О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 207

 

                                         гр.Варна, 27.03.2018 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №141 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на „БИОГЕСТ ЕНЕРГИ УНД ВАСЕРТЕХНИК“ ГМБХ (ООД) – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Австрия против решение №216/06.12.2018 г., постановено по т.д.N 197/2017 г. по описа на ДОС, в частта имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото за сумата от 17 503.19 евро, претендирана лихва в размер на 10% върху неплатени суми по договор за заем от 12.03.2014 г.

Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че спорът е неподведомствен на български съд, поради определено от страните приложимо австрийско право и място на разглеждане на спора в гр.Виена. Излага, че нито в първоначалната, нито в допълнителната искова молба е основавал претенцията за заплащане на възнаградителна лихва по договор за заем от 12.03.2014 г., а единствено по договор от 26.06.2014 г., в който страните не са определяли чуждо приложимо право и чуждестранен съд.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.Добрич е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.

В исковата молба ищецът на „БИОГЕСТ ЕНЕРГИ УНД ВАСЕРТЕХНИК“ ГМБХ (ООД) – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Австрия излага, че търговските му отношения с ответника „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.Добрич са започнали с подписването на Договор BG-2012-01-052 за доставка и изпълнение от 09.08.2012 г., с предмет изграждане на биогазова инсталация, с обща цена по договора 1 841 000 евро, платима от съгласно условията на договора. Твърди, че на 30.08.2013 г. между страните е подписан втори договор, с предмет доставка на вторичен газопровод за природен газ срещу заплащане на сумата от 16 293 евро, за което е издадена фактура AR14/02/AT/002.

Излага, че на 12.03.2014 г. между страните е подписан и Договор за заем, по силата на който ответникът като Заемател е получил от ищеца като Заемодател заемна сума в размер на 56 737,73 евро, за финансиране на проекта по основния договор, която сума е следвало да бъде върната в срок до 31.05.2014 г.

Твърди, че поради неточно изпълнение на задълженията от страна на ответника „АТАНАСОВ ГРУП ЕООД, страните са предоговорили отношенията си като са подписали Договор от 26.06.2014 г., като  част от сумите по този договр са предмет на предявените искове.

В хода на първоинстанционното производство е назначената ССчЕ от заключението по която се установява, че претендираната с исковата молба като възнаградителна лихва в общ размер на 44 437.92 евро по договора от 26.06.2014 г. обхваща два компонента: а) възнаградителна лихва за ползване на паричния ресурс по просрочените фактури, изброени в Приложение № 1 към Договора от 26.06.2014 г., в размер към датата на исковата молба на 26 934, 73 евро. и б) възнаградителна лихва за ползване на паричния ресурс по Договора за заем в размер към датата на исковата молба на 17 503,19 евро.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че спорът е неподведомствен на българския съд, тъй като претендираната възнаградителна лихва в размер на 17 503.19 евро е с правопораждащ факт договора за заем от 12.03.2014 г., по отношение на който е приложимо австрийско право и място на разглеждане на спора в гр.Виена.

Този извод на съда е неправилен, поради следното:

Ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Видно от данните по делото, в хода на първоинстанционното производство, ищецът никога не е твърдял, че сумата от 17 503.19 евро, като част от общия размер от 44 437.92 евро се претендира въз основа на договора за заем, като изрично е заявил че основава претенцията си именно на договора от 26.06.2014 г., в който страните са установили размера на съществуващи по предходни договори задължения и са уговорили допълнителни задължения за нвизправната страна. В този договор, страните не са избрали чуждо приложимо право или чуждестранен съд, който да разгледа спора им, поради което с оглед характера на престацията и регистрацията на ответника, компетентността за разглеждане на спора е на съда по седалището на ответника.

В противоречие с посочените фактически данни в обжалваното определение е прието, че предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.240 от ЗЗД и има за предмет лихва по договора за заем от 12.03.2014 г.

С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено.

Ето защо, обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да квалифицира претенцията въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Ако счете, че тези обстоятелства са недостатъчни или неясни, съдът е следвало да задължи ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава иска си.

Въз основа на заявените обстоятелства, дадената правна квалификация и събраните в хода на производството доказателства, съдът разглеждащ спора по същество, следва да даде отговор с решението си, дали и в какъв размер съществува заявеното материално право.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед направеното в жалбата искане, кореспондиращо с представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1170.60 лева.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение №216/06.12.2018 г., постановено по т.д.N 197/2017 г. по описа на ДОС, в частта имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото за сумата от 17 503.19 евро, претендирана лихва в размер на 10% върху неплатени суми по договор за заем от 12.03.2014 г. и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.Добрич ДА ЗАПЛАТИ на „БИОГЕСТ ЕНЕРГИ УНД ВАСЕРТЕХНИК“ ГМБХ (ООД) – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Австрия, сумата от 1170.60 (хиляда сто и седемдесет лева и 60 ст.), представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: