Р Е Ш Е Н И Е № 120

 

гр. Варна, 01.06.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на девети май  през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Десислава Чипева                             

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 132/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Х.Г., чрез процесуален представител адв. М.М., като трето лице помагач на страната на „Текса“ ООД – гр. Разград срещу решение № 44 от 30.12.2016 г., постановено по т. д. № 90/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, поправено с решение № 128 от 15.02.2017 г., с което по предявения от С.А. иск срещу „Текса“ ООД са отменени като незаконосъобразни взетите решения от Общото събрание на съдружниците /ОСС/ на „Текса“ ООД, проведено на 05.09.2016 г., както следва: по т. 1 – за изключване на съдружника С.А., т. 2 – за избор на нов управител – Х.Г. и по т. 3 – за приемане на учредителен акт на дружеството като ЕООД, на основание чл. 74 от ТЗ.

 В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Аргументи за недопустимостта на съдебния акт, жалбоподателят черпи от отсъствието на положителна процесуална предпоставка, свързана с липсата на интерес от търсената защита. Сочи, че дори и при евентуално позитивно разрешение по иска няма да се създаде ново правно положение в патримониума на ищеца съобразно предходното, съществуващо преди депозиране на исковата молба. Счита, че неправилно съдът не е отчел настъпилите в хода на производството обстоятелства, свързани с изтичането на срока на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника С.А. на 18.11.2016 г.. Позовавайки се на автоматичното действие на предизвестието и изявленията на насрещната страна, потвърждаващи настъпването на прекратяването на членственото правоотношение, излага доводи за отсъствие на правен интерес за предявяване на конститутивния иск за отмяна на решения на ОСС. Твърди, че предупреждението за изключване на съдружник по чл. 126 от ТЗ не е необходимо да бъде отправено задължително по решение на ОСС, а е възможно същото да бъде изявено от всеки съдружник, така и от управителя на дружеството. Твърди, че от представените в първоинстанционното производство писмени документи се установява изрично предупреждение за изключване поради допуснати нарушения от страна на съдружника, свързани с 1/ извършването на действия против интересите на дружеството /подаване на заявление за заличаването на управителя без предварителен избор на нов, подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност и изнасяне на тайни на дружеството в публичното пространство/, както и 2/ неоказване на съдействие при осъществяването на дейността на дружеството /препятстване на работата на ОСС и осуетяване на работата на органите на дружеството/. Намира за неправилен извода на съда за незаконосъобразност на взетите решения на ОСС. Моли за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.А., чрез адв. Е.Р., в който е изразено становище за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Инвокират се доводи за наличие на правен интерес от воденето на иска, основан с аргументи за наличие на качеството на съдружник у ищеца към момента на провеждане на ОСС – 05.09.2016 г., макар и същото да е отпаднало ipso facto с изтичането на шестмесечния срок на предизвестието на 18.11.2016 г.. Счита, че се различават хипотезите на прекратяване на членственото правоотношение поради изтичане на срока на предизвестие и изключване на съдружника поради вменени нарушения. Сочи, че за съдружника е налице правен интерес от воденето на иска по чл. 74 от ТЗ и след прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, предвид необходимостта от вписване на решението на ОСС в ТР. Твърди, че е опорочена процедурата по свикване на ОСС, поради отсъствието на писмено искане за свикване, отправено до управителя от страна на съдружниците, притежаващи 1/10 част от капитала на дружеството. В допълнение сочи, че в предупреждението за изключване не е предоставен срок за съобразяване на поведението на съдружника с изискванията на закона и договора. Навежда подробни доводи за отсъствие на предвидените законови предпоставки за изключването на съдружника. Счита, че действията, на които се позовава дружеството са извършени от съдружника с качеството му на управител, от което извежда аргументи за отсъствие на възможност същите да бъдат основание за изключването на лицето като съдружник. По отношение на решението по т. 3 от ОСС – за избора на нов управител, счита същото за противоречащо на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ и на дружествения договор. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 141, ал. 4 от ТЗ, твърди че до вписването на заличаването на съдружника, същият следва да гласува при вземане на решение за избор на управител на дружеството. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба e подаденa в законоустановения за това срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 09.05.2017 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за обезсилване на решението, евентуално за отмяна на същото и за отхвърляне на исковете. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия за настоящата инстанция. Претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия излага становище за правилността на решението. Сочи, че не е спазена процедурата по свикване на ОСС, което е довело до опорочаване на всички взети решения.  Намира, че е налице правен интерес у доверителя му по подробно изложени доводи. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от С.А. срещу „Текса” ООД – гр. Разград за отмяна на взетите по т. 1, т. 2 и т. 3 решения на проведеното на 05.09.2016 г. ОСС, на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, по подробно изложени в исковата молба доводи и съображения.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

Първоинстанционното производство се е развило с участието на Х. Гючмен като трето лице – помагач на страна на ответното дружество „Текса“ ООД.

 Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото данни, приема за установено, че на 05.09.2016 г. е проведено ОСС на „Текса” ООД. Към момента на провеждане на ОСС, съдружници в дружеството при паритетни дялове са С.А. и Х.Г..

В качеството си на управител на „Текса“ ООД на 30.06.2016 г. С.А. подава молба за откриване на производство по несъстоятелност, отхвърлена с решение № 32 от 15.07.2016 г. по т. дело № 69/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград.

 По делото не са представени поканата за свикване на ОСС и протокола от ОСС от 05.09.2016 г., въпреки указанията на първоинстанционния съд, дадени с определение № 1002 от 28.10.2016 г., чрез които ответното дружество е задължено да представи всички документи относно свикването и провеждането на ОСС от 05.09.2016 г..

Съдът след служебна проверка в ТР установи, че по партидата на дружеството е вписана нотариална покана от 09.08.2016 г. за свикване на ОСС със съответния дневен ред, съдържащ три точки, а именно т. 1 – за изключване на съдружника С.А., т. 2 – за избор на нов управител, т. 3 – за приемане на учредителен акт на дружеството. Поканата е отправена от съдружника Х.Г. до другия съдружник С.А.. От съдържанието й не в видно дали са предоставени на разположение на другия съдружник писмени материали във връзка с обявения дневен ред.

Ищецът е получил горепосочената нотариална покана на 11.08.2016 г., видно от нотариалното удостоверяване, извършено от нот. Виолета Тодорова, рег. № 312 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – гр. Разград. От съдържанието на същата е видно, че съдържа и предупреждение по реда  на чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника С.А. поради извършване на действия против интересите на дружеството, изразяващи се в искане за освобождаване на последния като управител, преди да е избран нов, изнасяне на тайни за дружеството в публичното пространство, застрашаване на икономическите интереси на дружеството, неоказване на съдействие при осъществяването на дейността на дружеството, препятстване на работата на ОСС при гласуване, осуетяване на дейността на работата на органите на дружеството и други.

От съставения протокол от проведеното ОСС от 05.09.2016 г., решенията, на които са предмет на настоящия спор, се установява, че на събранието присъства само съдружникът Х.Г..

Между страните е безспорно, че ищецът не се е явил на проведеното ОСС, а е изпратил писмен отговор, чрез нот. Роска Иванова, рег. № 378 на Нотариалната камара с район на действие – РС – гр. Разград, в който е изразил мнението си относно дневния ред на ОСС.

В производството не се оспорва отправянето и получаването на заявление за прекратяване на членственото правоотношение и освобождане на управителя – С.А. с вх. № 56 от 18.05.2016 г..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством обективно съединени искове с правно основание – чл. 74, ал. 1 от ТЗ, за отмяна на взетите по т. 1, т. 2. и т. 3 решения на ОСС на ответното дружество от 05.09.2016 г..

Правото на предявяване на конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на ОСС, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор. Поради изрично очертаната персонална, процесуална легитимация, активно легитимирани са само лицата, които притежават качеството съдружник” или „акционер в дружеството към датата на провеждане на ОСС, решенията на което се атакуват.

Настоящата съдебна инстанция при формиране на своите правни изводи съобрази, че конститутивният иск е предявен в законопредвидения, преклузивен, тримесечен срок, пропускането, на който осуетява възможността за търсене на защита по реда на чл. 74 от ТЗ. Съдружникът е надлежно уведомен за ОСС и макар да не е присъствал е приложим 14 – дневният срок за предявяване на иска /чл. 74, ал. 2 от ТЗ/. Нещо повече исковата молба е депозирана на 16.09.2016 г., а ОСС е проведено на 05.09.2016 г.. Предвид горното следва да се приеме, че е спазен и 14 – дневният срок за предявяване на настоящия иск.

На следващо място, следва да се установи дали ищецът притежава качеството на съдружник към момента на вземане на оспорените решения, съобразно с указанията на постановената, задължителна, съдебна практика /решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК на ВКС и решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. По делото е представено заявление с вх. № 56 от 18.05.2016 г. за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника С.А. и освобождаване на същия като управител на дружеството. В съдебната практика е прието, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи до дружеството писмено предизвестие в тримесечен срок /чл. 125, ал. 2 от ТЗ, касаещ минимално предвидения от закона срок на предизвестието/. Изтичането на срока има автоматичен, прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи, ipso facto, качеството съдружник” /решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Съгласно предвидения в чл. 17, ал. 2 от Дружествения договор шестмесечен срок на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение и доколкото е допустимо предвиждането на по-дълъг от закрепения, тримесечен срок в разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, следва да се приеме, че същият изтича на 18.11.2016 г..  Предвид изложените съображения, съдът намира, че С.А. е бил съдружник към момента на вземането на решенията на ОСС от 05.09.2016 г.. С оглед на гореизложеното и съобразно безспорната и трайно установена съдебна практика, искът с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ е допустим, предявен в законоустановения срок, при наличие на активна материално-правна легитимация на ищеца в качеството му на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на решенията, чиято отмяна е предмет на производството.

По отношение на твърденията за извършени нарушения при свикването и провеждането на ОСС, обосновани с отсъствието на писмено искане до управителя, от страна на съдружници, притежаващи поне 1/10 от капитала на дружеството – чл. 138, ал. 2 от ТЗ, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно предоставената от закона компетентност на управителя, действието му по свикването на ОСС е насочено към всички съдружници, тъй като обсъждането и решаването на въпроси, които определят съдбата и насоките на дейността на дружеството, или са от изключителна негова компетентност. Разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ предвижда, че управителят е длъжен да свика ОСС и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика ОСС в двуседмичен срок, съдружниците поискали свикването имат това право да свикат сами общото събраниеешение № 11 от 26.04.2012 г. по т. д. № 615/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай е налице писмено искане от съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството – Х.Г. отправено до другия съдружник С.А.. По делото е представено и заявление  вх. № 56 от 18.05.2016 г. за освобождаване и заличаване на С.А. като управител на дружеството на основание чл. 141, ал. 1 от ТЗ. Видно от вписванията в ТР С.А. е заличен като управител на 05.07.2016 г., като последващото вписване на нов управител е от 16.03.2017 г.. Поканата за свикване на ОСС на Х.Г. е получена от С.А. на 11.08.2016 г.. С оглед на горното, към момента на свикване и провеждане на ОСС, дружеството няма избран и вписан управител в ТР. По въпроса за свикване на ОСС на дружество, което няма избран и вписан управител, в съдебната практика е възприето, че е възможно прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ - т.е. следва да се отправи писмена покана от съдружниците, притежаващи дял над 1/10 от капитала до останалите съдружници, да се изчака двуседмичният срок, посочен в същата разпоредба, след което съдружниците, поискали свикването, имат право да свикат ОСС /решение № 467 от 29.09.1992 г. по гр. д. № 522/92 г., V г.о. на ВС/. Съобразно горното разрешение, следва да бъдат разгледани и твърденията, свързани с незаконосъобразността на взетите решения т. 1 – т. 3 от дневния ред на ОСС от 05.09.2016 г..

I. По отношение на взетото решение по т. 1 от ОСС, проведено на 05.09.2016 г. за изключване на съдружника С.А., съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 126 от ТЗ са предвидени законови основания за изключване на съдружник, свързвани с неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл. 124 от ТЗ или залегнали в дружествения договор. Формулировката на закона е твърде обща и затова, наличието на подобно основание следва да се преценява конкретно, предвид съображенията, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. По своята същност критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до свръхзадлъжнялост и други подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, за да могат да бъдат квалифицирани като законово основание за изключване по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ /решение № 554 от 12.06.2007 г. по т. д. № 221/2007 г., II о., ТК на ВКС/.

В съдебната практика безпротиворечиво е прието, че връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 от ТЗ ешение № 221 от 30.12.2013 г. по т. д. № 529/2012 г., II т. о., ТК на ВКС, решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на I т. о. на ВКС и решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на I т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Целта на писменото предупреждение е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОСС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Следователно, необходимо е предизвестието да е достигнало до съдружника в предхождащ ОСС подходящ за подготовката му за защита срок, което е спазено като условие в процесния случай /решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК на ВКС/.

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобрази също, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на ОСС на дружество, ако липсва изрично предвиждане на това в дружествения договор, какъвто е и настоящият случай. Предвид гореизложеното, предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ може да бъде отправено както от управителя, така и от всеки съдружник /решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г., II т. о., ТК на ВКС/.

По делото се съдържа становище именувано „нотариален отговор“, в който съдружникът С.А. възразява срещу свикването на ОСС. По подробно изложени доводи сочи, че посочените в поканата нарушения са свързани с твърдения за действия, извършени от управителя на дружеството в това му качество, а не в качеството на съдружник.

Съобразно надлежното отправяне на предупреждение за изключване, инкорпорирано в поканата за свикване на ОСС, следва да бъдат разгледани конкретните твърдения за нарушения, обусловили неизпълнение на законовите или договорните задължения от страна на съдружника, чието изключване се твърди, че е незаконосъобразно.

Конкретните наведени нарушения в процесния случай са свързани с извършване на действия против интересите на дружеството, изразяващи се в подаване на заявление за заличаване на управителя, преди да се избран нов, депозиране на молба за откриване на производство по несъстоятелност, препятстване на дейността на дружеството и отказ на гласуване на нов управител преди вписване на заличаването на стария управител. Същите представляват по своята същност действия на съдружника единствено във връзка с упражняване на функциите му на управител на дружеството. Поради това, дори и да са доказани, тези действия не са основание за изключването на ищеца като съдружник, а единствено за освобождаването му от длъжността „управител” и за ангажиране на отговорността му за евентуални вреди на дружеството /решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 196 от 22.11.2013 г. по т. д. № 665/12г., І т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. За пълнота на изложението по отношение на твърдяното препятстване на работата на ОС, изразяващо се в отказ за гласуване на нов управител преди заличаването на същия от ТР, следва да се отбележи, че същото е недоказано, доколкото предходното ОСС от 09.08.2016 г. е отложено поради неспазване на срока по чл. 139, ал. 1 от ТЗ. Съдът намира, за недоказани и другите посочени нарушения, доколкото отсъстват конкретни доказателства за наличието на твърдените нарушения, които да са извършени от съдружника С.А. в това му качество и да не притежават епизодичен характер. С оглед на горното, следва да се приеме, че искът за отмяна на решението по т. 1 от ОСС от 05.09.2016 г. е основателен, а постановеното решение в съответната разглеждана част – правилно.

II. Съобразно решението по т. 2 от ОСС на „Текса“ ООД от 05.09.2016 г. за избор на управител на дружеството, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 3 от ТЗ решението за избор на управител се взема с законопредвиденото мнозинство с повече от ½ от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. В чл. 21, т. 17, ал. 1 от дружествения договор от 02.03.2007 г. е закрепено, че решението за избор на управител се взема с обикновено мнозинство. Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ е императивна  в частта, уреждаща минималния брой гласове за приемане на решение на ОСС /Калайджиев. А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С:, 2014 г., с. 279/. Възможно е отклонение само по отношение на определянето на по-голямо мнозинство от законопредвиденото. Поради горното, следва да се приеме за приложимо минимално предвиденото императивно мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството за вземане на разглежданото решение.

Предвид разрешението, дадено по решението по т. 1 от ОСС, С.А. е имал качество на съдружник при провеждане на ОСС от 05.09.2016 г., чийто дял от капитала следва да бъде съобразен при преценката на необходимото мнозинство при гласуване на разглежданото решение. С оглед на горното, съдът намира, че решението по т. 2 от ОСС от 05.09.2016 г. за избор на нов управител на „Текса“ ООД следва да бъде отменено, поради вземането му при отсъствие на необходимо мнозинство в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 3 от ТЗ.

III. По отношение на взетото решение по т. 3 от ОСС от 05.09.2016 г. за приемане на нов учредителен акт на дружеството, съдът формира следните изводи:

Предвид даденото разрешение по т. 1 от решението на ОСС, следва да се приеме, че не са налице основанията за приемане на учредителен акт на дружеството, поради отсъствието на прекратяване на членствно правоотношение на съдружника С.А. към момента на вземане на решението по т. 3 от ОСС.

За пълнота на изложението следва да бъде пояснено също, че твърденията за отсъствие на положителна процесуална предпоставка, свързани с липсата на правен интерес от депозирането на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ са неоснователни, досежно различието в правните последици, които ще настъпят в патримониума на съдружника при изключването му от тези при доброволното прекратяване на членствено правоотношение с предизвестие по реда на чл. 125 от ТЗ.

С оглед на гореизложеното, предявеният конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяня на взетите решения на ОСС от 05.09.2016 г. по т. 1, т. 2, и т. 3 е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение – потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода от спора в полза на С.А. следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция. Същият претендира заплащането на сумата в размер на 1 000 лв., представляваща сума за адвокатско възнаграждение, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК. Съдът съобрази, че отсъстват представени доказателства за извършването на реално заплащане на разноските. В договора за правна помощ № 0000061758 липсва отбелязване за вида на плащането, поради което не може да се приеме, че договореното възнаграждение е платено в брой, което да обуслови извода, че последният има характер на разписка, удостоверяваща договарянето и заплащането на възнаграждението. Предвид горното и съобразявайки, задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС, подлежат на възмездяване само реално направени и доказани разноски. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че разноски в ползва на въззиваемия С.А. не следва да се присъждат поради недоказаността за извършването им. Следователно, съдът не дължи произнасяне по направеното в евентуалност възражение от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемия.

Предвид гореизложеното, обжалваният съдебен акт на първоинстанционния съд  като краен резултат е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 30.12.2016 г., постановено по т. д. № 90/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд, поправено с решение № 128 от 15.02.2017 г. по същото дело.

Решението е постановено при участието на Х. Гючмен като трето лице – помагач на страна на „Текса“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

         

  

                                                                                               2.