Р Е Ш Е Н И Е № 127

 

Гр.Варна, 19.05. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 140 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД срещу решение № 958/10.12.2015 година по т.д.№ 271/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на С.К.З. сумата за разликата над 70 000 до предявения размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на смъртта на майка му К А Д., настъпила в резултат на извършен деликт – пътно транспортно произшествие, осъществено на 29.08.2011 година в гр.Варна, Южна промишлена зона, под Аспарухов мост, на Т-образно кръстовище, виновно причинено от Н.Й.Т.; сумата от 42609.40 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта 29.08.2011 година до 16.02.2015 година, както и законната лихва върху главницата, считан от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата 5960 лева, направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът е следвало да констатира наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. При възприемане на фактическата обстановка, съдът е следвало да констатира че поведението на пострадалата е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.  Съдът неправилно е приложил и чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на формирания извод за характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск за размера над 70 000 лева и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна С.К.З. е представил писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Решението е влязло в сила, в частта, с която искът е уважен за сумата от 70 000 лева, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за забава в размер на 42609.40 лева.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът С.К.З. излага, че с присъда No-84/03.10.2014 година по НОХД No-1379/2013 година Варненски окръжен съд признава подсъдимият Н.Й.Т. за виновен за това, че на 29.08.2011 година в гр.Варна, в Южна промишлена зона под Аспарухов мост на Т-образно кръстовище при управление на МПС –товарен автомобил –влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.No-СА 5713 МВ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.No-С 3713 ЕР при маневра „завой на ляво” нарушил правилата за движение по пътищата –чл.25, ал.1 ЗДП, чл.77 ППЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на К А Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.343Г НК налага на подсъдимия Т. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 21.10.2014 година. За ПТП е съставен констативен протокол с пострадали лица от дежурен полицай при ОДП на МВР гр.Варна, като влекачът, собственост на „Ауто рент транс” ЕООД към момента на произшествието има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода 06.12.2010 година – 05.12.2011 година, обективиран в застрахователна полица No-25028170223100617388 от 22.11.2010 година на ЗК „Лев инс” АД.Ищецът С.К.З. е син на К А Д., като неочакваната смърт е огромен психологически шок. Ищецът все още не може да се възстанови от тежката травма от загубата на майка си. Връзката с майката е била изключително топла,а отношенията с нея много близки, като между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена много здрава емоционална връзка.  Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2015 година, както и сумата от 42609.40 лева, обезщетение за забава върху главницата за периода 29.08.2011 година до 16.02.2015 година, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

В отношение на евентуалност ако се отхвърли иска срещу застрахователя моли да се осъди ответника Н.Й.Т.. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа исковете и претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗК „Лев инс” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП, причините за настъпването му. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата К Д. сама се е поставила с поведението си в опасност и е допринесла за вредоносния резултат  Преди да навлезе на платното за движение е следвало да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира на платното за движение. От констативния протокол е видно, че пострадалата е пресичала от основата на кръстовището по диагонал, което е удължило престоя на пострадалата на платното.Оспорва претенцията за лихва за забава от датата на деликта, като твърди, че дължи лихва от деня на поканата. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Ответникът Т. оспорва исковете.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената застрахователна полица /л.11/ е видно, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев инс” АД.

От приложеното като доказателство НОХД 1379/13 година по описа на ВОС се установява, че с присъда No-84/03.10.2014 година по НОХД No-1379/2013 година Варненски окръжен съд признава подсъдимият Н.Й.Т. за виновен за това, че на 29.08.2011 година в гр.Варна, в Южна промишлена зона под Аспарухов мост на Т-образно кръстовище при управление на МПС –товарен автомобил –влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.No-СА 5713 МВ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.No-С 3713 ЕР при маневра „завой на ляво” нарушил правилата за движение по пътищата –чл.25, ал.1 ЗДП, чл.77 ППЗДвП и с това по непредпазливост причинил смъртта на К А Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.343Г НК налага на подсъдимия Т. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 21.10.2014 година.

От показанията на свидетелката Н П, съпруга на С П – първи братовчед на ищеца, които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Ищецът С.З. е приел тежко загубата на майка си, изпаднал в депресия. Затворил се в себе си, не разговарял с никой. Майката на ищеца е била негова опора в живота, двамата са имали силна връзка, били са много близки, той е споделял с нея. Близостта им се е засилила след смъртта на бащата на ищеца през 2007 г. Не са живеели в едно домакинство. Често са били заедно и са си ходели на гости. Ищецът е разчитал много на майка си. Помагала му е с децата. Помагали са си и финансово. Прекарвали са много време заедно – през почивните дни. С.З. и до ден-днешен е разстроен и тъжи за майка си.

От показанията на свидетеля С П, първи братовчед на ищеца, които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Ищецът С.З. е понесъл тежко смъртта на майка си. Това се изразило в депресия, нежелание да се събира с близки, да води разговори, говорел за майка си със сълзи. След смъртта на баща му през 2007 г. връзката му с майка му е станала много силна, тя е била един от най-близките му хора. Грижела се е за децата на ищеца. Не са живеели заедно. Виждали са се често. Разчитал е на майка си – за гледане на децата, във финансово отношение. Тя също е изразявала открито близостта си с него. И до момента ищецът страда от загубата, което се изразява в затвореност, липса на радост, говори за нея с болка и мъка.

От показанията на разпитаната С Ч Д. не се установяват конкретни факти, тъй като същата не е пряк очевидец, не е видяла пострадалата нито при навлизането и́ на платното за движение, нито в момента на удара, а едва след като вече е била прегазена.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 70 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представената полица. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Не се оспорва от ответниците, а и от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на К А Д. се установява по несъмнен начин, че ищецът е син на загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие пешеходка.

От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна връзка между ищеца и майка му. Смъртта и́ е причинила значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на неговата и нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.  Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на ищеца и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищеца, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини. Починалата е била в трудоспособна възраст, като са налице много близки отношения между сина и майката, основани на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ. Ищецът е понесъл тежко загубата на майка си – затворил се, изпаднал в депресия. С пострадалата не са живеели в едно домакинство, като ищецът е работоспособен и е разчитал основно на морална подкрепа и помощ, давани от пострадалата, като съдът намира, че сумата от 120 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/. 

Гореизложеното обуславя извода, че са доказани претърпени вреди до размера от 120 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

При определяне наказанието на подсъдимия, наказателният съд е приел за доказан факта на съпричиняване, като е приел, че изключително голяма вина за него има пострадалата. Настоящият състав на съда не е обвързан със задължителна сила от възприетото от наказателният съд съпричиняване, но приема за доказан факта на съпричиняване.

От материалите по следственото дело, в частта, в която могат да се ценят като доказателства в настоящето производство и от ангажираната в настоящето производство САТЕ се установява следния механизъм на ПТП. Водачът Т. се е движил от гаража на дружеството-работодател, находящ се под „Аспарухов мост” в гр.Варна, в посока към Тахоцентър „Венци” , находящ се на ул.”Девня” в гр.Варна. Достигнал до Т-образно неурегулирано и без хоризонтална маркировка кръстовище, намиращо се под „Аспарухов мост”. Т. спрял товарния автомобил на кръстовището, за да пропусне движещите се по напречния път  автомобили и се приготвил да извърши маневра „ляв завой”. Пешеходката Д. предприела пресичане на пътното платно. В момента, в който водачът започнал изпълнението на маневрата полуремаркето ударило стоящата пешеходка в зоната над гърдите и я повалило по гръб. Влекача и полуремаркето продължили своя ход напред и наляво, като лявата упорна пета на полуремаркето закачила и набрала връхната дреха на пострадалата, вследствие, на което последвало „завличане-влачене” до мястото, на което е била прегазена.  При пресичане на пътното платно пешеходката Д. е нарушила разпоредбата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, тъй като е пресякла пътното платно по опасен начин, спряла е на пътното платно по начин, по който за водача Т. не е съществувала възможност да я възприеме като опасност, а и не е съществувало задължение да я възприема като опасност. „Правото на предимство на пешеходците е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект, а когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължение да не го осъществява”/решение 1089/77 година по НОХД 928/77 година/. Пресичането на пътното платно, осъществено от пострадалата не е съобразено с особеностите и габарита на превозното средство, както и с обстоятелството, че за водача Т. практически не е имало видимост, от която да възприеме действията на пострадалата и да предотврати ПТП-то. Видно от заключението на вещото лице единствената възможност за избягване на вредоносния резултат е била чрез действия на пешеходката Д.. При предприемане на действието пресичане на пътното платно пешеходката е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност и пречка за движението на моторните превозни средства, още повече, че от данните за настъпването на удара е видно, че тя се е намирала между влекача и полуремаркето. Данните за местонахождението на пешеходката по време на удара са обективни и единственото логично обяснение за местонахождението и там е, че същата е предприела действията по пресичане на пътното платно след като водачът е предприел маневрата „ляв завой” и влекачът е започнал плавно изтегляне към главния път, т.е. за водача на влекача не е съществувала обективна възможност да приеме нейните действия като опасност, която застрашава неговото движение. Видно от данните за местонахождението на пешеходката при удара е, че тя е нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която са предвидени правила за пешеходците при пресичане на платното за движение, а именно: да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, което същата е сторила, тъй като местоположението и означава, че тя е изчаквала спряла на пътното платно изтеглянето на композицията, за да пресече пътното платно. Нарушението на тази разпоредба е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако същата не бе спряла на пътното платно нямаше да се стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса в размер на 15%. При определяне на този процент на съпричиняване, съдът съобразява фактът, че пешеходката е предприела пресичането на пътното платно от тротоара, т.е. не е налице неправомерно пресичане на необозначено за целта място, което би довело до по-голям процент съпричиняване, като по делото не са събрани данни, че същата е извършила косо диагонално пресичане, каквито доказателства са събрани в досъдебното и наказателното производство, но каквито не са събрани в настоящето производство. Гласните доказателства, събрани в наказателното производство са недопустими доказателствени средства и не могат да се обсъждат в настоящето производство.

Поради така определения процент съпричиняване искът следва да бъде уважен до размера от 102 000 лева, а отхвърлен за разликата над 102 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.     

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която искът е уважен за разликата над 102 000 лева до 120 000 лева и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора ЗК ”ЛЕВ ИНС” следва да бъде осъдено да заплати на С.З. направените разноски. Представени са доказателства за сумата от 5000 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, като минималния размер на адвокатските възнаграждения е 2070 лева. Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като предмет на въззивното производство е единствено размера на обезщетението, делото е приключило в едно съдебно заседание и не са събирани нови доказателства, обуславящи нови защитни средства, поради което въззивника ЗК „Лев инс” следва да бъде осъден да заплати сумата от 1324.80 лева.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора С.З. следва да бъде осъден да заплати на ЗК ”Лев инс” сумата от 745.20 лева, съобразно отхвърлената част.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 958/10.12.2015 година по т.д.№ 271/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати на С.К.З. сумата за разликата над 102 000 до размера от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на смъртта на майка му К А Д., настъпила в резултат на извършен деликт – пътно транспортно произшествие, осъществено на 29.08.2011 година в гр.Варна, Южна промишлена зона, под Аспарухов мост, на Т-образно кръстовище, виновно причинено от Н.Й.Т., както и за сумата за разликата над 5066 лева до 5960 лева, разноски, както и в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдена да заплати в полза на бюджета на държавната власт сумата за разликата над 5784.38 лева до размера от 6504.38 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.З. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД иск за сумата за разликата над 102 000 до размера от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на смъртта на майка му К А Д., настъпила в резултат на извършен деликт – пътно транспортно произшествие, осъществено на 29.08.2011 година в гр.Варна, Южна промишлена зона, под Аспарухов мост, на Т-образно кръстовище, виновно причинено от Н.Й.Т., на осн. чл.226 КЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 958/10.12.2015 година по т.д.№ 271/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД е осъдена да заплати на С.К.З. сумата за разликата над 70 000 до размера от 102 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на смъртта на майка му К А Д., настъпила в резултат на извършен деликт – пътно транспортно произшествие, осъществено на 29.08.2011 година в гр.Варна, Южна промишлена зона, под Аспарухов мост, на Т-образно кръстовище, виновно причинено от Н.Й.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2015 година до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.226, ал.1 КЗ, както и сумата 5066 лева, направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК-121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Черни връх”, 51Д да заплати на С.К.З., ЕГН-********** сумата от 1324.80 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.К.З., ЕГН-********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК-121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Черни връх”, 51Д  сумата от 745.20 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: