Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 120 /гр. Варна, 13.05.2016 г.

                                         

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА                                         

                                               ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№127/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище гр.София против решение № 1014/22.12.2015 г. по т.д. №1802/2014 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивника срещу Т.А.Т. ***, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл.99 от ЗЗД, за заплащане на сумата от  36 796.25 лева, от които 30146.34 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08 г., сумата от 3189.77лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода 30.01.11 г. – 24.11.11 г., сумата от 1501.92 лева, представляваща неплатена наказателна лихва за периода  02.06.11 г. - 24.11.11 г. и сумата от 2008.23 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата за периода 24.11.11 г.- 14.10.14 г., което вземане е  цедирано на 16.08.2012 г. с Договор за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД  на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е настъпила едва с връчване на препис от исковата молба на ответника, поради което не е изтекъл и преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД. Моли съда да отмени решението и осъди ответника да заплати претендираните суми.

Насрещната страна Т.А.Т. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл.99 от ЗЗД, за осъждане на Т.А.Т. ***  да заплати на  „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище гр.София, сумата от 36796.25 лева, от които 30146.34 лева, представляваща главница по Договор за кредит  за текущо потребление от 23.04.08 г., сумата от 3189.77 лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода 30.01.11 г. – 24.11.11 г., сумата от 1501.92 лева, представляваща неплатена наказателна лихва за периода  02.06.11 г. - 24.11.11 г. и сумата от 2008.23 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата за периода 24.11.11 г.- 14.10.14 г., което вземане е  цедирано на 16.08.2012г. с Договор за за покупко-продажба на вземания от БАНКА ДСК ЕАД  на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Р. С. Я., кредит в размер на 35000 лв., със срок на погасяване до 23.03.18 г., при уговорена лихва в размер на 7.50 % и месечна вноска по погасителен план в размер на 415.46 лв. Излага, че в чл.19.1 от ОУ е уговорено при забава на плащането главницата да се начислява надбавка от 10 пункта върху договорната лихва. Твърди, че задължението по кредита било обезпечено с поръчителството на ответника Т.Т., съгласно сключен договор за поръчителство от 23.04.08 г. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане в уговорените срокове, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 02.06.11 г., като банката се е снабдила със заповед за изпълнение №11539/28.11.11г. по ч.гр.д.№19039/11г. на ВРС, след което по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.12 г. е цедирала всички вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. Твърди, че издадените в  полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо ответника са обезсилени, като по образуваното изпълн.дело от страна на ответника е заплатена на ищеца сумата от 4940 лв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ,ответникът Т.А.Т. ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е поемал задължение да обезпечи вземанията в качеството си на поръчител и не е подписвал договора за поръчителство от 23.04.08 г.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В хода на първоинстанционното производство е безспорно установено, че въззиваемия Т. в качеството си на поръчител по договор от 23.04.08 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД е обезпечил вземането на банката, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08 г., между БАНКА ДСК ЕАД и Р. С. Я., за сумата от 35 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с падеж за издължаване на месечните вноски 30 число на месеца и договорен лихвен процент в размер на 7.50 %. Съобразно чл.19.2 от приложените по делото общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приети от кредитополучателя, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Не се спори и относно обстоятелството, че банката се е снабдила по реда на чл.417 ГПК със заповед за изпълнение от 28.11.11 г. по ч.гр.д.№19039/11 г. на ВРС срещу длъжниците кредитополучателя Я. и поръчителя Т.Т., за дължимите по договора за кредит  суми, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на 02.06.11 г.

Срещу издадената заповед за изпълнение, въззиваемият Т. на 30.04.13 г. е подал възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№19039/11 г. на ВРС, като с определение №10636/04.07.13 г., съдът е обезсилил издадената в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение от 28.11.11 г., в частта срещу длъжника Т..

От представения като доказателство договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.12 г. и приложенията към него се установява, че банката е цедирала вземането си на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, за което въззиваемият е бил уведомен на 26.09.12 г.

Спорният въпрос е относно наличието на предпоставките за погасяване на отговорността на въззиваемия като поръчител, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

С решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, I т. о.,  решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2602/2014 г., II т. о., ТК е създадена задължителна практика по въпроса за началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на предявяване на иска е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

Въззивникът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договор за кредит, считано от 02.06.11 г. От заключението на вещото лице назначената по делото ССчЕ се установява, че плащането по кредита е преустановено на 14.03.11 г., поради което условията за настъпване на предсрочната изискуемост съобразно чл.19.2. от ОУ са били налице към средата на м.06.2011 г., като банката е упражнила правото си да трансформира кредита в предсрочно изискуем и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№19039/11 г.

 От страна на въззиваемия Т. е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на 30.04.13 г., поради което съдът намира, че това е най-късният момент от който може да се приеме, че волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнала до поръчителя.

Посочената дата следва по време датата, на която въззивникът счита, че банката е упражнила правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем – 02.06.2011 г.,

Като съобрази, че исковата молба е подадена на 15.10.2014 г., както и че не са налице доказателства за други предприети съдебни действия от страна на кредитора срещу поръчителя в 6-месечния срок, считано от установения момент на настъпилата предсрочна изискуемост – 30.04.2013 г., съдът намира, че отговорността на поръчителя е погасена.

Тъй като искът е предявен след изтичането на шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД, за спазването на който съдът следи служебно, същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1014/22.12.2015 г. по т.д. №1802/2014 г. по описа на ВОС.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: