РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  190/18.07.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ:              АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Д.Ч.                              

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.дело № 144 /2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ Колеви ” ООД, с ЕИК № 826059024, представлявано от законов представител  - управителя С.К., с посочени индентификационни данни, и чрез процесуален представител адв. К., против постановеното по реда на чл. 630, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 608 ТЗ съдебно решение   № 32/  11.01.2016г. по т.д. №86/15г., на Окръжен съд – Разград. С обжалвания съдебен акт съдът е обявил неплатежоспособността на дружеството, определил е началната й дата - 31.12.2012г., открил е производство по несъстоятелност, обявил е длъжника в несъстоятелност, постановил общ запор и възбрана, прекратил дейността на търговското дружество, назначил е временен синдик и е свикал първо събрание на кредиторите. Предмет на въззивно обжалване е постановения първоинстанционен акт в неговата цялост.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното съдебно решение е нищожно, недопустимо, постановено в противоречие с процесуалните правила, както и с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е нищожен поради липса на съществен реквизит на съдебното решение, задължително изискуем  по чл. 236, ал.1,т.7 ГПК. Оспорва активната процесуална легитимация на страната, инициирала първоинстанционното производство и извежда твърдения за недопустимост на съдебния акт. Твърди се също така, че не е дадена възможност на представляваното от него дружество да даде отговор на исковата молба, не е извършена размяна на книжа, производството е насрочено за открито съдебно заседание при нередовно връчена призовка. Инвокира доводи за наличие на достатъчно данни, опровергаващи позитивния правен извод на съда за настъпила неплатежоспособност, които данни - според въззивната жалба, твърдяно  указват временния и преодолим характер на затрудненията на длъжника, както и наличие на достатъчно имущество за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Във въззивната жалба се иска и пререшаването на правния извод на съда за наличието на основанията, визирани в приложното поле на чл. 630, ал.2 ТЗ, респ. за обявяването в несъстоятелност на длъжника. Във въззивната жалба се сочат за събиране нови доказателства.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от кредитор, в който се твърди неоснователност на подадената въззивна жалба срещу  съдебно решение   № 32/  11.01.2016г. по т.д. №86/15г., на Окръжен съд – Разград. Моли съдът да постанови съдебно решение, потвърждаващо изцяло произнасянето на първата инстанция .

С втора въззивна жалба, с вх. № 646/10.02.2016г./стр.244 от наст.дело/ се обжалва постановеното съдебно решение № 47/ 8.02.2016г. по т.д. № 86/15г. на ОС- Разград, с което е допуснато от първоинстанционния съд поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 32/11.01.2016г. по същото дело. Твърди се недопустимост на постановеното съдебно решение, защото в същото не е посочено дали съдът по своя инициатива или по почин на страните е предприел поправянето й. Счита това за порок, ограничаващ правото на „Колеви”ООД за защита и твърди същото за съществено процесуално нарушение. Инвокирани са още твърдения за неправилност на посочения съдебен акт като са визуализирани правни доводи за липса на основания за допускане на поправката на очевидната фактическа грешка. Твърди се, че този пропуск на съда не може да се поправи по посочения ред, защото това е не фактически, а правен въпрос. Излага искане за обезсилване на посоченото съдебно решение, респ. за неговата отмяна.

В предвидения  по ГПК срок е подаден отговор на въззивна жалба / стр. 250 от наст.дело/  от кредитор на въззивника, в който се твърди нейната пълна неоснователност.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              Въззивните  жалби са предявени от оправомощено лице, в предвидените от закона процесуални срокове, срещу подлежащи на обжалване съдебни  актове. По изложените съображения жалбите, като процесуално допустими, обвързват настоящият съдебен състав с произнасянето им  по същество на повдигнатия спор.

             По фактите настоящата съдебна инстанция приема следното :

              Пред ОС- Разград е инициирано съдебно производство по реда на чл. 625, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 608 ТЗ и чл. 630, ал.2 ТЗ . Подадена е искова молба от Д.П.Г., ЕГН ********** срещу ответното дружество „Колеви „ООД, с посочени индентификационни данни, като ищцата сочи себе си за кредитор на търговското дружество. Обосновава активната си процесуална легитимация с представен изпълнителен лист от 12.02.2014г. , издаден от  РС- Разград по ч.гр.д. №236/14г. Между страните не е спорно, че вземането на молителката Д.Г. произтича от суброгиране в правата на кредитор на ответника – „ Алфа Банк – клон България ” АД. Посоченото обстоятелство се установява безпротиворечиво от представеното и приобщено към доказателствения материал по делото  споразумение от 30.09.2013г. с нотариална заверка от същата дата между „ Колеви „ ООД и Д.Г.. От него е видна взаимната и непротиворечива воля на страните, с която между тях е прието за установено задължение на дружеството към ищцата в размер на 52000 лева, представляващи погасено задължение от името на „Колеви „ ООД спрямо кредитора „ Алфа банк- клон България „ АД , представляващо частично погасяване на Договор за кредитна линия № 566/2007 от 9.08.2007г., както и договорна неустойка.

       С искане по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ, обективирано в писмена молба с вх. № 5174/21.12.2015г. / стр. 92 от първоинст.дело/ и с определение в ОСЗ, проведено на 21.12.2015г. / стр.135/  дружество „ Фарма – тийм” ЕООД- Разград, ЕИК № 103929502  е конституирано като присъединил се в инициираното производство по несъстоятелност кредитор. Дружеството демонстрира себе си като кредитор, представяйки ИЛ от 8.12.2011г., издаден от РС- Разград по ч.гр.д. № 2268/11г., материализиращ вземане срещу ответното дружество в общ размер 63 998, 15 лв. Материалното правоотношение между страните е търговска сделка, притезанието по която е съдебно установено с влязло в законна сила съдебно решение по в.т.д. № 195/13г. на Апелативен съд- Варна. Към молбата са представени писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, установяващи посочените обстоятелства, по които страните не спорят в настоящото производство.

          С разпореждане № 334 / 25.11.2015г. /стр.29/ съдът по несъстоятелността е допуснал съдебно - икономическа експертиза за установяване на цялостното икономическо състояние на ответното дружество. Заключението на същата е прието в ОСЗ на 21.12.2015г. Посочено е, че е изградено на база публикувани годишни финансови отчети за периода 2007-2014г., справка в ТД на НАП, в ГДД в досието на дружеството, както и по представените доказателства по делото, установяващи парични задължения на „Колеви „ ООД, в т.ч. публични, към физически  и юридически лица. В заключението изрично е констатирано, че дружеството няма персонал през 2014г. и 2015г, а в устните обяснения при приемане на заключението, съставляващи негова неразделна част е потвърдена констатацията, че след 2011г. дружеството – длъжник не осъществява стопанска дейност. За показателите „времетраене на един оборот в дни и брой обороти” и „ периоди на събиране на вземанията и погасяване на задълженията” за периода 31.12.2012г. -  13.11.2015 г. в табличната част на заключението е посочено, че не се изчисляват поради липса на стопанска дейност.

          В СИЕ се посочва безспорния факт на спиране на плащанията на ответното дружество, както по публичните задължения ,така и към другите кредитори. При изграждане на своите правни изводи първоинстанционният съд е анализирал  и преценил заключението на експертизата,   кредитирана от съда изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от него е, че коефициентите за обща, бърза,  незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост за периода 31.12.2012г.- 13.11.2015г.бележат сериозен срив в сравнение с предходния период. Изведим и изведен обективно от посочените показатели за разглеждания период и техния анализ е безспорния и безпротиворечив извод, съдържащ се както в заключението на вещото лице, така и потвърден в ОСЗ, че те са много под осреднените референтни стойности, възприети в икономическата доктрина. Този извод не се променя от  уточнението на вещото лице, че не се отчита конкретния вид стопанска дейност на анализираното предприятие. Съвкупният анализ на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – ответник е мотивирало заключението на вещото лице за трайни затруднения при плащането на установените задължения.

        При посочените данни за финасово- икономическото състояние на търговеца длъжник, под табличното им отразяване в заключението на СИЕ, вещото лице е посочило като забележка, че приходите за финансовите 2012г. и 2013г. са от продажба на активи, а от 2013г. имуществото на дружеството е възбранено и са образувани изпълнителни  дела за удовлетворяване на вземанията на кредиторите му.

        Пред настоящата въззивна инстанция е направено искане за приемане на писмени доказателства и за допускане на ССчЕ, която да отговори на въпросите, поставени пред съда по несъстоятелността. С определение № 247/12.04.2016г. / стр.259 от наст.дело/ съдът е допуснал по реда на чл. 266, ал.3 ГПК прилагане на всички писмени доказателства.  С  протоколно определение от ОСЗ на 10.05.2016г. е допусната исканата ССчЕ със задача, идентична на сочената от въззивника в настоящото производство. С писмена молба на въззивника с вх. № 3492/25.05.2016г. / стр.273/ доказателственото искане е оттеглено и допуснатата от Апелативен съд Варна експертиза е заличена с протоколно определение, постановено в ОСЗ на 14.06.2016г. По делото по инициатива на процесуалния представител на присъединения кредитор са приобщени доказателства, указващи наличие на одобрен списък на предявените приети вземания с определение № 162/12.05.2016г. на ОС- Разград, както и разпоредителни действия на дружеството – длъжник.

      Гореизложената фактическа обстановка дава основание на настоящата съдебна инстанция да направи следните правни изводи :

             С обжалваното решение Окръжен съд – Разград е обявил неплатежоспособността на дружеството, определил е началната й дата - 31.12.2012г., открил е производство по несъстоятелност, обявил е длъжника в несъстоятелност, постановил общ запор и възбрана, прекратил дейността на търговското дружество, назначил е временен синдик, свикал е първо събрание на кредиторите, както е и постановил всички следващи от установения статус на търговеца правни последици.

          Твърди се нищожност на съдебното решение, поради липса на императивно посочения като задължителен реквизит на всяко решение текст по чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК. Видно е, че в съдебно решение № 32 / 11.01.2016г. след диспозитива   „Решението  да  се  впише   в книгата по чл. 634в” ТЗ има следващ ред, започващ с „ вписването му в ТР, включително и от трети лица,…………, съгласно чл. 613а, ал.2 ТЗ”. По реда на чл. 247, ал.1 ГПК първоинстанционният съд, очевидно по своя инициатива, за което е законово овластен, е постановил съдебно решение № 47/ 8.02.2016г., с което е допуснал отстраняване на посочения технически пропуск по реда на поправката на очевидна фактическа грешка. Настоящата съдебна инстанция приема частично липсващият текст в съдебно решение № 32/11.01.2016г. за технически пропуск, който съгласно  практиката на ВКС на РБ валидно и допустимо се отстранява по посочения процесуален ред, вкл. и по почин на съда, като в този случай не се връчва препис от молбата, каквато в процесната  хипотеза  обяснимо няма.  Правният  извод  на   настоящата   инстанция,  че   е     техническо / механично / пропускане на част от дължимия реквизит по чл. 236, ал.1, т.7 ГПК се подкрепя и от безспорния факт, че съдебният диспозитив с липсващото начало преповтаря в частта, която е вписана и налична в съдебния акт,  именно законовия текст на чл. 613а, ал.2 ТЗ. Допълнителен аргумент за неоснователност на посоченото оспорване е категоричния факт, че процесният диспозитив  завършва с позоваване на чл. 613а, ал.2 ТЗ. Той  е  в   систематичното   място в групата процесуални норми в Част четвърта,   глава 38,   раздел    „ Общи разпоредби ”   на   ТЗ,  с наименование „ Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд” и недвусмислено сочи реда, начина, сроковете и лигитимираните за посоченото процесуално действие страни.

         По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема възражението за нищожност на съдебното решение за неоснователно. Същото е правно валидно.

       По идентични правни аргументи, изложени по- горе,  съставът на АпС- Варн приема въззивната жалба срещу постановеното съдебно решение № 47/ 8.02.2016г. по т.д. № 86/2015г. на ОС- Разград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 32/11.01.2016г. по същото дело, за неоснователна. Съдът не възприема за основателни твърденията на въззивника, че с поправката на ОФГ са се злепоставили процесуалните права на представляваното от него дружество, както и че постановеният съдебен акт е недопустим, защото съдът не може сам да изменя или отменя вече обявеното решение. За извършването на поправка на ОФГ по почин и инициатива на съда, постановил съдебния акт, е налична изрична законова регламентация и ОС- Разград е постановил едно валидно и допустимо съдебно решение на основание чл. 247 ГПК.

           Във въззивната жалба се оспорва допустимостта на съдебно решение № 32/11.01.2016г., като в нея са визуализирани твърдения за липса на активна процесуална легитимация на страната, по чиято инициатива е започнало производството по несъстоятелност. Отрича се качеството на ищеца като кредитор по търговска сделка с правния аргумент, че вземането на Д.Г. произтича от суброгиране в правата на удовлетворен кредитор, но суброгацията не е търговска сделка, а произтича от закона – чл. 155, ал.2 ЗЗД.

            Апелативен съд – Варна споделя това последно правно твърдение на въззивника, но не достига до позитивен правен извод за основателността на извежданото от него твърдение за недопустимо производство по несъстоятелност. Процесуално издържано, в сроковете и по начина, предвиден в чл. 629 , ал.4 ГПК към производството с определение, постановено в ОСЗ на 21.12.2015г. – първото по делото съдебно заседание, се е присъединил кредиторът „ Фарма-тийм” ЕООД – Разград. Между страните не се спори, а и съдът с оглед на всички събрани доказателства приема за безспорно установено, че вземането на този кредитор към ответника - длъжник е по безспорно търговска сделка, ерго той е измежду лимитирания кръг лица, посочени в чл. 625 ТЗ. 

          Инвокирани във въззивната жалба са и оплаквания досежно постановеното съдебно решение като такова при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция , в кръга на своите правомощия в производството по несъстоятелност, вкл. и с оглед нормата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ  и при направена преценка за наличие на визираните в чл. 266, ал.3 ГПК условия, е дала възможност с протоколно определение № 247/ 12.04.2016г. / стр. 259/  и с определение от ОСЗ на 10.05.2016г. /стр.267/ на ответника в първоинстанционното производство да ангажира релевантните за спора доказателства.

           Спор пред настоящата съдебна инстанция има и относно наличието на материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност.  Процесуалният представител на въззивника твърди, че „Колеви „ ООД не е в състояние на неплатежоспособност, а първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод за нейната наличност, като е кредитирал неправилно експертното заключение по допуснатата СИЕ.

           Доктринерно и в практиката на ВКС на РБ е безспорно, че неплатежоспособността има следните кумулативни характеристики – обективна, трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид конкретно изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. За голяма част от тези елементи на неплатежоспособността между страните не се спори,че са налични . Оспорвяема е трайната невъзможност на „Колеви „ ООД  да изпълнява своите задължения чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи.

             Първоинстанционният съд съобразно установеното обективно финансово състояние на търговеца, преценено с оглед на обективни икономически критерии – коефициенти за ликвидност и финансова автономност, е приел, че е налице трайна фактическа невъзможност длъжникът да погасява задълженията си. По тези съображения, почиващи върху комплексен анализ на заключението по ССчЕ , е и определил началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2012г.

При изграждане на своите правни изводи първоинстанционният съд е анализирал  и преценил детайлно, заключението на ССчЕ,  кредитирана от съда изцяло като компетентно и безпристрастно дадено от вещото лице, в кръга на неговите експертни познания.

Финансовото състояние на дружеството е обективно и аналитично изяснено, не само с оглед на показателите за ликвидност, финансова автономност и задължнялост, изводите по които, направени от първоинстанционния съд,  настоящата инстанция приема, но включително и по останалите допълнителни показатели. Видимо техните стойности са значително и трайно във времето под референтните стойности на тези показатели. Посочените утвърдени икономически критерии за финансово- икономическия стабилитет на разглежданото дружество показват също така, че сериозното влошаване на състоянието на търговското предприятие настъпва през 2012 година, като показателите за периода 2007г. – 31.12.2011г., сочат на една различна и много по- стабилна икономическа картина. В делото не се оспорва фактът, че дружеството е спряло плащанията по своите задължения, което обективира по траен и видим начин невъзможността на длъжника да посреща задълженията си. Установено е и че през периода на влошаване на икономическите си показатели – 2012г.- 13.11.2015г.  въззивникът е преустановил типичната си стопанска дейност, което е симптом на вече стабилизиралото се негативно финансово състояние. Посочените изводи, закрепени в решаващите мотиви на обсъжданото съдебно решение, са подкрепени еднозначно и безпротиворечиво от всички събрани доказателства, както от първоинстанционния съд, в т.ч. и от приетата по делото ССчЕ, така и от събраните в настоящата инстанция. Потенциалът на предприятието да покрива своите текущи задължения с наличните си краткотрайни активи, израз на която  количествена характеристика на търговеца са показателите за ликвидност, през 2012 година е изчерпан.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на цялостното икономическо състояние на търговеца – длъжник приема, че способността му да погасява задълженията си е достигнала критичната си точка на невъзможност през 2012 година. Налице е спиране на плащанията, което е израз на обективната невъзможност, характеризиращо имуществената сфера на длъжника-търговец. Дружеството е изпаднало в трайна фактическа невъзможност да погасява задълженията си, предвид общото му икономическо състояние. Това състояние на молителя изцяло покрива конвенционалното доктринерно разбиране за неплатежоспособност.

  При изграждане на този свой правен извод настоящата съдебна инстнция цени и съобразява безспорния факт, че с определение № 162/12.05.2016г. /стр.326/ ОС- Разград е одобрил допълнителен списък на предявените приети вземания на кредитори на „ Колеви „ ООД, срещу който не е постъпило възражение. Представени са и доказателства, указващи извършването на разпоредителна сделка от търговското дружество  -  цесия и оспорването й по реда на чл. 647, ал.1, т.3 от синдика на длъжника.

С оглед на всичко гореизложено, коеторазгледано и ценено в съвкупност,  установява по един безспорен начин икономическото състояние на длъжника и неговото поведение към момента на постановяване на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция приема за основателен и доказан извода на  първоинстанционния съд,  че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, респ. валидно и мотивирано обосновава приложението на чл. 630, ал.2 ТЗ.

Предвид изложеното и като не намира основания за фактически и правни изводи, различни от направените в обжалваното решение, настоящият състав на Апелативен съд- Варна счита, че следва да  потвърди обжалваните съдебни актове.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение   № 32/  11.01.2016г. по т.д. №86/15г., на Окръжен съд – Разград, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството„ Колеви ” ООД, с ЕИК № 826059024, седалище и адрес на управление гр. София 1404, ж.к. „Стрелбище”, бл.112, вх. В, ег.1, ап. 56, представлявано от законов представител  - управител С.С.К., с посочени индентификационни данни,, с начална дата - 31.12.2012г., открито производство по несъстоятелност, обявен длъжника в несъстоятелност, постановен общ запор и възбрана, прекратяване дейността на търговското дружество, на осн. чл. 630, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 608 ТЗ, като правилно и законосъобразно.

     ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение  № 47/ 8.02.2016г. по т.д. № 86/2015г. на Окръжен съд - Разград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 32/11.01.2016г. по т.д. № 86/15г., като правилно и законосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационнен съд на РБ в седмодневен  срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                       2.