Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  170/ 12.05.2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на дванадесети май                                                       Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  138  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от  „Дем Строй 2008” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ген.Паренсов” № 28, ет.1, ап.17, с ЕИК 200274875, представлявано от управителя В.М.Я. против решение № 1147/03.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2018/2013г., с което  са отхвърлени  предявените  от дружеството срещу “Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 813160078, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Борис III“ № 136 искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД  за заплащане на сумата от 60 000 лв, претендирана като обезщетение за претърпени вреди вследствие на едностранно противоправно прекратяване от страна на ответника на договор за наем от 21.03.2009 год. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопанска дейност на територията на с.Храброво, община Провадия и съставляваща платена въз основа на сключено с „Атлантик фишинг“ ООД въз основа на извънсъдебно споразумение от 25.06.2012 год. неустойка и сумата от 62 337 лв, претендирана като пропусната полза вследствие прекратяването на договора и представляваща стойността на животовъдния материал, с който язовира на 27.07.2009 год. и 04.08.2009 год. е бил зарибен /10 000 бройки едногодишен шаран с тегло от 0.05 гр. и 2 000 бр. едногодишен шаран с тегло от 0.250 гр./ и която би била реализирана при продажбата му към 04.05.2012 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, и с което дружеството е осъдено да заплати на ответника 4 605.11 лв. съдебно-деловодни разноски за водене на делото пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искови претенции. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен, ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД от „Дем Строй 2008“ ООД, ЕИК 200274875 срещу “Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 813160078 за осъждане на ответника да  заплати сумата от 60 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени вреди вследствие на едностранно противоправно прекратяване от негова страна  на договор за наем от 21.03.2009 год. за временно и възмездно ползване на водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопанска дейност на територията на с.Храброво, община Провадия и съставляваща платена въз основа на сключено с „Атлантик фишинг“ ООД въз основа на извънсъдебно споразумение от 25.06.2012 год. неустойка, както  и с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД вр.чл.240 и сл. ЗЗД за заплащане на сумата от 62 337 лева, претендирана като пропусната полза вследствие прекратяването на договора и представляваща стойността на животовъдния материал, с който язовира на 27.07.2009 год. и 04.08.2009 год. е бил зарибен /10 000 бройки едногодишен шаран с тегло от 0.05 гр. и 2 000 бр. едногодишен шаран с тегло от 0.250 гр./ и която би била реализирана при продажбата му към 04.05.2012 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

Досежно правната квалификация на втория иск въззивната инстанция се е произнесла в производство по чл.267 ГПК, с определение № 211/20.03.2015г., като е приела, че съгласно обстоятелствената част и петитума на иска претенцията се извежда от наличието на облигационна връзка между страните по спора, която е прекратена, в резултат на което се иска не  даденото по договора – материал за зарибяване, а очакваната печалба от стойността на рибовъдния материал при евентуалната му реализация към датата на прекратяване на договора или стойността на нереализирана печалба, т.е. – пропусната полза.

          Установената по делото фактическа обстановка е следната : По силата на договор за наем от 21.03.2009г., сключен на основание чл.14 от ПРУПДТДДУК и в изпълнение на решение на Съвета на директорите на „Напоителни системи” ЕАД по Протокол № 2/13.10.2008г. и на Заповед РД № 11-65/20.03.2009г. на Изпълнителния директор на „Напоителни системи” ЕАД, със срок на действие 10 години, на ищцовото дружество е било предоставено за временно и възмездно ползване водностопанско съоръжение  в качеството му на рибностопански обект -  язовир „Комарево – Храброво”, разположен на територията на        с.Храброво, община Провадия, с цел извършване на рибностопанска дейност /аквакултури/. С писмо от 04.04.2012г. „Напоителни системи” ЕОД, клон Черно море уведомило наемателя – ищец, че едностранно и предсрочно прекратява договора за наем на основание раздел 5, чл.31 т.3 с изтичането на тридесетдневен срок от получаване на предизвестието.  С приемо - предавателен протокол  от 31.05.2012г. – л.43, обектът е предаден от наемателя на наемодателя.

