О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №140

 

08.03.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 135

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, образувано по частна жалба на П.С.Г. от гр. Шумен, подадена чрез адв. Д. С., срещу разпореждане № 60/24.01.2019г. по в. гр. д. № 225/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е върната депозираната от частния жалбоподател касационна жалба вх. № 5995/03.12.2018г. против постановеното по същото дело решение № 225/05.11.2018г.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че спорът е гражданскоправен с цена на иска над 5 000лв., поради което въззивното решение на ШОС подлежи на касационно обжалване. Не е формулирано искане към въззивния съд.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Сезиран е компетентният Варненски апелативен съд, тъй като съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение/разпореждане по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд.

Насрещната страна ТБ „ Юробанк България “ АД - гр. София е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на твърденията и доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и становището на насрещната страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение № 225/05.11.2018г. по в. гр. д. № 225/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, е потвърдено постановено от първоинстанционния Шуменски районен съд решение № 364/19.04.2018г. по гр. д. № 950/2017г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от П.С.Г. срещу ТБ „Юробанк България “ АД - гр. София, иск по чл. 439 ГПК, за установяване погасяване на изпълняемо право, поради изтекла погасителна давност, по отношение на парични задължения в размер на 15 000 лв. – главница, и 1 533.46лв.– лихви, произтичащи от договор за банков кредит, за които са била издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 214/2013г. по описа на ШРС. След диспозитива са обективирани указания за право на инстанционен контрол на въззивното решение пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Срещу решение на ШОС е депозирана в срок касационна жалба с вх. № 5995/03.12.2018г., която е администрирана и е изпратена на ВКС.

С разпореждане № 14/21.01.2019г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, образуваната по касационната жалба преписка с вх. № 571/16.01.2019г. е върната на ОС – Шумен по компетентност, за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба, тъй като цената на предявения иск е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв.

С обжалваното разпореждане № 60/24.01.2019г., постановено незабавно след връщане на делото на ШОС, касационната жалба е върната, като са възприети указанията на ВКС.

Разпореждането е правилно, тъй като решението на ШОС не подлежи на касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда двуинстанционен съдебен контрол на споровете по граждански дела, по които цената на иска е до 5 000лв., и по търговски дела, по които цената на иска е до 20 000 лв. Делото е търговско, тъй като родово компетентният Шуменски районен съд е бил сезиран с разглеждането на установителен иск по чл. 439 ГПК за отричане на изпълняемо право по отношение на парични задължения, произтичащи от абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ - договор за кредит.

Указанията за реда за обжалване на решението не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните или за съда характер. Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1 т. 7 ГПК в решение № 225/05.11.2018г. не рефлектират върху обжалваемостта, респ. необжалваемостта на решението, които се определят от закона. В тази връзка, няма пречка, въпреки дадените указания за обжалване в съответен съдебен акт, впоследствие, при постъпване на жалба срещу акта, съдът да съобрази действителните права на инстанционен контрол.

Предвидени от закона – чл. 62, ал. 3 ГПК, правни последици от неправилност на указания по чл. 236, ал. 1 т. 7 ГПК, са в различни от настоящата хипотези: при определяне на по - дълъг срок за обжалване от установения в закона, при която извършеното действие по подаване на жалбата след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено, и при даване на указания за необжалваемост на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 60/24.01.2019г. по в. гр. д. № 225/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.