О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

209………..

 

гр.Варна, 19.04.. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ Д.

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. Д. в.ч.т.д.№ 129 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-1739/15.03.2017 година от  Т.Й.Д.  срещу определение No-139/13.03.2017 година, постановено по т.д.56 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно,  поради което моли за отмяната му и връщане на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по т.д.56 по описа за 2017 година на Окръжен съд Добрич е образувано по искова молба от Т.Д. срещу И.Д., Д.Д. и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД  за обявяване за недействителен договор за ипотека, обективиран в НА 125/2005 година.

В исковата молба се излага, че с първия ответник е в граждански брак, но във фактическа раздяла, като той разполага с пълномощно да управлява общото имущество. След издаване на това пълномощно на 03.08.2005 година ответникът И.Д. се снабдява с нотариален акт за собственост, с който придобива в СИО недвижим имот, който след това на 12.08.2005 година учредява договорна ипотека в полза на третия ответник – „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за обезпечаване на получен кредит от втория ответник Д.Д.. Твърди в исковата молба, че договорът е сключен от лице без представителна власт, тъй като пълномощното е издадено преди имота да бъде придобит, поради което делегираната представителна власт не се отнася за него. Сключения договор е недействителен тъй като пълномощникът се е споразумял във вреда на представлявания.

С разпореждане от 07.03.2017 година на ищцата е указано, че следва в 1-седмичен срок да отстрани нередовностите като обоснове наличието на правен интерес и прецизира основанието и петитума на иска, довнесе дължимата държавна такса.

С разпореждане от 07.03.2017 година на ищцата е указано да представи доказателства за вписване на исковата молба.

Съобщението е получено на 10.03.2017 година, като на 10.03.2017 година е представено доказателство за довнесена държавна такса, екземпляр от вписана искова молба и молба, в която ищцата е обосновала правния си интерес.

Съгласно съдебната практика /опр.244/30.04.2010 година на ВКС по т.д.1017/2009 година, II, т.о., ТК; оп.74/04.02.2014 година на ВКС по т.д.1791/2013 година, I, т.о., ТК; опр.422/21.06.2013 г.на ВКС по т.д.419/2012 година, II, т.о., ТК;  както и практика на ВАпС по опр.61/11.02.2010 година по в.ч.т.д.587/2009 година/ заличаването на ипотеката е правна последица от уважаването на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.179 ЗЗД, като правната защита се определя от ищеца, който може да води установителен иск или, че обезпеченото вземане не съществува или че ипотечното право не съществува. Тъй като ипотеката има за цел да обезпечи изпълнението на едно задължение тя е право, по силата на което едно лице може да се удовлетвори предпочтително за своето вземане от недвижимия имот. В уточняващата молба ищцaта е посочила, че претенцията и е, че ипотечното право не съществува, което обосновава извода, че са предявени в отношение на пасивно субективно съединяване и в отношение на евентуално съединяване отрицателни установителни искове срещу трима ответници, като ответникът „ПИБ“ АД е страна по сделката, чието съществуване се отрича, поради което е пасивно легитимирана по предявените искове и производството срещу този ответник е допустимо.

Установяването на твърдяните от ищцата факти са по отношение на ипотечното правоотношение, което страната иска да установи, че не съществува или предявените в отношение на субективно съединяване искове са за признаване за установено, в отношенията между страните, че не съществува ипотечното правоотношение по договора за ипотека.

От така формулирания петитум следва, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на договора за ипотека,  по който ответникът Д.Д. не е страна.

Ответникът Д.И.Д. не е пасивно легитимиран по този иск, тъй като независимо, че същия е длъжник по договора за заем, който е обезпечен с договора за ипотека за ищцата не е налице правен интерес да установява спрямо него недействителността на ипотечното правоотношение, тъй като недействителността на ипотечното правоотношение не се основава на недейсатвителност на вземането.

Недействителността на ипотечното правоотношение се основава на твърдения, че договорът е сключен без представителна власт и, че пълномощникът и банката са договаряли във вреда на представлявания. Ответникът И.Д. би бил пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.40 ЗЗД, тъй като в тези случаи искът се предявява срещу представителя и лицето, с което той е договарял. Доколкото такъв иск не е предявен, а мотивите не се ползуват със сила на пресъдено нещо за ищцата не е налице правен интерес  да установява несъществуването на ипотечното правоотношение спрямо този ответник.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде отменено, в частта, с която е прекратено делото срещу „ПИБ“ АД,  а делото върнато на ОС Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение No-139/13.03.2017 година, постановено по т.д.56 по описа за 2017 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответника „ПИБ“ АД и ВРЪЩА на ОС Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА определение No-139/13.03.2017 година, постановено по т.д.56 по описа за 2017 година на Окръжен съд Добрич, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване, в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: