Р Е Ш Е Н И Е № 42

 

гр. Варна, 23.02.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                         

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 146/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД – гр. София, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д. против решение № 839 от 11.11.2016 г., постановено по т. д. 2114/2010 г. на Варненския окръжен съд, допълнено с решение № 66 от 23.01.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД против „Марина Блек Сий Ривиера” ООД – гр. Варна /в несъстоятелност/ и „Банка Пиреос България” АД, иск по чл. 694 от ТЗ за приемане на установено несъществуването на вземането на „Банка Пиреос България” АД, в размер на 3 503 508.05 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. от 05.12.2007 г. и анекси към него.

В първата въззивна жалба, жалбоподателят излага доводи за неправилността на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че не са събрани доказателства, че процесните суми са преведени по сметка на въззивното дружество. Счита, че съдът неправилно е пропуснал да обсъди писмените доказателства по делото, включително заключението на вещото лице. Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички евентуално заявени от страната искания, като непроизнасянето по тях с изрични мотиви и диспозитив препятства възможността за защита, чрез обжалване пред въззивния съд. Позовава се на отсъствието на разглеждане на възражението за редуциране на вземането на банката към дружеството. Сочи, че не са обсъдени въпросите свързани с характера на основанието за претендирането на сумата и нищожността на договора за кредит поради противоречието на същия със закона. Счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал представения протокол от общо събрание на съдружниците от 23.11.2007 г.. Излага подробни аргументи за недължимост на процесните суми, поради недоказано отпускане на кредита на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, липса на валидно възражение по чл. 690 от ТЗ и недовършен фактически състав посочен в т. 3. 2. и т. 3. 4. от договора. Сочи, че договорът за кредит е нищожен  на основание чл. 40 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, в частта, в която е предвидено финансиране на трето лице, а именно – управителя на дружеството. Счита, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано в частта, касаеща доизясняване на записванията по представеното извлечение по банковата сметка. Излага подробни доводи, за наличие на нищожност на процесния договор за банков кредит поради липса на съгласие от страна на банката, досежно извършените от нейно име действия от лица без представителна власт. Счита, че потвърждаването от страна на финансовата институция, извършено в петгодишен срок след сключване на сделката не може да я валидира, поради съображения, че същото е адресирано до съда, а не до ответника, който е страна по договора. Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Банка Пиреос България” АД – гр. София, чрез адв. К.К., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита, че заявените искания са били направени в евентуалност и в доклада по делото не са възприети от съда като предявени искове, поради което и съдът не следва да се произнася по тях с диспозитив в съдебното решение. От своя страна излага коментар на възприетото със съдебното решение по предявените искове. Счита, че банката е представлявана от лице с представителна власт, доколкото отсъства оспорване. Намира за правилен извода на съда за приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, поради липсата на своевременно противопоставяне, направено веднага след узнаване за сключената сделка. Излага подробни съображения за неоснователността на доводите на въззивника за нищожност на договора за кредит. Счита, че са налице взаимоизключващи се твърдения, свързани с неотпускането и погасяването на договора за банков кредит. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от въззиваемото „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ – гр. Варна, чрез адв. Т.Я., в който се сочат аргументи за основателността на въззивната жалба. Твърди, че възраженията в жалбата са основателни, тъй като съдът неправилно не е взел под внимание събрания доказателствен материал, от който е видно, че сумата по процесния договор за кредит е била усвоена от управителя на дружеството Д. Д., в качеството му на физическо лице, а не от името на дружеството ‒ „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъсътоятелност/. Сочи, че кредитът е погасен от лицето – Д. Д. със собствени средства, като това обстоятелство е отразено и в счетоводството на дружеството. Моли за отмяна на решението. Няма доказателствени искания.

В подаденaта втора въззивнa жалбa от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д., против допълнително решение № 66 от 23.01.2017 г. по същото дело се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че съдът не е уважил искането по чл. 250 от ГПК за произнасяне по евентуално заявените искания, след отхвърляне на главната претенция. Моли за отмяна на допълнителното решение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Банка Пиреос България” АД – гр. София, в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Навежда твърдения, че в исковата молба се съдържа едно искане, по което съдът се е произнесъл и не дължи произнасяне по последващо заявени евентуални искания на страната. Моли за отхвърляне на въззивната жалба срещу допълнителното решение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок /след конституирането на синдика на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /в несъстоятелност/ с определение № 248 от 09.05.2017 г. по настоящото производство/ е постъпил писмен отговор на въззивните жалби, в който излагат доводи за правилност на списъка на приетите вземания. Навеждат се подробни аргументи за наличие на формирана сила на пресъдено нещо по отношение на вече разгледания частичен иск за вземането. Позовава се на ТР № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, досежно присъждането на разноски на вещото лице при служебно назначена експертиза.

Подадена е и частна въззивна жалба от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д., срещу определение № 209 от 20.01.2017 г. по т. д. 2114/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати сумата в размер на 620 лева, представляваща възнаграждение на вещото лице М. Янакиева. Твърди недължимост на сумата, поради непосочването на вещото лице от съда, липсата на необходимата компетентност у същото и недобросъвестното изговяне на заключението. Сочи, че не следва да се кредитира заключение, в чиято констативно-съобразителна част е използвана информация от компютърната система, чрез проверка на място в офиса на банката, без това да е поставяно като задача от съда, назначил експертизата. Моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори на частната въззивна жалба от останалите насрещни страни.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

В последното съдебно заседание въззивното дружество, въззиваемото несъстоятелно дружество, както и синдикът Т.Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

В о .с. з от 24.01.2018 г. процесуалният представител на въззиваемата страна „Банка Пиреос България“ АД, излага становище за неоснователността на въззивните жалби. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В писмена защита, депозирана от процесуалния представител на „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД инвокира подробни доводи за неправилност на решението. Поддържат се по-рано заявените твърдения във въззивната жалба, като моли за отмяна на обжалваното решение.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД за установяване несъществуването на вземането на „Банка Пиреос България” АД, в размер на 3 503 508.05 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, произтичащо от Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. от 05.12.2007 г. и анекси към него, на основание чл. 694 от ТЗ.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на „Банка Пиреос България“ АД излага становище за недопустимост на предявения иск поради отсъствие на качеството кредитор на ищеца в производството по несъстоятелност. Счита, че не е налице надлежно учредена представителна власт у пълномощника на ищцовото дружество за депозиране на възражениeто от банката, въз основа на което е образувано т. д. № 1605/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд. Намира, че процесният Договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 01.10.2008 г. и Анекс № 3 от 23.10.2009 г. към него, е недействителен поради липсата на съгласие на дружеството и липса на представителна власт на лицата, подписали договора от страна на банката. Излага съображения, че макар и да не е необходимо вземането на решение на общо събрание за овластяване на управителя да сключва договори за кредит, такова решение е обективирано в протокола от 23.11.2007 г.. В допълнение посочва, че ако са налице действия, извършени без представителна власт е приложима презумпцията по чл. 301 от ТЗ, досежно липсата на незабавно противопоставяне от дружеството. Оспорва твърдението, че процесният договор за инвестиционен кредит и двата анекса към него са сключени при условията на чл. 40 от ЗЗД, досежно липсата на намерение за увреждане и настъпването на вреда. Оспорва твърдението за липса на доказателства за предоставяне на суми на „Марина Блей Сий Ривиера“ ООД /в несъстоятелност/ и нарушаване на условията за целево усвояване. По аргумент от чл. 17 от Договора за инвестиционен кредит намира, че е налице изискуемост на вземанията на банката. Сочи, че е изготвен погасителен план, който е предаден на кредитополучателя.

В допълнителна искова молба, ищцовото дружество поддържа релевираните доводи в исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /в несъстоятелност/, в което се поддържат по-рано заявените от страната възражения.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 115 от 23.03.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 865/2009 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност, на оснoвание чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

След извършена служебна справка се установява, че „Банка Пиреос България“ АД предявява пред съда по несъстоятелността вземанията си от „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД, произтичащи от Договор за кредит № 1546/2007г. и анексите към него на обща стойност от 4 190 877.50 лева. След вписване в ТР на списъците с приети и неприети от синдика в законоустановения срок „Банка Пиреос България“ АД подава възражение срещу неприемането на сумата в размер на 2 108 972.47 лева. По същото възражение е образувано т. д. № 1605/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, по което е постановено определение от 29.11.2010 г..

Депозирани са възражения от кредиторите Г. С. С. и „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД срещу списъка на приетите вземания на „Банка Пиреос България“ АД в размера, посочен по т. 8 от списъка на приетите вземания /вкл. тези, произтичащи от Договор за кредит № 1546/2007 г. и анексите към него/. По същото възражение е образувано т. д. № 1572/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд.

В резултат на възраженията е постановено определение № 3685 от 29.11.2010 г. по т. д. № 865/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, вписано в ТР под № 20101206105920. Със същото е одобрен списъкът на приетите вземания, като към тях е включена сумата от 1 234 044.36 лева, представляваща част от вземане, произтичащо от Договор за кредит № 1546/2007 г. и анексите към него. От списъка на приетите предявени вземания е изключено вземането на банката по същия договор и анекси, представляващо възнаградителна лихва за периода 27.12.2009 г. - 23.03.2010 г. за горницата над 158 270 лева и възнаградителна лихва за периода 23.03.2010 г. - 23.04.2010 г. за горницата на 26 524.61 лева. Вземането на „Банка Пиреос България“ АД, произтичащо от Договор за кредит № 1546/2007 г. и анексите към него, съобразно измененията е прието в размер на 3 503 508.05 лева, от които 3 315 949.39 лева - главница, ведно със законната лихва от 23.04.2010 г. до изплащане на вземането, 158 270.05 лева – възнаградителна лихва за периода 27.12.2009 г. – 23.03.2010 г., 26 524.61 лева – възнаградителна лихва за периода 23.03.2010 г. – 23.04.2010 г. и 2 764 лева – такса застрахователна полица, съгласно чл. 3, ал. 4, т. 4 от договора. Неприето вземане на банката е в размер на 687 369.50 лева.

Следствие на предявения иск от „Банка Пиреос България“ АД срещу „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД по чл. 694 от ТЗ е образувано т. д. № 2118/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение от 07.01.2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по т. д. № 65/2013 г., недопуснато до касационно обжалване, с което е установено съществуването на неприето вземане в размер на 687 369.50 лева, произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. и анекс А1-1546 от 01.10.2008 г. и анекс А3-1546 от 23.10.2009 г..

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

По същество:

В настоящия случай с исковата молба е представен договор за цесия от 29.07.2010 г., по силата на който Х. С. С. прехвърля на „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД вземане от 10 000 лева, като част от предявено вземане в производството по несъстоятелността на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД от 615 677.74 лева. В първоинстанционното производство са представени доказателства за уведомяването на длъжника от страна на цесионера по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което прехвърлянето е произвело действие и по отношение на длъжника. С оглед на горното и съобразно разпоредбата на чл. 226 от ГПК, касаеща настъпването на правоприемство преди започване на производството, следва да се приеме, че ищецът-цесионер притежава активната процесуалноправна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Въззивната инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иск по чл. 694 от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: длъжникът е измежду страните, на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 15.12.2010 г., т.е. подадена в срока по чл. 694 от ТЗ и от възразилия по смисъла на чл. 690 от ТЗ длъжник – следователно, страна с възникнала формално активна процесуална легитимация, би могла да достигне до правния извод за допустимост на развилото се пред Варненския окръжен съд производство и да се произнесе по съществото на правния спор.

Между „Банка Пиреос България“ АД и „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД е сключен Договор за инвестиционен кредит № 1546 от 05.12.2007 г.. Със същия е уговорено отпускането на сумата в размер на 2 054 000 евро, за целово финансиране на 41 % от инвестиционния бюджет по проект за изграждане на жилищен комплекс. В чл. 17 от същия страните са предвидили настъпването на предсрочна изискуемост с неплащането на вноска по кредита или по който и да е друг договор с банката, както и в случай на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. С Анекс № А3 от 23.10.2009 г. страните са постигнали уговорка, че просрочената главница е в размер на 27 530.24 евро, която се натрупва към остатъка от редовната главница. В чл. 4 от същия анекс е посочено, че е отпуснат кредит в размер на 2 058 300.50 евро. Към договора за инвестиционен кредит и разглеждания анекс към него е съставен погасителен план на задължението на кредитополучателя.

Съобразно извършена корекция в списъка на приетите вземания с определение № 3685 от 29.11.2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 865/2009 г. е установено, че вземането на „Банка Пиреос България“ АД по разглеждания договор за инвестиционен кредит и анексите към него е в размер на 3 503 508.05 лева.  

С откриване на производството по несъстоятелност с решение № 115 от 23.03.2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 865/2009 г. и съобразно клаузата на чл. 17, т. 3 от Договора за инвестиционен кредит № 1546/2007 г., задълженията по същия са станали предсрочно изискуеми.

От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно, компетентно дадени, съответстващи на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорени от страните се установява, че 1/. непогасената главница по Договора за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. е в размер на 2 024 079.20 евро, 2./ Допълнително отпуснатата сума в размер на 30 000 евро не е усвоена от ответното дружество, 3/. Задълженията по договора за кредит към момента на откриване на производството по несъстоятелност са в размер на 2 396 757.20 евро, включващи възнаградителна лихва, наказателна лихва, разноски, такси и комисионни, 4/. Размерът на усвоените средства от „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД е 2 032 528.10 евро, 92 % или 3 400 228.40 лева, от които са вложени в СМР, 5/. В системата на банката кредитодател към 23.04.2010 г. е в общ размер от 2 097 111.20 евро /таблица 3/, 6/. Фактурите за СМР, по които са отпускани суми по инвестиционния кредит са в размер на 3 061 426.87 лева, 7/. По сметка № 152 „Получени дългосрочни заеми във валута“ е в размер на 2 028 300.50 евро или 3 967 011 лева.

Във въззивното производство са представени две искови молби без входящи номера, депозирани от синдика на несъстоятелното дружество „Марина Блек Сий Ривиева“ ООД по чл. 694 от ТЗ. Исковата молба, по която в образувано т. д. № 624/2017 г. по описа на Софийски градски съд е неподписана от страна на синдика и съобразно неотсраняването на тази нередовност производството по делото е прекратено. Изявленията в същите настоящият съдебен състав не цени като признание на иск, а като признание на факт, което подлежи на преценка съобразно останалия събран доказателствен материал.

В производството са релевирани няколко възражения за недействителност на договора за инвестиционен кредит. Същите следва да се разглеждат в условията на евентуалност съобразно тежестта на твърдяния порок.

I. По възражението за липса на съгласие от страна на кредитополучателя, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, съдът съобрази следното:

В доктрината и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липса на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, е налице когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат привилата на унищожаемостта, каквито твърдения не са релевирани в производството. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. В конкретния случай волеизявленията на двете страни по процесния договор формално съвпадат, като от събраните по делото доказателства не се установява съзнателна липса на съгласие във волеизявленията на страните. С оглед на горното, разглежданото възражение за нищожност на договора е неоснователно, доколкото не се установява липса на насрещно съвпадане на изразената воля на страните.