          Считайки клаузата на чл.31 т.3 от договора за наем за нищожна поради противоречието й със закона  и основния принцип за добросъвестност в правото, ищецът намира прекратяването на наемния договор на това основание за неоснователно. Според него разширително тълкуване на нормата на чл.238 ЗЗД и приложението й спрямо срочните наемни договори, и то без възможност за обезвреда на безвиновната страна, е недопустимо. Претендира заплащането на  60 000лв, представляващи изплатено от негова страна обезщетение /неустойка/  по неизпълнен  Договор за продажба на месни продукти, сключен с „Атлантик фишинг” ООД  на 10.06.2011г. и прекратен на  25.06.2012г. с извънсъдебно споразумение, по взаимно съгласие и  по негова вина, както и заплащане на  62 337 лв – стойността, на която животновъдният материал би бил реализиран при продажбата му към момента на прекратяване на договора за наем – 04.05.2012г., след изтичане на тридесетдневното предизвестие от страна на наемодателя.

          Следователно основният спорен между страните въпрос е нищожна ли е клаузата на чл.31 т.3 от договора за наем от 21.03.2009г., съгласно която същият се прекратява едностранно, с писмено предизвестие до другата страна, направено поне 30 дни по-рано. В случай на положителен отговор на горния въпрос предсрочното прекратяване на процесния наемен договор от страна на наемодателя би било неправомерно, което от своя страна би обосновало възможността на ищеца, в качеството му на изправна страна по договора, да претендира обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на това предсрочно прекратяване на облигационната връзка.

          На настоящия състав на съда е известна константната съдебна практика, установяваща липсата на пречки за прекратяване на безвиновно основание чрез предизвестие на срочен договор за наем, при условие, че тази възможност е изрично уговорена в договора, какъвто е и процесният случай. След като клауза с възможност за отказ от срочния договор с предизвестие е била включена, с валидност и за двете страни по облигацията, а договорът -  съответно подписан при посоченото условие, съобразно принципа на свободата при договарянето и равнопоставеността на страните, няма пречка да се приеме, че подобна уговорка е допустима по действащото законодателство и като такава тя следователно е действителна и валидно обвързваща страните. Не е съществувала пречка страните да уговорят  и неустойка в  случай на едностранно предсрочно безвиновно прекратяване на договора чрез предизвестие. Наличието на подобна неустоечна клауза би гарантирало добросъвестното упражняване на това право и за двете страни. В случая обаче, страните не са уговорили неустойки при този начин на прекратяване на договора. Съдържанието на договора е въпрос на съгласуване на воли, които веднъж съгласувани, имат силата на закон за сключилите го (в този изричен смисъл е Решение № 67 от 28.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 968/2001 г., V г. о., докладчик съдията Таня Райковска, Определение № 1024 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 676/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова).

          По изложените съображения съдът намира, че процесният  договор за наем в това си съдържание е задължителен за страните и като такъв -  надлежно прекратен на 04.05.2012г., с изтичане на едномесечното предизвестие съгласно чл.31 т.3 от него.

Преустановяването на договорната обвързаност на основание посочената в договора възможност не представлява неизпълнение на същия (така Определение № 485 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 352/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Таня Райковска), поради което прекратилата договора страна не носи отговорност за неизпълнение, водеща до присъждане на обезщетение в размер на претърпяната загуба и пропуснатата полза.

  По изложените съображения предявените искови претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

  Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат сторените по делото разноски в размер на 4 000лв, съобразно представените доказателства за договорено и заплатено в брой адв.възнаграждение.

  Водим от горното, съдът

Р         Е       Ш      И       :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1147/03.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2018/2013г.

  ОСЪЖДА „Дем Строй 2008” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ген.Паренсов” № 28, ет.1, ап.17, с ЕИК 200274875, представлявано от управителя В.М.Я. да заплати на “Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК 813160078, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Борис III“ № 136 сумата от 4 000лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

  Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :