РЕШЕНИЕ

   № 111

               гр.Варна, 16.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.05.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 130 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Титан БКС“ ООД гр.Шумен против решение № 91/29.07.2016 г. по т.д. №34/2016 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е осъдено да заплати на Г.С.Г. сумата 196434.84 лв, от които сумата 150000 лв, представляваща равностойност на дължим на основание чл.125, ал.3 ТЗ дружествен дял в качеството му на съдружник с прекратено към 29.12.2012 г. участие в дружеството, по предявен като частичен иск, и сумата 46434.84 лв, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода от прекратяване на правоотношението на ищеца с дружеството – 29.12.2012 г. до подаване на исковата молба – 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 20661.39 лв - присъдени по делото разноски за първата инстанция. С жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител въззивникът моли за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на иска изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Въззиваемата страна Г.С.Г. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Постъпила е и частна жалба от „Титан  БКС“ ООД гр.Шумен срещу определение № 427 от 24.11.2016 г., постановено по т.д.№ 34/2016 г. на Окръжен съд Шумен, с което е оставено без уважение искането му да бъде изменено решението по делото № 91/29.07.2016 г., като бъде отказано присъждането, евентуално – намалено като прекомерно по размер адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца Г.С.Г..

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Г.С.Г., с който моли частната жалба да бъде отхвърлена и обжалваното определение - потвърдено.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Спор относно размера на дължимия на ищеца дружествен дял предвид прекратяване на членството му с предизвестие на 29.12.2012 г. няма.  Относно него страните са водили спор по частичен иск за сумата 30000 лв – предмет на т.д. №720/2013 г. на ОС Шумен, с решение по което искът е уважен, като същото решение е потвърдено с решение по в.т.д.№26/2015 г. на АС Варна-ТО и е влязло в сила. След приключване на посоченото дело страните и друго трето лице – „Титан Интърнешънъл холдинг“ АД – гр.София – мажоритарен собственик на дяловете на „Титан БКС“ ООД гр.Шумен са подписали тристранно споразумение от 28.09.2015 г. за уреждане на финансови отношения с прекратил участието си в дружеството съдружник, с което на страница първа, буква Б, са се споразумяли, че ответникът има задължение към ищеца за дължим му дружествен дял за сумата 786080 лв. Съгласно т.1.3 третото лице е заместило в дълг длъжника – ответник със съгласието на кредитора – ищец. С т.1.1 третото лице се е задължило да изплати на ищеца сумата 458238.58 лв на разсрочено плащане по схема, посочена в т.1.2. С т.1.4 третото лице се е задължило да издаде на името на ищеца пет броя записи на заповед, обезпечаващи пълния размер на всяка отделна вноска по т.1.2 /общо пет, без първата вноска в размер на 150000 лв, дължима при подписване на споразумението/. Не се спори и се доказва по делото-л.69, че тази сума е заплатена на ищеца на 28.09.2015 г. от друго свързано трето лице – „Титан АС“ ЕООД – клон Варна. С т.1.5 ищецът опрощава остатъка от дължимата му по точка Б /стр.първа/ сума над сумата 458238.58 лв  до размера на 786080 лв, а именно за сумата от 327841.42 лв, която ще счита, че дружеството не му дължи след окончателното изплащане на уговорената в това споразумение сума от 458238.58 лв /по т.1.1/. Няма спор, че доброволно плащане на договорените вноски и на падежите по т.1.2 от споразумението не е извършено на ищеца.

Спори се кой е материално легитимиран по иска, има ли действие споразумението, в т.ч. в частта относно опрощаването за сумата 327841.42 лв /т.1.5/, и погасен ли е искът по давност.

Оплакването за липса на пасивна материална легитимация на ответника е неоснователно. Споразумението от 28.09.2015 г. не може да бъде развалено в частта относно заместването в дълг, което е произвело действие, независимо от неизпълнението на новия длъжник. С изричното съгласие на кредитора трето лице да замести длъжника заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора съгласно чл.102 – ЗЗД. Не е възможно нито оттегляне на даденото съгласие от кредитора в последствие, нито разваляне на  тази уговорка, като длъжник на кредитора е вече третото лице, заместило първоначалния длъжник. В случая заместването в дълг е само за сумата 458238.58 лв по т.1.1 от споразумението, като задължен към ищеца за нея е „Титан Интърнешънъл холдинг“ АД – гр.София. Във въззивното производство бяха приети като доказателства искова молба на ищеца именно срещу последния с настояща фирма „Кръстев Интърнешънъл холдинг“ АД – гр.София и решение от 17.01.2017 г. по гр.д.№6277/2016 г. на СГС-ГК по иска с основание чл.422-ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед от 28.09.2015 г. за сумата 68238.58 лв, която е идентична с втората дължима от „Титан Интърнешънъл холдинг“ АД – гр.София вноска по т.1.2 от споразумението от същата дата. Предвид така заведения иск е очевидно, че ищецът не счита споразумението в частта за заместването в дълг за развалено.

