РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 112 /  21.04.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесет и шести март                                                             Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     142         по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „С.Б.Л.” ООД гр. Варна срещу решение №1181/10.12.2014 г. по т.д. №8/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „Е.П.М.” АД гр. Варна иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 26 465,20 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди от служители на ответното дружество, представляващи направени от ищеца по три броя фактури разходи за отстраняване на причинени повреди на комплектна разпределителна уредба /КРУ/, собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на плащане по всяка от фактурите до окончателното погасяване на задължението.

          Въззивникът счита решението на първоинстанционния съд за недопустимо, без посочване на конкретни основания за това, евентуално за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата,счита я за неоснователна, а обжалваното решение за допустимо и правилно , поради което моли за потвърждаването му, както и за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу валиден и допустим, подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството, след изменение на иска досежно главницата, както и оттегляне и отказ на останалите, предявени с исковата молба искове по чл.92 ЗЗД вр. с чл.49 ал.1 от ОУ, чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е предявеният от „С.Б.Л.” ООД гр. Варна против „Е.П.М.” АД гр. Варна иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 26 465,20 лв., представляваща сбор от заплатените от ищеца за ремонт на собственото му съоръжение БКТП „ТП-51” суми по три броя фактури, чиято повреда е в резултат на неправилни и непрофесионални действия на служители на ответното дружество от аварийния  му екип.

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е сключен договор за присъединяване на обект „Апартаментен хотел” в гр. Бяла, собственост на ищеца, към електроразпределителната мрежа №В07-1934/2007-ДАМВ08-0068/22.05.2008 г.. По силата на облигационната връзка, допълнена и с клаузите на 4 бр. анекси към посочения по-горе договор, ищецът е следвало да изгради присъединителните съоръжения, подробно посочени в тях. Ответното дружество се е задължило да извърши доставката на БКТП, модулите за оборудването му, кабел НН и разпределителните касети, силов трансформатор и силов кабел САХЕкТ 3х1х185мм2, което е и сторено. „С.Б.Л.” ООД с писмена с нотариална заверка на подписите декларация от 08.07.2009 г. изрично е декларирало съгласието си да поеме пълната отговорност за поставеното под напрежение съоръжение. Налице е разрешение за ползване №ДК-07-77/24.03.2010 г. на процесния трафопост БКТП с монтаж на една трансформаторна машина и съответно електрозахранване с резервна връзка.

          От доказателствата по делото се установява, че на 01.11.2013 г. е възникнала авария в съоръжението БКТП „ТП-51”. Извършена е проверка от авариен екип на ответника, като са дадени и задължителни предписания на ищеца да го отремонтира, след което електрозахранването ще бъде възстановено.

          Основният спор между страните е по въпроса относно наличието на  елементите на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД и по-конкретно, дали вредите са причинени от лица /в случая аварийният екип/, на които ответникът е възложил работата /в случая по отстраняване на аварията/ , както и вредите да са причинени при и по повод на извършваната работа при наличие на причинна връзка между тях.

          По делото е назначена СТЕ, чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, настоящият състав на съда кредитира изцяло. Видно от същото, възможните причини за аварията  са две – скрит дефект при производството на разединителя  на модул вход IM 500 или претоварване на разединителя по време на комутация или експлоатация, но конкретен отговор може да бъде даден след извършени изследвания в лаборатория на завода производител. Поради невъзможността междуфазното късо съединение да бъде отстранено, вещото лице е установило, че и ел. захранването на процесния БКТП „ТП-51” от ВЕЛ „Е.” е било практически невъзможно. В съдебно заседание /л.192/ изрично пояснява, че аварията е станала преди отиването на аварийния екип на место и поради това е без значение дали този екип е предприел действия по подаване на ел. енергия от втория трансформатор или не е предприел такива действия. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели /св. Тодоров, св. Пешев/, чиито показания съдът цени съобразно чл.172 ГПК.

          Предвид изложеното по-горе, съдът приема за недоказано в процеса  твърдяното от ищеца наличие на причинна връзка между виновно поведение на служители на ответника при и по повод на тяхната работа, довело до настъпване на имуществени вреди в патримониума на ищеца. С оглед на това не следва да се ангажира и отговорността на ответното дружество по см. на чл.49 ЗЗД. Исковата претенция е изцяло неоснователна и се отхвърля.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК настоящият състав на съда препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Съобразно изхода на делото и на осн. чл.78 ал.8 ГПК на ответника се присъжда сумата от 1 330 лв., юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от горното, съдът

                                                Р  Е  Ш  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1181/10.12.2014 г. по т.д. №8/2014 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „С.Б.Л.” ООД, ЕИК103149071, гр. Варна, бул. „Княз Борис I” №42, ет.1, да заплати на осн. чл.78 ал.8 ГПК на „Е.-П.М.” АД, ЕИК104518621, гр. Варна, Варна Тауърс Е, бул.”Вл. Варненчик” 258, сумата от 1 330 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.