О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           161

 

                 гр.Варна, 04.03.2015г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

    ЧЛЕНОВЕ: В* П*

                          К* Г*

 

като  разгледа   докладваното от  съдия К* Г* в.т.д. № 140 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по въззивна жалба на С.И.С. *** и Д.М. С* от с. Добрево срещу решение № 198/28.11.2014г., постановено по т.д.№ 66/2014 год. по описа на ОС – Добрич.

При извършване на проверката по чл.262 ГПК относно редовността на жалбата първоинстанционният съд не е констатирал, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 2 и т. 4 ГПК. Въззивната жалба е подадена от Адвокатско съдружие „Ф*, Р* И П*”. Адвокатското съдружие (по см. на чл. 54 ЗАдв.), за разлика от адвокатското дружество (по см. на чл. 72 ЗАдв.) е неперсонифицирано и не може да сформира волеизявление, още по-малко да извършва процесуално представителство. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 1 ГПК процесуално представителство може да бъде осъществявано само от адвокат, какъвто в случая няма надлежно упълномощен. С оглед на това, настоящият състав намира, че въззивниците следва да представят въззивната жалба подписана от надлежно упълномощен за това адвокат – лице по смисъла на чл. 32 ГПК, както и да  приложат необходимите доказателства за надлежно учредената му представителна власт съобразно изискванията на ЗАдв. Пълномощното на л.109 от делото на ДОС е за адвокатско дружество по см. на чл.72 ЗАдв., различно от вписаното като подател на въззивната жалба адвокатско съдружие/ по см. на чл.54 ЗАдв./. Следва адвокатското дружество да преупълномощи адвокат от състава си за процесуално представителство по конкретното дело, който и да се яви надлежен процесуален представител по въззивната жалба.

Дължимата държавна такса за въззивно обжалване не е внесена в пълния ѝ размер. Съобразно изискванията на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 50% от обжалваемия интерес. В конкретния случай обжалваемият интерес е в размер на 59 013,12 лв., като дължимата д.т. за въззивно обжалване възлиза в размер на 1180,26 лв.. Въззивникът е  представил доказателства за внесени по сметка на ВАпС 619,42 лв. В случая, не е отчетен характерът на производството, като същото е по чл. 422 ГПК и внесената д.т. при предявяване на иска в този случай е 2% от цената на иска, като другите 2% (от общо дължима д.т. при образуване на делото в размер на 4% върху цената на иска) са дължими, респ. вносими още към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това, следва да се довнесе разликата от 560,84 лв. по сметка на ВАпС до достигане пълния размер на дължимата държавна такса, за което да се представят и съответните доказателства.

Предвид изложеното по-горе, предвид нередовността на въззивната жалба първоинстанционният съд е следвало да остави същата без движение, като на даде на въззивника съответните указания за привеждането ѝ в съответствие със законовите изисквания.

Водим от горното ,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 140/15г. на ВНАС.

ВРЪЩА делото на ДОС за изпълнение в цялост на процедурата по чл.2612ГПК.

След изпълнение делото да се върне на ВнАС за произнасяне по въззивната жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: