Р Е Ш Е Н И Е

№  151/ 26.05.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА       

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

          РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

при секретаря Десислав Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 135 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:  Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Семпе 2” ООД гр.Разград, представлявано от управителя В.Ц.П.–ищец по т.д. № 1337/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в неговата отхвърлителна част относно акцесорния иск-в  частта му, с която искът е отхвърлен за сумата над 5 692,83лв. до претендираните 12 477,98лв.

Счита решението за неправилно- поради  необоснованост на същото, като постановено в противоречие с материалния закон. С жалбата се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло.

Насрещната по жалбата страна-„Фрея-Варна”ООД, представлявана от управителя И.С.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Основното съображение за това становище е, че между страните не е постигана договорка за заплащане на неустойка и съдът неправилно е уважил иска. Не се дължи неустойка също и поради недължимост на плащане по фактура № 8052/24.03.2014год., защото не е извършена реална доставка по нея.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от ответното дружество „Фрея-Варна”ООД, чрез процесуален представител, в частта му с която исковете са уважени. Счита решението за неправилно-поради необоснованост на същото. Счита, че съдът неправилно е приел, че на 13.03.2012год. е сключил с ищеца валиден установителен договор  за признаване на задължения, понеже договорът е подписан от лице без преставителна власт. Законен представител на ответника не е подписвал и посочените Предавателно-приемателни протоколи.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители, както и чрез писмени бележки на представителя на „Фрея-Варна”ООД.

Жалбите  отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба предявена от  „СЕМПЕ 2” ООД – гр. Разград, с която са предявени искове с правно основание чл. 327 ал.1 от ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на „ФРЕЯ-ВАРНА” ООД – с. Долище, обл. Варна да заплати са ищеца сумата от 44266.38 лева с ДДС, сбор от остатък по фактура № 5765/31.08.2012 г. в размер на 76.40 лева с ДДС и  стойност по фактура 8052/24.03.2014 г. – 44189.98 лева с ДДС, представляваща стойност на закупени от ответника  и доставени му от ищеца стоки – препарати за растителна защита, торове, семена, горива и други, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 44266.38 лева от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 12477.98 лева, представляваща договорена неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, считано от 01.01.2012 г. до 28.04.2014 г., на осн. чл. 2 от Установителен договор между страните от 13.03.2012 година.

В исковата молба се излага, че между ищеца „СЕМПЕ 2” ООД гр. Разград и ответното дружество са възникнали търговски взаимоотношения в периода 2010 г. – 2011 г., по повод на които ищецът в качеството си на продавач е доставял, а ответникът закупувал промишлени стоки – дизелово гориво, торове, препарати за растителна защита, семена и други. За една част от доставките „Семпе 2”ООД е издал фактури, а за друга част били съставени  и подписани между страните предавателно-приемателни протоколи за предадените стоки. Поради финансови затруднения на ответника да заплати доставените стоки, същият е извършил отделни частични плащания. За това между страните е постигнато писмено споразумение, отразено в установителен договор от 13.03.2012 г., в който са установили размера на задълженията на ответника към тази дата по издадени фактури и доставени стоки по приемо-предавателни протоколи. В договора страните са приели погасителен план и са уговорени съответни неустойки за забавено изпълнение, с оглед плащане след падежа по фактурите.Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, ответникът е извършил плащане по банков път на дата 26.07.2012 г. на сума в размер на 35 941.13 лева, с посочено основание по извършения превод: по фактури с № № 3589/29.12.2010 г.; № 3591 от 30.12.2010 г.№ 4068/29.04.2011 г.; № 3595 от 08.08.2011 г. № 4867/04.11.2011 г. Относно останалите доставки, за които има оформени приемо-предавателни протоколи за доставка на стоката, но не и издадени първични счетоводни документи, ищецът сочи, че съобразно постигната договореност между страните, дължимата сума е намалена от 61066.78 лева на 54266.38 лева. Впоследствие, за част от общо дължимата сума, а именно 10076.40 лева е издадена фактура с №  5765/31.08.2012 г., по която е извършено плащане на два пъти по 5 000 лева;  респективно не е заплатен остатък от 76.40 лева. За другата част от така редуцираната сума, а именно 44189.98 лева, поради неплащане на същата, е издадена фактура № 8052/24.03.2014 г.; която е изпратена на ответника, ведно с покана за доброволно изпълнение, връчена с обратна разписка.

Прави се искане да се заплати остатъкът от главницата и неустойка за забава, съобразно договора от 13.03.2012 г., а именно: 44 266,38лв. главница, на основание чл.92 ЗЗД сумата в общ размер на 12 477,98лв.: 6045.13 лева за периода 01.01.2012г до 31.07.2012 г. и съответно до 31.10.2012 г. и сумата от 6432.85 лева за периода от 01.08.2012 г. и 01.11.2012 г. – последните падежни дати съгласно чл. 2 т.3 от договора до 28.02.2014 година. Претендира и законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

По повод на направените оспорвания, с допълнителната искова молба поддържа, че договорът е подписан за ответника от лице, разполагало с представителна власт: Относно оспорването на приемо-предавателните протоколи, сочи, че в установените отношения между страните винаги стоката се е приемала от служители на ответника, а не от представляващи дружеството: Понеже не е налице противопоставяне от управителя, то следва да се приеме, че същият е потвърдил действията-арг.чл. 301 от ТЗ, като в подкрепа на  това становище се сочи, че по фактурите, с изключение на ф-ра № 8052/24.04.14год. е извършено плащане, което доказва, че страните безспорно са установили валидни правоотношения по процесните договори за продажба.

Ответникът оспорва основателността на претенцията като заявява, че между страните действително са възникнали търговски взаимоотношения по повод доставки на промишлени стоки, но процесните, описани в установителния договор доставки са недоказани, тъй като нито първичните счетоводни документи, с оглед формалната им нередовност и отсъствие на подпис за получател, могат да докажат продажбено правоотношение, нито приемо-предавателните протоколи, след като не носят подпис на МОЛ на ответното дружество са доказателство за извършена доставка, съответно за валидна облигационна връзка. Оспорва да е подписан между страните и установителен договор от 13.03.2012 г. В допълнителния отговор ответникът твърди, че доставка на стоката не е извършена, т.е. същите не са

получени реално и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на цената.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа иправна страна:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните са установени трайни търговски взаимоотношения по повод извършвани от „СЕМПЕ 2” ООД доставки на торове, препарати за растителна защита, семена и други в полза на „ФРЕЯ-ВАРНА” ООД.

Ищецът е представил сключен на 13.03.2012 г. между „СЕМПЕ 2” ООД и „ФРЕЯ - ВАРНА” ООД Установителен договор, съгласно който страните се съгласяват и приемат за установено следното:

Според  чл.1- Страните установяват и приемат, че задължението на длъжника „Фрея-Варна”ООД  към кредитора „Семпа 2”ООД възлиза общо на сумата в размер  на 97 007,91лв., представляващи стойността на закупени от длъжника стоки, от които: Сумата от 35 941,13лв. с ДДС,  се дължи съгласно следните фактури:- № № 3589/29.12.2010 г.; № 3591 от 30.12.2010 г.№ 4068/29.04.2011 г.; № 3595 от 08.08.2011 г. № 4867/04.11.2011 г.-според ал.1 на чл.1 от договора.  Според ал.2 от договора, сумата от 61 066,78лв. с ДДС, е за продадени и предадени –торове, препарати и семена съгласно приемо-предавателни протоколи с № № 2874;  2895; 2904; 2840; 0175; 2850; 2857; издадени в периода м. 03.2011 г. – м. 05.2011 г.  В чл.2 е изразено съгласие между страните длъжникът да заплати лихва в размер на 0,75% на месец, както следва:

Върху сумата от 35 941,13лв. за периода от 01.01.2012год. до е 31.07.2012год. в размер на 2264,29лв. ДДС.

Върху сумата 12 558,87лв. за същия период в размер на 791,21лв. ДДС:

Върху сумата от 38 330,11лв. за периода 01.01.2012год.-31.10.2012год.-3449,71лв. ДДС. Договорено е намаляване на сумата от 61066.78 лева.  до 54266.38 лева.

Съобразно представено извлечение от сметка /стр.32/, на 26.07.2012год. „Фрея-Варна”ООД е превела сумата 35 941,13лв. на основание фактури № 3589/29.12.2010 г.; № 3591 от 30.12.2010 г.№ 4068/29.04.2011 г.; № 3595 от 08.08.2011 г. № 4867/04.11.2011год.

Представена е ф-ра № 005765/31.08.2012год., издадена от „Семпе-2”ООД с получател „Фрея-Варна”ООД  за сумата 10 076,40лв. с ДДС.  Като основание за издаването на фактураа са посочени доставки на препаратите: А., О. С. плюс П. и Л. /стр.16/. Като получател по фактурата е посочен И.А..  От представените излечения от сметка /стр.36 и 37/, се установява, че по фактурата на 12.03.2013год. и 20.03.2014год.  „Фрея Варна”ООД е превела сумата от по 5 000лв..

Във връзка с направеното оспорване  от ответника, е допусната СГЕ, според неоспореното заключение на същата, Договорът, за „ФРЕЯ-ВАРНА” ООД е подписан от лицето И.А.. Към датата на договора – 13.03.2012 година лицето не се е легитимирало с пълномощно, такова по твърдения на ищеца е представило в последствие, а именно от 21.03.2012 година. Следва да се направи извод, че към момента на сключването, договорът не е подписан за купувача от лице, имащо качеството на търговски пълномощник по чл. 26 ал.1 от ТЗ, респективно е налице действие от името на търговеца без представителна власт.

Ищецът „Семпе 2”ООД е издал ф-ра № 008052/24.03.14год. с получател „Фрея Варна”ООД за сумата 44 189,98лв., която не е подписана от получателя. Фактура № 8052/24.03.2014 година е изпратена и получена от представляващия И.А. на 13.05.2014 година, ведно с покана за доброволно изпълнение.

Според неоспореното заключение на ССЕ,  фактурите: № 3589/29.12.2010 г.; № 3591 от 30.12.2010 г.№ 4068/29.04.2011 г.; № 3595 от 08.08.2011 г. № 4867/04.11.2011 г. и № 5765/31.08.2012год. са осчетоводени от ответното дружество и по тях е ползван данъчен кредит. Ф-ра № 5765/31.08.2012год. и № 8052/24.03.2014год. са съставени въз основа на Приемо-предавателни протоколи с дати от 2011год. и Установителен договор от 13.03.2012год., като в счетоводните книги са записани продажба на стоки. От извършените вписвания во ТР  по партидата на „ФРЕЯ-ВАРНА” ООД се установява, че И.А. е вписан като управител на дружеството на 07.03.2014 година.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Ищецът основава правата си на установителен договор от 13.03.2012год., оспорен от ответното дружество, с твърдение, че не е подписан от управителя И.С.С., както и че стоките, за които са издадени процесните фактури, не са доставени.

Безспорно е, че договорът от 13.03.2012год. не е подписан от управителя И.С., а е подписан от И.Д.А., за който следва да се направи извод, че е действал без представителна власт относно ответното дружество, тъй като според представеното пълномощно, същият е бил упълномощен на 21.03.2012год.—т.е. след сключване на договора.

Следователно, към момента на сключване на договора, подписалият за ответното дружество И. А. както се посочи, е действал без представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ в такава хипотеза се смята, че                                            търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По  делото не е събрано нито едно доказателство установяващо противопоставяне от страна на управителя. Напротив,  в представеното извлечение от сметка, на 26.07.2012год. „Фрея-Варна”ООД е превела сумата 35 941,13лв. на основание фактури № 3589/29.12.2010 г.; № 3591 от 30.12.2010 г.№ 4068/29.04.2011 г.; № 3595 от 08.08.2011 г. № 4867/04.11.2011год. Същата сума и същите фактури са посочени в чл.1 ал.1 от установителния договор. Следователно, извършеното плащане е на основание и в изпълнение на установителния договор от 13.03.2012год., респективно, същото представлява потвърждение на действията  на И.А., извършени без представителна власт и  изразяващи се в сключване на установителния договор от 13.03.2012год., с който са установени и признати задълженията на „Фрея Варна”ООД към дружеството-ищец. От извършеното плащане следва да се направи извод, че управителят Славчева е потвърдил действията на И.Александров, поради което и следва да се приеме, че същият е признал размерите на задълженията на „Фрея-Варна”ООД към ищеца „Семпе-2”ООД.

В подкрепа на този извод са и следващите действия на управителя на ответното дружество.

Представена е ф-ра № 005765/31.08.2012год., издадена от „Семпе-2”ООД с получател „Фрея-Варна”ООД  за сумата 10 076,40лв. с ДДС.  Като основание за издаването на фактурата са посочени доставки на препаратите: А., О. С. плюс П. и Л. /стр.16/. Като получател по фактурата е посочен И.А..  От представените излечения от сметка /стр.36 и 37/, се установява, че по фактурата на 12.03.2013год. и 20.03.2014год.  „Фрея Варна”ООД е превела сумата от по 5 000лв., като по същата е останала неплатена сумата от 76,40лв., която е включена в претенцията на ищеца.

С оглед на извършеното плащане по фактурата, следва да се направи извод, че управителя не е възразил, следователно е потвърдил получаването на фактурата и поетите задължения с нея, респективно не се е противопоставил на сключения на 13.03.2012год. Установителен договор, въз основа на който е издадена фактурата.

Това е така, тъй като, както се посочи, във фактурата са включени предадени и съответно продадени стоки, предадени с ППП, за които не са съставяни фактури,  а именно препарати:- : А., О.С.П.П. и Л.. Стоките са предадени с Приемо-предавателни протоколи №№ : № 2904/20.04.2011год. –за препарата Лонтрел-23л.  За купувача стоката е получена от Ц.И. /стр.20/: № 175/01.05.2011год.-за препарата А.-20л. За купувача „Фрея-Варна”ООД стоката е получена от лицето Ц.И.: С № 2850/02.05.2011год.-за препарата ориус-11л. За купувача стоката е получена от лицето Ц.И.. С Протокол № 2857/19.05.2011год. –за препарата Стомп + Пулсар-9л. За купувача стоката е получена от Я.С.. Или, с одобряването и изплащането на цитираната фактура, както и с нейното осчетоводяване, управителят на ответното дружество е потвърдил реалното получаване на стоките от „Фрея-Варна”ООД чрез посочените лица, предадени с цитираните ПППротоколи. Същите протоколи  са описани в чл.1 ал.2 от Установителния договор и са част от общото задължение на „Фрея-Варна”ООД от 61 066,78лв. По останалите  ППП, описани в чл.1 ал.2 от установителния договор,  които  формират общото задължение от 61 066,78лв., като получатели на стоката  за купувача, също е посочено лицето Ц.И., за който следва да се приеме, че е действал като неформален пълномощник на ответното дружество в отношенията му с дружеството ищец. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че същият е получавал стоки и по предишни доставки, които са неоспорени-видно от представените с ДИМ приемо-предавателни протоколи за извършени доставки през 2010год. Обстоятелството, че стоките по ППП заответното дружество-купувач са получавани от лицето Ц.И. се установява и от показанията на свидетелката М.Н., която е предавала стоките от името на дружеството-ищец. Или, в търговските отношения между страните по делото, стоките са предавани за купувача-ответното дружество на лицето Ц.И. и по един ППП  на лицето  Я.С.-брат на представляващата ответното дружество И.С..

Във връзка с направеното оспорване на получаването на стоките, описани в процесните ПП протоколи, по посочения начин- с № № 175, 2874;  2895; 2904; 2840; 0175; 2850; 2857:

За част от тях се изложиха съображения, че с извършеното плащане по  ф-ра № 005765/31.08.2012год., ответното дружество е признало за извършените доставки.  Но съдът счита, че и по  останалите ППпротоколи, за които е издадена неподписаната от ответното дружество фактура № 08052/24.03.2014год. за сумата от 44189,98лв. издадена от „Семпе-2”ООД, стоката реално е предадена, респективно получена от ответното дружество, поради следното:

ППпротоколи, които формират претенцията на ищеца, са посочени в чл.1 ал.2 от Установителния договор от 13.03.2012год., който е съставен след тях. Действително, подписалият договора за „Фрея-Варна”ООД И.А., към момента на подписването не е имал представителна власт относно дружеството. Но с извършеното на  26.07.2012год. плащане от „Фрея-Варна”ООД на сумата 35 941,13лв. на основание фактурите, посочени в чл.1 ал.1 от установителния договор, следва да се направи извод, че управителят на дружеството е знаел за сключения договор и не е последвало противопоставяне по см. на чл.301 ТЗ-т.е. извършеното сключване на установителния договор е потвърдено от представляващия.  Същият извод-за непротивопоставяне на сключения установителен договор и за одобряване на същия, следва и осчетоводяването и плащането по  ф-ра № 005765/31.08.2012год., издадена от „Семпе-2”ООД с получател „Фрея-Варна”ООД  за сумата 10 076,40лв.

В подкрепа на извода за непротивопоставяне на сключването на установителния договор е и следното обстоятелство: И.А. е подписал Установителния договор на 13.03.2012год. без да има представителна власт да представлява ответото дружество „Фрея-Варна”ООД. И.А. е вписан като управител на „Фрея-Варна”ООД на 07.03.2014год. и това е крайният момент на който ответното дружество е узнало за сключения без представителна власт Установителен договор. Не се твърди и доказва противопоставяне на извършеното действие. Процесната фактура 08052/24.03.2014год. е получена от И.А. на 13.05.2014год., без последният в качеството му на управител на ответното дружество, да се е противопоставил.

Предвид изложеното и на основание чл.301 ТЗ,  следва да се направи извод, че ответното дружество е сключило Установителния договор от 13.03.2012год., като чрез същия е направено признание, че е получило стоките по описаните в чл.1 ал.2 приемопредавателни протоколи и се е съгласило с посочената обща стойност от 61 066,78лв. И тъй като сумата от 44 266,38лв. по неосчетоводената от ответното дружество фактура № 8052/24.03.2014год. е формирана въз основа на доставена и призната със договора от 13.03.2012год. стока и поради безспорното обстоятелство, че задълженията не са погасени чрез плащане, следва да се направи извод за дължимост на същата. Предвид изложеното, искът за присъждане на главницата в размер на 44 266,38лв. се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно с законната лихва от завеждане на иска до изплащане на сумата.

Относно искането за присъждане на неустойка:

Върху сумата от 44 266,38лв.- главница, на основание чл.92 ЗЗД се претендира сумата в общ размер на 12 477,98лв.:- 6045.13 лева за периода 01.01.2012г до 31.07.2012 г. и съответно до 31.10.2012 г. и сумата от 6432.85 лева за периода от 01.08.2012 г. и 01.11.2012 г. – последните падежни дати съгласно чл. 2 т.3 от договора до 28.02.2014год.

Страните са уговорили лихва в размер на 0,75% на месец, както следва:

Върху сумата от 35 941,13лв. за периода от 01.01.2012год. до е 31.07.2012год. в размер на 2264,29лв. с ДДС.

Върху сумата 12 558,87лв. за същия период в размер на 791,21лв. ДДС:

Върху сумата от 38 330,11лв. за периода 01.01.2012год.-31.10.2012год.-3449,71лв. ДДС.

Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, неустойката за забава по договора  от 13.032012год. е в размер на 5 692,83лв. и искът следва да бъде уважен в този размер. Претенцията за начисляване на неустойка и за посочения от ищеца период-до 28.02.2014год. следва да се остави без уважение, тъй като е след определените с договора периоди, за които страните са се съгласили, че се дължи неустойка.

Жалбите са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1118/28.11.2014 год., постановено по т.д.№ 1337/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.