Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №125

 

Гр.Варна, 19.05.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети април през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛЕВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 139 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София срещу решение № 897 от 26.11.2015г. по търг.дело № 393/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му с които е осъден да заплати на Л.М.Б. *** разликата над 20 000лв. до присъдените 45 000лв. и на К.М. *** разликата над 5 000лв. до присъдените 20 000лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни повреди и негативни психически преживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г., причинено от виновния водач на лек автомобил „БМВ Х5” с  рег.№ СА 2092 ТК, застрахован при ЗК „Лев Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица № 22112002952948, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2013г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди че решението в обжалваната част е неправилно поради неправилно приложение на чл.52 ал.2 от ЗЗД, касаещо размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Сочи че твърденията на ищците за характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди са частично недоказани. Твърди че присъдените обезщетения не кореспондират на установената трайна съдебна практика по сходни казуси при сходни получени травми, както и на социално-икономическата обстановка в страната. Излага че присъденото на Б. обезщетение е със сходни с присъжданите обезщетения за нанесени тежки телесни повреди, макар че в случая е налице средна телесна повреда. Сочи че възстановяването на Б. е приключило в рамките на три месеца, като е протекло нормално, без усложнения и без остатъчни белези, болки и деформации. Сочи че на Б е причинена лека телесна повреда, неопасна за живота. Излага че е недоказно че пострадалата в резултат на ПТП е изпитвала страх да шофира, поради което и е уволнена от работа.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и да постанови друго, с което предявените срещу него искове за тези размери да бъдат отхвърлени, като претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба поддържа жалбата и моли съда да отмени решението в обжалваните части.

Въззиваемите страни Л.М.Б. и К.М. М – Б, и двамата от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ от Л.М.Б. и К.М. М – Б, и двамата от гр.Варна срещу ЗК „Лев Инс” АД за обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на травматични увреждания, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г., причинено виновно от С О А, при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Не е спорна пред въззивната инстанция установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за обезвреда на причените виновно от А неимуществени вреди на въззиваемите Л.Б. и К. Б. Безспорно е наличието на сключен между дружеството въззивник и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от С О А вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорен пред въззивна инстанция механизма на настъпване на пътно-транспортоното произшествие и вината на А за настъпването му. Във въззивната жалба няма оплакване срещу извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на Л.Б. за настъпване на вредоносния резултат, поради което и защитното възражение на застрахователя за наличие на съпричиняване не следва да се обсъжда от въззивната инстанция. Не се спори за вида на уврежданията, които са получили двамата въззиваеми в резултат на пътно-транспортното произшествие, причинната връзка с произшествието, както и проведеното от тях лечение.

Спорен пред въззивна инстанция е размера на обезщетението за претърпените от Б неимуществени вреди.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, въззивният съд приема за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие Л.Б. е получил следните травматични увреждания: счупване на лява лъчева кост в долна трета и втора предходилна кост на лявото ходило. Лечението на счупванията на Б. е проведено чрез гипсова имобилизация на левия горен крайник и на левия долен крайник. Счупването на костта на ръката е определило трайно затруднение в движението и за период около 2.5 – 3 месеца. Счупването на костта на стъпалото е затруднило движението на левия долен крайник за период от около 20 – 25 дни. Счупванията не са налагали оперативно лечение, след сваляне на гипса е назначена лечебна физкултура. Въззиваемата К. Б е получила контузия в кръстната област, контузия в областта на таза и контузия в областта на опашката. Лечението е проведено с обезболяващи, назначен и е покой и дадени указания за ненатоварване. Въпреки че от експерта не е извършен клиничен преглед на въззиваемите, е посочено, че предвид установените травматични увреждания реално не се очакват усложнения, няма налице остатъчни деформитети.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, въззивният съд приема за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, че въззиваемите са прекарали остра стресова реакция и към момента страдат от специфична фобия към ситуации свързани с МПС.

От показанията на разпитаните от първоинстанционният съд свидетели К К И и К Л Б., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд съобразно нормата на чл.172 от ГПК с оглед родствените връзки с въззиваемите, съдът приема за установено че след инцидента в периода на лечението и възстановяванети семейството на въззиваемите е имало нужда от помощ за всички ежедневни лични и домакински нужди. Свидетелите сочат и на промяна в поведението на Б след инцидента, като Б. вече не управлява мотор, а Б отказва да шофира лек автомобил.

Така събраните доказателства установяват претърпените от въззиваемите болки, страдания и негативни психически преживявания в резултат на пътно-транспортното произшествие и причинените от него травми.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 25 000лв. за въззиваемия Л.Б. и сумата 5 000лв. за въззиваемата К. Б, като паричен еквивалент на всички понесени от тях емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота им в резултат на претърпяното на 22.06.2013г. пътно-транспортно произшествие. Съдът отчита вида на претърпените травматични увреждания, неголемия период на оздравителния процес, както и тяхното възстановяване към момента.  По-ниския размер на обезщетението за Б се основава на по-леките увреждания, които последната е получила, както и липсата на счупвания и усложнения. Този размер според съда е достатъчен да компенсира претърпените от нея болки, страдания, неудобства и емоционален стрес и страх. 

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението в обжалваните от въззивника – застраховател части следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените искове за разликата над 25 000лв. до 45 000лв. от Л.Б. и за разликата над 5 000лв. до 20 000лв. от К. Б следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съразмерно отхвърлената от въззивната инстанция част от исковете в полза на въззивника – застраховател следва да бъдат присъдени направени пред първата инстанция разноски още в размер на сумата 368.87лв., представляващи възнаграждения за вещи лица, както и направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 700лв. – държавна такса.

С оглед отхвърлянето на част от претенциите от въззивния съд и направеното искане следва да бъде отменено решението и в частта му досежно присъдените в полза на ищците разноски за първоинстанционното производство като бъде отменено в частите за присъдените в полза на Б. разноски – адвокатско възнаграждение за разликата над 1 270.75лв. до присъдените 2 287.34лв. и за присъдените в полза на Б разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение за разликата над 485.98лв. до присъдените 1 943.91лв.

С оглед основателността на въззивната жалба разноски за въззивно производство в полза на въззиваемите Б не следва да се присъждат.

С оглед отхвърляне на част от претенциите от въззивния съд следва да бъде изменено и решението в частта му за дължимите от застрахователя държавни такси и направени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, като за разликата над дължимите 1 200лв. до присъдените 1 800лв. – държавна такса и за разликата над 338.22лв. до 485.30лв. – възнаграждения за вещи лица, решението следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 897 от 26.11.2015г. по търг.дело № 393/15г. по описа на Варненски ОС в частите му, с които:

ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на Л.М.Б. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 25 000лв. до 45 000лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 22.06.2013г. до окончателното и изплащане;

ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на К.М. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 5 000лв. до 20 000лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 22.06.2013г. до окончателното и изплащане;

ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на Л.М.Б. *** направени пред първата инстанция разноски за разликата над 1 270.75лв. до присъдените 2 287.34лв.;

ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати на К.М. *** направени пред първата инстанция разноски за разликата над 485.98лв. до присъдените 1 943.91лв. и

ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да заплати по сметка на Варненски окръжен разликата общо над 1 538.22лв. до присъдените 2 285.30лв., от които разликата над 1 200лв. до присъдените 1 800лв. държавна такса и разликата над 338.22лв. до 485.30лв. – възнаграждения за експертизи, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.М.Б. *** срещу ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София за разликата над 25 000лв. до 45 000лв., претендирана като обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни повреди и негативни психически преживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г., причинено виновно от С О А при управление на лек автомобил „БМВ Х5” с  рег.№ СА 2092 ТК, застрахован при ЗК „Лев Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица № 22112002952948, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2013г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 от КЗ.

ОТХВЪРЛЯ иска на К.М. *** срещу ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София за разликата над 5 000лв. до 20 000лв., претендирана като обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни повреди и негативни психически преживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.06.2013г., причинено виновно от С О А при управление на лек автомобил „БМВ Х5” с  рег.№ СА 2092 ТК, застрахован при ЗК „Лев Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица № 22112002952948, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2013г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 от КЗ.

ОСЪЖДА Л.М.Б., ЕГН ********** и К.М. М – Б, ЕГН **********,***, да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, ЕИК 121130788, сумата 368.87лв. /триста шестдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща допълнително дължими разноски за първа инстанция и сумата 700лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: