РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   74/20.03. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      осемнадесети февруари                                                              Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА Х.

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Х.

в.т. дело номер    13          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „У” АД гр. София срещу решение №95/07.08.2014 г. по т.д. №669/2013 г. на Шуменски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №169/23.12.2014 г., с което е уважен предявения от К.М. *** против ЗК „У” АД гр. София иск по чл.208 ал.1 ЗК за сумата от 106 900 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена по застрахователна полица „Б П К” №5921 на ЗК „У” АД, както и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 22 181,89 лв. – дължими мораторни лихви върху главниците за периода от 04.11.2011 г. до 11.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2013 г. – датата на предявяване на исковата молба.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение, предвид постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се отхвърлят изцяло предявените искове ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

          Въззиваемата страна в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение – за правилно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, депозирана е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима и пристъпва към разглеждането й по същество.

          Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

          Предмет на производството пред окръжния съд са предявените от К.М. против ЗК „У” АД гр. София искове по чл.208 ал.1 ЗК и чл.86 ал.1 ЗЗД съответно за сумата от 106 900 лв. частичен иск от 120 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Б П К и за сумата от 22 181,89 лв. – дължими мораторни лихви върху главницата за периода на забавата - от изтичане на 15 дневния срок от уведомяването на застрахователя по чл.208 ал.1 изр. второ КЗ - 04.11.2011 г. до 11.11.2013 г.. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

От събраните по първоинстанционното дело доказателства се установява, че между страните валидно е възникнала облигационна връзка по договор за имуществено застраховане по застрахователна полица „Б П К” №0005921/02.09.2011 г. със срок на застраховката от 05.09.2011 г. до 04.09.2012 г.. Съобразно представения по делото нот. акт /л.7/ и удостоверение за наследници /л.10/, ищецът се легитимира като собственик на застрахования недвижим имот, находящ се в с. Янково, общ. Смядово, местност „А Г”, ПИ №024041, ведно с построената в него масивна сграда, представляваща дърводелска работилница /плодохранилище/.

В депозирания първоначален и допълнителен писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че причината за настъпилото увреждане е недоброто състояние на сградата, вследствие на дългогодишно неполагане на грижи за нея, липсата на прозорци и врати. С оглед на тези твърдения се позовава на клаузата на т.6.1 от ОУ, освобождаваща го от отговорност за обезщетяване на щети, вследствие неполагане на дължимата грижа от застрахования, поради което счита, че застрахователят ЗК „У” АД не е бил в риск по отношение на вредите, нанесени на застрахованото имущество при констатираното срутване на покрива. Счита, че е налице хипотезата на надзастраховане.

          В рамките на протекло пред ВПРС по гр.д. №217/2012 г. производство  за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 и сл. ГПК е назначена СТЕ, която да даде отговор на въпросите относно вида на причинената вреда на сградата в процесния имот, характера й, както и механизма на причиняването й. Видно от заключението на СТЕ, прието в съдебно заседание на 30.06.2012 г., вследствие пропадане на покрива на сградата, стените й са деформирани и същата е негодна за експлоатация, поради което вещото лице я е определило като „тотална”. Видно на место, което се потвърждава и от приложеното конструктивно становище, обтегачите на покрива са прерязани, което е станало и причина за пропадането на покрива и деформацията на стените. Вещото лице е изготвило и допълнително заключение, в което е определило стойността, необходима за възстановяване на сградата във вида и състоянието преди датата на събитието 18.10.2011 г., възлизаща на сумата от 106 900 лв..

          Обезщетението по сключена имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума и подлежи на уговаряне в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължението съгласно чл.208 ал.1 КЗ да заплати на застрахования уговореното обезщетение в размер, определен съгласно чл.208 ал.3 КЗ т.е. обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество – чл.203 ал.1 КЗ т.е. стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др. без прилагане на обезценка – чл.203 ал.3 КЗ.

          Видно от съдържанието на клаузата на т.4.8 и 4.8.1 от Общите условия за застраховане на имущество в малки и средни предприятия на ЗК „У” АД /л.14/ и Специалните условия към тях за застраховане на имущество „Б П К” пакет „Престиж” т.1.3.5 /л.16/, в случая е налице покрито от договора застрахователно събитие - „злоумишлени действия на трети лица, вандализъм”, представляващи умишлено разрушаване или увреждане на застрахованото имущество, доколкото съобразно доказателствената тежест на страните, ответникът не е доказал виновно поведение на самия застрахован и др. лица, попадащо в раздела „Общи изключения”. Обезщетението по имуществената застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда. В т.21 от ОУ и в съответствие с чл.203 ал.4 КЗ, страните по договора изрично са посочили, че застраховката се сключва на база възстановителната стойност на имуществото, определена в паричен еквивалент от 120 000 лева. За възстановителна стойност, според т.21.1., страните са приели да се счита цената за възстановяване на имуществото от същия вид съобразно правилото на чл.203 ал.3 КЗ. Според т.22 от ОУ обаче, отговорността на застрахователя е ограничена до размер на застрахователната сума, освен ако в полицата не е посочено друго. Това „друго” е посочено в Специалните условия по застраховка „Б П К” и по-конкретно в пакет „Престиж”, а именно с лимит на отговорност до 30% от общата застрахователна сума, но не повече от 100 000 лв. за срок от една година за всеки един от изброените в т.1.3 рискове. Следователно дължимото обезщетение следва да се определи по правилото, уговорено между страните и същото се явява лимитирано на база възстановителната стойност до уговорения процент, ненадхвърлящ сумата от 100 000 лева. В този смисъл възражението на ответника за  наличие на „надзастраховане” по см. на чл.204 ал.1 КЗ е основателно. Вещото лице, изготвило приетата допълнителна СТЕ, е установило, че стойността, необходима за възстановяване на сградата в състоянието й преди събитието на 18.10.2011 г. е в размер на сумата от 106 900 лева. Отговорността на застрахователя за дължимото обезщетение, определено съобразно посочените по-горе договорни правила /30% от 106 900 лв./, възлиза на сумата от 32 070 лв., до който размер исковата претенция е основателна и доказана, а за разликата до предявения като частичен размер от 106 900 лв. следва да се отхвърли.

          Като е уважил иска в предявения размер, окръжният съд е постановил за разликата над 32 070 лв. до предявените 106 900 лв. неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. От изтичането на 15 дневния срок от уведомлението по чл.208 ал.1 изр. второ КЗ, отправено от ищеца до ответника на 04.11.2011 г., последният се счита в забава. Ищецът е посочил исковия период от 04.11.2011 г. до 11.11.2013 г., за който претендира обезщетение за забавено плащане от 22 181,89 лв.. С оглед уважаването на иска за главницата за сумата от 32 070 лв., акцесорният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от  6 654,55 лв., определен от съда чрез компютърния продукт на програма „Апис финанси”, като за разликата над този размер до предявените 22 181,89 лв. се отхвърля.

          Окръжният съд е присъдил законна лихва освен върху главницата по иска по чл.208 ал.1 КЗ, но и върху главницата по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД. Видно от петитума на исковата молба, ищецът е направил искане за присъждане на законната лихва само върху главницата, представляваща претендираното от него застрахователно обезещетение, не и върху обезщетението за забавено плащане. По този начин и в съответствие с петитума съдът е изготвил и доклада по делото на осн. чл.374 ГПК /л.74-л.75/, но с диспозитива на обжалваното решение е присъдил законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2013 г. до окончателното изплащане и върху обезщетението за забавено плащане, предмет на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, което в случая се явява недопустимо. Ето защо решението в тази му част следва да се обезсили. Отделен е въпросът, че дори и да беше поискано, присъждането на законна лихва върху дължимата мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, е в нарушение на забраната по чл.10 ЗЗД /Решение №235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г. на ВКС, второ т.о., ТК/.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 4 856,48 лв., от които - 3 236,48 лв. за първа инстанция и обезпечителното производство по чл.207 ГПК, и 1 620 лв. - за въззивната инстанция.

          На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответника се присъждат сторените от него разноски за въззивната инстанция от 1 807,15 лв. - д.т. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК без явяване в открито съдебно заседание в размер общо на 2 000 лв. за защита пред двете инстанции или общо сумата от 3 807,15 лева.

          По компенсация на ищеца се присъждат разноски за двете производства от 1 049,33 лева.

          Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ решение №95/07.08.2014 г. по т.д. №669/2013 г. на Шуменски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №169/23.12.2014 г., в осъдителните му части: по иска по чл.208 ал.1 КЗ на К.М. ***, против ЗК „У” АД гр. София за разликата над 32 070 лв. до присъдените 106 900 лв. и по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – за разликата над 6 654,55 лв. до присъдените 22 181,89 лв., както и в частта за разноските изцяло, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.М. *** против ЗК „У” АД гр. София искове по чл.208 ал.1 КЗ и по чл.86 ал.1 ЗЗД съответно - за разликата над 32 070 лв. до 106 900 лв., предявен като частичен от 120 000 лв., представляващ претендирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица „Б П К” №0005921/02.09.2011 г. на ЗК „У” АД гр. София, и за разликата над 6 654,55 лв. до предявените 22 181,89 лв., претендирано обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.11.2011 г. до 11.11.2013 г..

          ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за мораторни лихви по чл.86 ал.1 ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2013 г. до окончателното му изплащане.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани осъдителни части.

          ОСЪЖДА ЗК „У” АД, ЕИК 040451865, гр. София да заплати на К.М.М., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и по компенсация сумата от 1 049,33 лева, разноски за двете инстанции.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.