Що се отнася за частта от споразумението по т.1.5 относно опрощаване от кредитора-ищец на вземането за стойността на дружествения му дял от имуществото на „Титан БКС“ ООД-гр.Шумен за разликата от 458238.58 лв до 786080 лв, т.е. за сумата 327841.42 лв, в тази част споразумението не е произвело правно действие. Кредиторът се е съгласил да счита вземането си за дружествен дял опростено до размера на сумата 327841.42 лв след окончателно изплащане на сумата по споразумението - 458238.58 лв от заместилия длъжника „Титан БКС“ ООД -гр.Шумен нов длъжник - „Титан интърнешънъл холдинг“ АД - гр.София. Опрощаването е направено от ищеца при условие, че новият длъжник му изплати цялата уговорена в т.1.1 сума - 458238.58 лв в сроковете по т.1.2 в рамките на шестмесечния срок по т.1.1. При положение че последният е в договорно неизпълнение спрямо кредитора, като му е заплатил само първата вноска от тази сума в размер на 150000 лв, условието за опрощаване не се е сбъднало и опрощаването не е произвело действие. Сумата 327841.42 лв продължава да се дължи на ищеца като част от вземането му за дружествен дял в размер на 786080 лв. Относно тази част на задължението старият длъжник-въззивник не е бил заместен от новия длъжник със съгласието на кредитора, така че длъжник на ищеца остава той и искът срещу „Титан БКС“ ООД гр.Шумен е насочен срещу материално легитимираната страна. В настоящия процес се претендира от ищеца след предходно осъждане на ответника за сумата 30000 лв  частично сумата 150000 лв от общо вземане спрямо него за сумата 327841.42 лв. Окончателната разлика от 147841.42 лв до тази сума се претендира с трети иск по т.д. №397/2016 г. на Окръжен съд Шумен, производството по който е висящо по в.т.д. №214/2017 г. на АС Варна.

Вземането на ищеца не е погасено по давност. Първо, защото то възниква с изтичането на шестмесечния срок за изпълнение по т.1.1 и т.1.2 от споразумението, т.е. към 10.02.2016 г., като оттогава започва да тече давностният срок за погасяване на вземането. И второ, защото то не  представлява обезщетение за неизпълнен договор, а е вземане по споразумение на напуснал съдружник за дължим му от дружеството дружествен дял, в който случай давността е петгодишна съгласно чл.110-ЗЗД. Същата не е изтекла към датата на предявяване на иска - 15.01.2016 г. Ето защо, искът за главницата е основателен и следва да се уважи изцяло.

Искът за мораторните лихви обаче е неоснователен. Задължението по т.1.5 от споразумението е без срок и, за да бъде поставен в забава длъжникът, следва да бъде поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 - ЗЗД.  Такава покана ищецът не е отправял до ответника в предходен момент, като едва исковата молба служи за покана до последния. Фактът на прекратяване на членството на ищеца в дружеството не води автоматично до забава на длъжника относно заплащането на дружествения му дял, а само след отправена покана. След като пък страните са подписали в по-късен момент споразумение във връзка с вземането, спорните въпроси между тях относно същото  се решават въз основа на споразумението, което има характер на договор за спогодба.  Доколкото няма доказан период на забава искът за лихви върху главницата за минал период за сумата 46434.84 лв е неоснователен и следва да се отхвърли.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в частта за главницата и до размера на 10723.23 лв относно разноските, а се отменя в частта за мораторните лихви и в частта за разноските за разликата от 10723.23 лв до 20661.39 лв,  като искът за тях се отхвърля. Разноските за първата инстанция, присъдени на ищеца са определени от съда по компенсация съобразно уважената и отхвърлената част от иска, като му е определен адвокатски хонорар в размер на 7800 лв, какъвто е заплатен на другата страна, поради прекомерност на претендирания такъв-12000 лв, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и изискванията на ЗОПБ. При това положение обжалваното определение по чл.248-ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските се отменя. В полза на ответника по жалбата съобразно изхода на спора се присъждат съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 1805.59 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/29.07.2016 г. по т.д. №34/2016 г.  на Окръжен съд  Шумен в осъдителната му част по предявения частичен иск за сумата 150000 лв – главница и за сумата 10723.23 лв – съдебни разноски по компенсация за първа инстанция.

ОТМЕНЯ решението в осъдителната му част за сумата 46434.84 лв – мораторни лихви върху главницата и в частта за разноските за разликата от 10723.23 лв до 20661.39 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска в същите части като неоснователен.

ОТМЕНЯ определение № 427/24.11.2016 г. по т.д. №34/2016 г. на Окръжен съд Шумен.

ОСЪЖДА „Титан БКС“ ООД гр.Шумен, ЕИК 127016841, да заплати на Г.С.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 1805.59 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.