ОПРЕДЕЛЕНИЕ№33

 

гр.Варна, 19.01.2017г.………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ С. 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от  съдията Женя Димитрова ч.в.търг.дело № 14 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на В.Д.С. и М.К.С.,*** срещу определение № 3674 от 11.11.2016г. по търг.дело № 1630/14г. по описа на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение молбата им за допълване на определение No-3865/10.11.2015 година, чрез присъждане на сторените от тях разноски в заповедно производство за подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК за разликата над 100 лева до претендираните 2052 лева за всеки един от тях.

В частната си жалба В.Д.С. и М.К.С. твърдят, че искането за присъждане на разноски са направили при депозиране на възраженията по чл.414 от ГПК срещу заповед № 2995 от 29.04.2014г., като са представили списък и доказателства за реалното заплащане. Твърдят че договореното и изплатено възнаграждение от всеки от тях съобразно договорите за правна помощ и консултантско съдействие е в размер на 2052лв. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение под определения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004г., като е уважил направеното от банката възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Всяка една от страните има равни права и може да ангажира адвокатска защита, поради което и следва да се присъдят разноски в размера по чл.7 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Молят съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което присъди направените от тях разноски в пълен размер на по 2052 лева за всеки от тях. Претендират направените в производството разноски.

В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор от „Алианц Банк България” АД, излага становище, в който считат жалбата на В.Д.С. и М.К.С. за недопустима и за неоснователна, претендира направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че срокът за обжалване е изтекъл. Жалбоподателите са лишени от легитимация, тъй като не е възникнало процесуално правоотношение между тях и Окръжен съд Варна.Редовно исково производство не се е провело пред Окръжен съд Варна, поради което не е налице възможност да се претендират разноски.

Частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и са допустими. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбите са подадени след постановяване на определението от 11.11.2016 година от съда по дадени задължителни указания на ВКС по ч.т.д.1733/2016 година за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение 471/10.02.2016 година, като са налице подадени жалби в срок и по първоначалното определение т.е. неоснователно е твърдението, че е пропуснат срока за обжалване.

По жалбите съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1630/14г. по описа на ВОС е образувано по предявен от „Алианц Банк България” АД установителен иск след заповедно производство след подаване на възражение от длъжниците Д. и С* срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 5518/14г. по описа на ВРС. С определение на съда производството по делото е оставено без движение за внасяне на дължима държавна такса и за отстраняване на нередовности. Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба с определение № 4477 от 18.11.2014г. производството по делото е прекратено.

С молба от 28.11.2014 година ответникът е поискал допълване на определението с произнасяне по направените в заповедното производство разноски. С определение от 12.01.2015 година /л.93/, съдът е изпратил молбата за произнасяне на заповедния съд.

Видно от приложеното ч.гр.д.5518/14 година по описа на ВРС е, че молбата е оставяна без движение, като след изпълнение на указанията на съда е изпратена на Варненски окръжен съд за произнасяне, като в последната молба изрично страната е поискала както обезсилване на заповедта така и произнасяне по разноските направени в заповедното производство.

Варненски окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност, която е разрешена от Варненски апелативен съд като е определен за компетентен Варненския окръжен съд.

С определение № 3865/10.11.2015 година, съдът е постановил обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, поради което и подадената молба за допълване на определението /подадена на 23.11.2015 година 7 дни след датата, на която на страната е връчено съобщението е допустима/.

С обжалваното определение от 11.11.2016г. съдът се е произнесъл по молба на длъжниците – ответници в исковото производство за присъждане на направени от тях разноски за депозиране на възражения /след постановяване на определение по ч.т.д.1733/2016 година на ВКС с дадени задължителни указания за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение 471/10.02.2016 година.

Приложено е заповедното производство по ч.гр.дело № 5518/14г. По него са приложени подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Възраженията са подадени от процесуален представител и в тях е направено искане за присъждане на разноски по представени с възраженията списъци и доказателства за извършване на разноските.

Въззивният съд намира искането на ответниците по установителния иск, длъжници в заповедното производство, за присъждане на направени от тях разноски – адвокатско възнаграждение след получаване от тях на заповедта за незабавно изпълнение, и в хипотеза на прекратяване на исковото производство по предявения установителен иск, за допустимо и подлежащо на разглеждане от исковия съд, както и с оглед даденото разрешение в т.12 от ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, което предпоставя правомощията на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските, направени в заповедното производство. С оглед равнопоставеността на страните в процеса, както и с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, че искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се приеме, че исковият съд следва да разгледа и направените от ответниците искания за присъждане на разноски. В редица решения на ВКС е постановено, че при подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК е налице предприето оспорване на иска, поради което и се отрича възможността да се постановява неприсъствено решение, т.е. извършените от ответника процесуални действия по подаване на възражението следва да се зачетат от съда като не  може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита. С оглед на изложеното съдът намира че искането за присъждане на разноски от длъжника, направени във връзка с подадено възражение срещу издадената заповед за основателно.

Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В настоящия случай длъжниците чрез процесуален представител са подали възражения в утвърдения образец като възраженията са бланкетни.  Поради което и в случая съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

Съдът намира че чл.7 ал.5 от Наредбата  - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е неприложим. Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер от 2052 лева за всеки един от длъжниците следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на жалбата, въззивният съд намира, че на основание чл.80 от ГПК разноски за настоящето производство не следва да се присъждат

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3674 от 11.11.2016г. по търг.дело № 1630/14г. по описа на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение молбата на В.Д.С. и М.К.С. за допълване на определение No-3865/10.11.2015 година, чрез присъждане на сторените от тях разноски в заповедно производство за подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК за разликата над 100 лева до претендираните 2052 лева за всеки един от тях.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: