Р Е Ш Е Н И Е

 

145 /Варна, 29.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.05.2014 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 136/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

   Образувано по въззивна жалба на Д.Д.Г. чрез процесуалния представител адв.С.Н., с която обжалва отчасти решение № 1180/17.12.2013 г. по т.д.№ 2603/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд. С решението съдът е приел за установено, че въззивникът дължи на „А.Б.Б.” АД следните суми: просрочена главница по договор за банков „Жилищен” кредит № 27854/17.12.2007 г. в размер на 119 919.42 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 30.07.2012 г.; възнаградителна лихва за периода от 20.10.2011 г. до 30.07.2012 г. в размер на 4162.82 евро; наказателна лихва върху главницата за периода от 20.05.2012 г. до 30.07.2012 г.  в размер на 6483.87 евро; неустойка върху просрочената договорна лихва в размер на 2444.93 евро.

Въззивникът обжалва решението

-по отношение на главницата в частта за разликата между 119 919.42 евро и 119 890.70 евро, /т.е. за 28.72 евро/;

-по отношение на възнаградителната лихва обжалва в частта за разликата между 4162.82 евро и посочената в жалбата - 4151.35 евро  /т.е. за 11.47 евро/; 

-по отношение на наказателната лихва обжалва в частта за разликата между 6483.87 евро  и посочената в жалбата 6476.27 евро /т.е. за 7.6 евро/;

-по отношение неустойката върху просрочената договорна лихва - за разликата между 2444.93 евро и посочената в жалбата в размер на 2434.42 евро /т.е. за 10.51 евро/.

 Страната моли за отмяна на решението в посочените  части.

В писмен отговор „А.Б.Б.” АД оспорва основателността на въззивната жалба. Моли същата да бъде изцяло отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено.

 

   Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. По предметните предели на въззивната проверка:  С Тълкувателно  решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК  е прието, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл.269, изр.1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК. Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.

II.По валидността и допустимостта на постановения съдебен акт: Обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма. Съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване. Искът е с правно основание чл. 422 ГПК и е редовно предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК В съответствие с изложеното, обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.

III. По правилността на решението:  В съответствие с направените изводи досежно предметните предели на въззивната проверка и бланкетния характер на подадената въззивна жалба, решението на ВОС следва да бъде потвърдено. В решаващата си дейност съдът не е допуснал нарушение на императивна материално-правна разпоредба. По делото е установено, че ответникът е поръчител по договор за кредит „жилище” №27854/17.12.2007 г. с кредитополучател С. Сапунджиев. С нотариална покана рег.№2031/04.06.2012г. на нотариус с рег.№ 480 НК, получена на 19.06.2012 г. „А.Б.Б.”  АД е уведомила Станимир Сапунджиев, че задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 19.1. б. „е „ от договора за кредит.  ВОС е приел, че договорът за кредит е действителен и отговорността  на поръчителя не е прекратена в хипотезата на чл. 147 ГПК по съображения към които въззивният съд изцяло препраща, на основание чл. 272 ГПК. Размерът на претенциите е установен съобразно заключение на ССЕ, което ответникът не е оспорил.

Така мотивиран, съдът намира, че решението на ВОС следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед направеното от въззиваемата страна искане и на основание чл. 78 ГПК, на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед обжалвания материален интерес настоящото решение е окончателно.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180/17.12.2013 г. по т.д. № 2603/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.Д.Г.,***, м-ст .”Чайка” №424 ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Мария Луиза” N 79, ЕИК 128001319 сумата от 300 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.