Р Е Ш Е Н И Е

 

128

                              

                гр. Варна, 15.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 137 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по повод на въззивна жалба от „У Л”ЕАД, гр.София срещу решение № 56/10.01.2014г. по т.д. № 1548/2013г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника  срещу С.М.В. иск за установяване на дължимост на вземания, солидарно с „ В” ЕООД – гр. Аксаково, ЕИК 107041082, за сумата от 21 938,75 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед №20791/04.09.2007г. със срок на предявяване за плащане до 32 месеца от издаването, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3513/29.04.2013г. по ч.г.д.№5753/2013г. на ВРС, ХІХ състав, на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се извода на ВОС , че непредявяването в срок на записа на заповед с падеж «на предявяване»  има за последица загубване на правото да се претендира сумата по ценната книга срещу авалиста на издателя. Съдебната практика е в обратния смисъл и въззивникът моли тя да се съобрази от въззивния съд.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.В..

ВнАС прецени следното:

Пред ВОС е подадена искова молба от „У Л” АД – гр. София, срещу „В” ЕООД, ЕИК 107041082 гр. Варна и  С.В. за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 22 643,38 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед №20791/04.09.2007г. със срок на предявяване за плащане до 32 месеца от издаването, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.04.2013г. до окончателното й изплащане,за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3513/29.04.2013г. по ч.г.д.№ 5753/2013г. на ВРС, ХІХ състав, на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. Навеждат се твърдения, че  между  двете дружества е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство от 04.09.2007г. и издаден въз основа на него запис на заповед от 04.09.2007г. с падеж на предявяване и срок за предявяване от 32 месеца от издаването му. Поради неизпълнение на парични задължения по договора за финансов лизинг от страна на лизингополучателя – „В”ЕООД ищецът е развалил този договор. Ответното дружество е останало задължено за  лизингови вноски ( главница и лихви с ДДС) по погасителния план за периода от 10.09.2008г. до 11.03.2010г. в общ размер  12 865,87евро; неизплатени в срок възнаградителни лихви с включен ДДС за периода от 10.07.2009г. до 11.03.2010г. в размер на 388,98 евро; договорената неустойка за забава за периода от 01.12.2009г. до 11.03.2010г. в размер на 519,73 евро, задължения за застрахователни премии и дължими данъци неплатени от лизингополучателя в размер на 1 069,12 евро и законна лихва за забава за периода от 12.03.2010г. до 10.01.2013г. в размер на 7 799,68евро, начислена върху сбора от дължимите главници, възнаградителни лихви и неустойка при невръщане на лизинговата вещ. За обезпечаване на горепосочените задължения е издаден и процесния запис на заповед с издател лизингополучателя и авалист – С.В.. Ценната книга е предявена за плащане чрез изпращане на нотариална покана връчена на 14.05.2012г.  Ищецът е упражнил и право по чл.417 от ГПК като по ч.гр.д.№5753/2013г. на ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците - солидарни длъжници – лизингополучател и авалиста за дължимите по договора суми.

Ответникът С.В. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че в исковата молба не е посочено от какво е формиран размерът на вземането, дължимо към датата на издаване на заповедта. Налице е изпълнение от страна на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски в по-голям размер от тези признати с исковата молба. Което обуславя по-малък от претендирания остатък.  Не са извършени допълнително разходи след развалянето, тъй като липсват каквито и да било вреди поради доброволното връщане на автомобила. Възразява , че искът по записа на заповед е погасен с изтичане на тригодишната давност по чл.531, ал.1 от ТЗ, считано от датата на издаване на ценната книга – 04.09.2010г., тъй като не е предявен за плащане в посочения срок. Твърди, че представеният документ не представлява запис на заповед и не поражда предвидените в закона последици, тъй като действителната воля на издателя е различна и той обещава плащане при сбъдването на определени условия- забава в плащанията по договора за лизинг.

Спрямо ответника „В”ЕООД искът е уважен и в тази част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено следното:

Въз основа на едностранно волеизявление на С.В. , изразено върху самия менителничен документ – запис на заповед от 04.09.20007г., е учредено менителнично поръчителство по см. на чл.483 ТЗ . С него по законова дефениция е обезпечено плащането по процесния запис на заповед. На осн. чл.484, ал.3 ТЗ,  в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. От обезпечителната функция на авала и от неговата правна последица по чл.485,ал.1 ТЗ – че поръчителят отговаря както лицето , за което е поръчителствал / т.е. същата по вид , съдържание и предпоставки за принудително осъществяване престация, която обезпечава/ , не може да се направи извод , че задължението на авалиста е акцесорно. Напротив последователно и правната доктрина, и съдебната практика / Р № 17/21.0.42011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС-­ ІІ т.о.; Р № 120/30.07.2010г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.; Р №5/09.02.2010г. на ВКС по т.д. № 268/09г., ТК, ІІ т.о./ приемат , че задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Израз на този основен принцип е невъзможността авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията , които би могъл да му противопостави самия хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изключение възражението за липса на форма по чл.485, ал.2 ТЗ/, така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Поради което и възраженията на С.В. по каузалното правоотношение между ищеца и другия ответник по договор за финансов лизинг са ирелевантни за спора.

     Процесният запис на заповед е издаден с падеж „на предявяване”. Предявяването за плащане по правната си същност е покана за изпълнение на поето от издателя по записа на заповед задължение за плащане. Задължаването на прекия длъжник при записа на заповед става със самото му издаване, поради което за разлика от менителницата, при него не стои въпросът за акцепта като юридически факт , свързан с валидното възникване на задължение за плащане. Предявяването за плащане / чл.487,ал.1 ТЗ/ е от значение единствено по отношение изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за забава. Когато авалистът обезпечава задължението на издателя, за да се ангажира отговорността на първия, е необходимо да му се предяви ефектът за плащане / така и Р № 1046/21.07.2009г. на САС по гр.д. № 1215/2008г., ТК, ІV с-в; Р № 740/18.04.2002г. на ВКС по гр.д. № 1148/2001г. – V г.о./. Видно от представените по делото пред ВОС нотариални покани поемателят по записа на заповед е поканил както издателя, така и авалиста да платят по ценната книга. Поканите са надлежно връчени на 14.05.2012г., а срокът по чл.487,ал.1, изр.3,пр.2 ТЗ е изтекъл на   04.05.2010г.

Спорен в настоящия случай е въпросът дали след като предявяването е извършено извън срока по чл.487, ал.1,изр.3,пр.2 ТЗ менителничният документ не се  прескрибира и съответно не води до основателност на абсолютното възражение по  чл. 514 ТЗ на задължения по ефекта авалист.

По приложението на  чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ, съгласно който приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете за предявяване на менителница на предявяване, практиката на ВКС е последователна, включително е налице и задължителна практика - ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС и такава по чл.290 ТЗ Р № 1/01.03.2010г. на ВКС по т.д. № 520/2009г., ТК, ІІт.о./. Независимо от начина на определяне на падежа, предвид положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта /чл.538, ал.1 ТЗ/, за разлика от издателя по менителницата, следва да се приеме, че непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за реализиране на правата по ценната книга спрямо издателя на записа на заповед и неговия авалист / последният задължен за същото, както и издателя/. Загубват се правата спрямо регресно отговорните по записа на заповед лица- джирантите и техните авалисти.

ВнАС намира за неоснователно и възражението на ответника, че менителничният иск е погасен поради изтичането на 3-годишната давност по чл. 531 ТЗ. Давността по иска по чл. 538, ал. 1 ТЗ започва да тече от момента на падежа / чл. 531 ТЗ/, като в случаите, в които падежът е уговорен на предявяване, давността започва да тече от момента на предявяване на ефекта, ако се предяви в предвидения срок. Ако записът на заповед не се предяви в рамките на определения срок за предявяване /какъвто е настоящия случай/, давността започва да тече след изтичане срока за предявяване на ефекта. В процесния запис на заповед е предвиден краен срок за предявяване 04.05.2010г., като от този момент е започнала да тече 3-годишната давност, която не е изтекла към момента на подаването на заявлението пред ВРС /23.04.2013г./.

Предвид което искът по чл.422 ГПК спрямо С.В. е основателен и следва да се уважи.

Горното налага отмяна на решението на ВОС в атакуваната част и постановяване на друго с уважаване на иска срещу авалиста с присъждане на разноски за двете инстанции в пълен размер по разгледания иск - 3976 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Водим от горното , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

   

            ОТМЕНЯ решение № № 56/10.01.2014г. по т.д. № 1548/2013г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу С.М.В. иск за установяване на дължимост на вземания, солидарно с „ В” ЕООД – гр. Аксаково, ЕИК 107041082, за сумата от 21 938,75 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед №20791/04.09.2007г. със срок на предявяване за плащане до 32 месеца от издаването, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3513/29.04.2013г. по ч.г.д.№5753/2013г. на ВРС, ХІХ състав, на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.124 от ГПК, че ответникът С.М.В. ЕГН **********  дължи солидарно с „ В” ЕООД – гр. Аксаково, ЕИК 107041082, на ищеца ”У Л” АД – гр. София, с ЕИК 121887948, за сумата от 21 938,75 евро, представляваща неиздължена част от главница по запис на заповед №20791/04.09.2007г. със срок на предявяване за плащане до 32 месеца от издаването, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 23.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3513/29.04.2013г. по ч.г.д.№5753/2013г. на ВРС, ХІХ състав, на основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА  С.М.В. ЕГН **********  да заплати на ”У Л” АД – гр. София, с ЕИК 121887948, сумата от 3976 лв., представляваща направени в двете инстанции съдебно - деловодни разноски по предявения и уважен срещу него иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: