Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

114/26.05. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     двадесет и шести април                                   Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева  

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 137   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Варна-Про“ АД / в несъст./, ЕИК 030098043, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Приморски № 65, представлявано от изп.директор А.Г.Д. против решение № 76/27.01.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1502/2015г., с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата –   31.12.2015г., открито е производство по несъстоятелност , постановена е ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото му, както и прекратяване на дейността му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно на осн.чл.632 ал.1 изр.1 ТЗ. Указано е на страните,  че съгласно чл.632 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор при наличие на достатъчно имущество или ако бъде депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.  Ако в срока посочен по-горе не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи тезата на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, се

иска от съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло молбата за откриване на производство по несъстоятелност като неоснователна и недоказана.

Оплакванията в жалбата се свеждат на първо място до това, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства относно активите и задълженията му. Независимо от това, че на 08.11.2014г. Съветът на директорите на „Варна Про”, АД / в несъст./  е взел решение  да преустанови дейността на производствено-складовата си база в гр.Търговище поради липса на работа и поръчки, съгласно заключенията на ССчЕ към 30.09.2014г. дружеството има вземания от клиенти в общ размер на  1 378 088,11лв, към 31.12.2014г. - в размер на 1 573 319,61лв, а към 31.12.2015г. –  в размер на 1 706 321,36лв. Счита, че въпреки поетапното закриване на част от производствената му дейност налице е увеличаване размера на паричните му вземания от контрагенти. Тъй като текущите му парични задължения към 30-09-2014г. са 1 340 183,48лв, към 31.12.2014г. – 1 516 676,26лв и към 31.12.2015г. – 826 010,17лв. предлага съдът да приеме, че към всяка една от посочените дати вземанията му надвишават текущите му задължения. Налице е и тенденция към намаляване задълженията му  към доставчици, произтичащи от търговски сделки. След като за периода 10/2014г. – 01/2016г. дружеството е продало ДМА и материали на обща стойност от 121 251,55лв, при отразена продажба по баланса в размер на 13 460лв, следва да бъде направен извод, че реалната стойност на имуществото му е много по-висока от балансовата му стойност. Според ССчЕ задълженията му към персонала също показват тенденция към намаляване. Дружеството няма отрицателен собствен капитал, което според въззивника  гарантира задълженията му към кредиторите до регистрирания размер от 100 000лв.

 Позовава се на съдебно –оценъчната експертиза от 10.11.2016г. с в.лице М.Ст, според която справедливата пазарна  стойност само на газопровода, притежаван от КВПЕ- дружество, в което въззивникът притежава 99,95 % от капитала му, е в размер на 9 035 258лв. Счита, че притежаваният от него дял е на стойност 9 030 740,30лв. Веднага следва да бъде отбелязано, че това оплакване е некоректно, тъй като не отчита обстоятелството, че на посоченото заключение на съдебно-оценъчната експертиза е  извършена корекция от 12.11.2016г., като при еднакви тежестни коефициенти на двата използвани от в.лице М.Ст метода за оценяване / на амортизираната вещна стойност и на дисконтираните парични потоци/ от 50 % за  всеки метод е определана справедлива пазарна цена на газопроводното трасе от 5 842 230лв, а собствеността на ответника също е коригирана от 95,50 % по заключението от 10.11.2016г. на 99,50% .

Според следващото оплакване в жалбата при общ размер на вземанията на въззивника  към 31.12.2015г. от 1 728 298,97лв и общ размер на задълженията му /към доставчици, персонал и финансови и вътрешнофирмени заеми/ от  3 768 743,77лв ако беше  изследвал структурата на тези задълженията, първоинстанционният съд щеше да установи, че 32,53 % или 1 226 156,37лв от тези задължения представляват банкови и вътрешнофирмени заеми, които не препятстват дейността на дружеството; 2,44 % или 91 878,45лв са условни задължения, а 4,91% или 185 110,02лв представляват задължения към доставчици по аванси, за които няма данни за настъпил падеж. Предлага всички те – в размер на 1 503 144,70лв или 39,88 % от общия размер на задълженията му, като условни или с ненастъпил падеж,  да не бъдат вземани предвид при дължимата преценка за състоянието на неплатежоспособност на предприятието му.

Към 31.12.2015г. стойността на имуществото на „Варна Про”, АД / в несъст./ - според двете експертизи и изготвения алтернативен баланс, е в общ размер на 10 261 035,58лв, от които краткотрайни активи - 2 248 774,92лв. След спиране дейността на производствено-складовата база в гр.Търговище по проектиране и изработка на ел.табла и пултове, дружеството преструктурира дейността си  към  кораборемонт и изграждане на газопреносни мрежи. Според представените два броя договори с Булгартрансгаз, ЕАД са реализирани и пуснати в експлоатация газопроводи Русе-Гюргево / в българската им част от трасето/. Представени са  доказателства за осъществяване и на кораборемонтна дейност. След иницииране на производството по несъстоятелност осъществяването на тези дейности е затруднено поради невъзможността му  да участва в процедури по ЗОП,  поради което то е започнало разпродажба на активите си, за да си осигури доходи. Твърди, че друг негов приходоизточник е дейността на дъщерното му дружество КВПЕ, което реализира годишни приходи от 400 000лв, постъпващи ежемесечно. Моли съда да вземе предвид и установения по делото факт, че не е престанал да погасява текущите си задължения за ток, вода, телефон и охрана от извършваните продажби и приходите от дъщерното си дружество, както и да  направи извода,  че продължава да развива търговска дейност и не е спряло плащанията си към доставчици.

По отношение на задълженията му към молителя „АББ България” ЕООД има следното виждане : Съгласно ССчЕ задълженията му към това дружество са погасени в размер на  87 544,32лв и следователно неизплатената част е 204 891,47лв, а не както се твърди в исковата молба – 208 120,36лв. Поначало оспорва настъпването на падежа на това задължение след получената от него покана за плащане, тъй като няма доказателства за датата на връчване на тази покана, от която започва да тече дадения 7-дневен срок за доброволно плащане. Липсва признание от самото дружество, чрез законните му представители, на това задължение. Електронното  писмо на адв.Д. предлага  да се цени единствено като предложение до кредитора за начина на уреждане на евентуално падежирало задължение по посочените в него начини. Счита, че след като на това писмо липсва отговор от страна на „АББ България” ЕООД на предложението за погасяване на дълга по посочените в  писмото начини, респ. – кредиторово съдействие, за него като длъжник не е възникнало задължение за плащане. Твърди, че в случая не е налице спиране на плащанията към този кредитор, причинено от обективното състояние на неговата неплатежоспособност, противно на твърденията в исковата молба и приетото от първоинстанционния съд, а  че отсъствието на плащане към този кредитор се дължи на липса на формирана и изразена в тази насока вола на органите му на управление, поради което съгласно трайно установената съдебна практика институтът на несъстоятелността е неприложим.

След като  активите на дружеството са 10 261 035,58лв, паричните му задължения без тези по банкови и вътрешнофирмени заеми, са в общ размер на 2 265 599лв, а краткотрайните му активи  - в размер на 2 248 774,92лв, твърди, че и без да осъществява друга търговска дейност, достатъчно е да събере вземанията си и да извършва продажба на активи, за да удовлетвори всичките си парични задължения и да разполага с достатъчно налични активи за подновяване на дейността си. Предвид посочената некоректност при изчисляване на текущите му задължения, намерила отражение и при определяне на коефициентите за ликвидност, настоява заключението на ССчЕ да не бъде възприемано безкритично от съда. Още повече, че изчислените коефициенти не държат сметка за спецификата на сектора, в който осъществява дейността си дружеството, нито за периодите на обръщаемост на капитала, които са сравнително доста по-дълги.

Като обобщение счита, че посочените от в.лице коефициенти са погрешни и не отразяват действителното му финансово състояние, нито възможността му да погасява паричните си задължения. Според него при определянето им експертизата не е съобразила нито реализацията на собствените му  активи, нито постъпленията от дейността на дъщерното му дружество КВПЕ.    Счита, че презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ, на която се позовава молителят „АББ България” ЕООД , е оборена от събраните по делото доказателства, както и че разполага с достатъчно активи, чиято разпродажба ще му позволи да погаси всичките си задължения, че е в състояние да се разплаща от дейността на дъщерното си дружество дори и без да се налага да разпродава дяловете си.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.625 ТЗ.

Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение по силата на  договор за продажба на честотни регулатори, двигатели НН  и оборудване ниско напрежение за завод „Жити“ ”, който договор е сключен въз основа на оферта на „АББ България” ЕООД от 20.02.2014г. и писменото й приемане от ответника чрез представляващите  дружеството А.Д. и Й Б. От приложените по делото опаковъчни листи, представляващи приемо-предавателни протоколи и съответните двустранно подписани фактури се установява извършването на договорената доставка. Ищецът изпратил на ответника уведомление за просрочените му задължения изх.№ 840/04.06.2015г. по доставки от 2014г. в размер на 226 135,42лв, от които законна лихва към 30.04.2015г. в размер на 18 015,06лв. Уведомлението е входирано при ответника с вх.№ 03/08.06.2015г., с положен печат и подпис на „Варна Про” АД, предвид на което поддържаното във въззивната жалба възражение, че няма приложено доказателство за датата на връчване на поканата за плащане, от която започва да тече срока за изпълнение, ерго вземането не е изискуемо като непадежирано, се явява неоснователно. Но дори и да се приеме, че поканата не е редовно връчена, настоящият състав намира, че покана за плащане въобще не е необходима, тъй като съгласно чл.327 ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако нещо друго не е уговорено. В случая видно от приложените фактури, подробно описани и в уведомлението за плащане, на всяка една от тях е посочен падеж, отделен от датата на съставянето им. Последният падеж на фактура № 0003019751/21.05.2014г. е 20.07.2014г. На посочения падеж задължението за плащане е следвало да бъде изпълнено, като самата дата кани длъжника да изпълни и не е необходима друга нарочна покана. Освен това  изпратеното електронно писмо от адв.Г.Д. също яявствува за знанието у ответника за неизпълнение на задълженията му за плащане, както и за проведената на 30.06.2015г. среща по този повод. Липсата на отговор от страна на кредитора на предложението на длъжника за уреждане на задълженията му по друг начин, отправено в писмото на адв.Д., не може да се квалифицира като липса на кредиторово съдействие, както предлага въззивникът,  тъй като кредиторът не е длъжен да приеме нещо друго вместо уговореното изпълнение, нито пък различен начин на изпълнение. В този смисъл възражението за ненастъпил падеж на задълженията на ответника, както и за субективна преценка, а  не обективна невъзможност за неизпълнение  се явяват неоснователни.

Самият размер на неизплатената част от задължението на въззивника към кредитора „АББ България” ЕООД -  204 891,47лв или  както се твърди в исковата молба – 208 120,36лв, не променя изводите на съда за наличието на доказана активна материално правна легитимация по молбата на този кредитор по чл.625 ТЗ. Дори и с вземане в по-малкия размер той пак се легитимира като кредитор по търговска сделка с право да инициира производството по несъстоятелност.

По оплакването на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за състоянието на активите и задълженията му настоящият състав намира следното :

От заключението на ССчЕ,  включващо и данните от съдебно-оценителската експертиза, както и  подадените данни в ТД на НАП – Варна от ГФО за 2011г., 2012г. и 2013г. и изготвени от експертизата алтернативни ГФО за 2014г. и 2015г., поради непредставяне на съответните ТФО в ТД на НАП – Варна е видно, че при преценка на финансово –икономическото състояние на длъжника са взети предвид : Договор за заем от 14.02.2011г. между „Рубин“ ООД, със седалище гр.Рощок, Германия и „Варна Про”, АД за сумата от 200 000евро, със срок за връщане 31.12.2017г., задължението по който договор е отнесено като дългосрочно в алтернативните счетоводни баланси; Договор от 15.10.2013г. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Консорциум „Хабау – Варна“ Д ЗЗД с предмет – допълнителни СМР по изграждане на територията на РБългария на надземна част от обект : Газопровод Русе – Гюргево на стойност 569 574,16лв без ДДС; Договор със STN Schiffseleleutrik GmbH Co.KG, по който се дължат 39 733,40 евро; Договор със SAM Electronics GmbH, по който се дължат 70 000 евро; нотариална покана от нотариус Д.В  за сключен договор за прехвърляне на вземане от „Алианц България“ АД  на Й Б на всички парични вземания от „Варна Про”, АД в размер на 437 784,07евро, дневниците за покупки и продажби за периода 01.10.2014г. – 31.12.2015г., движението по разплащателни сметки и др.доказателства. Към 30.09.2014г. дружеството има вземания от клиенти в общ размер на  1 378 088,11лв, към 31.12.2014г.  те са в размер на 1 573 319,61лв, а към 31.12.2015г. – 1 706 321,36лв. Задълженията на дружеството към доставчици  към 30.09.2014г. са 1 340 183,48лв, към 31.12.2014г. – 1 516 676,26лв и към 31.12.2015г. – 826 010,17лв. За периода м.октомври 2014г. – м.януари 2016г. дружеството е издало по представените дневници от ТД на НАП – Варна фактури за продажба на активи /ДМА и материали/  на обща стойност  121 205,52лв. Задълженията към персонала са посочени към 31.12.2014г. в размер на 793 389,71лв, тъй като след този период ведомости за заплати не са представени. Дружеството притежава ДМА –земи и сгради по балансова стойност 1 514 626,29лв, а по СОЕ с в.лице М.Ст – 1 223 390лв; машини, съоръжения и оборудване – 81 590,61лв, а по СОЕ – 599 740лв. Дългосрочните инвестиции в дъщерното дружество „Консорциум Варна Про енерджи“ ООД  са в размер на 4 248 800лв, а по СОЕ – 5 842 230лв. Стойността на активите по обявления на ДСИ, приложени към СОЕ е  37 321,87лв.

Структурата на активите и пасивите на дружеството към 31.12.2015г. по алтернативния баланс, изготвен от ССчЕ съгласно СОЕ е следната : Общо ДМА – 8 070 000лв, от които земи и сгради – 1 377 000лв, машини, оборудване, апаратура – 636 000лв, акции и дялове в други предприятия – 5 975 000лв, заеми – 24 000лв. При изследване структурата на текущите /краткотрайни / активи прави впечатление, че липсват материални запаси, а незавършеното строителство е 480 000лв. Вземанията от клиенти и доставчици са 1 706 000лв. Общата сума на актива е 10 319 000лв. Записаният капитал е 100 000лв, а неразпределената печалба – 2 818 000лв, при непокрита загуба от 552 000лв и текуща печалба от 255 000лв. Краткосрочните задължения към финансови предприятия са в размер на 1 226 000лв, краткосрочните задължения към доставчици – 1 129 000лв, към персонала – 793 000лв; осигурителни задължения – 377 000лв , краткосрочни данъчни задължения – 239 000лв.

Неплатежоспособността, като едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността, се определя като обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми свои парични задължения. При изследване на предпоставките за наличието на неплатежоспособност на предприятието на търговеца на анализ подлежат  краткосрочните, съответно текущи негови задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Безпротиворечиво установен в практиката е принципът, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило може да има изключение в случаите на преобразуване / преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника. Във връзка с това твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд не е правилно разчел финансово – икономическото му състояние, като безкритично е възприел заключението на ССчЕ, която не е отчела възможността да изплаща задълженията си чрез приходи от дейността на дъщерното си дружество, дори и без да се налага разпродажба на дяловете му, е неоснователно. За да бъде възприет подобен извод необходимо е да бъде изготвен консолидиран баланс, включващ финансово-икономическото състояние и на дъщерното дружество, от който да е видно наличието на приходи, респ. печалба от дейността на това дружество. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на длъжника. Тя му е изрично указана в доклада по делото съгласно определение № 4031/27.11.2015г. на ВОС. От така събраните по делото доказателства следва извода, че евентуалните постъпления от дейността на дъщерното дружество на ответника не могат да бъдат взети предвид при определяне на коефициентите на ликвидност и финансова автономност, тъй като те са част от дълготрайните активи, а и не са доказани по делото като налично имущество, с което длъжникът да покрива задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите си по смисъла на чл.631 ТЗ.

От своя страна краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес, поради което  за длъжника те представляват  източник на средства за погасяване  на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие. За установяване  на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Основният коефициент според установилата се съдебна практика е този за обща ликвидност. Той представлява съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях. От заключението на ССчЕ се установява, че за обследвания период от 31.12.2011г. – 31.12.2015г. този коефициент е с трайни показатели под единица : към 31.12.2011г. – 0,90; към 31.12.2012г. – 0,77; към 31.12. 2013г . – 0,70; към 31.12.2014г. – 0, 74; към 31.12.2015г. – 0,67 и към 31.12.2015г. съгласно СОЕ – 0,66. Оптималната стойност на този коефициент според в.лице е 2, а общоприетата минимална стойност – около 1-ца, което означава, че наличните текущи активи трябва да са най-малко равни на краткосрочните задължения, за да може предприятието да се справи с погасяването им. Под референтни стойности са и другите коефициенти за ликвидност. Възражението на въззивника във връзка с така изчислените от в.лице коефициенти е, че те не държат сметка за спецификата на сектора, в който оперира „Варна Про” АД, нито за периодите на обръщаемост на капитала. Т.е. твърди се липсата на информация за стандартните показатели за ликвидност в сектора. Дори и да се приеме, че това възражение би могло да има своите фактологични основания, следва да бъде подчертано, че коефициентите на изследваното предприятие на търговеца са трайно под референтни стойности, а основният коефициент е под минимални стойности и следователно съставляват ясна характеристика за състоянието на неплатежоспособност на длъжника, без да е необходимо да бъдат съпоставяни с други коефициенти на работещи в същия сектор предприятия.

Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни / текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. В този смисъл твърдението на въззивника, че след като дружеството няма отрицателен собствен капитал, може да гарантира задълженията си към неговите кредитори до размера на регистрирания капитал от 100 000лв не е от естество да опровергае горните правни изводи.

Като неоснователно се преценя искането на въззивника при определяне коефициентите за ликвидност да не се вземат предвид банковите и фирмените му заеми, тъй като не съставлявали пречка за развитие на дейността на дружеството. Такова е и искането му при преценката на финансово-икономическото му състояние да не се вземат предвид условните му задължения и непадежираните такива. Техният относителен дял е изключително нисък и по никакъв начин не би повлиял на стойностите на изчислените от в.лице коефициенти за ликвидност.

Предвид горното, при установени действителни коефициенти на обща и бърза ликвидност под референтни, дори минимални стойности  за целия изследван период 31.12.2011 г. до 31.12.2015г., сочещи, че за всяка съответна година от този период могат да се погасят само 90%, 77%, 70%, 74%  и 66 % от крактоксрочните задължения, дори да се
приеме, че от всички налични краткотрайни активи могат да се формират входящи за предприятието парични потоци, изводът, който се налага е, че с тях не могат да се поемат плащанията на всички краткосрочните /текущите/ задължения на предприятието на ответника.

 При това положение изводът на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за откриване на производстово по несъстоятелност на ответното дружество в приложената хипотеза на чл.632 ал.1 от ТЗ следва да бъде споделен.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящия състав с тези на първата инстанция, обжалваното решение се потвърждава. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в размер на 8 141лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/27.01.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1502/2015г.

ОСЪЖДА  „Варна Про“ АД, / в несъст./, ЕИК 030098043, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Приморски“ № 65, представлявано от изп.-директор А.Г.Д. да заплати на „АББ България“ ЕООД, ЕИК 831133152, със съдебен адрес *** сумата от 8 141лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

 

 

     Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :