РЕШЕНИЕ

   №104

               гр.Варна, 04.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.04.2016 г. в  състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН  

                                                ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ    

                                                                   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА  

   

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 141 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Община Самуил – с. Самуил, обл. Разград обжалва решение № 27/22.12.2015 г., постановено по т.д.№ 36/2015 г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е осъдена на осн. чл.79, ал.1, предл.1 във  вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати на „Хидрокан” ЕООД - гр.София, в качеството му на водещ съдружник и представител  на сдружение  „Аквакан-Еко” сумата 246 070.20 лв, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за услуга №40/25.02.2009 г. за изготвяне на работен проект за обект „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежа на с.Владимировци”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноски в размер на 21 842.81 лв на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответната страна „Хидрокан” ЕООД - гр.София с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане  на  направените  по   делото  разноски   пред  настоящата  инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за липса на активна процесуална легитицация на ищеца е неоснователно. Договорът за услуга /проектиране/ №40/25.02.2009 г. е сключен от общината със сдружение /консорциум/ - „Аквакан-Еко”, което не е юридическа личност, като относно същото се прилагат правилата за гражданското дружество – чл.276, пр.1 - ТЗ. При воденето на искове от името на сдружението исковата молба може да се подаде от който и да е от търговците – съдружници в сдружението, като в случая тя е подадена от водещия съдружник – „Хидрокан” ЕООД-гр.София, чийто управител Атанаска Др.Атанасова е упълномощена от съдружниците да представлява сдружението, видно от чл.4.1 от договора за създаване на сдружение от 08.01.2009 г.

Оплакването в жалбата, че искът е погасен по давност, е неоснователно. Претенцията е по договор за изработка от 25.02.2009 г., като исковата молба е подадена по пощата на 25.02.2014 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена. Предявяването на иска е станало преди изтичане на 5 години от сключването на договора за изработка. Вземането пък за възнаграждение за изработката става изискуемо с приемане на работата от възложителя, а това в случая е станало по-късно - на 05.03.2009 г. Ето защо 5-годишният давностен срок по чл.110 - ЗЗД не е изтекъл и искът не е погасен по давност.

Оплакването в жалбата относно уговорката по чл.4 от договора за проектиране, предвиждащ плащане на възнаграждението по чл.3 в 7-дневен срокщ след получаване на средствата за обекта по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” е неоснователно. Ответникът не може да се позовава на този текст от договора, първо – защото е ясно, че плащане по оперативната програма няма да има поради неподновяване участието в нея на възложителя – ответник; второ – защото ответникът не е охранил собствените си и на ищеца интереси, като не е подновил кандидатстването си и не е предприел действия по актуализиране на проекта, с който е кандидатствал съобразно решението на УО на ОПОС – условието се счита за сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то – чл.25, ал.1 – ЗЗД; и трето – защото независимо от липсата в посочената договорна клауза на предвиден краен срок за извършване на окончателното пращане, такъв е общият давностен срок от 5 години по чл.110-ЗЗД, с който се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Кредиторът не може да бъде принуждаван да чака изпълнение по-дълго от този срок, защото рискува да му бъде противопоставено възражение на длъжника за погасяване на вземането му по давност, което се и потвърждава от процесуалното поведение на последния по делото.

Оплакването в жалбата, че процедурата за подбор на проекти била прекратена със заповед на МОСВ и общината била в обективна невъзможност да кандидатства отново по програмата, тъй като представлявала агломерация до 2000 еквивален жители и не била допустим бенифициент по процесната процедура „Подобряване и развитие на инфраструстурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10000 е.ж.”, е неоснователно. На ответника следва да е било ясно от самото начало – и при възлагане на работния проект, и при кандидатстване по оперативната програма с него дали отговаря или не на условията за участие по програмата. Той не е направил необходимото за актуализиране на проекта до края на м.януари 2012 г., въпреки поканите за това от изпълнителя, за да поднови кандидатстването си по програмата. От никъде не следва, че процедурата е била прекратена само по отношение на ответника, тъй като не е отговарял на изискването за минимум 2000 е.ж. Напротив, от писмо-отговор на МОСВ с изх.№11-00-145/13.11.2015 г., прието като ново доказателство в с.з. на 05.04.2016 г. се установява, че общината не е включена в списъка на бенефициентите по процедурата, тъй като не е подала актуализиран проект до края на м.януари 2012 г. Оплакването в с.з. на 05.04.2016 г., че ищецът заблудил общината относно изискването за 2000 еквивалент жители, тъй като използвал данни от ГРАО, а не от НСИ, се повдига за първи път пред въззивната инстанция и не следва да бъде коментирано, както и представения идеен проект - извлечение, съгласуван на 19.02.2009 г., който макар приет, не е ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.2 – ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че общината не е възлагала на ищеца да извършва проучване дали отговаря на изискванията за кандидатстване по програмата, а да извърши срещу възнаграждение работно проектиране за обект „Рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационната мрежи на с.Владимировци” в съответствие със ЗУТ, свързаните с него подзаконови нормативни актове, одобреното техническо задание и условия за работно проектиране на възложителя – чл.1/1/ от договора за услуга /проектиране/ от 25.02.2009 г.

След като изработеният работен проект е бил приет от ответника без възражения, бил е ползван от него при първоначалното кандидатстване по програмата, като му е бил върнат с приемо-предавателен протокол от 11.11.2009 г. /л.52/, ответникът дължи на ищеца заплащане на оставащата част от уговореното възнаграждение. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност – чл.81, ал.2 – ЗЗД. Искът по чл.266, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 – ЗЗД е основателен и следва да се уважи изцяло за сумата 246070.20 лв /без включен ДДС, както е претендирано възтаграждението/, ведно с лихви и разноски.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Разград, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно и същият следва да се намали на основание чл.78, ал.5 - ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения – 7912.11 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №27/22.12.2015 г. на Окръжен съд Разград, постановено по т.д.№ 36/2015 г.

ОСЪЖДА Община Самуил – с. Самуил, обл. Разград да заплати на „Хидрокан” ЕООД - гр.София, ЕИК 175025584, в качеството му на водещ съдружник и представител  на сдружение  „Аквакан-Еко”, сумата 7912.11  лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.