РЕШЕНИЕ

   № 101

               гр.Варна, 17.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 09.04.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                    АНЕТА БРАТАНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 138 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Е П П” АД – гр.Варна е обжалвало решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№850/2013  г., с което е уважен искът на  „С - ХХ” ЕООД – гр.Варна за недължимост на сумата 127729.14 лв по корекция на сметка относно ел.консумацията на ресторант „С” – КК ”Св. Константин и Елена” за периода – 23.10.2012 г. – 30.03.2013 г., ведно с присъждане на съдебните разноски,  с молба да бъде отменено като неправилно изцяло и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „С - ХХ” ЕООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото с решението си основните доказателства, приложени към отговора на ответника в заверени преписи – КП за техническа проверка №0523309/30.03.13 г. и КП за метрологична експертиза на електромер №0363-09-Ел/04.04.13 г., предвид непредставяне от същия на оригиналите на документите, поискани от ищеца с допълнителна искова молба на основание чл.183 - ГПК, след като ответникът е бил на два пъти задължен за това. Изключването е неправилно, тъй като съдът е следвало да стори това в с.з. с постановяване на изрично определение в този смисъл, което да обяви пред страните преди даване ход на устните състезания. Недопустимо е заверени от страната преписи на документи, които са приети от съда, в случая – с определение в с.з. от 09.10.2013 г., да се изключват от доказателствата по делото едва с решението по него, като се лишава по този начин страната от възможност за реакция и в крайна сметка от право на защита. Ето защо, въззивният съд е изправил това процесуално нарушение на първата инстанция, като е задължил въззивника да представи в с.з. в оригинал документите, за които е бил задължен с определение на ВОС в з.з. от 26.07.2013 г. Въззивникът е представил указаните му оригинали на документи и същите са приети като доказателства по делото в с.з. от 09.04.2014 г.

От оригиналния КП за техническа проверка №0523309/30.03.13 г. се установява, че процесният електромер № 1125091000964053 се намира в частен трафопост 1811, като това обстоятелство се потвърждава и от молба на ищеца от 17.05.2013 г. за извършване на повторен преглед на електромера – л.39 от първоначалното дело. С молба от 28.10.13 г. „Е П М” АД-гр.Варна във връзка със задължение по чл.192 – ГПК е посочило, че електромерът се намира в трафопост, който е собственост на ищеца, като документите, касаещи изграждането и приемането му се намират в ищеца. Въззивният съд намира, че собствеността върху постройката на трафопоста е правно ирелевантно обстоятелство за спора. От значение е самата електрическа инсталация в трафопоста,  където се е намирал процесният електромер, а това е съоръжение, поставено под високо напрежение и поради това помещението е заключено, като до него достъп имат само служителите на енергоподдържащото предприятие, в случая - „Е П М” АД-гр.Варна. Трети лица нямат достъп до трафопоста, съответно до електрическото табло с електромера в него. Съдът не възприема обяснението на вещото лице Василев в с.з. от 09.10.13 г., че тъй като трансформаторът /трафопостът/ е собственост на ищеца, ключът за него е в собственика. Вещото лице признава, че тази информация е получил от ответника – „Е П”, като следователно тя не е в резултат на извършена документална проверка и не е доказана.  Защитата на ищеца твърди в с.з., че трафопостът не е собственост на доверителя му, влизането в такова съоръжение е опасно за живота,  доверителят му няма достъп и ключ за него, като достъп има само районният техник, който държи ключа за трафопоста. Защитата на ответника не е оборила с доказателства тези твърдени от ищеца отрицателни факти, като се е отказала от разпита на допуснатите й свидетели и е препратила към становището на свързаното трето лице - „Е П М” АД - гр.Варна, което пък под претекст, че сградата на трафопоста е построена от ищеца, е отказало да представи доказателства за поддържаната от него електрическа инсталация в трафопоста.

При това положение, следва да се приеме, че е изключено манипулацията на процесното средство за търговско измерване /СТИ/, находящо се в трафопост 1811,  да е извършена от ищеца, тъй като достъп до трафопоста имат само техническите лица на „Е П М” АД-гр.Варна, предвид което ищецът не може да носи отговорност за евентуално неотчетена от СТИ електрическа енергия. Ето защо, искът за установяване недължимостта на сумата 127729.14 лв по корекционна сметка на ответника за периода – 23.10.2012 г. – 30.03.2013 г. е основателен и следва да се уважи. ВОС е достигнал до същия краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – 7200 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1172/13.12.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№850/2013 г. изцяло.

ОСЪЖДА „Е П П” АД – гр.Варна, ЕИК 103533691, да заплати на „С - ХХ” ЕООД – гр.Варна, ЕИК 103254318, сумата 7200 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.