РЕШЕНИЕ

 

№  112/ 07.05.2014 г.,  град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На осми април                                                                                                  2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Магдалена Недева

                                                                           Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 132 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Община Шумен срещу решение № 5/17.01.2014 г. постановено по т.д. 433/2013 г. на ШОС в частта с която е уважен иска на „Б.”АД със седалище гр. Шумен срещу  Община гр. Шумен за сумата от 204 688,09 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по договор за строителство. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което се претендира отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

Съдът служебно на основание чл. 269 ГПК констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Б.”АД претендира заплащане на сумата 204 688,09 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главница от 681 075,43 лв. за периода от 16.07.2010 г. до 16.07.2013 г.при отчитане на частични плащания на 15.05.2013 г., 21.05.2013 г. и 18.06.2013 г.

Ответникът Община Шумен оспорва иска по основание, по съображения, че не е в забава, тъй като задължението за плащане на главницата съгл. чл. 4 от договора  не се дължи на конкретна дата и счита, че вземането на ищеца е изискуемо от момента на поканата, каквато се явява исковата молба. При условията на евентуалност поддържа, че ако се тълкува чл. 4 от договора като определяем срок, то не са настъпили условията за падежа, а именно средствата от МРРБ, с които се финансира строителството.

Видно от приетия като доказателство договор за строителство от 21.04.2009 г. Община Шумен е възложила на „Б.” АД изпълнение на строителни работи, представляващи рехабилитация на улична мрежа след провеждане на малка обществена поръчка, на стойност 1 046 092,68 лв. с ДДС, от които аванса е до 50% от стойността. Съгл. чл. 4 е уговорено, че плащанията ще се извършват след получаване на целевите средства от МРРБ и МФ, след подписване на протоколи за действително извършени работи, остойностени с единични цени и представяне на оригинална фактура от изпълнителя. В изпълнение на договора авансово са платени 365 016 лв. Строителните работи са извършени и приети с протоколи на 30.10.2009 г. след което от изпълнителя „Б.” АД е издадена фактура № 1000001080/30.10.2009 г. на стойност 681 075,43 лв.  подписана от двете страни. Въпреки че възложеното от общината строителство съгласно договора се финансира от МРРБ чрез целеви трансфери, в случая е договорен трансфер от 456 270 лв., като съгл. допълнително споразумение № 1/24.06.2009 г. е предоставена 80% от сумата - 365 016 лв , платена на изпълнителя като аванс на 5.06.2009 г. Финансиране от МРРБ след предоставяне на горната сума не е постъпило. С решение № 347 по протокол 21/29.03.2013 г. от заседание на общинския съвет е дадено съгласие за частично разплащане от общината на просроченото задължение по ф-ра № 1000001080/30.10.2009 г. на стойност 681 075,43 лв. чрез изменение разпределението на средствата по облигационния заем на общината, като със същото решение е задължен кметът да заведе дело срещу държавата, респ. МРРБ за възстановяване на тези суми в полза на общината. Няма спор относно датите на които са извършени плащанията по главницата част от които и след предявяване на иска видно от дневника на с/ка 411/1 водена в счетоводството на „Б.” АД и заключението на назначената ССЕ в първа инстанция.

При така установеното от фактическа страна съдът, като тълкува договора в съответствие с принципите на чл. 20 ЗЗД  приема, че в чл. 4, който е в раздел „цени и начин на плащане”са договорени условията на плащане, а именно, че финансирането е с целеви средства, които общината получава от МРРБ, а плащането се извършва след подписване на приемателен протокол и представяне на оригинална фактура. Срок за плащане няма договорен и съгл. препратката на чл. 39 от договора, следва да се приложи разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, която урежда задълженията при договорите за изработка, какъвто е договора за строителство. Според него задължението за плащане на възложената работа се дължи при приемането, в този смисъл е налице договорен срок по силата на закона. В случая ответникът е приел работата с подписване на окончателните протоколи. Видно от подписа е приел и фактурата за стойността на извършената работа, поради което дължи плащане. Именно поради това тълкуване на договора в приетото решение 347 по протокол 21/29.03.2013 г. на общински съвет е посочено, че задължението е просрочено. Срокът за изпълнение съгл. чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 264 ЗЗД е от приемане на работата на 30.10.2010 г. Ответникът съгл. чл. 84 ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава на следващия ден, но с оглед 3 годишната давност на вземането за лихви /чл. 111 б”в” ЗЗД/ периодът за който се претендира обезщетение по чл. 86 ал. 1 ЗЗД пред настоящата инстанция  е 3 години назад от датата на предявяване на иска – от 16.07.2010 г. до 16.07.2013. Доводите, че задължението за плащане е под условие, след получаване на сумите от МРРБ не намират опора в доказателствата по делото. Страни по договора са Община Шумен като възложител и „Б.” АД като изпълнител, поради което независимо от начина на финансиране на обекта, възложителят дължи плащане на цената на приетите СМР. Задължението е парично, поради което съгл. чл. 81 ал. 2 ЗЗД невъзможността да получи своевременно финансиране от МРРБ не го освобождава от отговорност към неговия кредитор – изпълнителя по договора за строителство. Искът е доказан по основание и по размер въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза и следва да се уважи.

Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.

На Община Шумен не се дължат съдебни разноски, поради неоснователността на въззивната жалба, а на „Б.” АД следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на адвокатското възнаграждение от 4 550 лв.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/17.01.2014 г. постановено по т.д. 433/2013 г. на ШОС в частта с която е уважен иска на „Б.”АД със седалище гр. Шумен срещу  Община гр. Шумен за сумата от 204 688,09 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по договор за строителство.

ОСЪЖДА Община гр. Шумен ул”Славянска” № 17, представлявана от кмета К.К., идентификационен номер 000931721 да плати на „Б.” АД ЕИК ХХХХХХХХХ със седалище и адрес на управление бул”Ришки проход” № 66  сумата 4 550 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :