Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №140

 

Гр.Варна, 18.06.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 145 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Евро Ин Консулт ЕАД със седалище гр.София, в качеството му на универсален правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД, срещу решение № 5 от 03.01.2018г. по търг.дело № 547/17г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени предявените от праводателя „Евро Ин Консулт“ ЕООД срещу И. П. И. от гр.Варна осъдителни искове за сумата 14 000лв., представляваща част от общо дължими 27 345.60лв., претендирана като възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. дължимо за 2015г. по фактура № 1000000677 от 18.12.2015г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на задължението и за сумата 1 875лв., частичен иск от общо 2 020.70лв., претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на задължението за периода от 17.08.2016г. до 09.05.2017г. и по жалба на И. П. И. от гр.Варна срещу същото решение, но частта му, с която е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕООД със седалище гр.София  сумата 14 000лв., частичен иск от целия в размер на 26 110.80лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., по фактура № 1000000604 от 18.12.2014г., дължимо за 2014г. на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до окончателното и изплащане и сумата от 3 100лв., представляваща част от общо 5 125.07лв., обезщетение за забавено изпълнение на задължението по фактура № 604/18.12.2014г. за периода от 04.06.2015г. до 09.05.2017г. на основание чл.86 от ЗЗД.

В жалбата на „Евро Ин Консулт“ ЕАД се твърди, че решението в обжалваните от тях части е неправилно.

Оспорва извода на съда че събраните по делото доказателства не се установява изпълнение за 2015г. на договорните задължения от страна на „Евро Ин Консулт“ ЕООД по сключения между страните договор от 13.03.2013г. за предоставяне на консултантски услуги за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. Твърди че в решението е налице противоречия между изложеното от съда по отношение на дължимото възнаграждение за 2014г. и за 2015г.

Излага, че доказването на изпълнението и приемо-предаването на извършеното от изпълнителя по консултантски договор може да се извърши с всякакви доказателствени средства, а съставянето на приемо-предавателен протокол не е единствено средства за доказването на приемането на извършената работа по договор с правно основание чл.266 от ЗЗД, какъвто е процесният. Сочи че съдът правилно е приел, че след като възложителят е отразил в счетоводството си издадената от изпълнителя фактура № 604/18.12.2014г. и е в включил в справките декларации по ЗДДС е налице приемане на изпълнението. Твърди, че неправилно съдът е приел, че тъй като за 2015г. възложителят не е отразил в счетоводството си издадената от изпълнителя фактура, следователно не е налице приемане на извършената работа, въпреки че и за 2015г. възложителят е получил финансиране от ДФЗ по Мярка 214. Сочи че с това съдът е допуснал ответникът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в нарушение на счетоводното законодателство. Твърди че неотразяването в счетоводството на ответника на фактура № 677/18.12.2015г., ответникът е нарушил основни счетоводни принципи, регламентирани в чл.4 ал1 от ЗСч /отм./, действал в процесния период. Твърди че преценката за наличие на изпълнение следва да бъде направена в съвкупност с всички приети по делото доказателства, каквато преценка липсва в обжалваното решение.

Излага че за 2013г. и за 2014г. приемането на изпълнението е изведено от съда от липсата на доказателства за лошо изпълнение и направени изрични възражения от страна на ответника за некачествено изпълнение по реда на чл.264 от ЗЗД. Сочи че неясно защо съдът приема че за 2015г. договорът не е изпълнен, при условие че за тази година също, както и за предходните две години не са направени възражения за некачествено изпълнение от страна на ответника преди завеждане на делото. Твърди че в случая, предвид търговския характер на договора, работата се счита за приета, ако при доставката не бъдат констатирани недостатъци, за които следва да бъде направено незабавно възражение, с изключение на скритите дефекти. Излага че ако при приемането не бъдат установени дефекти и не се направят забележки, то престацията се счита за приета. Твърди че в конкретния случай преди отговора на исковата молба няма твърдения за некачествено изпълнение от страна на ответника. Сочи че от получаването на фактурата за 2015г. до завеждането на исковата молба е изтекъл срок по-дълъг от обичайния, за да могат да бъдат констатирани дори и скрити недостатъци, т.е. грешки в изготвените документи, които да са довели до неблагоприятен за ответника резултат. Твърди че напротив, съдът е приел за установено, че в приложенията по преписка на ДФЗ се съдържа заявлението за подпомагане за 2015г., към което ответникът е приложил изготвения от ищеца нов план за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ по Мярка 214 и нов план за управление на хранителните елементи в сеитбообръщението по години за периода 2014г. – 2017г., както и изготвените от ищеца резултати от агрохимичен анализ на почвени проби и запасност с хранителни елементи. Твърди че именно в резултат на посочените документи ответникът е получил исканото финансиране за 2015г. по мярка 214 от ПРСП, което води на извода за точно и качествено изпълнение на консултантската услуга. Твърди че липсва изрично изявление както за разваляне на договора, така и за неговото прекратяване по друга причина, поради което следва да се приеме, че изпълнението е прието като качествено изработено. Сочи че също така съгласно чл.264 ал.1 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приема извършената съгласно договора работа. Обратното означава поръчващият да може да се освободи от задължението си за плащане чрез неоснователно неприемане на работата, т.е. да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Оспорва извода на съда, че липсват доказателства за изпълнението по чл.1 т.3, 4 и 5 от договора. Твърди че видно от договора задължението по чл.1 т.3 от договора касае извършване на анализ на почвени проби и подготовка на петгодишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене. Сочи че въпросният анализ /Резултати от агрохимичен анализ/ е изготвен от ищеца на база предоставени от сертифицираната лаборатория „Ник Агро Сървиз“ ООД резултати от изпитвания на почвените проби. Въз основа на Резултатите от агрохимичния анализ ищецът е изготвил и петгодишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене. Твърди че посочените два документа, представени с исковата молба, се съдържат в преписката на ДФЗ като приложение към заявлението за кандидатстване на ответника за 2014г. Нов план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене, представен с исковата молба, се съдържа в преписката на ДФЗ, като приложение към заявлението за кандидатстване за 2015г. Твърди че задължението на консултанта по чл.1 т.4 от договора касае извършване /вземане/ на почвени проби за всички площи на ниво физически блок включени за компенстаторни плащания по Мярка 214 на възложителя през четвъртата година. Сочи че по делото е безспорно установено, че на 05.11.2015га. ЗП И. И. е направил доброволен отказ от поетия ангажимент по Мярка 214, следователно до изпълнение на задължението на консултанта по чл.1 т.4 от договора не е стигнало тъй като то касае вземане почвени проби за 2016г. /четвъртата година/, в който момент ответникът вече е прекратил участието си в Мярка 214. По отношение на изпълнение на задълженията на консултанта по чл.1 т.5 от договора, а именно общи консултации по прилагане на изискванията по Мярка 214, твърди че поделото са установени достатъчно факти и обстоятелства водещи на извод за качествено изпълнение на това задължение. Като такива сочи изявления на процесуалния представител в съдебно заседание на 06.11.2017г. за контакти на земеделския производител със служител на ищеца и провеждане на лични срещи, гласни доказателства на свидетелката К. за осъществявана кореспонденция по електронна поща и телефон, както и представени по делото справки от електронна поща на ищеца и електронни съобщения, които се ползват с формална доказателствена сила.

Оспорва извода на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на кореспонденция между страните на електронен адрес agroead@yahoo.com и съответно липса на предаване на възложителя. Твърди че фактът че електронната поща не е същата, каквото ответникът е посочил за кореспонденция с НАП и с ДФЗ не може да обоснове извод че между страните не е водена кореспонденция от този адрес, като твърди че няма пречка едно лице да използва различни електронни адреси за кореспонденция с различни контрагенти. Позовава се на показанията на свидетелката К., служител на дружеството – консултант, установяващи че кореспонденцията между страните по договора се е реализирала изцяло на въпросната електронна поща и посредством телефонни разговори. Твърди че изготвените от него проекти на документи са изпращани чрез електронна поща на ответника, който от своя страна ги е подписвал и подавал в Областна дирекция „Земеделие“. Сочи че съдът приема че за 2013г. и за 2014г. договорът е изпълнен, тъй като от ищеца са изготвени необходимите документи за кандидатстване, ответникът е бил одобрен за участие в Мярка 214 от ПРСТ и е получил финансиране за три поредни години – 2013г., 2014г. и 2015г. Оспорва извода на съда че е налице неизпълнение на договора за 2015г. тъй като не се установява по делото да е водена кореспонденция на посочения електронен адрес, независимо, че за 2013г. и за 2014г. изпълнението е осъществено именно посредством електронни съобщения на този електронен адрес. Твърди че съдът не е обсъдил приетите по делото разпечатки от електронни съобщения, с които се установява водената кореспонденция между страните. Излага, че по делото са приети представените справки от електронната поща на ищеца за периода на действие на договора, както и допълнителната имейл-кореспонденция, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Сочи че приетото като доказателство по делото електронно съобщение от 19.02.2015г., ответникът не отрича да съществува с оглед твърденията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 06.11.2017г.

Оспорва изводите на съда относно липсата на доказателства за изпълнение на договорните задължения на „Евро Ин Консулт“ ЕООД за 2015г., надлежно предаване на извършената работа и нейното приемане от ответника. Твърди че в договора в чл.1 страните са се споразумели, че ищецът ще предоставя точно определени услуги през точно определени периоди от действието на договора. Сочи че в договора не е уговорено изрично какви услуги следва да бъдат предоставени през третата година от договора – спорната 2015г. Сочи че за 2015г. следва да се приложи чл.1 т.5 от договора, съгласно който изпълнителят е длъжен да предоставя консултации по прилагането на направлението до края на 5-годишния ангажимент, поет от възложителя, когато такива консултации бъдат поискани от възложителя, или в случай че такива са необходими поради други обстоятелства, като например изменение на нормативната уредба, регламентираща получаването на компенсаторните плащания по Мярка 214 от ПРСР. Сочи че по делото не се установява възложителят да е искал предоставяне на консултантски услуги от изпълнителя по прилагане на Мярка 214 за 2015г., и да не е получил такива. Поради което и твърди че достатъчно за установяване на факта на изпълнението е било и само обстоятелството, че консултантът се е поставил на разположение за целия срок на договора, с целия си ресурс и персонал, за да предостави съдействие на възложителя. Твърди че изплащането на субсидия, т.е. получаването на положителен резултат за три поредни години като следствие на комплексната дейност на консултантът по договора, само по себе си е аргумент за наличие на изпълнение. Сочи че действително земеделският производител е действал от свое име в административното производство пред ДФЗ, но това е обичайната практика при кандидатстване по Мерките от ПДСР, а консултантът не е поел ангажимент по договора за представителство на ответника пред ДФЗ.

Твърди че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличие на изпълнение на договорните задължения за 2015г. За установяване на размера на претенцията следва да бъдат взети данните за одобрените компенсаторни плащания площи на ответника за всяка отделна година.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените от дружеството искове за дължимо възнаграждение по договор за консултантска услуга и за лихва за забавено плащане да бъдат уважени изцяло. Претендира направените за двете инстанции разноски.

От насрещната страна по жалбата на И. П. И. от гр.Варна, в качеството му на земеделски производител, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в отхвърлителните му части, претендира направените по делото разноски.

В жалбата на И. П. И. от гр.Варна, в качеството му на земеделски производител, се твърди, че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва изводите на съда като твърди че са изцяло погрешни и не съответстват на доказателствата по делото. Твърди че в обжалваната от него част съдът не е изложил мотиви, в които да обсъди направените от него възражения. Твърди че решението е необосновано, тъй като съдът не е направил преценка на събраните доказателства, не е посочил какви са фактическите му констатации и какви правните изводи. 

Не оспорва правилно разпределената от съда доказателствена тежест на ищеца да установи точно изпълнение на поетите с договора задължения за извършване на консултантски услуги и дейности за периода 2013г. – 2015г., но твърди че това не е сторено от ищеца. Оспорва извода на съда за надлежно извършена работа от страна на изпълнителя предвид факта на одобряването му за финансиране  и осчетоводяване от него на фактура от 18.12.2014г. Сочи че одобряването му за финансиране не се дължи на изпълнение на договорните задължения на ищеца, а е в резултат на негови собствени средства и сили. Оспорва извода на съда, че липсват доказателства че приложенията към заявленията за 2013г. и за 2014г. са изпълнени от негови служители.

Твърди че ирелевантно за основателността на претенцията е фактът дали е правил възражения за некачествено изпълнение на работата по реда на чл.264 от ЗЗД, тъй като по делото не са представени доказателства за изправността на изпълнителя по договора за консултантски услуги. Твърди че задължението му за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането и, което обхваща както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването и. Твърди че по делото не са представени доказателства за резултатите за изготвяне на 5-годишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение на почвите и водите“, както и предоставяне консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент, поет от възложителя. Твърди че клаузата на чл.2 ал.2 и ал.3 от договора, съобразно която възнаграждението на изпълнителя е платимо след изплащане на компенсаторните плащания за конкретната година по мярка 214, не означава че дължимостта на възнаграждението може да се разглежда извън изпълнението на възложената работа, а такова изпълнение твърди че не е налице. Твърди че изпълнението на условията по мярката 214 от земеделския производител не обуславя пряко изпълнение на консултантския договор, тъй като принципно земеделският производител действа от свое име, а консултантът не е негов пълномощник. Излага че извършеното плащане на субсидия е единствено предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането за възнаграждение, но само при наличие на още един факт – надлежното му изпълнение.

Оспорва извода на съда за основателност на претенцията за 2014г. само въз основа на осчетоводяването от него на фактура № 604 от 18.12.2014г. и включването и в дневника за продажби, като твърди че само от безспорния факт че фактурата е осчетоводена от него не може да се направи извод за изпълнение на насрещните задължения на страните и същата да се тълкува като приемане на извършената работа. Твърди че фактурата може да служи за доказателство за сключен договор за консултантски услуги. Твърди че включването на фактурата в дневника за покупки на ответника и в подадените от него справки-декларации по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, може и да се тълкува като признание за съществуването на правоотношение по договор за консултантски услуги, но не и за нейното извършване. Позовава се и на липсата на посочване във фактурата на мярка, количество, единична цена, период за който се отнася. Твърди че същата не може да бъде приета за доказателство за реално изпълнение на задълженията по договора.

Оспорва извода на съда за основателност на иска за мораторна лихва, считано от изискуемостта на вземането за възнаграждение за 2014г. до предявяване на иска и присъждането на сумата 3 100лв.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него осъдителни части и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

От насрещната страна по жалбата на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ответника осъдителни части.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, страните поддържат своите жалби и съответно оспорват жалбите на насрещната страна. Претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са като частични осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД от „Евро Ин Консулт“ ЕООД срещу И. П. И. от гр.Варна за незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. за 2014г. по фактура № 1000000604 от 18.12.2014г. и за 2015г. по фактура № 1000000677, ведно с частични искове за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода на забавата до завеждане на исковата молба в съда.

Не е спорна между страните пред въззивната инстанция следната фактическа обстановка по делото, а именно:

Между И. П. И. в качеството му земеделски производител и „Евро Ин Консулт“ ЕООД на 13.03.2013г. е сключен договор за консултантски услуги, по силата който „Евро Ин Консулт“ ЕООД е поело задължение да консултира земеделския производител за получаване на компенсаторни плащания за обработвана от него земеделска земя по мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. срещу договореното възнаграждение в размер на 5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“. В чл.1 са посочени конкретни дейности, които консултантът следва да извърши: подготовка за документи за кандидатстване и изготвяне на петгодишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, извършване на почвени проби за всички площи, включени за компенсаторни плащания през първата година, извършване на анализ и подготовка на петгодишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене и извършване на почвени проби през четвъртата година. Всички тези дейности – по вид и срокове са съобрази с изискуемите документи, които следва да бъдат приложени от кандидатите за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания“, изрично в чл.58 т.6 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“от ПРСР за периода от 2007г. до 2013г.  Поето е задължение - консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на петгодишния ангажимент, поет от възложителя. С договора е уговорено възнаграждение в размер на 5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания, като изрично, с изключение на договорения аванс, плащането на възнаграждение е поставено под условието на получаване на компенсаторното плащане за конкретната година от земеделския производител.

Не е спорно че земеделският производител е кандидатствал по посочената мярка като лично е подал заявление за подпомагане и заявление за плащане пред ДФ „Земеделие“ на 19.03.2013г., както и заявления за плащане през следващите две години от срока – на 28.04.2014г. и на 29.05.2015г. Към заявленията са приложени изискуемите съобразно Наредба 11 от 06.04.2009г. документи. Като доказателство по делото е представена цялата преписка пред ДФ „Земеделие“ във връзка с подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане и поетия от него пет годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.

Не е спорно между страните че за три поредни години за кампания 2013г, 2014г. и 2015г. след одобрението на земеделския производител на последния са изплатени суми за финансово подпомагане по мярката от ДФ „Земеделие“, съответно в размер на 154 983.07лв. за 2014г. и 149 892.90лв. за 2015г.

Със заявление 04.11.2015г. до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ земеделският производител И. е направил доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ поради завишени изисквания.

Не е спорно по делото че договореното възнаграждение за първата година в размер 27 354.60лв., за което е издадена фактура № 1000000532 от 16.12.2013г., е платено от възложителя – земеделски производител. Установено е по делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че за възнаграждението за 2014г. в размер на 26 110.80лв. от изпълнителя е издадена фактура № 1000000604 от 18.12.2014г., която е приета от земеделския производител, редовно е осчетоводена, включена е в неговия дневник за покупки за м.април 2015г. и е по нея е ползван данъчен кредит в размер на 4 351.80лв. Задължението по нея не е платено. За възнаграждението за 2015г. от изпълнителя „Евро Ин Консулт“ ЕООД е издадена фактура № 1000000677 от 18.12.2015г. за сумата 27 345.60лв., която не е подписана от земеделския производител и не е осчетоводена при него.

Не е установено по делото фактическо предаване на подготвени от изпълнителя документи във връзка с подаваните от земеделския производител заявления. В договора страните не са уговорили начин на предаване на изготвените от възложителя документи. Твърдението на ищеца че кореспонденцията е била осъществяване по електронен път чрез електронни съобщения на адрес на възложителя agroead@yahoo.com e недоказано. При извършеното оспорване от страна на възложителя с исковата молба няма доказателства че този електронен адрес е на изпълнителя и че той е получавал и изпращал съобщения от него.

При проверка на приложените към преписката на ДФ „Земеделие“ документи към заявленията за всяка от трите години – планове за въвеждане на сетбообращение на площите, включени по направлението, резултати от агрохимичен анализ на почвените проби и запасеност с хранителни елементи  и планове за управление на хранителните елементи в сеитбообръщението по години за периода 2014-2017г. се констатира идентичност в съдържанието на част от същите документи, представени от изпълнителя с исковата молба, отчитайки че същите, приложени от ищеца са неподписани, доколкото като автори на документи са посочени агроном със съответен диплом и управител.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. В. К., ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от съда изцяло, съдът приема за установено че задълженият по договора за „Евро Ин Консулт“ ООД със земеделския производител И. И. са изпълнявани от нейния брат и служител в дружеството Д. Н., който е починал през 2017г. Свидетелката установява че контактът с възложителя е извършван основно чрез електронна поща и по телефона. Свидетелката е присъствала на телефонни разговори между Н. и възложителя И., както и сама е  проверявал електронната поща на консултанта, където е виждала съобщения от посочения по-горе адрес, свързван от изпълнителя с възложителя.

При така установените факти по делото, въззивният съд намира следното:

Страните по делото за валидно обвързани с договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. Прието е в съдебната практика, че договорът за консултантски услуги по естеството си представлява договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд. Поетото с настоящия договор от изпълнителя – консултант задължение е да консултира възложителя за получаване на компенсаторни плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. С изброяването в чл.1 от договора на четири точки не са изчерпателно разписани всички задължения. От едно до четири са посочени конкретни документи, които са част от задължителните приложения към подаваните заявления за подпомагане и плащане и са изцяло съобразени с изискванията и сроковете, в които следва да бъдат представени пред ДФ „Земеделие“, регламентирани в Наредбата. Задължението на консултанта е по-широко и включва интелектуална дейност, изискваща използване на специални познания  - подпомагане чрез консултации на земеделския производител през действието на целия петгодишен период на поетия от земеделския производител ангажимент за извършване на агроекологични дейности, за да може земеделският производител да отговаря на изискванията за направлението и да получава финансовата помощ за целия срок. При определяне на престацията по волята на договарящите водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, обединени със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт - изработване на изискуеми от Наредба № 11 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“от ПРСР за периода от 2007г. до 2013 документи. Крайният резултат от дейността на изпълнителя е получаването на финансово подпомагане, което е факт за 2013г., 2014г. и 2015г.

По възражението на ответника земеделски производител направено в отговора на исковата молба и поддържано и във въззивната жалба за неизпълнение на задължението на консултанта изразяващо се в неизпълнение на всички дейности от обхвата на услугата и лошо изпълнение за други, въззивният съд намира следното:

Изпълнението на задълженията на изпълнителя за първата година от договора – 2013г. не е предмет на настоящето производство. Но по делото е установено, че задължението за заплащане на възнаграждението за 2013г., в размер съобразно уговореното и по издадена от изпълнителя е фактура е заплатено. С оглед на това съдът приема, че работата за 2013г. е изпълнена и приета без възражения от страна на възложителя.

Установено е по делото получаване, осчетоводяване, включване в дневника за покупки на фактурата от 18.12.2014г. за възнаграждение по договор за консултантски услуги за 2014г., както и теглене на данъчен кредит от страна на земеделския производител. Константна е практиката на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл.290 от ГПК, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор между страните, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Извършените действия от страна на възложителя при получаването, осчетоводяването на фактурата и последващото и включване в дневника за продажби за период м.април 2015г., недвусмислено сочат на приемане на работата на консултанта за 2014г. без възражения. Поради което и възражението за неизпълнение на задължението на консултанта за 2014г. е неоснователно.

По отношение на изпълнението на работата за 2015г.:

Фактическо изготвяне на специфични документи през 2015г. няма предвидено в договора, доколкото вземането на проби, извършването на анализ и подготовка на петгодишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене следва да бъде извършено през първата година и представени пред ДФ „Земеделие“ към заявлението за втората година - 2014. В резултат на изменение на Наредба № 11 – нови б.б.ж и з на чл.58 т.6 в сила от 27.02.2015г. към заявлението за плащане следва да бъдат представени нови променени планове за сеитбообръщение и за балансилано торене. Предвид на обстоятелството, че консултирането обхваща целия период на подпомагане и задължително включва специалните знание на изпълнителя в областта, то консултирането и подготовката и на тези документи, чиято необходимост възниква в хода на договора, следва да бъде извършена от него.

Такива документи през 2015г. са представени от възложителя пред ДФ „Земеделие“ и същите са със съдържание /без положени подписи и дати/, идентично с част от представените от изпълнителя с исковата молба, изготвени от него.

Непротиворечиво е установено в съдебната практика, че приемането на извършената работа по договор за изработка обхваща както фактическото действие /разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя/, така и правно действие /признанието, че то съответства на възложеното в договора, което е израз на одобряването му/. С оглед особения характер на сключения между страните договор за консултантски услуги за консултиране за получаване на компенсаторни плащания от ДФ „Земеделие“, въззивният съд намира, че  приемането на работата по смисъла на чл.266 ал.1 от ЗЗД е прехвърлено на ДФ „Земеделие“, която одобрява, намалява или отказва изплащането на финансова помощ след извършването на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомагане.

Макар и да не е установено по делото реално фактическо предаване от изпълнителя на възложителя на изискуемите документи към заявлението за 2015г. – променени планове за сеитбообръщение и за балансирано торене, такива са представени от земеделския производител пред ДФ „Земеделие“ и същите отговарят на специалните изисквания на фонда, предвид одобряването за изплащане на финансова помощ и за 2015г. Възражението на земеделския производител че сам е изготвил всички необходими към заявлението документи е недоказано. Макар и да не е установено изпращането и получаването на конкретни електронни съобщения между страните, начина на комуникация през годините между тях е установен от гласните доказателства на свидетелката К., а именно по електронен път и по телефона. Поради което и съдът намира, че и за 2015г. изпълнителят е изпълнил задължението си по договора да консултира възложителя за получаване на плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“, като крайният положителен резултат е постигнат.

С оглед на така изложеното съдът намира предявените частични искове за главници, представляващи незаплатени възнаграждения за 2014г. и за 2015г. до договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. за доказани и основателни. С оглед обстоятелството, че исковете са предявени като частични същите следва да бъдат уважени изцяло в предявения размер без да се обсъжда констатираната в експертизата разлика между предоставените данни за одобрените площи от ДФ „Земеделие“ и фактурирания размер, тъй като това би било от значение при определяне на целия размер на възнаграждението.

С оглед основателността на исковете за главницата, основателни се явяват и исковете за обезщетение за вреди от забава в плащанията. Същите са предявени като частични, установеният от експертизата размер е по-голям от предявения с исковата молба, независимо от констатирания от експерта по-късен начален момент на забавата, поради което и следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид на така изложеното решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която предявените искове са уважени следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която предявените искове са отхвърлени следва да бъде отменено и вместо постановено друго, с което частично предявените искове за възнаграждения по договор за консултантски услуги за 2015г. и обезщетение за вреди от забава в плащането следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на ищеца по делото следа да бъдат присъдени направените от него по делото за двете инстанции разноски. За първа инстанция направените разноски, които следва да бъдат възложени върху осъдената страна са в размер на сумата 3 769лв. и включват държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Събраният депозит в размер на 20лв. за призоваване на свидетел няма данни в протокола от съдебно заседание, когото свидетелят е разпит, да е изплатен, поради което и не следва да бъде присъждат. Претендираните пътни разходи за един адвокат за две съдебни заседания и за един, воден от страната свидетел, в размер на 355.02лв. не следва да бъдат възлагани на ответника тъй като отговорността по чл.78 от ГПК е ограничена и включва само внесените такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат и не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи. С оглед постановения осъдителен диспозитив за сумата 1 964.87лв. – разноски, с настоящето решение следва да бъде присъдена разликата от 1 804.13лв. до пълния размер на дължимите за първа инстанция разноски.

Решението в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника, с оглед изхода на спора, следва да бъде отменено.

В полза на правоприемника на ищеца следва да бъдат присъдени и направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 2 845.20лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 03.01.2018г. по търг.дело № 547/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които И. П. И. от гр.Варна е осъден да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕООД със седалище гр.София сумата 14 000лв., предявен като частичен иск, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., по фактура № 1000000604 от 18.12.2014г., дължимо за 2014г. на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до окончателното и изплащане и сумата от 3 100лв., предявена като частичен иск и представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението по фактура № 604/18.12.2014г. за периода от 04.06.2015г. до 09.05.2017г. на основание чл.86 от ЗЗД, както в частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на сумата 1 964.87лв.

ОТМЕНЯВА решение № 5 от 03.01.2018г. по търг.дело № 547/17г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които са отхвърлени предявените от праводателя на въззивника „Евро Ин Консулт“ ЕООД със седалище гр.София срещу И. П. И. от гр.Варна осъдителни искове за сумата 14 000лв., представляваща част от общо дължими 27 345.60лв., претендирана като възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. дължимо за 2015г. по фактура № 1000000677 от 18.12.2015г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане на задължението и за сумата 1 875лв., частичен иск от общо 2 020.70лв., претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на задължението за периода от 17.08.2016г. до 09.05.2017г. и в частта му, с която „Евро Ин Конслут“ ЕООД е осъдено да заплати на И. П. И. направени по делото разноски в размер на сумата 1 671.05лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

ОСЪЖДА И. П. И. от гр.Варна, местност „Ваялар“ № 675, ЕГН **********, да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Манастирски ливади запад“, ул.“Синанишко езеро“ № 7, ет.7, ап.33, ЕИК 204910840, в качеството му на универсален правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД, ЕИК 200043516, сумата 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/, предявена като частичен иск, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 13.03.2013г. за 2015г. и сумата 1 875лв. /хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/, предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 17.08.2016г. до 09.05.2017г..

ОСЪЖДА И. П. И. от гр.Варна, местност „Ваялар“ № 675, ЕГН **********, да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.“Манастирски ливади запад“, ул.“Синанишко езеро“ № 7, ет.7, ап.33, ЕИК 204910840, в качеството му на универсален правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД, ЕИК 200043516, сумата 1 804.13лв. /хиляда осемстотин и четири лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 2 845.20лв. /две хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: