Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    164/12.07.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    тринадесети юни                                                  Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 138   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:        

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С.В.К., с ЕГН ********** *** против решение № 109/07.12.2016г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 189/2015г., с което  е отхвърлен предявеният от него иск срещу  „Супер лукс-84” ЕООД, ЕИК 118583419, със седалище и адрес на управление: гр.Силистра,  ул. „Ясен” № 9, представлявано от управителя К И Х за заплащане на сумата от  26 000 лв, представляваща част от дължимо възнаграждение по комисионен договор от 16.07.2013г. в общ размер на 272 000 лв, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда 30.11.2015г. до окончателното изплащане на задължението. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения от него иск, както и да му присъди разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

Ищецът С.В.К. претендира от ответника „Супер лукс” ЕООД, ЕИК 118583419, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Ясен” № 9, представлявано от управителя си К И Х заплащане на сумата от 26 000лв, представляваща част от дължимото му  се възнаграждение по сключения между страните по спора Комисионен договор от 16.07.2013г.,  в общ размер на 272 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и  направените по делото разноски, в това число и заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна валидно възникналата между страните облигационна връзка въз основа на сключения на 16.07.2013г. Комисионен договор, по силата на който ответникът, в качеството му на доверител възложил, а ищецът в качеството му на комисионер приел срещу комисионно възнаграждение да извърши от свое име и за сметка на доверителя  управление на рисковете и логистиката, както и всички оперативни дейности, възлизащи на възнаграждение, делимо право пропорционално върху всеки тон придобит скраб в обектите „Истър ССМ”  и „Владимир Дистилърс Къмпани” – Силистра и бъдещо сключване на договори за добив на ОЧЦМ, с период на сключване до 31.07.2014г. По силата на изричната договореност на чл.2 комисионерът придобил правото да получи комисионна за извършената от него работа, чийто размер бил определен на 0,04 лв за всеки килограм, който е предложил при сключването на договора. Възнаграждението следвало да бъде изплатено от възложителя на комисионера в срок от един месец от сключването на договор с клиент или по-рано, но след осъществяване на самата сделка, на база на закупеното или продадено общо количество стока – чл.6, като за целта след сключването на сделка страните се задължавали да подпишат протокол, в който да посочат общото количество на предложената стока и размера на дължимото се за нея възнаграждение. Безспорно е още по делото, че такива протоколи между страните няма подписани. За преодоляване на това обстоятелство ищецът сочи изпратената от него нотариална покана, изготвена от нотариус Румен Димитров с рег. № 274 на НК и РД – РС София  и връчена на ответника на 10.07.2015г.

Приетите по делото  договори между ответника от една страна и „Истър ССМ” АД и „Самоковска текстилна компания” АД от друга, фактури и сертификати за произход явствуват,  че през процесния период от 16.07.2013г. до 31.07.2014г. са реализирани интензивни покупко-продажби на скраб от черни и цветни метали между ответника и посочените дружества. Според заключението на ССчЕ общата стойност на издадените в тази връзка фактури е 1 566 850.40 лв. Сделките са осчетоводени от ответника и за тях е ползван данъчен кредит.

Защитната теза на ответника е, че не дължи претендираната сума, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по процесния договор, предвид на което за него липсва основание да търси плащане.

Първият спорен въпрос, пренесен за разрешаване и пред въззивната инстанция е за дадената от първоинстанционния съд  правна квалификация на исковата претенция по чл.356 ал.2 ТЗ. Въззивникът счита, че макар и наименован „Комисионен”, сключеният между страните договор от 16.07.2013г. е всъщност договор за поръчка, което предопределя като вярна друга правна квалификация на исковата претенция, а именно – такава по чл.286 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД. Тълкувайки клаузите на договора счита, че не следва да доказва сключването на „изпълнителна сделка” с контрагентите на ответника, доколкото такова негово задължение не е изрично предвидено. Напротив, съгласно чл.6 от договора доверителят сключва договор директно с клиента, а той в качеството му на изпълнител има задължението не от свое име да сключва договор за изкупуване на скраб, а да извършва от свое име и за сметка на доверителя управлението на рисковете и логистиката. Възнаграждение му се дължи за всеки килограм, който е предложил.

По дефиниция комисионният договор представлява договор, по силата на който комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Той е модификация на договора за поръчка, при който не е възможно упълномощаване. Комисионното правоотношение се развива между комитента, комисионера и едно трето лице. Общото между тях е, че и при двата вида договори правното действие се извършва за сметка на довереника и правните последици настъпват в неговата правна сфера. За разлика от комисионния договор, който е двустранен и възмезден, договорът за поръчка е едностранен и по правило безвъзмезден, по изключение е възмезден и тогава става  несъвършен двустранен. Най-съществената разлика между тях обаче е, че  комисионният договор не може да бъде съчетан с упълномощителна клауза. Комисионерът винаги действа от свое име, довереникът може да действа от свое име, но може да бъде упълномощен /да действа от името на доверителя/. Комисионерът действа винаги от свое име, но за чужда сметка. Комисионерът е търговец,  а довереникът е субект на гражданското право. Налице е и разлика  в предмета на двата договора – при поръчката става дума за правни действия, а при комисионния договор за сделки.

Комисионното правоотношение включва три вида отношения :  1. Комисионен договор /учредителна сделка/- между доверителя и

довереника. По силата на комисионния договор доверителят поръчва/нарежда на довереника да извърши една или няколко сделки. От тази учредителна сделка възниква т.нар. “индиректна представителна власт”. Тя няма нищо общо с представителната власт - показва, че комисионерът действа от свое име, но за сметка на доверителя - последиците трябва да се отразят в неговата правна сфера, но индиректно, чрез т. нар. отчетна сделка; 2. Изпълнителна сделка - между комисионера и трето лице в изпълнение на комисионния договор. Важното е, че третото лице се намира в правна връзка с комисионера, а не с комитента. Комисионера е страна по сделката и от него може да се търси изпълнение. Резултатът от тази сделка настъпва в правната сфера на комисионера, тъй като той действа от свое име и следователно трябва да го прехвърли на комитента и 3. Отчетна сделка – между комисионера и комитента за прехвърляне на резултата от изпълнителната сделка. Тъй като комисионерът сключва сделката с третото лице не за себе си, а за комитента, той  е длъжен да му прехвърли резултата от тази сделка.

С оглед на горепосочените характеристики на комисионния договор процесният договор от 16.07.2013г. не може да бъде определен като такъв по чл.348 ТЗ. Липсва задължение за ищеца да сключва изпълнителни сделки с третите лица. Ако чл.6 от процесния договор съдържаше задължение за сключване на сделка между ищеца и третите лица, не би имало нужда от подписването на протоколи между страните след осъществяване на сделка, в които да бъде определено общото количество на предложената за закупуване стока. Освен това подобно задължение би следвало да бъде разписано ясно и недвусмислено, а не извеждано по тълкувателен път.

Съгласно чл.280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Предметът на този договор е извършването на правно действие – сделка. Чл.292 ЗЗД предвижда два начина за извършване на това действие – от името на доверителя или от свое име. За да извърши действието от името на доверителя, на довереника му е необходима и представителна власт, т.е. – трябва да има упълномощаване. В този случай има две сделки – поръчка и упълномощаване между довереника и доверителя. Довереникът извършва сделката с едно трето лице от името на доверителя. Правните последици възникват директно между третото лице и доверителя. Ако довереникът действа от свое име / т.нар. поръчка при косвено представителство/ - между довереника и доверителя има само договор за поръчка. Правните последици тук възникват между третото лице и довереника. Той трябва да ги прехвърли върху доверителя, следователно тук има изпълнение на сделката между третото лице и довереника и отчетна сделка между довереника и доверителя.

Предметът на процесния договор от 16.07.2013г. не е извършването на правно действие. Ето защо настоящият състав намира, че процесният договор не е и за поръчка, а е ненаименован такъв. Въпросът за различната правна квалификация на предявения иск, дадена от въззивната инстанция, следва да бъде разгледан в светлината на задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени непълни и/или неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. В процесния случай, както е отразено и в разпоредителното заседание по делото, такива непълни и неточни указания не са констатирани от въззивния състав. Различната правна квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд,  не се е отразила на процесуалното поведение на страните относно подлежащите на доказване от тях факти, нито на разпределението на доказателствената тежест, нито на правилното приложение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването в жалбата срещу извода на първоинстанционния съд за недоказано изпълнение от ищеца на задълженията му по договора от 16.07.2013г., а именно – наличието на предложения за сключване на сделки с предмет добив на скраб от посочените в исковата молба обекти «Истър ССМ» АД и «Самоковска текстилна компания» АД.  Наличието на договори за изкупуване на черни и цветни метали между ответника «Супер лукс – 84» ЕООД и третите лица «Истър – ССМ» АД и «Самоковска текстилна компания» АД, безспорно установено от заключението на СсчЕ, както и издадените фактури за доставените количества скраб, осчетоводени при ответника, сами по себе си не доказват съдействието на ищеца за осъществяването на сделките. При липсата на двустранно подписани протоколи, по смисъла на чл.7 от процесния договор, доказването изпълнение на задълженията на ищеца се осъществява посредство показанията на разпитаните по делото свидетели. Така показанията на свидетеля Л С.В. съдът цени при условията на чл.172 ГПК, отчитайки евентуалната му заинтересованост от изхода на спора. Независимо от това в тях липсва относима към предмета на доказване конкретика досежно количествата черни и цветни метали, предложени от ищеца на ответника.  Според свидетеля ищецът К. издирил «Самоковска текстилна фабрика» АД и предложил за изкупуване нейните дялове на «Супер лукс-84» ЕООД. В последствие от завода са придобити 1 000 тона «черна скраб», която била транспортирана до товарище в гр.Ихтиман, намерено също от ищеца, и изнасяна за преработка. А цветната скраб със 7 или 8 камиона заминала за гр.Силистра. Освен това ищецът свързал ответника и с Р Г, който в същност свидетелят не знае какъв е, но знае, че живее на съпружески начала с управителя на  „Супер лукс – 84“ ЕООД К.  Показанията на този свидетел се опровергават от свидетеля Р Г, управител на „Медведев СС „ ЕООД, живеещ на семейни начала с управителя на „Супер лукс – 84“ ЕООД Х Х, от която има две деца. Според него посредник при сделката за придобиване на акции от капитала на „Самоковска текстилна компания“ АД  е бил Н Б от гр.Варна. С.К. единствено присъствал на обяда след сделката, във фоайето на сградата, в която бил подписан договора – обстоятелство, потвърдено и от свидетеля Л В..

С оглед на така събраните гласни доказателства се налага извода, че ищецът не е доказал изпълнението на задълженията си по процесния договор, свързани с осъществяването на неговия предмет по отношение на  „Самоковска текстилна компания“ АД. Освен това дружеството не е сред обектите, включени в предмета на договора, поради което дори и да беше доказано изпълнение по отношение на него, то би се оказало извън предмета на доказване по делото, очертан с исковата молба, съгласно която правопораждащият ЮФ за вземането на ищеца се явява именно Комисионния договор от 16.07.2013г.

Свидетелят Х споделя, че Д Л му споделил, че иска да продава завод в гр.Тутракан, който има мъртъв актив и търси хора, които биха се заинтересували. От приетия като доказателство по делото Предварителен договор за покупко-продажба на акции от 15.08.2012г. между «ЕМ ВИ ЕФ Холдинг» АД, гр.София и «Медведев СС» ЕООД, гр.Силистра се установява, че Д Л е изпълнителен директор на първото дружество, което е собственик на 65 640  бр. акции, представляващи 94,44 % от капитала на «Истър - ССМ» АД. По-нататък свидетелят твърди, че е присъствал на поредица срещи в продължение на няколко месеца между г-н Лечев и г-н К., на които се е обсъждала цената на сделката. В последствие С. му доверил, че ще включи в сделката и местен партньор, тъй като разстоянието между София и Тутракан е голямо и на него му трябва местна фирма, която да помогне в усвояването на актива. Тази местна фирма се е оказала «Супер лукс – 84» ЕООД, от името на която преговарял  г-н Ганчев. Според свидетеля сделката е била финализирана именно с ответното дружество, а на него му е било обещано и  комисионно възнаграждение.

Показанията на този свидетел също не доказват изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор от 16.07.2013г., тъй като  от направената в ТР справка по партидата на „Истър ССМ“ АД се установява,  че акциите на тутраканското дружество са придобити не от ответника „Супер лукс-84” ЕООД, а от трето неучастващо в настоящото производство дружество - „Медведев СС“ ЕООД. Т.е – дори и да са водени преговори за закупуването на завода с ответното дружество и ищецът да е посредничел в тях, в крайна сметка сделката е финализирана с друго дружество, различно от „Супер лукс – 84“ ЕООД.

По отношение на „Владимир Дистилърс Къмпани“ АД, изрично посочено в комисионния договор от 16.07.2013г., липсват събрани по делото доказателства за наличието на каквито и да е облигационни отношения между страните по спора.

По отношение на оплакванията в жалбата, касаещи непълноти на изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, настоящият състав се е произнесъл с определение № 202/18.04.2017г., постановено по реда на чл.267 ГПК, като е приел, че такива липсват. Така в жалбата въззивникът твърди, че в проекто-доклада на първоинстанционния съд, обективиран в определение № 125/05.042016г., въпросът дали облигационното отношение, възникнало по силата на процесния договор, обхваща и „Самоковска текстилна компания“ АД не е бил обявен като спорен от съда и по отношение на него не е разпределяна доказателствена тежест. Въззивният състав е констатирал, че в посоченото определение съдът е постановил следното : „По твърдение на ищеца действието на коментирания договор обхващало и добив на скраб от обект Самоков /“Самоковска комуна“ АД/, за което до този момент липсват доказателства.“; „Пак по ищцово твърдение до приключване на действието на договора – 31.07.2014г., били  реализирани следните количества черни метали : от обект “Истър ССМ“ – 3 500тона; от обект „Владимир Дистилърс Къмпани“ – Силистра -  2 000 тона; от обект „Самоковска комуна“ – 1 300тона, или общо 6 800тона. Във връзка с тези твърдения съдът указва на ищеца, че не е представил нито едно доказателство, което да ги потвърди“; „Ищецът ще следва да установи и докаже и реалното изпълнение на сделките и твърдяното от него общо добито количество скраб от трите обекта.

Съдът указва на ищеца, че до този момент изброените обстоятелства не са доказани и липсват доказателства за установяването им“. В допълнителната искова молба е направено искане под т.3 да се изиска от „Самоковска текстилна компания“ АД, гр.Силистра /обект Самоковска комуна/  копия на сключени договори за изкупуване на скраб със „Супер лукс-84“ ЕОД за периода 16.07.2013г. – 31.07.2014г., както и протоколи за предаване и други документи във връзка с осъществяване на сделката. С коментираното определение от 05.04.2016г. съдът дословно е изпълнил искането на ищеца.

По отношение на „Истър – ССМ“ АД в жалбата се признава, че то действително е придобито чрез изкупуване на акциите му от различно от ответника ЮЛ, а именно – „Медведев СС“ ЕООД, като това придобиване е извършено преди сключването на процесния договор, както и че представляващият дружеството Р Г и управителя на „Супер лукс – 84“ ЕООД Х Х са били във фактическо съжителство, от което имат родени две деца. Според въззивника неправилно съдът е приел, че горните обстоятелства изключват възможността ищецът да е посредничел при реализацията на скраб от това предприятие, след като и при наличието на тези обстоятелства дружеството е било вписано като обект за изпълнение в процесния договор от 16.07.2013г. Тезата не може да бъде споделена. Както вече беше посочено подписването на договора от 16.07.2013г. сочи на заявен от „Супер лукс – 84“ ЕООД интерес от посредничеството на ищеца при изпълнение на неговия предмет и по отношение на това дружество. В същото време обаче участието на ищеца при реализирането на финалната сделка по закупуването на акциите на дружеството остава недоказано. В този смисъл съдът споделя извода за недоказаност  на  исковата претенция по отношение на  „Истър ССМ“ АД.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява неоснователна в нейната цялост и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

 Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за извършени такива за производството пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/07.12.2016г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 189/2015г.

Разноски не се присъждат.

 

 

 

    Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :