Р Е Ш Е Н И Е № 192

 

Гр.Варна, 23.07. 2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 144 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-471/08.01.2018 година от „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД; „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД; „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД срещу решение No-890/20.12.2017 година, постановено по т.д.336/2017 година по описа на Окръжен съд Варна.

Твърди се във въззивната жалба, че спорът по делото е правен и свързан с приложението на решение СП-1/31.07.2015 година издадено от КЕВР. С решение Ц-10/30.03.2011 година са определени преференциални цени на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като въз основа на измененията на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е прието решение СП-1/31.07.2015 година на КЕВР. Неправилен е изводът на съда, че ищецът е поел ангажимент да планира и обявява прогнозите си за предоставените в мрежата за изкупуване количества, произвеждана електрическа енергия за даден едногодишен период от време. Понятието нетно спесифично производство на електроенергия е определено в ДР на ЗЕВИ, като съотнесено към решението на КЕВР води до извода, че в случаите когато електрическата централа работи до 2250 часа произведеното от нея количество се заплаща по определената преференциална цена. Въззивното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкувана нормата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

„НЕК“ ЕАД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Ищецът „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД излага в исковата молба от 20.06.2017 година, че е производител на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез енергиен обект – ВяЕЦ /“Балчик –Г1 и Г2/, с обща инсталирана мощност 4.000 КW, състояща се от два вятърни генератора, находящи се в поземлени имоти с кадастрални номера 44882.14.80 и 44882.11.26 по плана за земеразделяне на с.Ляхово, община Балчик, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД и въведена в експлоатация на 20.04.2010 година.

Ищецът „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД излага в исковата молба от 20.06.2017 година, че е производител на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез енергиен обект – ВяЕЦ /“Балчик 2/, с обща инсталирана мощност 2.000 КW, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 44882.15.22 по плана за земеразделяне на с.Ляхово, община Балчик, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД и въведена в експлоатация на 20.04.2010 година и ВяЕЦ /“Балчик 2а/, с обща инсталирана мощност 2.000 КW, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 44882.14.87 по плана за земеразделяне на с.Ляхово, община Балчик, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД и въведена в експлоатация на 23.06.2010 година.

Ищецът  „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД излага в исковата си молба от 20.06.2017 година, че е производител на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез енергиен обект – ВяЕЦ /“Тригорци/, с обща инсталирана мощност 2.000 КW, състояща се от един вятърен генератор, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 73095.34.28 по плана за земеразделяне на с.Тригорци, община Балчик, област Добрич, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД и въведена в експлоатация на 06.07.2010 година.

Ответникът е задължен по силата на чл.31 от ЗЕВИ да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници, при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определни от КЕВР, а друга част по цени за излишък. НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-про продажби“ АД количествата електрическа енергия, която „Енерго-про продажби“ АД е закупило по силата на чл.31 ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.

Налице са сключени между страните договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала. Цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на сключване на договора цената е била определена с Решение Ц-18/31.03.2010 година. През процесния период цената е била определена с решение Ц-10/30.03.2011 година, като тази цена се дължи за количествата електроенергия до размера на нетното спесифично производство на електрическа енергия, а за количества надхвърлящи нетното спесифично производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

За процесния период е налице изкупуване на електрическа енергия, като е налице спор относно цената, която следва да бъде заплатена и той е дали цената е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 година или е цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД по реда на правила за търговия с електрическа енергия.

Спорът относно цената възниква във връзка с тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 година, с който се определя нетното спесифично производство на електрическа енергия, което подлежи на заплащане по преференциални цени, определени съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ.

Твърдят, че в чл.18, ал.4 на договора е записано, че при достигане на 2250 пълни годишни ефективни часове на работа на централите за следващите пълни ефективни часове до края на календарната година преференциалната цена се определя съобразно втората категория цени.

Заплащането на цялото произведено количество над обем от 2000 КВтч, по цени за излишък, доставчикът неоснователно отказва изплащане и на горницата над тази стойност до цената по втора преференциална тарифа за произведените количества до достигане на 2300 КВтч за съответната година. Именно тази разлика в цените, осчетоводена в дебитни известия(за стойност над цена на излишък)  и фактури (за остойностено производство над 2000КВтч) ищците претендират като дължим остатък от продажна цена на регулиран пазар, ведно с обезщетение за забавено изплащане на тези остатъци. Считат, че като на 25.01.2017г. е отказал изрично да заплаща пълните стойности по издадените данъчни документи, купувачът е признал получаването им и е изпаднал в забава най-късно на 16.02.2017г. с изтичане на договорения 15 дневен падеж на отложено плащане.

За първия ищец сумата е 251 740,55лв, като сборен остатък по Дебитно известие № 0000000092/30.11.2016г. и Фактура № 0000000093/30.11.2016г..

За втория ищец сумата е 243 699,65 лв, като сборен остатък по Дебитно известие № 00000000104/30.11.2016г., Фактура № 00000000105/30.11.2016г. и Фактура № 00000000106/30.11.2016г..

За третия ищец сумата е 121 676,39 лв, като сборен остатък по Дебитно известие № 0000000090/31.10.2016г., Дебитно известие № 0000000093/01.11.2016г. и Дебитно известие № 0000000094/01.11.2016г..

Претендира се и обезщетение за забава на същите суми за период от 16.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 15.03.2017г. (предявяване на претенциите), а именно: за първия ищец в размер на 1961,90 лв; за втория ищец в размер на 1899,23 лв ; за третия ищец в размер на 948,26 лв, както и присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба от 16.03.2017г. до окончателното заплащане на задължението.

Ответникът и третото лице помагач оспорват предявените искове. Твърдят, че разделянето на цените на две групи е наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра в различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат да работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в другата зона работата надхвърля тези пълните годишни часове. Считат, че така обоснованото разделяне на производителите в две групи е намерило  израз в определените в Решение № СП-1/31.07.2015г две различни количества на НСП, за двата вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., действащо за спорния период. Съответно на разделното третиране на производителите, според ответника и помагача му,  не би могло да се защити теза за прилагане на двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година. Тъй като ищците са предпочели да се определят като производители в първата група, преференциално плащане на производството им се ограничава само до изкупени 2000 КВтч, а горницата до 2300 КВтч се изкупува по цени на излишък, така както е била заплатена изцяло от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, относно следната фактическа обстановка, която е възприета и от първоинстанционния съд и по която не са въведени оплаквания във въззивната жалба, а именно, че ищците са производители на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез енергиен обект – ВяЕЦ, че ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и, че като краен снабдител е задължен по чл.31 ЗЕВИ да изкупува електрическата енергия, произведена от ищците, че процесните количества електроенергия са произведени от ищците и закупени от ответника, по силата на валидно облигационно правоотношение по договори за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, че през процесния период приложима цена е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 година, както и, че е налице работа на генераторите над 2300 часа. Липсва спор и относно обстоятелството, че количеството електроенергия по процесните фактури е заплатена по цена за излишък, обстоятелство, което се установява и от заключенията на вещите лица.

Спорно между страните е как следва да се определи размерът на дължимата цена, в светлината на Решение № СП-1/31.07.2015г, определящо две различни количества на НСП /нетно спесифично производство/ до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори. /Посоченото  в т.1.7, че нетното спесифично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е 2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и в т.1.8 -2300 KW при определената цена -172.95 лева/MWh без ДДС за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа./

Спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък.

Съдът намира за правилно второто разрешение по следните съображения:

Видно от уговорките в договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала е, че цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на сключване на договорите цената е била определена с Решение Ц-18/31.03.2010.

При действието на Закон за енергията от възобновяемите и алтернативни енергийни източници преференциалната цена за изкупуване се определя ежегодно от ДКЕВР.

На 30.03.2011 година ДКЕВР приема Решение Ц-10/30.03.2011 година, като с него се определят преференциални цени, като се прилага наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни часа. Тези цени се прилагат по сключените между страните договори, считано от 01.04.2011 година, съгласно нормата на чл.21, ал.1 ЗВАЕИБ /отм./.

На 03.05.2011 година влиза в сила ЗЕВИ, като съгласно параграф 7, ал.1 ПЗР ЗЕВИ приложимата преференциална цена е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 година на КЕВР. С влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество електроенергия до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 година, според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители. Със ЗИД на ЗЕВИ е въведена промяна в чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 година, съгласно която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциални цени в съответни решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Предвиден е срок, в който КЕВР следва да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия.

С решение  СП-1 от 31.07.2015 година на КЕВР са определени различните стойности на нетното специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, като се прилага същият критерий на диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.

Така в решението е посочено в т.1.7, че нетното спесифично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е 2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и в т.1.8 -2300 KW при определената цена -172.95 лева/MWh без ДДС за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа.  

Според постигнатата в договорите за изкупуване на ел.енергия договореност в чл.18 ал.2 при промяна на преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се прилага между страните без да е необходимо подписване на допълнително  споразумение към договора.

Следователно след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ  договорите за продажба на ел.енергия, сключени между страните са изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР  в частта относно подлежащото на изкупуване количество ел.енергия  и цената за това изкупуване, посочена в чл.18 от договорите.

Според Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетното специфично производство на ел.енергия за съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-010/30.03.2011г., следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното определяне на съответната преференциална цена, а именно чрез Решение № Ц-013/28.06.2006г. за ВяЕЦ, работещи до и над 2 250часа.

Следва да се отбележи, че промяната, която се налага от законодателя е въвеждането на понятието нетно специфично производство, но не се променят критериите, въведени с Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР за определяне на два вида преференциални цени.

Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР определя  преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. По-нататък в решението се посочва, че в България, тези ефективни часове на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за ел.енергията, произведена от ветрови генератори – за ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа над 2 250часа.

Видно от чл.18 ал.3 на договорите за изкупуване на ел.енергия, които са с идентично съдържание, цената на изкупуваната ел.енергия е 190, 59 лв /МWh без ДДС. Съгласно  т.4.1 от Решение № Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР това е първоначално определената цена за работа на ВяЕЦ  с режим до 2250 пълни ефективни годишни часове на работа.

При това положение съгласно пар.7 ал.1 от ДР на ЗЕВИ,  за ВяЕЦ на двете ищцови дружества, въведени в експлоатация преди влизане в сила на ЗЕВИ  на 03.05.2011г., преференциалната цена за изкупуване  на произведената от тях ел.енергия  е 188,29лв /МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР  за ВяЕЦ, работещи до 2 250часа. Тази  цена е същата и съгласно т.1.7 на Решение № СП-1/31.07.2015г.  на КЕВР.

Липсва спор между страните, че заплащането е осъществено по този начин, а именно, нетното специфично производство от 2 000 КWh при цена от 188,29лв /МWh, заплатена като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, поради което произведената електрическа енергия през процесния период е надлежно заплатена, като производителите са получили гарантираната им от закона преференция на енергийния пазар, поради което и предявената от тях искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора съдебно-деловодни разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на „Енерго-про продажби“ АД сумата от лева, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-890/20.12.2017 година, постановено по т.д.336/2017 година по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 1“ ЕООД да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б Д П, П С С, Я М Ди Г К, чрез адв. Г Вот АД”Величков, Желязков и партньори”-  САК, служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, сумата от 8032 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 2“ ЕООД да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б Д П, П С С, Я М Ди Г К, чрез адв. Г Вот АД”Величков, Желязков и партньори”-  САК, служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, сумата от 7840 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „ВИНДФЕРМ БАЛЧИК 4“ ЕООД  да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Б Д П, П С С, Я М Ди Г К, чрез адв. Г Вот АД”Величков, Желязков и партньори”-  САК, служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, сумата от 4888 лева, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: