Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №236

 

Гр.Варна, 22.10.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

ДАРИНА МАРКОВА

         

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 145 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба от „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София за постановяване на допълнително решение, с което ответникът И. П И. да бъде осъден да му заплати законна лихва върху сумата 14 000лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г., дължимо за 2015г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди в молбата, че съдът е пропуснал както в мотивите, така и в диспозитива да се произнесе по искането на дружеството за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, заявено с исковата молба и поддържано във въззивната жалба. Предвид уважаване от въззивната инстанция на иска за главницата моли съда да допълни постановеното решение № 149 от 18.06.2018г.

Насрещната страна И. П. И. от гр.Варна, в качеството му на земеделски производител, в срока по чл.250 ал.2 от ГПК не е депозирал отговор по молбата.

Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК.

Въззивният съд намира молбата за основателна.

С решение № 140 от 18.06.2018г. въззивният съд е отменил решение № 5 от 03.01.2018г. по търг.дело № 547/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които са отхвърлени предявените от праводателя на въззивника „Евро Ин Консулт“ ЕООД със седалище гр.София срещу И. П. И. от гр.Варна осъдителни искове за сумата 14 000лв., представляваща част от общо дължими 27 345.60лв., претендирана като възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. дължимо за 2015г. по фактура № 1000000677 от 18.12.2015г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на задължението и за сумата 1 875лв., частичен иск от общо 2 020.70лв., претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на задължението за периода от 17.08.2016г. до 09.05.2017г. и вместо него е постановено друго, с което И. П. И. от гр.Варна е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София сумата 14 000лв., предявена като частичен иск, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. за 2015г. и сумата 1 875лв., предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 02.01.2016г. до 09.05.2017г.

Претенциите за незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги са предявени като лихвоносни, като с исковата молба главниците се претендират ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.

С оглед основателността на иска за главницата и акцесорния характер на обезщетението за вреди от забава в плащането, претенцията по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху уважената главница е основателна и следва да бъде присъдена.

Предвид на това и молбата за допълване на решението е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.250 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА И. П. И. от гр.Варна, местност „Вваялар“ № 675, ЕГН **********, да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Манастирски ливади запад“, ул.“Синанишко езеро“ № 7, ет.7, ап.33, ЕИК 204910840, в качеството му на универсален правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД, ЕИК 200043516, законна лихва върху сумата 14 000лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. за 2015г., считано от завеждане на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: