О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 194

 

                                                 гр.Варна, 21.03.2016 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

          ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. № 145 по описа на съда  за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на на „УНИВЕРСА” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна срещу определение №269 от 26.01.2016 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д №2050/2013 г. по описа на ВОС, в частта с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на половината от внесената държавна такса, по реда на чл.78, ал.9 от ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона. Частният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК като е приел, че ищецът има право да иска връщане на половината от внесената по делото държавна такса само в случай на приключване на делото със съдебна спогодба. Твърди, че при приключване на делото в хипотезата на чл.249 от ГПК, също следва да намери приложение нормата на чл.78, ал.9 от ГПК.

Насрещната страна Община Белослав, не се противопоставя на искането за връщане на половината държавна такса в полза на ищеца.

Варненският апелативен съд, Търговско отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по т.д. №2050/2013 г. е образувано пред ВОС по искове с правно основание чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД

С решение № 298/17.04.2015 г., съдът е осъдил ОБЩИНА АВРЕН, ЕИК *****, със седалище и адрес с.Аврен, област Варна, ул.„Т* Н*" № 8, представлявана от кмета Е* М* ДА ЗАПЛАТИ на „УНИВЕРСА” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.„Р*” №7, вх.Б, ап.40, представлявано от управител Й* Ж*, сумата от 515 160 лева, представляваща окончателно възнаграждение за извършена и приета работа по договор за проектиране N 24/16.02.2009г., на осн. чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 8024.12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на част от главницата в размер на 26 000 лв., за периода 23.10.2010г. до 22.10.2013г., на осн. чл.86 ЗЗД и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, за разликата над 515 160 лева до предявения размер от 572 400 лева, като неоснователен, както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, за разликата над 8024.12 лева до предявения размер от 11 096.65 лв., като погасен по давност.

С определение от 28.05.2015 г., производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, по съгласие между страните.

В срока по чл.231, ал.1 от ГПК е депозирана молба от страните по делото ОБЩИНА АВРЕН и „УНИВЕРСА” ЕООД, в която страните са заявили, че са постигнали спогодба от 26.05.2015г. за уреждане на спора по гр.дело №2050/2013 г. по описа на ВОС и са поискали от съда да прекрати делото, като  обезсили постановеното решение 298/17.04.2015 г. Направено е искане за връщане на половината от внесената държавна такса, на осн. чл.78, ал.9 от ГПК.

С определение №269 от 26.01.2016 г., Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че са налице предпоставките на чл. 249 от ГПК предвид постигнатото от страните извънсъдебно споразумение по спорния предмет на делото. Със същото определение съдът е оставил без уважение молбата за връщане на половината от внесената за въззивното обжалване държавна такса на основание чл.78, ал. 9 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК визира като основание за връщане на внесената такса само съдебната спогодба по смисъла на чл.234 от ГПК, но не и извънсъдебното споразумение между страните, с което чл.249 от ГПК свързва обезсилването на постановено по спора съдебно решение.

Производството по т. д. №2050/2013 г. на ВОС не е приключило със съдебна спогодба, а с определение за прекратяване на делото поради извънсъдебно уреждане на спора между страните в процеса. Извънсъдебното споразумение не може да бъде приравнено на съдебна спогодба, поради което разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК е неприложима към процесния случай този смисъл са и Определение № 180 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1276/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 234 от 25.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 121/2011 г. и др.).

 

 

Предвид изложеното частната жалба на „УНИВЕРСА” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр.Варна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „УНИВЕРСА” ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр.Варна срещу определение №269 от 26.01.2016 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д №2050/2013 г. по описа на ВОС, в частта с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на половината от внесената държавна такса, по реда на чл.78, ал.9 от ГПК.

  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: