О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №217

 

21.04.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети април хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 144

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД – гр. София, ЕИК 831094393, подадена чрез ю.к.. Х.П., срещу определение № 40/20.01.2017г., постановено по т. д. № 213/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на определението, с подробно изложени доводи и съображения за наличие на правен интерес на ищеца от търсената защита, произтичащо от качеството му на ипотекарен кредитор на „ТУР СПОРТ –ХОЛДИНГ” ЕООД / н./, ЕИК 124071477. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на АС - Варна, като обсъди твърденията и доводите на жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният Добрички окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ПИБ” АД – гр. София срещу „Тур спорт –холдинг” ЕООД / н./ и „Пътстрой-Варна” ЕООД – гр. Варна, с която, съобразно уточненията с допълнителната искова молба, е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона, на сделка по нот. акт № 97, том № 1, рег. № 959, дело № 84/2016г., с която синдикът на несъстоятелното дружество продава на втория ответник недвижим имот в гр. Добрич, част от масата на несъстоятелността, по реда на чл. 718 ТЗ. Искът е основан на твърдения за допуснати нарушения на чл. 717 н, чл. 677, ал. 1, т. 8, чл. 717 а и чл. 718 ТЗ при осъществяване на продажба на имущество от масата на несъстоятерността от синдика, чрез пряко договаряне.

Правният интерес от търсената защита с предявения установителен иск ищецът обосновава с твърденията, че в негова полза съществува ипотечно право върху недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, тъй като в полза на „Юнионбанк”АД, чиито универсален правоприемник се явява „ ПИБ“ АД, са учредени през 2007г. две ипотеки върху процесния имот от лицата, легитимиращи се като собствениците на имота - „Атанасов” ЕООД и „Сити тур” ЕООД. Въз основа на тези факти, и с довод, че банката не е обвързана от влязлото в сила съдебно решение № 209/23.11.2011г. по т. д. № 172/2011г. по описа на ОС – Добрич, с което е уважен предявен от синдика иск за обявяване нищожността на разпоредителните сделки с имота, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ / в редакцията преди изменението със ЗИДТЗ - ДВ бр. 20/2013г./ и за връщане на имота в масата на несъстоятелността, ищецът твърди, че има качеството на кредитор по чл. 717 н ТЗ в производството по несъстоятелност. Част от твърденията за противоречие на оспорената сделка със закона са за нарушаване на разпоредби, регламентиращи права на банката именно като кредитор по чл. 717 н ТЗ.

За да прекрати производството по делото окръжният съд е приел, че липсва правен интерес,, тъй като ищецът не е страна по атакуваната сделка, няма правата по чл. 717н ТЗ, а промяна в правната му сферата от обявяване нищожност на сделката не би могла да настъпи, тъй като ипотеката следва имота, независимо от извършени транслации на собствеността.

Мотивите на ДОС са правилни и се възприемат от настоящата съдебна инстанция, като съображенията за това са следните:

Оспорената сделка е завършващ юридически факт от осъществено от синдика на „Тур спорт –холдинг” ЕООД / н./ осребряване в производство по несъстоятелност по т. д. № 146/2009г. по описа на ОС – гр. Добрич на активи от масата на несъстоятелността, посредством установен в чл. 718 ТЗ ред за продажба на вещи и имуществени права на длъжника, а именно продажба чрез пряко договаряне. В ТЗ не са уредени изчерпателно редът за провеждане на продажби чрез пряко договаряне и въпросите за действителността на тези сделки, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на търговското и гражданското законодателство. Иск за прогласяване нищожност на проведена продажба чрез пряко договаряне или посредник по чл. 26 ЗЗД - поради нарушение на закона, е допустимо, тъй като самата сделка като покупко-продажба не търпи модификация и приложението на уредбата на нищожността на сделките по ЗЗД не се изключва от специалния закон -ТЗ. Предвидената в ТЗ защита /искова и чрез обжалване/ срещу действията на синдика по осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността, предоставена на кредиторите на масата на несъстоятелността, не изключва допустимостта на защита и на трети лица срещу продажбата, извършена от синдика чрез пряко договаряне или посредник, включително чрез установяване на нищожността й, но само когато тези лица имат правен интерес от разкриването й / в този смисъл решение № 1198 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2007г., I г. о., ГК/.

Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална предпоставка за всички искове, и най - вече за установителните такива предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.

Ищецът „ПИБ ”АД – гр. София е трето лице по отношение на процесната сделка по нот. акт № 97, том № 1, рег. № 959, дело № 84/2016г., няма качеството на кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ, както и на кредитор по чл. 717 н ТЗ в производството по несъстоятелност на „ТУР СПОРТ–ХОЛДИНГ” ЕООД / н./.

Основателността на правното твърдение на ищеца, че има права на кредитор по чл. 717 н ТЗ, които следва да бъдат зачетени в производството по несъстоятелност, не произтича от сочените в исковата молба факти във връзка с учредените в негова полза ипотеки. Нормата на чл. 717 н ТЗ е приложима при осребряване на имот от масата на несъстоятелността, върху който е учредена ипотека от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или имотът е придобит от длъжника, обременен с ипотека. В случая е безспорно, че ипотеките не са учредени от длъжника. Не е налице и втората законова хипотеза - длъжникът да е закупил имота, след като върху него вече е била учредена ипотека в полза на банката от продавача по сделката. Върху недвижимия имот са били учредени две ипотека, но не от праводател на несъстоятелния длъжник, а от лицата, с които той е договарял по обявената за нищожна, на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, разпоредителна сделка с имота. В тази връзка, неоснователен е доводът на ищеца, че връщането на имота по нищожното правоотношение в масата на несъстоятелността следвало да се приравни на придобиване от длъжника на имот с тежест по смисъла на чл. 717 н ТЗ. Обратното би означавало да се приеме, без законово основание, че съдебното решение, с което е уважен предявеният от синдика на несъстоятелното дружество иск за обявяване нищожността на разпоредителна сделка с имота, има вещно - транслативен ефект.

Извод за признат от закона интерес на „ ПИБ“ АД от установяване нищожност на процесната сделка не следва и от твърденията относно вписано в полза на ищеца ипотечно право. Ипотеката е реално обезпечение, даващо право на кредитора да се удовлетвори предпочитително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той  - чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Негово съдържание е потенциалната възможност за предприемане на действия за принудително изпълнение независимо от последващи /след вписване на ипотеката/ прехвърляния, и осигуряването на непротивопоставимост на ипотекарния кредитора на последващите разпореждания с ипотекирания имот. Правото на банката да се удовлетвори от ипотекирания имот не е обусловено от принадлежността на обекта към имуществото на конкретен правен субект, а от противопоставимостта на ипотеката на лицето, легитимиращо се като собственик към момента на предприемане на принудително изпълнение.

При разрешаване на спор за действителността на разпоредителната сделка, силата на пресъдено нещо на съдебното решение няма да рефлектира върху обема и съдържанието на твърдяното от ищеца ипотечно право. Действително целеният от ищеца правен резултат е да се установи противопоставимост на ипотеките на лицето, легитимиращо се като собственик на имота и на кредиторите на несъстоятелността, като се отрече рефлексното действие на съдебното решение, с което е обявена нищожността на сделката, легитимираща лицата, учредили ипотечни права в полза на банката. След като самостоятелното прогласяване нищожността на процесната сделка не може да доведе до установяване на противопоставими на ответниците ипотечни права на ищеца, които не следват пряко или косвено от факта дали сделката е действителна или не и кой е собственик на имота, предмет на продажбата, то искът е недопустим поради липса на правен интерес.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40/20.01.2017г., постановено по т. д. № 213/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.