Р Е Ш Е Н И Е

 

№  103 / 17.04.2015 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                      ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 144 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. 

Образувано по въззивна жалба на Д.З. АД, гр. София, против решение № 1203/15.12.2014 г. по т.д.№ 1203/2014 г. на ВОС, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Г.Д.И., починал в хода на процеса, заменен от правоприемника си по наследяване Д.Г.Д., разликата над 15 000 лева до присъдените 32 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.05.2013 г., причинено от К. Н. Г. при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло”, с рег.№ ХХХХХХХ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата над 1 675 лева до присъдените 3562.99 лева – мораторна лихва върху обезщетението за периода от 28.05.2013г. до 02.07.2014г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон при определяне както на размера на съпричиняването, така и на справедливия размер на дължимото обезщетение. Претендира се в обжалваната част решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 226 КЗ и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД да бъдат съответно отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В съдебно заседание пред въззивната инстанция дружеството не изпраща представител, като поддържа процесуалната си позиция с писмена молба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Д., депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. В открито съдебно заседание поддържа депозирания отговор и претендира присъждане на разноските за производството. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззивното дружество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото във връзка със спорния предмет, приема следното:

Страните не спорят по основанието за ангажиране отговорността на въззивника по реда на чл.226 КЗ, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищеца неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 28.05.2013 г., като в тази връзка първоинстанционното решение частично е влязло в законна сила.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 28.05.13 г. ищецът в резултат на ПТП е получил счупване на шийката на лява бедрена кост, като е проведено консервативно лечение с имобилизация на левия долен крайник. Констатирана е оформена костна спойка в областта на счупването, деформация на шийката на лявата бедрена кост, намаление на обема на мускулатурата на левия долен крайник, персистират затрудненията в движенията на лявата тазобедрена става. Вещото лице сочи, че в това състояние не се налага оперативно лечение, а последващо лечение би могло да се проведе с физиотерапия, рехабилитация, кинезитерапия, балнеолечение, след което би могъл ищеца да започне трудова дейност. Сочи още, че след такова лечение е реално възможно движенията на левия долен крайник да се възстановят в основния си обем, което да даде възможност да се предвижва без патерици и да започне трудова дейност, несвързана с тежки физически усилия. Провеждането на оперативно лечение в острия период би повлияло определящо върху правилното наместване, срока на имобилизация, неблагоприятните резултати от оздравителния процес, като при правилното му провеждане такива увреждания се възстановяват за период от 6-8 месеца. В съдебно заседание сочи, че няма показания за оперативно лечение, поради което зарастването ще остане такова, каквото е, със съответния дефицит, като при физиотерапия и рехабилитация е възможно да се възстанови основания обем на движение на крайника, но за това е необходим продължителен процес.

От заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експетиза, което се кредитира от съда също изцяло, се установява, че на 28.05.2013г. л.а. ”Фолксваген Поло” с рег.№ В 7300 КН предприема извършване на маневра ляв завой от ул.П.Парчевич в посока подлеза на ул.Шипка, при изпълнението на която фокусира вниманието си над движещите се автомобили и пропуска наличието на пешеходец, пресичащ косо от ул. П.Парчевич в посока хранителен магазини на левия тротоар на ул.Шипка, при което допуска ПТП с пешеходеца Г.И.. Последният се е намирал върху пътното платно преди автомобилът да потегли след знак „Стоп”, като условията за предотвратяване на ПТП са зависели в много по-голяма степен от водача на автомобила. Той е бил длъжен да следи пътната обстановка, като са липсвали обективни пречки да възприеме пешеходеца. Пешеходците нямат възможност да въздействат върху движението на МПС. Като действия на пешеходеца, допринесли за настъпването на ПТП, вещото лице сочи движението му по пътното платно с удължаване на разстоянието за пресичане, пресичане извън обозначеното място и др. Установено е, че ищецът е пресичал улицата в близост до пешеходната пътека, но по диагонал на кръстовището, с отклонение от около 30-40 градуса.

От разпита на свидетеля Г. Н. се установява, че е посетил ищеца в болницата, като е останал при него една седмица. По време на престоя си в болницата видял, че той е с гипсиран крак, търпял силни болки, не можел да ходи до тоалетната и до банята, свидетелят му помагал да се къпе. Пострадалият споделил, че не може да осигури необходимата за операция сума от 6 000 лв. Свидетелят посочва, че ищецът бил с гипс около 6 месеца, като и след това продължил да се придвижва с патерица, тъй като изпитвал постоянни болки при вървене; имал и страх от коли.

От заключението по проведената съдебно-психиатрична експертиза се потвърждава наличието на посттравматични преживявания, свързани с нарушен баланс на личността и повишена страхова готовност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.223 ал.2 КЗ застрахователят заплаща обезщетение /за вреди/, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Делинквентът, а по силата на застрахователния договор – застрахователят, дължи обезвреда за всички вреди, пряка и непосредствена последица от деликта. Обезщетението има компенсаторен характер и се дължи за реално претърпените болки и страдания. То се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, а съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да вземе предвид всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

С оглед горното и на основание чл.269 ГПК съдът приема следното относно размера на дължимото обезщетение:

Предвид времето на търпените интензивни болки и страдания, обстоятелството, че е увреден долен крайник, обусловил значително затруднение в движението на пострадалия за продължителен период от време, неприключилия възстановителен процес, възрастта на пострадалия, прогнозите относно подобряване на състоянието му; и преценявайки обществено-икономическата нагласа в съответния период, относима към критериите относно справедливостта, съдът намира, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е необходима сума, не по-малка от претендираната с исковата молба такава в размер на 40 000 лв. Първоначалният отказ от оперативно лечение на пострадалия не се преценява като основание за намаляване размера на отговорността на въззивника. В случая консервативно проведеното лечение /имобилизация/ удължава възстановителния период, но спестява допълнителни болки, неминуеми при оперативната интервенция, както и последваща такава за екстракция на остеосинтезата, при което вредите и ползите се компенсират. Освен това, и в двата случая оздравителният период е достатъчно дълъг, за да обоснове обезщетение в посочения по-горе размер. Механизмът на ПТП не дава основание за определяне на по-голям дял на съпричиняване от определения в обжалваното решение - 1/5. Безспорно е установено, че приносът на виновния водач за настъпването на вредите е по-голям от този на пешеходеца. При конкретизацията му следва да се съобрази беззащитността на пешеходеца спрямо лекия автомобил, изразяваща се както в невъзможността му за противодействие, така и в ограничената възможност за избягване на сблъсъка, което именно налага квалифицираната грижа, която водачите дължат към пешеходците. Освен това, в конкретния случай пострадалият е пресичал пътното платно преди лекият автомобил да навлезе след знак „Стоп” в него, без ограничения във видимостта. Ето защо при всички случаи той е следвало да бъде забелязан и изчакан да достигне до тротоара.

От изложеното следва, че дължимото обезщетение възлиза на сумата 32 000 лв., до който размер предявеният иск с правно основание чл.226 КЗ е бил уважен. Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде потвърдено. Размерът на обезщетението за забава за времето до предявяване на исковата молба не се оспорва самостоятелно. Решението в тази част се обжалва единствено с оглед обусловеността на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД от размера на главницата, поради което също подлежи на потвърждаване.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските за производството пред настоящата инстанция, доказани в размер на 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1203/15.12.2014 г, постановено по т.д. №1203/2014 г. на ВОС, в частта, с която Д.З. АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68, е осъдено да заплати на Г.Д.И., ЕГН **********, бивш жител ***, заместен в хода на процеса от наследника си Д.Г.Д., ЕГН **********,***, разликата над 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ до присъдените 32 000 лв. /тридест и две хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 28.05.2013г., причинено от К. Н. Г. при управление на МПС – л.а. марка „Фолксваген Поло”, рег.№ В 7300 КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разликата над 1 675 лв.  /хиляда шестстотин седемдесет и пет лева/ до присъдените 3 562.99 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и два лева и деветдесет и девет ст./ - лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 28.05.2013 г. до 02.07.2014 г.

ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата 1 500 лв., /хиляда и петстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ГПК. 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: