Р Е Ш Е Н И Е № 116

 

Гр.Варна, 12.05.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАРКОВА

         ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 14 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е след отмяна на решение, постановено по т.д.741/2013 година на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение№ 1845/21.12.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1995/2012г., с което са отменени решения на ОСС на „Кей К.” ООД, проведено на 09.07.2012г. за изключване на А.М. като съдружник и за поемане на дружествените му дялове от Н. К..

В останалата част решението е влязло в сила. Подадена е въззивна жалба вх.№ 2838/18.01.2013г. от „Ен К.” ЕООД / с  предишно наименование „Кей К.” ООД/, ЕИК 124626608, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 24, вх.А, ет.1 ,ап.1, представлявано от управителя си Н. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г.  против решение № 1845/21.12.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1995/2012г., В ЧАСТТА, с която са отменени решения на ОСС на „Кей К.” ООД, проведено на 09.07.2012г. за изключване на А.М. като съдружник и за поемане на дружествените му дялове от Н. К..

Твърди се във въззивната жалба, че  първоинстанционният съд не е обсъдил всички представени по делото относими доказателства. След като е приел, че не е налице процесуална незаконосъобразност по отношение на свикването на ОСС на „Кей К.” ООД за 09.07.2012 година. Коментирайки материалната незаконосъобразност на взетите на 09.07.2012 година от ОСС на „Кей К.” ООД решения неправилно е прието, че ответникът не е установил юридическите факти от осъществяване, на които следва законосъобразността на взетите решения. По отношение на неизпълнение на задължението за внасяне на допълнителни парични вноски от изключения съдружник, съдът е съпоставил в графичен вид аналитичните партиди с представените протоколи на ОСС на „кей К.” ООД от 2006 година, които с изключение на протокола на ОСС от 07.08.2006 година са неотносими към предмета на делото, като в противоречие с представената и неоспорена от страните банкова референция е приел за доказано, че ищецът е извършил плащане на сумата от 24 500 лева, защото сумата е посочена като платена от А.М. в аналитичната партида. Този извод на съда е в противоречие с банковата референция, от която е видно, че плащането е извършено от Н. К.. Доказателствената сила на счетоводните записвания е прозиводна, което следва от изискването на чл.182, изр.1 ГПК и чл.55, ал.1 ТЗ да бъдат редовни, а последното означава всяко записване в тях да бъде надлежно документирано, съставено, въз основа на първичен счетоводен документ, който да го оправдава. Счетоводното записване на допълнителни парични вноски е извършено без първични счетоводни документи и в нарушение на принципа на документалната обоснованост, поради което е нередовно и не доказва изпълнение на задължението на ищеца към дружеството. Неправилно е прието, че предупреждението за изключване на съдружника поради допуснати нарушения са общо формулирани, без посочване на конкретни действия, в които е намерила проявление твърдяната липса на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Необоснован и в противоречие с приетите доказателства е изводът на съда, че действията по т.3 /преустановяване на обслужване на кредита с „Юробанк и еф джи България” АД не касаят наличното бездействие на съдружника М.. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски. В о.с.з, чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна А.С.М. е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. В о.с.з., чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, в обжалваната му част.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на евентуално съединяване искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружници, проведено на 09.07.2012 година.

В исковата си молба ищецът А.С.М. излага, че  е съдружник в „Кай К.” ООД, като притежава петдесет процента от записания дружествен капитал. Останалите петдесет процента се притежават от Н. К.. При провеждане на ОСС на 09.07.2012 година са взети решения за изключването му като съдружник и поемането на дружествените дялове от Н. К., а на 10.07.2012 година последваща промяна в представителството, наименованието на дружеството и нов учредителен акт.  Ищецът счита, че ОСС от 09.07.2012 година е нередовно свикано и проведено в нарушение на императивни разпоредби на закона и дружествения договор. На първо място твърди, че никога не е получавал предупреждение за изключване и покана за свикване на такова ОС. Събранието не е надлежно проведено, както и не са налице твърдяните нарушения. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, както и не е вярно, че не е внесъл сумата от 24500 лева допълнителна парична вноска по решение на ОСС от 07.08.2006 година и констатирано по гр.д.2440/2009 година. Страна по договора с банката е дружеството, а не съдружника, поради което обявяването на кредита за предсрочно изискуем е следствие от действия на съдружника Н. К.. Не е налице и неуточненото нарушение за липса на съдействие. Моли съдът да отмени решенията на ОСС, проведено на 09.07.2012 година, както и да присъди направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че ищецът е редовно уведомен за събранието, като е налице отправена нотариална покана. В тази нотариална покана е отправено писмено предупреждение, с което съдружника е предупреден, че ще бъде изключен от дружеството. Събранието е констатирало, че съдружникът М. не е изпълнил задълженията си по чл.124 ТЗ и е взело решение за изключването му, което е обосновано и законосъобразно. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното удостоверение, че ищецът А.М. е съдружник в ответното дружество ведно със съдружника Н. К..

Не се спори между страните, а и се установява от представеният протокол от ОС на съдружниците, че в 16.00 часа на 09.07.2012 година е проведено събрание, на което е взето решение за изключване на съдружника А.М..

Видно от представените протоколи /л.80 – 85/ съдружниците са взели решения за внасяне на допълнителни парични вноски, в размер на 36000 лева и 650 британски паунда, като срокът за възстановяване на вноските е 31.12.2009 година.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.

С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и представеното удостоверение за актуално състояние, съдът приема за установено, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за изключването на съдружник.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Законосъобразно е решението на ОС тогава когато изключеният съдружник е извършил нарушенията, за които е отправено писмено предупреждение и същият не е коригирал поведението си. В тежест на ответната страна е да установи законосъобразността на взетото решение, респективно при валидно проведена процедура за свикване на ОС и наличие на кворум да установи, че съдружникът действително е извършил нарушенията за които е предупреден ако същите са наведени като основание на иска.

Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Правото на иск по чл.74 ТЗ може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, който в случаите когато съдружникът е редовно уведомен е 14-дневен от датата на събранието.

По валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът следи служебно дори и при липса на оплаквания, на осн. чл.269 ГПК.

С решението по т.д.2383 по описа за 2014 година на ВКС, II т.о., ТК задължително за настоящия състав на съда е прието, че е налице редовно връчване на съдружник на покана по чл.139, ал.1 ТЗ, съдържаща и предупреждение за изключване, когато съдружникът е подписал разписката за връчване, удостоверено от връчителя, но е отказал да получи документите, съдържащи се в пратката, като не се касае за удостоверяване на отказ за получаване; по своя преценка съдружникът може да приеме документите и да узнае съдържанието им или да откаже да ги получи, което е извън редовността.

С решението, със задължителен характер е прието, че съдружникът А.М. е редовно уведомен за проведеното събрание и делото е върнато за ново разглеждане.

С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска и констатацията, че събранието на съдружниците е проведено на 09.07.2012 година, а искът предявен на 01.08.2012 година т.е. след изтичане на преклузивния срок предявеният иск се явява процесуално недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено, а решението на Варненски окръжен съд обезсилено.

На осн. чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2784 /две хиляди седемстотин осемдесет и четири/лева, направени разноски. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност. Касае се за отношения между съдружниците и за преценка на фактически материал относно направени допълнителни парични вноски, като са наведени основания за материална незаконосъобразност на решението на ОСС, налагащи осъществяването на процесуална защита в пълен обем.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение No-1845/21.12.2012 година, постановено по т.д.1995  по описа за 2012 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която са отменени решения на ОСС на „Кей К.” ООД, проведено на 09.07.2012г. за изключване на А.М. като съдружник и за поемане на дружествените му дялове от Н. К..

ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от А.С.М. срещу „Кей К.” ООД /сега „Ен К.” ЕООД/ иск за отмяна на решение на ОСС на „Кей К.” ООД, проведено на 09.07.2012г. за изключване на А.М. като съдружник и за поемане на дружествените му дялове от Н. К., на осн. чл.74 ТЗ.

ОСЪЖДА А.С.М., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** година, съдебен адрес: ***, 277, „Елпром” АД, ет.4, ст.21, адв.А.Г. да заплати на „Ен К.” ЕООД, ЕИК-124626608, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”М.Луиза”, 24, вх.А, ет.1 сумата от 2784/две хиляди седемстотин осемдесет и четири/ лева, на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: