Р Е Ш Е Н И Е № 74

 

гр. Варна, 21.03..2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на 21.03. през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело 129/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ХТ България“ ООД, чрез процесуален представител адв. М.П. срещу Решение № 4 от 14.01.2019 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т. д. № 384/2018 г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията № 20181207092605-4 от 12.12.2018 г. по заявление с Ж 1 вх. № 20181207092605 от 07.12.2018 г. за заличаване на „ХТ България“ ООД.

В жалбата се навеждат подробни аргументи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че неправилно не е прието от страна на съда, че съдружниците са чужди граждани, което затруднява възможността на ликвидатора за контакт със същите. Намира, че са налице всички законови изисквания за заличаване на дружеството предвид изтичане на съдебноопределения срок за ликвидацията. Сочи за неправилен извода на ДЛР, че дружеството има задължения в размер ан 4 000 лева. Поради липсата на заинтересованост от страна на съдружниците твърди, че е невъзможно вземането на решение на ОСС. От разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ТЗ извежда доводи, че ликвидаторът има правомощия на изпълнителен орган на дружеството. Позовавайки се на съдебна практика посочва, че решението на ОСС не е необходимо условие за заличаване на дружеството след проведена процедура за принудителна ликвидация. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема следното:

В производството по съдебна ревизия на откази по реда на чл. 24-25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е обвързан от посочените от АВп основания за отказ, а следва да извърши цялостна собствена проверка на предпоставките по чл. 21 от ЗТРРЛЮНЦ. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията както на валидното заявяване, така и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.

Отказът на АВп № 20181207092605-4 от 12.12.2018 г. е мотивиран с аргументи, че липсва взето решение на ОСС за заличаване, както и за наличието на задължения на дружеството.

С решение № 77 от 09.06.2016 г. на Добрички окръжен съд, постановено по т. д. № 75/2016 г. е прекратено дружеството, на основание чл. 155, ал. 3 от ТЗ. Въз основа на вписването на същото ДЛР е определило срок за ликвидацията до 11.07.2017 г..

Към заявлението Ж 1 са приложени 1/. отчет на ликвидатора за дейността му за периода от 11.07.2016 г. до 16.07.2018 г., от който е видно, че същото няма задължения или вземания към физически лица, че капиталът е разпределен между съдружниците, 2/. пояснителен доклад към баланса към 20.08.2018 г., 3/. декларация  по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, 4/. счетоводен баланс към 16.08.2018 г., 5/. удостоверение от НОИ, 6/. удостоверение по чл. 77 от ДОПК, 7/. пълномощно, 8/. държавна такса, както и 9/. решение от 20.08.2018 г. на ликвидатора за приемане на ГФО за 2016 г., освобождаване на ликвидатора от отговорност и за заличаване на дружеството.

С указания № 20181207092605 от 10.12.2018 г. ДЛР указва на заявителя, че от представения заключителен баланс към 16.08.2018 г. е видно, че дружеството има задължения в размер на 4 000 лева.

Целта на ликвидацията е приключване на създадените между дружеството и третите лица правоотношения, разпределение на дружественото имущество между съдружниците и заличаване на дружеството като субект на правото.

По отношение на дружеството е проведена принудителна ликвидация, при която за да настъпи прекратяването не е необходимо волеизявление на съдружниците в дружеството, а прекратяването настъпва въз основа на закона. Поради което следва да се приеме, че в хипотези, когато прекратяването и ликвидацията настъпват поради факти, независещи и стоящи извън волята на съдружниците, като решение на ОС не може да бъде изисквано /така решение № 247 от 24.11.2017 г., постановено по в. т. д. № 586/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд и решение от 12.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 431/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд/.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки императивната разпоредба на чл. 270, ал. 2 от ТЗ, определяща необходимите документи, които следва да се представят към заявлението, намира, че към същото не е приложен изискуемият начален ликвидационен баланс. За представянето на същото ДЛР е следвало да даде указания, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото се касае за липсата на приложение на документи, изискуеми по силата на закона.

Въпреки горното, следва да се посочи, че от съдържанието на представения заключителен счетоводен баланс /л. 15/ е видно, че за предходната година /2017 г./ дружеството има дългосрочни необезпечени задължения в размер на – 4 000 лева, финансовият резултат от ликвидацията е довел до приход от + 4 000 лева, основният капитал е + 5 000 лева, а финансовият резултат от стопанската дейност е – 9 000 лева. Предвид горното, се установява разминаване в записванията в отчета на ликвидатора за липсата на задължения и представения заключителен счетоводен баланс, предвид наличието на останало необезпечено задължение в размер на 4 000 лева. Доколкото не се установи удовлетворяване на всички задължения, не е възможно да се впише заличаване на дружеството.

С оглед на горното, обжалваното решение на Добричкия окръжен съд, предмет на настоящата жалба, е правилно като краен резултат и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 14.01.2019 г. на Добричкия окръжен съд по т. д. № 384/2018 г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

          2.