031г. В т.4 от договора е предвидено, че годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване е равен на базисен лихвен процент по т.10.3. и 10.4. от условията по кредит на физически лица, определен съгласно т.11.1.1. при подписване на настоящия договор и надбавка. С т.4.1.а от договора страните са се съгласили, че периода на лихвения план е от 20.06.2007г. до 20.05.2031г., базисният лихвен процент е 4,03 %, надбавката е 2,72 % и годишният лихвен процент е определен на 6,75%. В т.11.1. от раздел II от договора, наименувани условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит е предвидено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихви, изчислявани при годишна база – 360/360 дни- за кредити, издължавани чрез анюитетни погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване. Приложимият към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент за различните валути се определя от Управителния съвет на банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.10.3. и т.10.4. от общите условия на „УниКредит Булбанк” АД по кредити на физически лица, неразделна част от този договор. Съгласно т.11.1.2. с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, лихвените условия по раздел I, т.4.1. до 4.5. от договора се считат автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора, като кредиторът уведомява кредитополучателят за настъпилите изменения. В т.11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а. и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт. В същата договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размерът на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1а., определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка.

Съгласно чл.10 от условията по ипотечни кредити на физически лица на „Уникредит Булбанк” АД, действащи към датата на сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателят заплаща във връзка със сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви, такси и комисионни, или други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви и комисионни се определя и издължава в размера, съгласно и при условията, уговорени в договора за кредит и приложимите от банката към датата на начисляването и изискуемостта им лихвени условия. В чл.10.3. е предвидено, че за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да го определи орган и/или служители на банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като за кредити в евро това е едномесечният EURIBOR – равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. При кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване с +/- 1, 00 %, съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената /т.10.5./.

Представени са на л.48 и действащите към настоящия момент общи условия при които УниКредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица. В т.9.2. от тези общи условия е предвидено, че базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Съгласно т.9.3.5 банката има правото да променя (увеличава/ намалява) едностранно въз основа на Решение на оторизирания си за това орган размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен процент, като променя определения към датата на договора размер на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване на методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е необходимо заявеното чрез подписване на отделен анекс изрично съгласие на кредитополучателя и солидарните длъжници. При кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата компонента (индекс и премия) на базовия лихвен процент, в случай че тази сумарна промяна представлява изменение с повече от 0,25 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на базовия лихвен процент /т.9.4. от общите условия/.

Гореизложеното обуславя извода, че повишението на лихвения процент, чрез добавяне на допълнителна компонента „премия” е извършено от банката в нарушение на предвиденият в договора начин за определяне на базисния лихвен процент, поради което и сумата от 2184.96 евро, заплатена лихва вследствие това увеличение се явява заплатена без основание и подлежи на връщане.

Съобразно уговореният в чл.7.1. начин на погасяване на 287 равни вноски по 562 EUR, съдът приема, че се касае за погасяване чрез анюитетни вноски, като съобразно чл.4.1.а от договора страните са постигнали договореност, че ГЛП към момента на сключване на договора е 6.75% . В т.11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а. и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най – малко с един пункт. Това е цената, която доставчикът на финансова услуга е приел за минимално възможната цена на услугата, като същият е фиксиран, поради което и заплащаните месечни вноски не следва да се съобразяват с намалението на EURIBOR, ако това намаление е под фиксирания между страните размер на лихвения процент към датата на сключване на договора. В договора и в Общите условия не е предвидено, че договорната лихва подлежи на автоматично намаляване при намаляване на EURIBOR, поради което и заплатените месечни погасителни вноски до размера, фиксиран в договора, при подписването му не са заплатени без основание и не подлежат на връщане.

По сумата от 2104.04 лева, съдът намира следното:

Съгласно заключението на вещото лице сумата от 1075.78 евро е възстановена на ищеца Д. при сливането на три банки за допуснати технически неточности при изчисляването на лихвите за м.юли, 2007 година. Горното обуславя извода, че се касае за неправилно начисляване на лихвите за период, различен от процесния. При липсата на данни, че се възстановяването касае период идентичен с процесния и при признание от банката, че сумата е надвзета не е налице идентичност между двете суми, поради което на връщане подлежи сумата от 2184.96 евро.

 Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд, в обжалваната му част  следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски ищците Д.Д. и В.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД сумата от 1354.58 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора „Уникредит Булбанк” АД следва да бъде осъдена да заплати на ищците Д.Д. и В.Д. сумата от 141.09 лева, съразмерно на уважената част на иска.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1012/22.12.2015 година по т.д.№ 967/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове на Д.Р.Д. и В.И.Д. срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД за заплащане на сумата за разликата над 4273.41 лева до предявения размер от 31515.09 лева, представляваща левовата равностойност на 16113.41 евро и са осъдени да заплатят сумата от 622.37 лева, направени по делото разноски, както и В ЧАСТТА, с която „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е осъдена да заплати на Д.Р.Д. и В.И.Д. сума в размер на 2104.04 лева, получена без основание по договор за банков кредит No-304/6728 от 05.06.2007 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2014 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН-********** и В.И.Д., ЕГН-********** ***.Пчелина, No-787 да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК-831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.Света неделя 7 сумата от 1354.58 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ЕИК-831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.Света неделя 7 да заплати на Д.Р.Д. ЕГН-********** и В.И.Д., ЕГН-********** сумата от 141.09 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: