РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна, 95/16.04..2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на девети април през две хиляди и  четиринадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ                             

                                                                     АНЕТА БРАТАНОВА

 

при секретаря  Д.Ч. като разгледа

докладваното от  М.Христова в.т.д. №  128/2014 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

ЕТ “К.Г.” гр. Калоян обжалва решение №35/06.02.2014 г. по т.д.№ 114/2012 г. на Разградски окръжен съд, с което на осн. чл.710 ТЗ  длъжника ЕТ „К.Г.” е обявен в несъстоятелност с последиците по чл.711 от ТЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила и необоснованост, с оглед на което моли за неговата отмяна.

От въззиваемите страни становище по жалбата е изразило „Р Б Б/” ЕАД гр. София, което счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение – за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване.

Съдебният състав по оплакванията в жалбата, след преценка на събраните по делото доказателства и след извършена в ТР по партидата на длъжника служебна справка приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на 7-мо дневния преклузивен срок по чл.713 ал.1 ТЗ от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С решение №43/28.01.2013 г. по т.д. №1114/2012 г. по описа на Разградски окръжен съд и съгласно решение №212/19.07.2013 г. по в.т.д. №176/2013 г. на ВАпС, е обявена неплатежоспособността на ЕТ“К.Г.”*** с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г. и е открито е производство по несъстоятелност по отношение на същия длъжник. С определение №119/27.03.2013 г. окръжният съд на осн. чл.692 ал.1 ТЗ е одобрил окончателния списък на приетите от синдика на ЕТ “К.Г.”*** вземания, обявено в ТР на 29.05.2013 г.. По делото не се съдържат доказателства в срока по чл.698 ал.1 ТЗ – 29.06.2013 г. да е бил предложен план за оздравяване на предприятието по чл.696 ТЗ.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.710 ТЗ законодателят лимитативно и при условия на алтернативност е определил предпоставките при наличието на които съдът обявява длъжника в несъстоятелност. Първата алтернативна предпоставка за постановяване от съда на обявителното решение е: в предвидения от закона срок да не е бил предложен план за оздравяване на предприятието на длъжника. Съгласно чл.698 ал.1 ТЗ план може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в ТР на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ. Изискването е планът да не е предложен в рамките на този срок от нито едно от лицата по см. на чл.697 ал.1 ТЗ. По делото не се съдържат доказателства да е налице предложен оздравителен план в срока по чл.698 ал.1 ТЗ от лицата по чл.697 ал.1 ТЗ. От друга страна не се твърди наличието на която и да било от останалите алтернативно определени законови предпоставки. Следователно правилно окръжният съд е пристъпил към постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от въззивника бланкетно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила. В чл.710 и сл. от ТЗ липсват изрични  императивни разпоредби за поставяне началото на тази фаза от производството по несъстоятелност. При това положение следва да се изхожда както от законовата харектиристика на производството по несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение, така и от изискването за бързина. Съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност имат действие по отношение на всички лица – чл.712 ал.1 ТЗ, а не само по отношение на кредитора, по чиято молба е инициирано това производство или на длъжника. Този извод се налага и от обстоятелството, че двете решения подлежат на вписване в търговския регистър и на обявяване в ТР по партидата на длъжника. Подлежат и на инстанционен контрол по жалба, подадена не само от кредитор и длъжник, но и от лицата по чл.613а ал.2 ТЗ досежно решенията по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ. Освен това, основанието за постановяване на обявителното решение в конкретния случай е отрицателен юридически факт – да не е предложен оздравителен план, и той подлежи на проверка в рамките на производството, образувано пред по-горната инстанция. Съдът приема, че при отсъствие в закона на изискване обявителното решение да бъде постановено в открито съдебно заседание с призоваване на кредитора и длъжника, не съществува законова пречка постановяването му да стане в закрито заседание без призоваване на страните, в каквото заседание се е произнесъл окръжният съд по несъстоятелността.

По изложените по-горе съображения съдът намира обжалваното решение за валидно и правилно, поради което го потвърждава.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.620 ал.3 ТЗ длъжникът следва да заплати от масата на несъстоятелността дължимата държавна такса по жалбата в размер на сумата от 25 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №35/06.02.2014 г. по т.д.№ 114/2012 г. на Разградски окръжен съд, с което на осн. чл.710 ТЗ  длъжника ЕТ „К.Г.”*** е обявен в несъстоятелност с последиците по чл.711 от ТЗ.

ОСЪЖДА ЕТ „К.Г.” /в несъстоятелност/, ЕИК 827223811, гр. Цар Калоян, да заплати от масата на несъстоятелността сумата от 25 лева, държавна такса по жалбата.

На осн. чл.634в ал.1 ТЗ решението да се впише в особената книга, водена от съда по несъстоятелността –Разградски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                  

 

2.