ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                                         219                                 23.03.2015 г. град Варна

Апелативен съд                                                             търговско отделение

В   закрито  заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  З* З*

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  Р* С*    

                                                                                             А* Б*

Сложи за разглеждане докладваното от З* .възз.ч.т. дело номер 145 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал. 1 ал.2 вр. с чл. 66 ал.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на В.С.С. срещу определение № 4846/13.12.2014 г. постановено по т.д. 1809/2014 г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срок за подаване на отговор.

В писмен отговор ответната страна оспорва основателността на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С разпореждане № 11702/7.11.2014 г. на ответника В.С. е изпратен препис от исковата молба с доказателствата, и указание за писмен отговор в двуседмичен срок. Съобщението е получено на 17.11.2014 г. от К* Н* сътрудник на адв. М.С., проц. представител на страната. На 10.12.2014 г. адв. С. е депозирала молба за възстановяване на срока за депозиране на отговор, като е приложила доказателства за непредвидените обстоятелства за пропускането му - медицински направления за домашно лечение в периода – 17.11-21.11.2014 г. и 24.11 -28.11.2014 г. и отговор С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата. Позовал се е на преклузия на срока по чл. 64 ал. 3 изр. 1 от ГПК и липса правен интерес от възстановяване на срока.

Към момента на подаване на молбата за възстановяване на срока, преклузивният срок по чл. 64 ал. 3 т. 1 ГПК все още не е започнал да тече. Съобщаването за пропускането му, в случая на чл. 131 ал. 1 ГПК, съдът прави с определението си по чл. 140 ГПК, респ. чл. 374 ГПК при търговски спорове. С акта си съдът се произнася по редовността и допустимостта на предявените искове, по искания и възражения на страните и по допускане на доказателствата. Затова в разглеждания случай, след като все още няма проведено закрито заседание за подготовка на делото, което да е съобщено на страните, срокът по чл. 64 ал. 3 ГПК не е започнал да тече, съответно не е изтекъл поради което и не е настъпила преклузия на правото да се иска възстановяването му. Независимо от това отказът на първоинстанционния съд да разгледа молбата е законосъобразен, защото липсва правен интерес. Възстановяването на срок не е самоцел. Подлежи на възстановяване срок за извършване на процесуални действия. С отговора на исковата молба ищецът следва изчерпателно под страх от преклузия да заяви становището си по допустимостта и основателността на иска, както и да изложи възраженията си срещу него и обстоятелствата на които се основават и да представи писмени доказателства и да посочи гласни за всяко конкретно релевирано възражение /чл. 133 ал. 1 ГПК респ. чл. 370 ГПК при търг. спорове/. В случая представеният с молбата по чл. 64 от ГПК отговор на исковата молба не съдържа становище по процесуалната и материалноправна защита на ответника. Единственото възражение на ответника е по допустимостта на исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовностите и. За редовността на исковата молба съдът следи служебно в хода на производството /чл. 129 ал. 4 ГПК/, това възражение ответникът може да направи и съдебно заседание по арг. от чл. 143 ГПК според който съдът първо разрешава с участието на страните  „предварителните въпроси” т.е. свързаните с абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска.

Поради изложеното след като по характера си представения от ответника с молбата по чл. 64 ГПК писмен отговор няма съдържанието по чл. 131 /респ. чл. 367 ал. 1 ГПК при търговски спорове/, от неподаването му в срок не са настъпили последици по чл. 133 /респ. 370 ГПК/, поради което липсват процесуални права които са преклудирани и които следва да бъдат възстановени. Съдържащото се в подадения отговор процесуално възражение може да бъде релевирано и в хода на производството на осн. чл. 129 ал. 4 ГПК, поради което подадения отговор в това му съдържание не се нуждае от възстановяване на срока за упражняване на правото.

Поради еднаквия краен резултат обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4846/13.12.2014 г. постановено по т.д. 1809/2014 г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата на В.С.С. за възстановяване на срок за подаване на отговор по исковата молба. 

Определението е окончателно по арг. за обратното от чл.274 ал. 3 ГПК. .

 

 

Председател:                                    Членове: