ОПРЕДЕЛЕНИЕ

258                                      14.04.2014 год.                                          Град Варна

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На  14-и април                                                  Година 2014год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                         ЧЛЕНОВЕ:            Р* С*       

                                                                  К* Г*

Като разгледа докладваното от Р.С*в. частно търговско    дело № 145 по описа за 2014 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба  от „Б**” ООД, представлявано от Д* Н* П*, чрез процесуален представител, против определение № 307/23.01.2014год., постановено  по т. д. № 676/2013 г. по описа на ВОС, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя на основание чл.248 от ГПК да бъде  изменено решението по делото в частта за разноските. Иска определението да бъде отменено като неправилно и съдът да измени решението в частта за разноските, като присъди разликата от 1076,48лв. до пълния размер на платеното  адвокатско възнаграждеине от 3000лв.

Насрещната страна чрез писмен отговор, е изразила становище за неоснователност на жалбата.

По частната жалба, съдът съобрази следното:

С молба вх.№ 158/03.01.2014год. адв.С.Д., като пълномощник на ищеца  по т.д. № 676/2013год. на ВОС, е поискал изменение на решение № 1134/06.12.2013год. на ВОС, в частта относно присъдените разноски, като е поискал да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер от 3 000лв.

С обжалваното определение  постановено в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца, като е приел, че с оглед обема на свършената работа присъденото на ищеца възнаграждение за хонорар на процесуалният му представител не е намалено повече от необходимото.

Относно искането за присъждане на сумата от 1923,52лв., представляваща разликата от 1076,48лв. до пълния размер на платеното  адвокатско възнаграждеине от 3000лв., съдът  съобрази следното:

Действително, жалбоподателят е представил своевременно доказателства –договор за правна защита /стр.124/ и списък на извършениете разноски, от които може да се направи извод, че е договорено и  заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв.  В проведеното на14.10.2013год. открито съдебно заседание по т.д.№ 676/2013год., процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатският хонорар.  С постановеното решение, съдът е редуцирал адвокатското възнаграждение, като е присъдил сумата от 1076,48лв., като е изложил съображения за това.

Съдът намира искането за допълнително присъждане на сумата от 1923,52лв. –като направени разноски за адвокатски хонорар пред първата  инстанция, за неоснователно. Цената на уважения иск е 31 324,09лв.  Според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 1/09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер при посочения материален интерес е 1076,48лв. Съобразно чл.78 ал.5 ГПК, с каквото искане съдът е сезиран  чрез възражението за прекомерност на разноските за адвокатска защита, съдът следва да прецени, дали определения размер на адвокатската защита отговаря т.е. е съизмерима на фактическата и правна сложност на делото. Съдът е изложил съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Видно от материалите по делото, производството е приключило на една инстанция, след провеждане на две съдебни заседания.  Видът и сложността на процесуалните действия, не се различават от обичайните за такъв вид дела, с поведението си ответната страна не е усложнила процеса. Предвид изложеното, действително няма основание, както е приел и окръжния съд, да се заплаща адвокатски хонорар, в размер по-голям от нормативно предвидения. 

 Предвид изложеното, съдът счита, че молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на сумата от 1 923,52лв. -извършени разноски за процесуална защита по т.д. № 676/2013год. на ВОС, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, се явява неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното определение-да бъде потвърдено.

         С оглед на изложеното, съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд-Варна № 307 от 23.01.2013 г. постановено по т.д.№ 676/2013 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.