Р Е Ш Е Н И Е № 131

 

гр. Варна, 08.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на девети май  през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 13/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от И. Ю Г. от САЩ, Калифорния, чрез адв. С.П. против решение № 761 от 24.10.2016 г., постановено по т. д. 1588/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от настоящия жалбоподател иск срещу „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД – гр. Варна за заплащане на сумата от 81 505 евро, като получена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 19.11.2008 г. за строителство и продажба на недвижим имот, представляващ Студио № 2, етаж 6, блок 16, находящ се в сграда „Варна Саут Бей Резидънс“ в УПИ № II-2604, кв. 1, м-ст „Карантината“, ж. к. „Аспарухово“, гр. Варна, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Жалбоподателят сочи, че от доказателствения материал по делото се установяват елементите на фактическия състав на горепосочената разпоредба, досежно наличието на знание и липсата на противопоставяне от страна на ответното дружество, изразено веднага след узнаването за сключената сделка без представителна власт. Счита за неправилен извода на съда, че изпратената нотариална покана не е достигнала до ответника. Твърди, че уведомяването е възможно да бъде извършено чрез средствата за комуникация или масово осведомяване. Инвокира доводи за приложение на фикциите в разпоредбите на чл. 47, ал. 5 от ГПК и чл. 50, ал. 2 от ГПК, касаещи редовността на връчването на съобщения. Излага твърдения за неприложимост на съдебната преценка относно редовността на връчването на съобщения, извършено от нотариус по правилата на чл. 592 от ГПК. Позовава се на съдебна практика, постановена по въпроса за доказателствената тежест на нотариалното удостоверяване и разпределението й при оспорване. Сочи, че търговецът при промяна на седалището и адреса си на управление е длъжен да заяви за вписване промените в ТР. Излага също, че от показанията на свидетеля Д Д се установява, че ответното дружество е узнало за сключената сделка още преди депозирането на исковата молба, предвид проверката на заплатените суми по сметка на „Риалто Риълти Дивелъпмънт LTD“. Счита, че видно от назначената съдебно – счетоводна експертиза се констатира, че продавачът по предварителния договор „Риалто Риълти Дивелъпмънт LTD“ е предоставил по договор за заем средства на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за построяването на комплекса. Твърди, че фактите, инкорпорирани в предварителния договор са неправилно интерпретирани от съда в разрез с останалия доказателствен материал по делото. Навежда подробни съображения, по силата на които счита за осъществени елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Инвокира твърдения, че предварителният договор от 19.11.2008 г. е развален с получаването на нотариалната покана, евентуално най-късно с депозиране на исковата молба. Сочи, че жалбоподателят е изправна страна по подробно изложени съображения, като се позовава и на приложението на чл. 75, ал. 1 – 3 от ЗЗД. Счита, че не е необходимо предоставянето на допълнителен срок за изпълнение на задължението на продавача, макар и такъв да е бил определен в първата нотариална покана. Излага също, че предвид забавата купувачът е дезинтересиран от изпълнението. Позовава се на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, съобразно която формира становището за надлежно изпълнение на задължението на купувача, като същото е направено към лице, което по недвусмислени обстоятелства се е явявало овластено да получи изпълнението. Прилага съдебна практика, свързана с необходимостта от отчетна сделка от страна на пълномощника. Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото „ВАРНА САУТ БЕЙ” ЕООД – гр. Варна, представлявано от управителя Виктор Нейчев, в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита за преклудирани доказателствените искания на въззивника. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

Производството се е развило с участието на трето лицепомагач на ищцовата страна – „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД – гр. Варна. От същото лице е постъпило становище, в което се излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Сочи, че по делото отсъстват данни, които да установяват факта, че „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД е подписало договора с въззивника в качеството си на пълномощник на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Твърди, че от назначената съдебно – счетоводна експертиза не се констатира наличие на плащане по предварителния договор от 19.11.2008 г. от страна на И.Г. в полза на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Излага доводи за отсъствие на валидна облигационна връзка между главните страни в производството. Позовава се на различие у юридическото лице, подписало предварителния договор – „Риалто Риълти Истейт Дивелъпмънт LTD“ и привлечено в процеса – „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД, от което извежда и становището за отсъствие на действие на процесния договор по отношение на третото лице. Счита за правилен извода на съда относно отсъствието на учредена представителна власт в полза на лицето, подписало предварителния договор, както и за неприложимостта на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Сочи, че доказателствените искания са неоснователни и несвоевременно направени. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 09.05.2017 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Излага становище за приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, досежно твърдяното надлежно връчване на нотариалните покани, по подробно изложени доводи и съображения в депозираната писмена защита. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В същото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата страна, твърди, че не съществува облигационна връзка между доверителя му и насрещната страна. Съобразявайки фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сочи, че не е налице обогатяване на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД предвид отсъствието на получаване на процесните суми. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Депозира писмена защита след изтичането на съдебноопределения срок.

Процесуалният представител на третото лице-помагач на страната на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД изразява становище за правилност на обжалваното решение по подробно изложени доводи и съображения в депозираната писмена защита. Моли за потвърждаване на същото.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от И. Ю Г.   срещу „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД – гр. Варна за заплащане на сумата в размер на 81 505 евро, представляваща платена сума по предварителен договор от 19.11.2008 г. за строителство и продажба на недвижим имот, представляващ Студио № 2, в блок № 16, етаж № 6, с обща РЗП от 85.71 кв. м., находящ се в УПИ II-2604, кв. 1, м-ст „Карантината“, ж.к. „Аспарухово“, гр. Варна, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В писмен отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника инвокира доводи за отсъствие на положителна процесуална предпоставка, свързана с пасивната процесуална легитимация на страната. Сочи, че представеният предварителен договор не е подписан от представител на ответника, досежно отсъствието на писмен документ, от който да е видно учредяването на представителна власт на лицето, подписало договора от името на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД, съобразно разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД. Твърди, че вноските по предварителния договор са заплащани по сметка на “Rialto Real Estate Development” LTD, регистрирано в Регистъра на Англия и Уелс, а не по сметка на „Риалто Риъл Дивелъпмънт“ ЕООД. В допълнение, на което извежда извода за отсъствие на неоснователно разместване на блага между страните по настоящия спор. По отношение на връчването на нотариалните покани, намира същото за ненадлежно осъществено, от което черпи аргументи за липса на узнаване от страна на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Съобразно направеното възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД,  намира насрещната страна за неизправна, предвид допуснатото неизпълнение на част от вноските по предварителния договор. Моли за отхвърляне на иска.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцата излага съображения за наличие на облигационна връзка между страните. Сочи, също, че „Риалто Риъл Дивелъпмънт“ ЕООД е подписало процесния предварителен договор от името и за сметка на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Твърди, че същият е развален предвид получаването на нотариалните покани от страна на дружеството. Поддържа, че ищцата е изправна страна, ответното дружество е в неизпълнение, както и че е към настоящия момент е налице невъзможност за изпълнение на задължението да се прехвърли собствеността, предвид апортирането на предмета на договора в капитала на друго дружество.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочат аргументи за неизправността на насрещната страна към момента на изпращане на нотариалните покани, поради извършеното частично плащане на втората вноска, след получена покана с фактура № SI-033924 от 18.02.2009 г..

Производството се е развило с участието на трето лице-помагач на страна на отвтеника – „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД – гр. Варна.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че ищцата е подписала Предварителен договор за строителство и продажба от 19.11.2008 г., с предмет: недвижим имот, представляващ Студио № 2, с обща РЗП от 85.71 кв. м., етаж № 6, блок № 16, находяща се в УПИ II-2604, кв. 1, м-ст „Карантината“, ж. к. „Аспарухово“, гр. Варна, ПИ № 255 с площ от 20 205 кв. м., известен и рекламиран като „Варна Саут Бей Резидънс“ с обща цена от 153 764 евро. В горепосочения договор като продавач е посочено дружеството „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Подписът от името на същото е положен от управителя на „Риалто Риъл Истейт Девелъпмънт“ ЕООД – М Х, като в поставения щемпел върху подписа се съдържат нечетливи данни за дружеството “Rialto Real Estate Development” LTD, London.

Страните са уговорили изрично степента на завършеност на предмета на договора /чл. 1. 4./, сроковете за плащане /чл. 2. 1./, съответно на четири вноски, обвързани от степента на завършеност и заплащани по банкова сметка *** “Rialto Real Estate Development” LTD в Barclays Bank Plc. 1, Лондон, краен срок за изпълнение на СМР и въвеждане на сградата в експлоатация – 31.12.2011 г. /чл. 3. 2./ и други.

Видно от представените писмени документи се установява извършено плащане от 04.12.2008 г. на сумата в размер на 60 505.50 евро, 03.06.2009 г. – превод от 10 000 евро, 23.10.2009 г. – превод от 10 000 евро. по сметка на “Rialto Real Estate Development” LTD в Швейцария, с посочено основание предварителен договор от 19.11.2008 г. от сметка на потребителя: C-000351/U-001417. В приложените писмени документи се съдържа потвърждаване на плащане и на сумата в размер на 1 000 евро, представляваща депозит от 28.10.2008 г. с издадена фактура № SI-033729. От съдържанието на приетите извлечения от счетоводството на “Rialto Real Estate Development” LTD се установява, че по фактура № SI-033924 от 18.02.2009 г. с обща стойност о т 30 752.75 евро, издадена за втората вноска по предварителния договор е останала незаплатена дължима част от 10 752.75 евро към 28.01.2010 г. /л. 91/.

Във връзка с изпълнението на договорните задължения ищецът на 24.07.2013 г. отправя възражение за неизпълнен договор до “Rialto Real Estate Development” LTD – Швейцария, предвид неизпълнение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация до 31.12.2011 г.. В производството е представено разрешение за ползване № ДК-07-В-48 от 22.06.2015 г..

От съдържанието на първата изпратена нотариална покана от 23.07.2013 г. с рег. № 9642/2013 г., том 2, № 56 на нотариус К И, рег. № 572, с район на действие РС – гр. Варна, се установява, че И.Г. предоставя на адресата едномесечен срок за въвеждане на сградата в експлоатация, след изтичането, на който при неизпълнение на посоченото задължение, ще счита договора за развален, на основание чл. 87 от ЗЗД. Съответно, поканата е връчена по реда на чл. 540, вр. с чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепването на уведомление. По делото е представена и нотариална покана от 14.08.2015 г. с рег. № 12262/2015 г., том 3, № 97 на нотариус К И, рег. № 572, с район на действие РС – гр. Варна от съдържанието, на която е видно, че ищцата счита договора за развален, поради неизпълнение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация в срок до 31.12.2011 г.. Във втората нотариална покана е записано също, че е отпаднал интересът на купувача предвид забавата на продавача за снабдяване на сградата с разрешение за ползване. В същата се съдържа и покана за заплащане на сумата в размер на 81 505 евро, предвид развалянето на предварителния договор, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Д Д, служител на „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД – гр. Варна, които съдът кредитира, предвид  кореспондирането им с останалия, събран доказателствен материал. От показанията се установява, че свидетелката е предала на “Rialto Real Estate Development” LTD – Великобритания, искането на И.Г. за отстъпка в размер на 10 % от цената. Във връзка със сключването на предварителния договор представителят на И.Г. – „Дрийм Хоум“, разменял кореспонденция с “Rialto Real Estate Development” LTD – Швейцария.

От експертизата, назначена в първоинстанционното производство, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че липсват отбелязвания в търговските книги на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД на извършени плащания от страна на И.Г. или от „Rialto Real Estate Development” LTD – Великобритания. По аналитичната сметка № 1521 са налични отбелязвания по повод на отпуснат заем от Rialto Real Estate Development” LTD – Великобритания на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за строителство на жилищен комплекс „Варна Саут Бей Резидънс“. Вещото лице установява също и записвания по сметката № 1522, касаеща дългосрочни заеми в периода от 19.11.2008 г. до 16.06.2016 г. от банка за строителство на жилищен комплекс „Варна Саут Бей Бийч Резидънс“. В горепосочения период не е установено получаването на други суми, както и от продажбата на недвижими имоти в комплекса, в който се намира Студио № 2, предмет на процесния предварителен договор. Вещото лице в заключението е посочило, че в търговските записвания на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД не са отразени плащания от страна на И.Г.. Експертизата е установила също, че са налице плащания в периода от 12.11.2010 г. до 31.05.2016 г., извършвани от Rialto Real Estate Development” LTD по сметка на „Риалто Риъл Дивелъпмънт“ ЕООД с основание обслужване на клиенти и поддръжка на имоти.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 81 505 евро, като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 19.11.2008 г. за строителство и продажба на недвижим имот, представляващ Студио № 2, с обща РЗП от 85.71 кв. м., етаж № 6, блок № 16, находящ се в УПИ II-2604, кв. 1, м-ст „Карантината“, ж. к. „Аспарухово“, гр. Варна, ПИ № 255 с площ от 20 205 кв. м., известен и рекламиран като „Варна Саут Бей Резидънс“, ведно с мораторна лихва от депозиране на иска до окончателното изплащане на задължението.

Настоящата съдебна инстанция при преценка на основателността на ищцовата претенция следва да съобрази, дали е налице валидно облигационно правоотношение между страните, съответно даването във връзка с него и твърдяното последващо отпадане на основанието за получаване на процесната сума от страна на ответника. Третият фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо като основанието за това е отпаднало с обратна сила. В съдебната практика е прието, че отпадане на основанието е налице и при хипотезата на разваляне на договора, каквито твърдения са релевирани от ищцовата страна /т. 1 от ППВС № 1 от 1979 г./.

В процесния случай, предварителният договор от 19.11.2008 г. е подписан от И. Гринделф, лично в качеството й на купувач. От името на продавача „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД е положен подпис от пълномощника „Риалто Риъл Истейт Девелопмънт“ ЕООД чрез М Х. В щемпела върху подписа се съдържа обозначение на дружеството „Rialto Real Estate Development” LTD – Великобритания, Лондон. Доколкото предмет на настоящия предварителен договор е недвижим имот, поради което е приложима разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, досежно императивно, предвидената, необходима писмена форма на упълномощителната сделка. В съдържанието на договора е посочено, че подписът е положен за продавача от „Rialto Real Estate Development” LTD,  като назначен представител с пълномощно издадено от ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. В производството не е представено писмено пълномощно, от което да е виден обемът на учредената представителна власт на пълномощника. Наличието на същата е надлежно оспорено от ответника с отговора на исковата молба. Предвид горните съображения, следва да се приеме, че дружеството „Rialto Real Estate Development” LTD – Великобритания не е упълномощено от ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за сключването на процесния предварителен договор. Този извод се отнася и за „Риалто Риъл Истейт Дивелопмънт“ ЕООД – Република България, предвид факта, че дружеството е учредено и вписано в ТР на 17.11.2011 г. и не е съществувало като правен субект при сключването на предварителния договор за продажба и строителство от 19.11.2008 г.. С оглед на гореизложеното, следва да бъде разгледано и възражението на ищцата за приложение на презумпцията, закрепена в разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, досежно твърдяното отсъствие на противопоставяне от страна на ответното дружество, извършено своевременно след узнаване на процесната сделка, извършена от лице без представителна власт.

В настоящия случай, именно при липсата на идентитет между лицето, извършило съответното действие, без надлежна представителна власт от името на търговеца и лицето, оправомощено да осъществява законното представителство на същия, възниква въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, с оглед противопоставимостта на последния. Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите от фактическия състав на чл. 301 от ТЗ – 1/ предприето действие от името на търговеца без представителна власт и 2/ неговото узнаване. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че търговецът потвърждава извършените от негово име, без учредена представителна власт, действия, ако не се противопостави веднага, след узнаването им /Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 103 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК на ВКС, Решение № 51 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 962/2011 г., II г. о., ГК на ВКС, Решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията, закрепена в разпоредбата на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За приложението на разглежданата хипотеза е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат /Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В постановената съдебна практика е прието също, че не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване /Решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. При доказване на узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване на сделката

В настоящия случай, касателно наведените твърдения от страна на И.Г. за узнаване от страна на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за сключения от негово име предварителен договор от 19.11.2008 г. следва да бъдат обсъдени и двете представени в производството нотариални покани.

В съдържанието на нотариална покана рег. № 9642/2013 г., том 2, № 56 на нотариус К И, рег. № 572 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Варна, е посочено, че същата е връчена по реда на чл. 540, вр. чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване. В разписката към същата се съдържа отбелязване, че адресатът е потърсен на адрес: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Петко Каравелов“ № 40, съответно не е открит, не е намерено лице, което да получи поканата, поради което и предвид отсъствието на пощенска кутия, връчителят е залепил уведомление на входната врата на офис сградата. В производството е оспорено връчването от насрещната страна по съображения, че на посетения адрес: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Петко Каравелов“ № 40 се намира хотел „Капитол“.

В процесния случай, съдът намира, че връчителят, не е положил дължимите усилия да намери достъп до канцеларията на търговеца и да събере сведения дали на адреса на връчване е познат последния. Подобни сведения не са отразени и в разписката, което е достатъчно условие за опорочаване на процедурата по връчване на книжата. От друга страна следва да бъде съобразено също и мястото на залепване на съобщението, съответно на входната врата на офис сградата на този адрес, предвид отсъствието на пощенска кутия. Подобно място на залепване на съобщението не би могло да обуслови надлежното уведомяване на адресата, предвид възможността за залепването му на входната врата на канцеларията на търговеца или при оставянето му на рецепцията на хотела при установяване на местонахождение на помещения на търговеца в съответната сграда.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобрази също, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа. За връчване на търговец чрез прилагане на съобщението към делото, е необходимо: да е напуснал регистрирания адрес на управление, без в съответния регистър да е вписан новият адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението /Решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Преценката за редовността на връчването следва да се извършва не само с оглед формалното наличие на реквизитите в разписката, която го удостоверява, а с оглед целта на процесуалното действие-предаването на документа на страната, за да се запознае със съдържанието му и в определен срок да прецени дали да предприеме съответните действия за защита интересите си; то има за цел действителното уведомяване на адресата като гаранция за обезпечаване правото на защита /Решение № 56 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2705/2013 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

При така удостоверените данни и с оглед на горепосочените критерии, съдът намира, че нотариалната покана рег. № 9642/2013 г., том 2, № 56 на нотариус К И, рег. № 572 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Варна не е надлежно връчена на адресата ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД.

Предвид гореизложените съображения, по отношение на нотариална покана с рег. № 12262/2015 г., том 3, № 97 на нотариус К И, рег. № 572, с район на действие РС – гр. Варна, настоящия съдебен състав достигна до извода за нередовното връчване на същата. В приложената разписка към втората нотариална покана се съдържа отбелязване, че адресатът не е намерен на адреса, както и не са открити други лица, съгласни да получат поканата, поради което същата е залепена на входната врата на офис сградата. В същата отсъстват сведения за положените усилия във връзка с връчването. Посочено е също в съдържанието на разписката, че екземпляр от поканата е връчен на служител на дружеството, без да се посочва индивидуализация на лицето. В съдебната практика е прието, че не се съдържа като законопредвидено, императивно изискване посочването на трите имена на получателя. Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността - т.е. информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо и недвусмислено /Решение № 56 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2705/2013 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед на горното, съдът намира, че отразената в разписката за връчване информация при цялостната й преценка, не дава възможност за еднозначен извод за личността на получателя, индивидуализирана чрез имена, използването на общопонятно съкращение за обозначаване на длъжността, което води до опорочаване на редовността на връчването и изискването на чл. 50, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Съобразно останалите възражения за узнаване и отсъствие на своевременно противопоставяне от страна на ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД следва да бъдат съобразени счетоводните записвания на посоченото дружество, досежно плащанията по процесния предварителен договор, свидетелските показания и изявленията на страните.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно, обективно дадено и съответстващо на останалия, събран доказателствен материал по делото, се установява, че отсъстват записвания в счетоводните книги на ответното дружество за плащания, извършени от страна на И.Г. по процесния предварителен договор, както и за такива, свързани с покупко-продажбата на апартаменти в комплекса. В експертизата е констатирано също, че след справка в търговските книги на „Риалто Риъл Истейт Дивелъмпънт“ ЕООД не са налични плащания от страна на И. Гринделд, във връзка с предварителния договор от 19.11.2008 г. /л. 298/.

В първоинстанционното производство са събрани свидетелски показания, посредством разпит на свидетеля Д Д, която е в трудово правоотношение от края на 2007 г. с „Риалто Риъл Истейт Дивелъмпънт“ ЕООД – гр. Варна. Същата е посочила, че не са й известни договорни отношения между „Риалто Риъл Истейт Дивелъмпънт“ ЕООД – гр. Варна и чуждестранното дружество Rialto Real Estate Development” LTD. От свидетелските показания се установява също, че свидетелката по инструкции на „Rialto Real Estate Development” LTD – Швейцария е водила кореспонденция с „Дрийм Хоум“ /представител на И.Г./ по повод на сключването на процесния предварителен договор. На свидетелката не са й известни договорните отношения между „Rialto Real Estate Development” LTD и „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът следва да поясни също, че изявленията на процесуалния представител на въззиваемото дружество в откритото съдебно заседание от 09.05.2017 г. следва да бъдат ценени като признание на факт. Същите обаче не кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото, поради което не могат да доведат до извод за узнаване от страна на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за сключения предварителен договор от 19.11.2008 г. за периода преди депозирането на исковата молба.

С оглед на горното, от експертизата, свидетелските показания и приетите електронни съобщения, изхождащи от трето лице John Moerk от „Rialto Real Estate Development” LTD – Швейцария, не се установява узнаване от страна на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД за сключения от негово име предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 19.11.2008 г. без надлежно учредена представителна власт. Този извод се подкрепя и от отсъствието на представени изявления на И.Г., адресирани и получени от „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД или отговори на същите. Доколкото счетоводно не е отразена конкретната сделка, сключена от лицето с оспорена представителна власт, нито са налице други доказателства за узнаването й, следва да се приеме, че процесният предварителен договор не е обвързал „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Предвид гореизложеното, при отсъствие на договорна връзка между страните по настоящия спор не следва да бъдат разглеждани твърденията за плащане на процесната сума на въззиваемото дружество или за твърдяното приложение на разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД, съответно развалянето на договора, като хипотеза на отпадане на основание на договора и наведеното възражение за неизпълнен договор.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено също, че дори да се приеме узнаване на втората нотариална покана с рег. № 12262/2015 г., том 3, № 97 на нотариус К И, рег. № 572, с район на действие РС – гр. Варна, съответно на 11.09.2015 г. или узнаване с депозиране на исковата молба, И.Г. не би могла да развали предварителния договор, предвид изпълнение на задължението за снабдяване на сградата с разрешение за ползване № ДК-07-В-48 от 22.06.2015 г..

По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД. Същото не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски, не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, поради което разноски в полза на страната не следва да се присъждат.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 761 от 24.10.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1588/2015 г..

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД – „Риалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК: 148019844, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Драгоман“ № 25, представлявано от управителя – М Х.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                

 

 

                                                                                  2.