ОПРЕДЕЛЕНИЕ №181

гр. Варна, 16.03.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. дело № 138/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                       

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „БУЛГАР ГРУП” ЕООД – гр. Варна, чрез адв. В.Д. от АК – гр. Силистра, против Определение № 63 от 07.01.2016 г., постановено по т. д. № 393/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 788 от 27.10.2015 г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, тъй като неправилен бил изводът на съда, че с договора за правна помощ била възложена работа на адвокат само за защита по първоначалната искова молба, а не и спрямо евентуалните искове, напротив – именно защитата на ответника е причината първоинстанционният съд да прекрати производството по евентуалните искове. Счита, че в полза на ответника следва да бъде присъден половината от платения адвокатски хонорар, респ. в полза на ищеца адвокатския хонорар следва да се редуцира също до половината от платеното. Изразеното становище е относимо и досежно платената от ищеца държавна такса – дължима от насрещната страна се явява само половината такса.

Няма постъпил отговор на жалбата от насрещната страна С.Е.О..

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

По образуваното пред Варненския окръжен съд производство по т. д. № 393/2014 г. ищецът С.Е.О. е предявил главен иск по чл. 240 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 75 000 евро, като част от общата претенция в размер на 178 169.80 евро по сключения между страните Договор за заем от 16.05.2013 г. Ответникът по иска „БУЛГАР ГРУП” ЕООД с отговора на исковата молба предявява насрещни искове за прогласяване нищожността на процесния договор за заем, а при условие на евентуалност – за унищожаването на договора /производството по насрещните искове е отделено по реда на чл. 211, ал. 2 от ГПК, образувано е т. д. № 1225/2014 г. по описа на ВОС, което дело впоследствие е прекратено с влязло в сила определение/. С допълнителната искова молба по чл. 372, ал. 2 от ГПК ищецът предявава иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 75 000 евро, като част от общата претенция в размер на 178 169.80 евро, в случай, че съдът прогласи договора за заем за нищожен, респ. за унищожаем, т. е. при условие на евентуалност спрямо насрещните искове.

Първоинстанционният съд прекратява производството по евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като счита, че е недопустимо по чл. 372, ал. 2 от ГПК с допълнителната искова молба ищецът да предяви изцяло нов иск след образуване на делото, тъй като според съда се изменяло както основанието на иска /от договор за заем на неоснователно обогатяване/, така и петитума.

Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение по т. д. № 393/2014 г. ВОС е уважил изцяло иска на С.Е.О., като е осъдил „БУЛГАР ГРУП” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 75 000 евро, представляваща част от невърната главница по Договор за заем от 16.05.2013 г., цялата претенция в размер на 131 784.90 евро, по предявения частичен иск по чл. 240 от ЗЗД.

Спорът между страните е затова следва ли ищецът да отговаря за разноските, реализирани от ответника, а именно – за половината от адвокатското възнаграждение, доколкото производството по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е прекратено. Съответно следва ли в полза на ищеца да се присъди само половината от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

По този въпрос настоящият състав на съда приема следното:

Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск, като отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение (в този смисъл е Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о.).

Същото разрешение следва да се приеме и при прекратяване на производството по евентуално предявените искове, доколкото производството остава висящо по главния иск.

Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото – чл. 78, ал. 1 от ГПК, в случая -  от изхода на делото по разгледания главен иск. След като главният иск /по чл. 240 от ЗЗД/ е изцяло уважен, ответникът дължи на ищеца всички направени от последния разноски – както за адвокатско възнаграждение, така и за държавна такса, респ. ищецът не дължи разноски на ответника – именно поради същата причина.

С оглед изложеното, макар и по различни мотиви от изложените от ВОС, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 63 от 07.01.2016 г., постановено по т. д. № 393/2014 г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.