Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №201

Гр.Варна, 20.08.2019г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА

М. ХРИСТОВА

  При участието на секретаря Д. Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Радослав Славов в.търг.дело № 138 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ИНВЕСТБАНК” АД, със седалище и адрес на управление град София,  чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 194/2018год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 991/14.12.2018год., с което е отхвърлен предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 срещу „К. и син“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 101649195, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк“ №57а и „П.“ ЕООД, ЕИК 202877904, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсени Костенцев“ №15, при участието на синдика М. Р. И. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за приемане за установено по отношение на ответниците, че в полза на ответника „П.“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „К. и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение N8 32/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ВОС: С което  „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, сумата от 30000.00лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща сторени съдебни разноски и платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, както и поради необоснованост на същото, по изложени подробни съображения.

Нарушението на материалния закон се състои в това, че съдът неправилно е приел, че дали правата на „Инвестбанк“ АД като собственик на описаните в ИМ имоти са противопоставими на тези на несъстоятелния длъжник и на кредиторите на несъстоятелността след отмяна на договора за продажба, следва да се разрешат между тях по съответния ред с иск по чл.108 ЗС, или с иск по чл.124 ал.1 ГПК, като според съда именно в това производство ще бъде изследвано дали въззивника има качество на добросъвестно лице по см. на чл.647 ал.3 ТЗ, поради което е станал собственик, въпреки че сделката е била отменена. Счита този извод за незаконосъобразен, понеже след приключване на производството по възраженията в производството по несъстоятелност,  означава да се допусне заобикаляне на краткия преклузивен срок по чл.694 ал.1 ТЗ, явяващ се абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на специалния иск по чл.694 ТЗ. Искът по чл.124 ал.1 ГПК не може да отговори на нуждите  на производството по несъстоятелност, тъй като силата на пресъдено нещо се простира единствено между страните в исковото производство  и не може да се противопостави на останалите кредитори на несъстоятелността.

Относно необосноваността на решението излага следното:

Съдът в противоречие с доказателствата е приел, че за кредитора с оспореното вземане „П.“ЕООД е възникнало задължението да върне имотите, предмет на договора, както и че има вземане за продажната цена която е платил. С Решение № 212/2103.2017год. по т.д. № 566/2016год. на ВОС, съдът е обявил относителната недействителност на сделката между „К. и син“ ЕООД и „П.“ЕООД.  В това производство „Инвестбанк“ АД не е участвала. На основание чл.647 ал.3 ТЗ недействителността не засяга правата на „Инвестбанк“ АД, в качеството й на собственик на недвижимите имоти, тъй като постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.12.2015год и е вписано на 14.12.15год. , а исковата молба е вписана на 18.05.2016год. 

Първоинстанционният съд неправилно не е взел в предвид обстоятелството, че поради задължения на „П.“ЕООД имотите които той е осъден да върне в масата на несъстоятелносте  с решението по т.д. № 566/2016год. са продадени на публична продан на „Инвестбанк“ АД, като трето лице, като постановлението за възлагане е вписано преди исковата молба, предявена от синдика на основание чл.647 ТЗ-т.е. налице е хипотезата на чл.647 ал.3 ТЗ.

Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да се установи невъзможността на решението по т.д. № 566/2016год.в частта му относно „П. ЕООД да върне недвижимите имоти в масата на несъстоятелността.

Излага, че законодателя в чл.648 ТЗ е предвидил, че даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността, или се дължат пари, третото лице става кредитор. Следователно, за разлика от приетото от ВОС,  на контрагента не може да се признае вземане, ако той не може да върне имуществото в масата на несъстоятелността, поради това, че то вече не е вече част от неговото имущество.

Неправилно също при постановяване на решението си, съдът не е отчел, че продажната цена по сделката, която е обявена за недействителна, е заплатена от отпуснатия от „Инвестбанк“ АД договор за кредит, по който „К. и син“ЕООД е солидарен длъжник. Ответникът „П.“ЕООД  е закупил имотите от „К. и син“ ЕООД за сумата от 409 000евро. Продажната цена е заплатена съгласно уговореното в нотариалния акт и при условията на банковия кредит.

Прието е, че относителната недействителност не засяга действия, извършени от трети лица-т.е. от съдебните изпълнители и осъществената от тях публична продан не е резултат от действие на длъжника и не е сделка. С влизане в сила на постановлението за възлагане, собствеността е преминала на законно основание върху „Инвестбанк“ АД, а след влизане в сила на постановлението за възлагане проданта може да бъде оспорена само по реда на чл.496 ал.3 ГПК.

Неправилно съдът не е приел доводите на „Инвестбанк“ АД, че липсва вземане на „П.“ЕООД за цената на имотите. Това е така, понеже към момента на вписване на исковата молба по чл.647 ТЗ, имотите са продадени на публична продан и дружеството е получило цената им, изразяващо се в частично погасяване на дълга му по изпълнителното дело, с цената на недвижимите имоти, достигната на публичната продан. За това е немислимо „П.“ЕООД повторно да получи стойността на същите тези имоти, чрез включване на вземане, равняващо се на стойността им в списъка на приетите вземания. Това би довело до неоснователно обогатяване за сметка на „К. и син“ ЕООД, както и на неговите кредитори. Освен това се сочи, че „П.“ЕООД е предявил вземането си в евро, като синдикът извън правомощията си, ги е превалутирал в лева, понеже крайният момент за това е датата на решението за откриване на производството по несътоятелност-арг. Пар.2 от ДР ТЗ.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде  уважен.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

М.Р.И.-синдик на „К. и син“ЕООД и „П.“ЕООД със седалище гр.Благоевгар, чрез писмени становища, считат жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представите и чрез писмено становище на същия, съответно оспорва от М.Р.И.-синдик на „К. и син“ЕООД и чрез писмено становище на пълномощника на „П.“ЕООД.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от   „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 срещу „К. и син“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 101649195, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк“ №57а и „П.“ ЕООД, ЕИК 202877904, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсени Костенцев“ №15, при участието на синдика М. Р. И. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за приемане за установено по отношение на ответниците, че в полза на ответника „П.“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „К. и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение N8 32/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ВОС.

Претенцията се обосновава със следните твърдения:

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за банков кредит № 526/03.02.2014г. от 03.02.2014г. и Анекс № 1 от 12.02.2014г. „ИНВЕСТБАНК" АД е предоставила на „П." ЕООД, като кредитополучател  кредит в размер от 409 000,00 евро, който е усвоен изцяло на 12.02.2014г. По договора са задължени, в качеството им на солидарни длъжници „Форест Бул" ООД, „К.  и Син" Еоод, А. С. К., С.И. Л., Е. П. П..

За обезпечаване на договора за кредит била е учредена законна ипотека, вписана съгласно молба с per. № 223/03.02.2014г. на СВ-Разлог върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателя „П." ЕООД, придобити по силата договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 23, том I, per. № 364, дело № 21 от 2014г., на нотариус С.В., изменен с нот. за поправка № 30, том I, per. № 464, дело № 27/2014г., на нотариус С.В. от продавача „К. И Син" ЕООД срещу продажна цена в размер 409 000 евро, която е заплатена.

Предмет на договорната ипотека са били недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. Банско, ул. „Цар Симеон" както следва: самостоятелни обекти с идентификатор 02676.501.3906.1.2, с идентификатор 02676.501.3906.1.3; с идентификатор 02676.501.3906.1.4, с идентификатор 02676.501.3906.1.6; с идентификатор 02676.501.3906.1.7; с идентификатор 02676.501.3906.1.8; с идентификатор 02676.501.3906.1.10; с идентификатор 02676.501.3906.1.12; с идентификатор 02676.501.3906.1.14; с идентификатор 02676.501.3906.1.15; с идентификатор 02676.501.3906.1.16; с идентификатор 02676.501.3906.1.17; с идентификатор 02676.501.3906.1.18; с идентификатор 02676.501.3906.1.19; с идентификатор 02676.501.3906.1.20; с идентификатор 02676.501.3906.1.21; с идентификатор 02676.501.3906.1.22; с идентификатор 02676.501.3906.1.25.

Поради неизпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 526/03.02.2014г. били издадени в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение от 10.06.2015г. и изпълнителен лист от 10.06.2016г. по ч.гр.дело № 3781/2015г. по описа на СРС срещу длъжниците „П." ЕООД, „Форест Бул" ООД, А. С. К. и Е. П. П. за следните суми: главница: 392 863.31 евро, просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата 361,67 евро за периода от 02.08.2014г. до 07.08.2014г., лихва за забава върху главницата от 30 507.61 евро за периода от 21.08.2014г. до 22.01.2015 г., неустойка за забава върху просрочени лихви от 56.01 евро за периода от 05.09.2014 г. до 22.01.2015г., нотариални такси от 120 лева, държавни такси: 16 579.57 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 964.68 лева.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 10.06.2015г. е образувано изп. дело № 20157950400357 по описа на ЧСИ Виолина Тозева, per. № 795 на Камарата на ЧСИ. С постановлението за възлагане на недвижимите имоти по посоченото изпълнително дело, влязло в законна сила на 11.12.2015г., вписано в Имотния регистър - Служба по вписваната - Разлог на 14.12.2015г., ищецът е придобил собствеността върху 18 бр. недвижими имота в гр. Банско, ул. „Цар Симеон", върху които била учредена договорната ипотека от „П.“ ООД за обща цена за всички имоти 600 000 лева без ДДС или 720 000 лева с ДДС. Предложената цена не била платена ефективно, а прихваната срещу задължението на „П." ЕООД по договора за кредит. С приемо – предавателен протокол ищецът бил въведен във владение на имотите, които били предадени от управителя на „П." ЕООД - Е. П. на 11.04.2016г.

В производството по несъстоятелност ищецът е предявил вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 526/03.02.2014г. от 03.02.2014г. и анекс № 1 от 12.02.2014г. за сума от 777 537.69 лава, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 24384.14 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност. Вземанията не са оспорени, като същите са включени в списък на приетите вземания с определение № 4625/01.12.2014г.

След вписване на постановлението за възлагане на 18бр. недвижими имота е предявен от синдика на „К. и Син“ ЕООД иск с правно основание чл. 647, ал.1 , т. 3 от ТЗ, чиято искова молба била вписана на 18.05.2016г. С влязло в сила решение № 212/21.03.2017г., постановено по т. дело №566/2016г. по описа на ВОС е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на "К. и Син" ЕООД, договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., вх. peг. № 222/03.02.2014г., поправен с н. а. № 186, том I, н. д. № 133/10.02.2014 г., вх. peг. № 302 от 10.02.2014 г., на СВ гр. Разлог, между "К. и Син" ЕООД и „П." ЕООД, по силата на който е прехвърлено правото на собственост върху 18бр. недвижими имота в гр. Банско. Със същото решение е осъден „П." ЕООД да върне имотите в масата на несъстоятелността.

 В списъка от приетите от синдика на "К. и Син" ЕООД вземания в производството по несъстоятелност е включено вземането на „ПАЯКОВ" ЕООД с размер от 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., вх. peг. № 222/03.02.2014г. Срещу съставения допълнителен списък ищецът е депозирал възражение вх.№231/04.01.2018г. по чл. 690 от ТЗ относно вземането на "ПАЯКОВ" ЕООД, което е оставено без  уважение с определение № 273/25.01.2018г. и с определение N8 32/26.01.2018г., същият е одобрен.

Ищецът твърди, че вземането на „П.“ ЕООД за платената от него продажна цена не съществува. Обявената недействителност на договора за продажба не засяга правата на ищеца , тъй като той е добросъвестно лице по чл. 647, ал. 3 от ТЗ, поради това, че постановлението за възлагане е вписано в имотния регистър на 14.12.2015г., т.е. преди вписване на исковата молба за обявяване на сделката за недействителна /18.05.2016г./. Сочи се, че решение№ 212/21.03.2017г., постановено по т. дело №566/2016г. по описа на ВОС, в частта, в която „П.“ ЕООД е осъдено да върне имотите в масата на несъстоятелността е неизпълнимо. След като имотите не са собственост на „П.“ ООД, същият няма право да му бъде върната продажната цена и същата да бъде включвана в списък на приети вземания на основание разпоредбата на чл. 648 от ТЗ, понеже би се стигнало до неоснователно обогатяване на това лице за сметка на останалите кредитори на несъстоятелността.

Отделно от това се сочи, че „П." ЕООД няма вземане за цената на имотите, тъй като чрез цената реализирана на публичната продан на имотите се е стигнало до частично погасяване на дълга му по изпълнителното дело.

На следващо място ищецът твърди, че вземането за цената не установено по размер. Посочва се, че синдикът е превалутирал сумата от 409 000 евро, каквото право няма, като не ясно и към коя дата е извършено това.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че не съществува вземане в ползва на кредитора „П.“ ЕООД.

В писмен отговор ответникът „П“ ЕООД в срока по чл.367 от ГПК, в която се оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът не оспорва изложените обстоятелства в исковата молба, като признава също,  че след провеждане на публични продани по изп.дело № 20157950400357 по описа на ЧСИ В.Тозева взискателят „Инвестбанк" АД е обявен за купувач на ипотекираните в негова полза недвижими имоти, за което й му е издадено постановление за възлагане, вписано в имотния регистър на 14.12.2015г. На ответникът му е известно и обстоятелството, че с влязлото в сила решение № 212/21.03.2017г. по т.д. 566/2016г. на ВОС, сделката за покупко-продажбата на 18бр. имотите между „К. и син" ЕООД и „П." ЕООД е прогласена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество и купувачът „П." ЕООД е осъден да върне в масата на несъстоятелността имотите.  За това същият е предявил вземане за продажната цена, което е било прието и включено в изготвения от синдика допълнителен списък № 4 на приетите вземания, оспорено с възражение по реда и в сроковете по чл.690 и сл. ТЗ от „Инвестбанк" АД.  Ответникът обаче оспорва твърдението, да е предавал на ищеца „Инвестбанк" АД владението върху закупените от него имоти на11.04.2016г., както и оспорва да е подписвал приемо – предавателен протокол чрез управителя Е. П.. Въвод не е бил извършван и от ЧСИ. До момента на постановяването на решението по отменителния иск фактическата власт върху имотите, предмет на обявената за недействителна сделка, е била упражнявана само и единствено от ответника „П." ЕООД. След този момент ответникът е предал на синдика на несъстоятелното дружество „К. и син" ЕООД - М.Р.И. владението на имотите чрез връчване на ключове от всеки от тях и от сградата, което е удостоверено в съставения с констативен протокол per. № 5537, том 3 от 09.11.2017г. на нотариус С.В.. Излага се, че след реалното връщане на имотите в масата на несъстоятелността, ответникът е отправил искане за признаване качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност за платената от него парична сума по обявената за недействителна сделка в размер на 799 934,47 лева.

Ответникът твърди, че с приемане на процесното вземане не се допуска  неоснователното му обогатяване за сметка на другите кредитори в масата, а е в изпълнение на чл. 648 ТЗ.

По делото е постъпил отговор от М.Р.И., синдик на „К. и Син“ ЕООД. Оспорва се предявения иск като неоснователен, като сочи, че прилагането на разпоредбата на чл.648 от ТЗ не свързано с въпроси относно собствеността на имотите.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Не е спорно, че по силата на договор за банков кредит №526/03.02.2014г., ищецът е предоставил на „П." ЕООД, в качеството на „кредитополучател" кредит с размер от 409 000,00 евро, който е усвоен изцяло на 12.02.2014г. По договора са задължени, в качеството им на солидарни длъжници „Форест Бул" ООД, „К. и Син" ЕООД, А. С. К., С.И. Л., Е. П. П..

За обезпечаване на договора за кредит е учредена законна ипотека, вписана съгласно молба с per. № 223/03.02.2014г. на СВ - Разлог върху 18бр. недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. Банско, ул. „Цар Симеон" собственост на кредитополучателя „П." ЕООД както следва: самостоятелни обекти с идентификатор 02676.501.3906.1.2, с идентификатор 02676.501.3906.1.3; с идентификатор 02676.501.3906.1.4, с идентификатор 02676.501.3906.1.6; с идентификатор 02676.501.3906.1.7; с идентификатор 02676.501.3906.1.8; с идентификатор 02676.501.3906.1.10; с идентификатор 02676.501.3906.1.12; с идентификатор 02676.501.3906.1.14; с идентификатор 02676.501.3906.1.15; с идентификатор 02676.501.3906.1.16; с идентификатор 02676.501.3906.1.17; с идентификатор 02676.501.3906.1.18; с идентификатор 02676.501.3906.1.19; с идентификатор 02676.501.3906.1.20; с идентификатор 02676.501.3906.1.21; с идентификатор 02676.501.3906.1.22; с идентификатор 02676.501.3906.1.25.

Имотите са придобити от ответника „П.“ ЕООД по силата договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 23, том I, per. № 364, дело № 21/03.02.2014г. от продавача „К. И Син" ЕООД срещу продажна цена в размер 409 000 евро, която страните не спорят, че е заплатена чрез отпуснатия банков кредит от ищеца.

По делото са приети издадени заповед за незабавно изпълнение от 10.06.2015г. и изпълнителен лист от 10.06.2016г. по ч.гр.дело № 3781/2015г. по описа на СРС в полза на „Инвест банк“ АД срещу длъжниците „П." ЕООД, „Форест Бул" ООД, А. С. К. и Е. П. П. за следните суми: главница: 392 863.31 евро, просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата 361,67 евро за периода от 02.08.2014г. до 07.08.2014г., лихва за забава върху главницата от 30 507.61 евро за периода от 21.08.2014г. до 22.01.2015 г., неустойка за забава върху просрочени лихви от 56.01 евро за периода от 05.09.2014 г. до 22.01.2015г., нотариални такси от 120 лева, държавни такси: 16 579.57 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 964.68 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20157950400357 по описа на ЧСИ Виолина Тозева, per. № 795 на Камарата на ЧСИ и по същото е проведена публична продан на ипотекираните имоти. С постановлението за възлагане на недвижимите имоти по посоченото изпълнително дело, влязло в законна сила на 11.12.2015г., вписано в Имотния регистър - Служба по вписваната - Разлог на 14.12.2015г., ищецът, в качеството си на взискател е придобил собствеността върху 18 бр. недвижими имота в гр. Банско, ул. „Цар Симеон за обща цена за всички имоти 600 000 лева без ДДС или 720 000 лева с ДДС съгласно сметка за разпределение изх. №41395/23.11.2015г.

С решение №814/08.08.2014 по т.д. № 602/2014г. по описа на ВОС е открито производство по несъстоятелност на „К. и Син“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2013г. и длъжникът е обявен в несъстоятелност.

В списък на приетите вземания /по чл.693 ТЗ/, одобрен с определение № 4625/01.12.2014г. по т. дело №602/2014г. по описа на ВОС са включени предявени вземания на „ИНВЕСТБАНК“АД, произтичащи от договор за банков кредит № 526/03.02.2014г. от 03.02.2014г. и анекс № 1 от 12.02.2014г. за сума от 777 537.69 лава, представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 24384.14 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по несъстоятелност.

 С влязло в сила решение № 212/21.03.2017г., постановено по т. дело №566/2016г. по описа на ВОС е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на "К. и Син" ЕООД, договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г., поправен с н. а. № 186, том I, н. д. № 133/10.02.2014 г., дв. вх. peг. № 302 от 10.02.2014 г., на СВ гр. Разлог, между "К. и Син" ЕООД и „П." ЕООД, по силата на който е прехвърлено правото на собственост върху 18бр. недвижими имота в гр. Банско. Със същото решение е осъден „П." ЕООД да върне имотите в масата на несъстоятелността.

 В списъка на приетите от синдика на "К. и Син" ЕООД вземания в производството по несъстоятелност е включено вземането на „П." ЕООД с размер от 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г. Срещу съставения допълнителен списък ищецът е депозирал възражение вх.№231/04.01.2018г. по чл. 690 от ТЗ относно вземането на "П." ЕООД, което е оставено без  уважение с определение № 273/25.01.2018г. и с определение N8 32/26.01.2018г., същият е одобрен. Както се посочи, изложеното не е било спорно в настояищя процес

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Ищецът е кредитор по чл.693 ТЗ в производството по несъстоятелност на "К. и Син" ЕООД и е легитимиран да предяви настоящия иск по чл.694 ал.3 т.1, поради следното:

Срещу съставения допълнителен списък ищецът е депозирал възражение вх.№231/04.01.2018г. по чл. 690 от ТЗ относно вземането на "П." ЕООД, което е оставено без  уважение с определение № 273/25.01.2018г. и с определение N8 32/26.01.2018г., същият е одобрен. При разглеждане на иска, съдът съобрази следното:

Спори се в процеса, дали вследствие на решение № 212/21.03.2017г., постановено по т. дело №566/2016г. по описа на ВОС с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на "К. и Син" ЕООД, договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., за ответника „П.“ ЕООД е възникнало вземане в размер на 799 934,47лв., което е включено в списъка на приетите вземания,  на основание чл.648 ТЗ- оспорено с настоящия иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ.

Становището на ответника е, възприето и от съда, че същият на основание чл.648 ТЗ, следва да е кредитор на длъжника за сумата от 799 934,47лв.-левова равностойност на закупените от него 18 бр. имоти от длъжника.

Това становище не може да бъде споделено:

Преди всичко следва да се отбележи, че производството по предявяване, съдът е приел, че ответникът „П.“ ЕООД е представил убедителни доказателства, относно предявеното вземане, съответно е оставил без уважение възражението на оспорващия кредитор.

 Конкретно в производството, синдикът, а впоследствие и съда с Определение № 302/26.01.2018год. по т.д. № 602/2014год. относно „П.“ ЕООД са приели, че е възникнало вземане в размер на 799 934,47лв., за връщане обратно дадена от него престация по сключена с длъжника сделка, обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Или, в производството по несъстоятелност ответникът „П.“ЕООД е приет за кредитор на масата на несъстоятелността с вземане в размер на 799 934,47лв. и настоящето производство по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ е единствения способ, това качество на страната да бъде отречено-т.е. в производството по несъстоятелност не съществува друг ред относно оспорването на прието вземане на друг кредитор, поради което в настоящето производство следва да бъдат разгледани валидността на възникването на така предявените и приети вземания. Това отклонение е във връзка с изразеното становище в обжалваното решение за установяване на правата на кредитори, чрез предявяване на искове по чл.124 ГПК или чл.108 ЗС.

При изложената по-горе фактическа обстановка, която е безспорна, следва да се разгледа правния спор за съществуването на вземането, а именно налице ли е хипотезата на чл. чл.648 от ТЗ.  Съгласно  цитираната правна норма при сделка, по отношение, на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

В случая е проведен успешно отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и договора за покупко – продажба, с който несъстоятелния длъжник се е разпоредил с недвижими имоти, негова собственост в полза на кредитора с оспореното вземане е обявен за недействителен. Правните последици на уважения иск са изрично прогласени в чл.648 ТЗ. В разпоредбата са уредени последиците от уважаването на исковете от уважаванетжо на иска по чл.647 ТЗ, а именно:-възстановяване на даденото по недействителната сделка и връщането от даденото от третото лице, или признаване на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Текстът по чл.688 ТЗ очертава правните последици от уважаване на отменителните искове по чл.647 ТЗ и има за цел да не допусне неоснователно обогатяване на някоя от страните-при уважаване на такъв иск ще бъде върнато реално даденото, а на другата стрлана, посрледством механизмите на чл.648 ТЗ, ще бъде върнато даденото, а ако то не се намира в масата на несъстоятерността, или се дължат пари, ще й бъде признато качеството на кредитор, защото иначе би се стигнало до неравностойно разместване на имуществени блага.  /Така и според Р-е № 136 от 2.12.2010год. на ВКС по т.д. № 242/2010год. Іт.о. ТК, Определение № 794 от 20.12.2010год. на ВКС по т.д. № 603/2010год., ІІ т.о. ТК./.

Следователно, предпоставка за признаване на качество на кредитор на страна по чл.647 ТЗ е същият да върне полученото по недействителната сделка.    При положение, че подлежащата на връщане вещ не съществува, поради това, че контрагента по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал, той дължи онова, от което се е възползвал-чл.57 ал.2 ЗЗД /Така в Решение № 93 от 10.07.2014год. на ВКС по т.д. № 2907/2013год. І- т.о., ТК, Определение № 32 от 26.01.2018год. на ВКС по т.д.№ 1724/2017год., І т.о./.

Предвид изложените отправни точки, съдът съобрази следното, относно прилагането на чл.648 ТЗ.

В процеса не е спорно, че въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД, е образувано изпълнително дело № 20157950400357 по описа на ЧСИ Виолина Тозева, per. № 795 на Камарата на ЧСИ и по същото е проведена публична продан на ипотекираните имоти, предмет и на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г. С постановление за възлагане на недвижимите имоти по посоченото изпълнително дело, влязло в законна сила на 11.12.2015г., вписано в Имотния регистър - Служба по вписваната - Разлог на 14.12.2015г., ищецът, в качеството си на взискател е придобил собствеността върху 18 бр. недвижими имота в гр. Банско, ул. „Цар Симеон за обща цена за всички имоти 600 000 лева без ДДС или 720 000 лева с ДДС съгласно сметка за разпределение изх. №41395/23.11.2015г.

Следователно, на основание постановлението за възлагане по изпълнително дело № 20157950400357 по описа на ЧСИ Виолина Тозева, per. № 795 на Камарата на ЧСИ, „ИНВЕСТБАНК“АД на 11.12.2015год. е придобила правото на собственост върху процесните имоти, а след извършеното на 14.12.2015год. вписване на ПВ в Имотния регистър, това право е противопоставимо на всички лица.

На 18.05.2016год. по искане на синдика на  "К. и Син" ЕООД е вписана исковата  молба по която е образувано т.д. № 566/2016год. на ВОС,  с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. С иска същият претендира да бъде обявена за недействителна сделката по договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г., сключена между "К. и Син" ЕООД и „П.“ЕООД.

Следователно, исковата молба е вписана след вписването на ПВ, легитимиращо банката ищец като собственик на ипотекираните имоти. За това, постановеното решение по т.д. № 566/2016год. на ВОС, с което е прогласена недействителноста на  разпоредителната сделка с имотите на длъжника, не засяга правата на „ИНВЕСТБАНК“АД,  като собственик на недвижимите имоти, тъй като както се посочи, Постановлението за възлагане е вписано в Им.Р на 14.12.2015год., а исковата молба по чл.647 ал.1 т.3 е вписана на 18.15.2016год.  Направеният извод, относно правата на банката се основава на разпоредбата на чл.647 ал.3 ТЗ, според която недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Следва да се отбележи и това, че относителната недействителност не засяга и действия, извършени от трети лица, каквито се явяват съдебните изпълнители. Осъществената от тях публична продан не е резултат от действие на длъжника и не е сделка. Предвид изложеното, „ИНВЕСТБАНК“ АД се явява трето добросъвестно лице, при придобиване на правото на собственост на имотите, бивша собственост на длъжника.

А с придобиване на правото на собственост, банката е придобила и правото да ги владее, като част от функциите на правото на собственост, като е без значение дали е упражнявала фактическа власт върху тях. С придобиване на собствеността , същата става владелец на имотите, а дори и бившият собственик „П.“ЕООД да е упражнявал фактическа власт върху тях, той се явява евентуално държател на същите като упражнява това държане от името на новия собственик. За това и въпреки осъдителния диспозитив на решението по т.д. № 566/2016год. на ВОС за връщане на имотите в масата на несъстоятелността, същото е неизпълнимо, защото страната вече не е собственик на имотите. Освен това, както се посочи, обявената недействителност на сделката с решението по цитираното дело, не засяга правата на „ИНВЕСТБАНК“АД на основание изричната разпоредба на чл.647 ал.3 ТЗ.

Предвид валидното придобиване на правото на собственот от ищеца   „ИНВЕСТБАНК“АД води до следния извод:-Ответникът „П.“ЕООД           е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността, а това както се посочи е предпоставка  за възникване от негова страна на вземане от масата на несъстоятелността. За това, следва да се направи извод, че същият няма валидно възникнало вземане от масата на несъстоятелността на „К. и син“ЕООД /в н./, изразяващо се в заплатена цена за придобиване на имотите в размер на 799 934,47лв.

Но на същият  следва да бъде отречено правото на вземане и на още едно основание: ..Безспорно, закупените от „К. и син“ЕООД имоти са продадени от „П.“ЕООД чрез публична продан, като с получената цена същият погасил свои и на останалите съдлъжници задължения по договора за банков кредит. След имотите са продадени срещу достигнатата на публичната продан цена, същите са излезли от патримониума на „П.“ЕООД, като няма основание дружеството да получи още веднъж стойността на същите имоти, чрез включването на вземане, равняващо се на стойността им. Безспорно, признаването в производството по несъстоятелност чрез включване на вземане равняващо се на стойността на имотите в списъка на приетите вземания, би представлявало неоснователно обогатяване за сметка кредиторите на „К. и син“ЕООД.  Считаме, че отново е уместно  да се подчертае, че това е така, понеже срещу признатото чрез включването му в списъка на приетите вземания вземане към масата на несъстоятелността в размер на 799 934,47лв. не е налице реална и валидна насрещна престация, под формата на връщане на недвижимите имоти предмет на обявената за недействителна сделка.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че не съществуват вземания, на „П.“ЕООД, възникнали на основание Решението по т.д. № 566/2016год. на ВОС и на основание чл.648 ТЗ.  Напротив, след като съконтрагентът на обявената за недействителна сделка е отчуждил имуществото, спрямо същият са възникнали задължения, които следва да бъдат уредени според разпоредбата на чл. 57 ЗЗД.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде отменено като неправилно с оглед постановения краен резултат и постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.

Разноски и дължими такси:

В полза на въззивната страна «Инвестбанк»АД следва да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски в размери в размер на 250 лв. –депозит за вещо лице пред ВОС:

С оглед изхода на спора,  дължимата държавната такса и съдебно-деловодните разноски  следва да бъдат заплатени от „П.“ЕООД. Държавната такса на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. Искът е предявен за сума в размер 799 934,47лв   /една четвърт е 199 983.61 лева/, поради което дължимата държавна такса за второинстанционното разглеждане на спора е  в размер на 3999,67 лева /2%/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Решение № 991/14.12.2018 год., постановено по т.д.№ 194/2018 год. по описа на ВОС и Определение № 499/08.02.2019год. постановено по реда на чл.77 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 срещу „К. и син“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 101649195, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, бул. „Осми Приморски полк“ №57а и „П.“ ЕООД, ЕИК 202877904, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсени Костенцев“ №15, при участието на синдика М. Р. И. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, че в полза на ответника „П.“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „К. и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 139, том I, н. д. № 96/2014 г., дв. вх. peг. № 222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение N8 32/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА   „П.“ ЕООД, ЕИК 202877904, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсени Костенцев“ №15, да заплати по сметка на  Апелативен съд – Варна  в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7999,34лв. – за производството пред ВОС и 3 999,67 лева-д.т. за въззивното производство, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

ОСЪЖДА  „П.“ ЕООД, ЕИК 202877904, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсени Костенцев“ №15 да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 сумата от 250 лв. съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.

 

 

Особено мнение на съдия Мария Христова:

            Искът с правно основание чл.647 от ТЗ е конститутивен, като при уважаването му настъпва предвидената в закона /чл.648 от ТЗ/ реституция на даденото по сделката, а именно възстановяване на прехвърленото в масата на несъстоятелността и връщане на даденото от третото лице, а ако същото не се намира в масата или се дължат пари, ще му бъде признато качеството на кредитор. В противен случай би се стигнало до неравностойна размяна на блага. В този смисъл са и мотивите на решение по т.д.№720/2015г. на ВКС, І т.о, както и посочената в решението практика по т.д.№242/2010г. на ВКС, І т.о. и т.д.№2907/2013г. на ВКС, І т.о.

            Юридическият факт за настъпване на реституцията е влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл.647 от ТЗ, като едновременно възникват задължението на третото лице за връщане на стойността на придобитото и отчуждено имущество /чл.57, ал.2 от ЗЗД/ и вземането му за заплатената по сделката цена. Последното не е обусловено от предаване държането на прехвърлените недвижими имоти, респ.връщане на стойността им.

            Обстоятелството, че имотите предмет на относително недействителната сделка са придобити от ищеца „Инвестбанк“ АД въз основа на постановление за възлагане, вписано преди вписване на исковата молба по чл.647 от ТЗ, с което е извършено погасяване на задълженията на „П.“ ЕООД към ищцовото дружество, е неотносимо към правните последици по чл.648 от ТЗ. Те възникват между страните по обявената за относително недействителна сделка, чийто прехвърлителен ефект е осуетен по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

            Предвид изложеното, намирам, че „П.“ ЕООД има вземане спрямо несъстоятелния длъжник „К. и син“ ЕООВ /в н/ в размер на заплатената цена по обявената за относително недействителна покупко-продажба по нот.акт №139/2014г.

Предявеният иск е неоснователен.

 

                                                                                  Съдия: