Р Е Ш Е Н И Е

186/18.06.2015 г.

                        гр. Варна, 17.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 143 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба от „Еко Енерджи Груп”ООД против решение № 1172/05.12.2014г. по т.д. № 1312/14г. на ВОС в частта , с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, иск с  правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 497,40 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от датите на частичните плащания до датата на завеждането на исковата молба и по въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД против решение № 1172/05.12.2014г. по т.д. № 1312/14г. на ВОС в частта, с която е осъдено АД да заплати на „EКО ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД, сумата от 48 515,21 лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №1000000031/27.09.2012г. до №1000000041/30.06.2013 г., издадени въз основа на сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №148/25.08.2010 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба на „Еко Енерджи Груп”ООД се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВОС в обжалваната отхвърлителна част, поради следните съображения: Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за получаване на фактурите за продажба на ел.енергия от ответника. Претенцията за мораторна лихва е с начало – датата на извършени от АД частични плащания по всяка една от фактурите. Поради допуснато процесуално нарушение ВОС не е назначил поискана от ищеца ССЕ за изчисляване размера на претендираните мораторни лихви върху дължимите незаплатени остатъци по всяка една фактура. Иска назначаване на такава експертиза от въззивната инстанция. Моли за отмяна на решението на ВОС в атакуваната отхвърлителна част и вместо него постановяване на друго решение, с което се уважи претенцията за мораторна лихва.Претендира присъждане на разноски пред ВнАС.

Във въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД са развити оплаквания за неправилност на решението на ВОС в неговата осъдителна част. Решението на ВАС, с което се отменя решението на ДКЕВР няма обратно действие. Не е отпаднало основанието, на което е възникнало цедираното от „Енерго-Про Мрежи” АД на „Енерго-Про Продажби” АД вземане. Правоотношението по предоставяне на услугата е основанието за възникване на задължението за заплащане на цена за достъп, а не решението на ДКЕВР. Ищецът доброволно, извънсъдебно е подписал процесните протоколи за прихващане. Моли за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част. 

ВнАС прецени следното:

В исковата молба и допълнителната такава ищецът  твърди, че е производител на електроенергия от възобновяем източник чрез вятърна електрическа централа. Същата е присъединена към електрозапределителната мрежа, оперирана от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД от 21.01.2009г. съгласно сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия. С Решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до мрежата, експлоатирана от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД. За ищцовото дружество релевантна е била цената по раздел VІІ, т.1 и 2  - вятърни електроцентрали, чиито переференциални цени са определени с Решение № Ц-10/30.03.2011г.,т.8 и 9 – за ВЕЦ, работещи до и над 2250 часа. На осн. чл.13,ал.7 ЗЕ решенията на ДКЕВР подлежат на предварително изпълнение , поради което и за периода м.октомври 2012г.-м.юли 2013г. „Енерго-Про Мрежи”АД е издало фактури за заплащане от ищеца на цена за достъп в размер общо на 48 515,21лв. Тази сума не е изплащана директно от „Еко Енерджи Груп”ООД на „Енерго-Про Мрежи”АД. Тъй като „Енерго-Про продажби”АД за същия период е дължало на въззивника заплащане на определените преференциални цени за закупената от първото и произведена и продадена от второто дружество електрическа енергия, между трите ТД са подписани протоколи за прихващане на взаимни задължения. С тях „Енерго-Про Мрежи”АД прехвърля на „Енерго-Про продажби”АД вземанията си срещу „Еко Енерджи Груп”ООД за цена за достъп,а „Енерго-Про продажби”АД извършва прихващане със същите срещу задълженията си спрямо „Еко Енерджи Груп”ООД за заплащане на цена за закупена ел.енергия. В два случая „Енерго-Про продажби”АД е направило изявления за прихващане , поради осъществена преди това цесия с цедент „Енерго-Про Мрежи”АД. Така чрез упоменатите протоколи и изявления посредством прихващане са погасени задълженията на ответника спрямо ищеца – цена за закупена електроенергия в размер общо на 48 515,21лв.

В последствие Решение № Ц-33/14.09.2012 г., раздел VІІ, т.1 и 2 е било отменено  с Решение № 4025/21.03.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12423/2012г., потвърдено окончателно с Решение № 9484/25.06.2013г. на ВАС, Петчленен състав по адм.д. № 6473/2013г. С Решение № КМ-1/ 13.03.2014г. ДКЕВР е приел , че отмяната по съдебен ред на решението за определяне на временни цени има обратно действие, поради което следва да се приеме , че такива не са налице по отношение на обвързаните от това решение производители на ел.енергия от ВЕИ. Компенсаторни мерки се предвиждат само между съществуващи временни и окончателни цени. Защитата при липса на временни цени за досъп е по гражданскоправен ред.

След като административният акт, който е основание за възникване на задължението за ищеца за заплащане на цена за достъп е отменен, то той не дължи на „Енерго-Про Мрежи”АД такава. Следователно вземанията, които последното дружество е прехвърлило на ответника „Енерго-Про продажби”АД не съществуват. И с тях не може да се извърши прихващане. Като резултат „Еко Енерджи Груп”ООД има вземане спрямо „Енерго-Про продажби”АД за дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №1000000031/27.09.2012г. до №1000000041/30.06.2013 г., издадени въз основа на сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №148/25.08.2010 г. в размер на 48 515,21лв. Върху така неизплатената главница се дължи обезщетение за забава в размер на 6 497,40 лв., представляващо законната лихва върху главницата, от датите на частичните плащания до датата на завеждането на исковата молба– 18.07.2014 г. Моли да бъде осъден ответникът да заплати горепосочените суми с разноските по делото.

В писмения си отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД оспорва допустимостта и основателността на иска. Решение Ц-33 на ДКЕВР е произвело действие до датата на отмяната, тъй като последната няма обратно действие. Задължението на производителя за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа не възниква по силата на отмененото решение, а такова задължение ищецът  има по силата на пар. 1, т. 15 ДР на ЗЕ и разпоредбите на чл. 18а, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн ДВ бр. 59/28.07.2009г. и чл. 26, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн ДВ бр. 64/17.08.2010г. Услугите по предоставяне на достъп от страна на „Енеро-про Мрежи” АД са реално ползване от ищеца, следователно той дължи заплащане на същите. Задължението за заплащане на тази цена черпи основанието си от сложен фактически състав, включващ и административноправен елемент - решение на регулаторния орган.

ВнАС като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства - разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник – вятърна електрическа със заявена мощност от 1980 kW, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД /сега с наименование „Енерго- Про Мрежи”АД/ с договор за присъединяване от 21.01.2009г.

Налице е и договор № 148/25.08.2010г. за продажба на произведената ел. енергия с купувача „ Е.ОН България Продажби”АД / сега „Енерго-Про Продажби” АД/, който съгл. чл. 94а ал. 3 от ЗЕ, е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежа на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгл. чл. 13, ал. 7 от ЗЕ /редакция ДВ бр.54/12г./, обжалването на акта не спира изпълнението му.

Решенето на ДКЕВР е обжалвано и с решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 12423/12г. е отменено в частта, касаеща ищеца. Последното е потвърдено с решение № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС.

„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е издало на ищеца 10 броя фактури общо за сумата от 48 515,21лв. с ДДС, начислена за периода 11.10.2012г. до 05.07.2013г. с посочено основание „достъп ВЕИ”.

С десет фактури от №1000000031/27.09.2012г. до №1000000041/30.06.2013 г.  ищецът е начислил на „Енерго-Про Продажби” АД  за периода 27.09.2012г.-30.06.2013г. цена за произведена и подадена електроенергия , от която не се спори ,че е заплатена една част , а остатъкът е в размер на 48 515,21лв.

Видно от  8 бр. протоколи за прихващане на взаимни задължения от: 19.11.2012г., 13.12.2012г., 09.01.2013г.,11.02.2013г.,08.03.2013г.,09.04.2013г., 09.05.2013г. и 10.06.2013г. „Еко Енерджи Груп”ООД , „Енерго-Про Мрежи”АД и „Енерго-Про продажби”АД са постигнали споразумение за извършване на цесия на вземанията на „Енерго-Про Мрежи”АД спрямо „Еко Енерджи Груп”ООД по фактурирани цени за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на цесионера  „Енерго-Про продажби”АД. Последният от своя страна е прихванал така прехвърлените вземания със задълженията си спрямо „Еко Енерджи Груп”ООД по останалата неплатена и фактурирана цена за продадена електроенергия в размер на 44 419,51 лв.

Ищецът не оспорва , че в резултат на цесии, за които му е било надлежно съобщено и след прихващане по 2 бр. изявления за прихващане от 29.10.2012г. и от 24.07.2013г., „Енерго-Про продажби”АД е погасило до размера на още 4095,75лв. задълженията си спрямо „Еко Енерджи Груп”ООД по договора за продажба на електрическа енергия.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно осн. чл.79 , ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът търси заплащане на дължима цена на произведена и продадена електроенергия от възобновяем източник.

Спорен е въпросът дали е налице погасяване на задължението на ответника до размера на претендираната сума чрез извършеното от него прихващане със съществуващо в полза на последния срещу „Еко Енерджи Груп”ООД вземане, при наведено твърдение за отпадане с обратна сила на основанието за възникване на вземането за временна цена за достъп. Като основанието за придобиване на това вземане от ответника е цесия , а за цедента – дължима цена за достъп до електроразпределителната мрежа.

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

За процесния период принципът е изведен в чл.84,ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал.1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор, по силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Компетентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган.

В процесния случай  не е налице сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора. Установява се фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – „Енерго -Про Мрежи”АД е предоставял достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа, за да продава на ответника „Енерго- Про Продажби” АД произведената електрическа енергия. Производителят се е съгласил с подписване на споразумителните протоколи със съществуване на задължението си за цена за достъп. Което е доказателство за възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за достъп до електроразпределителната мрежа по см. на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ /отм./. Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение  и продължават да съществуват и понастоящем , т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се пределна цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Последните са израз на  общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване , респ. този по чл.301 АПК за обезщетяване на вредите в резултат на отменен административен акт, чието изпълнение е започнало преди отмяната.  Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ и Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп не са влезли в сила, като ноторно известен е фактът на тяхното обжалване пред ВАС от страна на електроразпределителните дружества. Видно от мотивите на Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г., същото е постановено по заявления от 13.09.2012г. на „ЕСО”ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение”АД, „Енерго-Про Мрежи”АД и „ЧЕЗ Разпределение България”АД. Т.е. по същите заявления, по които е постановено и Решение № Ц-33/14.09.2012г. и е съобразена отмяната в обжалваните части на последното от различни състави на ВАС. Следователно  така инициираното производство по определяне на окончателната цена за достъп не е приключило с влязъл в сила ИАА. Осъществяването му в бъдеще , ще е нов факт , непреклудиран от СПН на настоящето решение.

По отношение на процесните цесии и извършени прихващания:

Поради изложеното по-горе досежно съществуването на задължение на ищеца в полза на цедента за заплащане на цена за достъп при така очертаната от исковата молба фактическа обстановка, се налага цялостен краен извод за осъществяване на целените с договорите за прехвърляне на вземания и с извършените от страна на ответника прихващания правни последици. „Енерго-Про Продажби”АД е придобило на валидно правно основание прехвърлените вземания от „Енерго-Про Мрежи”АД , като правата са консолиридани със съобщаването на прехвърлянето от цедента на длъжника. Липсват твърдения и доказателства за направено оспорване от последния на цесиите във връзка с уведомяването му за тях. Към момента на извършване на процесните изявления за прихващания са налице еднородни насрещни вземания, които към този момент са установени по основание и размер.

Ето защо предявените искове са неоснователни.

Следва обжалваното решение да се потвърди в отхвърлителната му част и да се отмени в останалата обжалва част, като вместо него  се постанови друго за отхвърляне на исковите претенции.

В полза на „Енерго –Про Продажби”АД следва да се присъдят разноски за двете инстанции при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК в общ размер на 4360 лв. за адв.възнаграждение и 970,30лв. за държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1172/05.12.2014г. по т.д. № 1312/14г. на ВОС в частта , с която е отхвърлен предявеният от „Еко Енерджи Груп”ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, иск с  правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 497,40 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от датите на частичните плащания до датата на завеждането на исковата молба.

ОТМЕНЯ решение № 1172/05.12.2014г. по т.д. № 1312/14г. на ВОС в останалата осъдителна част, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „EКО ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД, ЕИК 175285863, гр.София, представлявано от управителя Б К, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691,гр.Варна, сумата от 48 515,21 лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №1000000031/27.09.2012г. до №1000000041/30.06.2013 г., издадени въз основа на сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №148/25.08.2010 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „EКО ЕНЕРДЖИ ГРУП” ООД, ЕИК 175285863, гр.С, представлявано от управителя Б К, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691,гр.Варна,сумата от на 4360 лв. за адв.възнаграждение за две инстанции и 970,30лв. за държавна такса по въззивната жалба.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: