РЕШЕНИЕ

 

№    130/ 30.04.2015 г.                                                                         град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                            търговско отделение трети състав

На първи  април                                                                                2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                 Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 127 по описа за 2015 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д.Т.” ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 47 от 06.01.2015 г. постановено по гр.д. №206 по описа за 2014 г. на Търговищкия окръжен съд, с което са уважени исковете на Община Попово с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за приватизационна продажба на недвижим имот и по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 50 070 лв. неустойка при разваляне на осн. чл. 9 т. 1 от договора.

Въззивникът „Д.Т.” ООД навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Съдът след преценка на валидността и допустимостта на обжалваното решение и като инстанция по съществото на спора приема следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание по чл. 87 ал. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Между страните на 01.07.2009 г. е сключен договор за приватизационна продажба на недвижим имот общинска собственост – туристическа хижа”Незабравка” с. Долец община Попово, представляващ парцел извън регулация № 000242 местност „Реката” по плана за земеразделяне на с. Долец с площ 8,7 дка и построена в него триетажна масивна сграда – хижа със застроена площ 133,65 кв.м. и едноетажни масивни пристройки - столова с площ 67,20 кв.м. и кухня 21 кв.м. за цена от 60 000 лв., при задължение на купувача да направи в срок от две години след подписване на договора инвестиции в размер на 500 700 лв. за реконструкция, възстановяване ремонт, обзавеждане и развитие на обекта, да разкрие 10 работни места след пускане в експлоатация и да запази предмета на дейност на обекта. В чл. 6 от договора е предвидена отговорност на купувача, при неизпълнение на договорените инвестиции да плати неустойка в размер на 10% от размера на неизпълнението, а в чл. 12 разваляне на договора при неизпълнение на задълженията на всяка една страна. С анекс от 30.04.2010 г е удължен срока за изработване на проектите и съгласуване на документацията, а със следващите анекси от 08.02.2011 г. и от 27.02.2012 г. двугодишният срок за изпълнение на инвестиционната програма, който съгласно приложение № 1 изтича на 15.06.2011 г. е удължен първоначално до 30.12.2011 г, а впоследствие до 30.12.2012 г. Извършена от ищеца проверка на обекта е констатирала с протокол от 7.04.2014 г. пълното неизпълнение от страна на купувача на договорните задължения и нанесените щети в резултат на разграбване поради проявена безстопанственост и неосигурена охрана на обекта, след което е предявен иска за разваляне на договора поради неизпълнение и заплащане на неустойка.

Възраженията на ответника са, че е изпълнил задълженията си или ако има неизпълнение то е незначително, което изключва правото на ищеца да развали договора.

За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционото производство са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Направените констатации в заключението на СТЕ след проверка на място са, че инвестиционните намерения на обект х.”Незабравка” на обща стойност 505 200 лв. не са изпълнени. Те се потвърждават от данните в заключението на ССЕ. Според в.л. П. единствените разходи отразени в счетоводството на ответника, като  инвестиции на обекта по сключения договор, са платената цена за закупуване на земята и сградите и платени местни данъци за периода 2010 -2014 г. Съдът възприема като компетентни и обосновани дадените заключения. Те не са оспорени в срока по чл. 200 от ГПК от ответната страна.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предпоставка за разваляне на двустранните договори е неизпълнението на договорните задължения, като потестативното право може да се упражни от изправната страна срещу неизправната. В случая ищецът - продавач е изпълнил задължението си с предаване на недвижимия имот, поради което е изправна страна по договора. Ответникът – длъжник по насрещната престация не доказва изпълнение. Не сочи обективни причини за забавата след 30.12.2012 г., поради което по арг. от чл. 81 ЗЗД неизпълнението поради влошени икономически условия е виновно. Неизпълнението на това задължение е довело и до неизпълнение на следващото – да въведе приватизирания обект в експлоатация и осигури 10 работни места. Затова доводите, че неизпълнението е незначително не намират опора в доказателствата. В течение на процеса ответникът не е предложил изпълнение, поради което съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на приватизационния договор, с който е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот.

Единственото релевираното оплакване във въззивната жалба е по отношение на уважения иск по чл. 87 ал. 3 ГПК. Относно иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в жалбата липсват оплаквания, като отмяната на решението в тази част се претендира като последица при отхвърляне на главния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и допустимостта му в обжалваната част. По отношение на правилността съдът е ограничен от посочените в жалбата основания, с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна норма. При така очертания от въззивната жалба предмет на производството преценката на съда по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е за неговата основателност, с оглед клаузата в чл. 6 ал. 2 от договора, където е предвидена неустойка за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции, която е императивно уредена в чл. 34а от ЗПСК.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Съдебни разноски на въззивника за тази инстанция не се дължат предвид изхода на спора, а на другата страна следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски пред тази инстанция в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 2 250 лв.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 06.01.2015 г. постановено по гр.д. №206 по описа за 2014 г. на Търговищкия окръжен съд,

ОСЪЖДА „Д.Т.” ООД ЕИК 103290570 със седалище и адрес на управление гр. Варна ул”Атанас Москов” № 308 да плати на Община Попово обл.Търговище Булстат 000875856 сумата 2 250 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