Съдът съобрази и твърденията за липса на овластяване на управителя да сключва договори от името на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД. Дружеството кредитополучател според правноорганизационната си форма се представлява от управителя, по аргумент от чл. 141 от ТЗ. Съобразно валидно формираната воля от страна на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД чрез управителя Д. Д. дружеството е осъществило волеизявление по съществените елементи на договора, в съответствие с предхождащите решения на общото събрание на дружеството, обективирани в протокол от 23.11.2007 г. /л. 110/ за овластяване на управителя да подписва договори за кредит от името на дружеството.

Вън от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори Д. Д. да беше действал без представителна власт /без твърдяното отсъствие на взето решение на ОСС/, в случая е налице потвърждаване на търговската сделка от дружеството кредитополучател, предвид липсата на изрично своевременно заявено противопоставяне от последното дружество, веднага след узнаването. В подкрепа на горните аргументи са и действията на дружеството кредитополучател по частичното погасяване на задълженията по кредита.

II. По повод на възражението за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие, тъй като от страна на банката не е подписан от законните представители на „Банка Пиреос България” АД, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, съдът формира следните изводи:

От съдържанието на Договора за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. /л. 91/ се установява, че от името на банката-кредитодател са положени подписи от К. И. Т. и З. Д. Ц., в качеството им на пълномощници на изпълнителните директори. Видно от заповед № 37 от 16.03.2006 г., на основание чл. 118 от КТ З. Ц. е назначена на длъжност началник на отдел „Кредитна администрация“. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 2183 от 24.10.2008 г., считано от 03.11.2008 г.. От заключението на съдебно-почерковата експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните се установява автентичността на подписите на изпълнителните директори А. К. и М. П.- Кариди върху заповедта за назначаване.

В продължение на горното, въззивният съдебен състав намира, че липсата на представителна власт не се приравнява на липса на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В случая има изразена воля за сключването му, но в производството се твърди, че е от лица без представителна власт. Договорът за банков кредит е търговска сделка, а в търговското право чл. 301 от ТЗ установява презумпцията, че при действие без представителна власт сключената сделка се счита потвърдена, ако търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването, което е безспорно поради извършените плащания включително и на дълга /така решение № 57 от 04.03.2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 636/2013 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 535 от 10.07.2015 г. по описа на Върховен касационен съд, постановено по т. д. № 2424/2014 г./. По делото има представено и изрично изявление за потвърждаване на действията /л. 151/, във връзка с представителството на банката от горепосочените лица. Освен това, тъй като договорът произвежда действие за представлявания, оспорването на представителната власт от другата страна по договора е предявяване на чужди права, което е недопустимо. С оглед на горното, съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на договора за кредит по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД липса на съгласие, поради липсата на подписване на договора от страна на законните представители на банката.

III. По възражението за висяща недействителност на договора за инвестиционен кредит по чл. 40 от ЗЗД, във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, съдът съобрази следното:

Законопредвидената забрана в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД не е приложима при органното представителство. В продължение на горното разбиране, сделката сключена между юридически лица търговци при която представляващия едното дружество е действал във вреда на представлявания не е недействителна. Освен това следва да се посочи, че в настоящия случай липсва и елемент от фактическия състав на твърдяното договаряне във вреда на пълномощника, а именно доказано субективно намерение за увреждане у представителя и третото лице – банката. Ако представляващият Д. Д. е договарял в нарушение на взети от ОС на дружеството решения или в свой интерес, като е накърнил интересите на дружеството и му е причинил вреди, съществува друг ред за търсене на отговорност от него с иск по чл. 145 от ТЗ /така решение № 9 от 07.01.2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 65/2013 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 508 от 26.06.2015 г. по описа на Върховен касационен съд, постановено по т. д. № 2301/2014 г./. Тази евентуална негова отговорност не се отразява на основателността на иска за установяване несъществуването на вземанията на банката спрямо длъжника. С оглед на горното, неоснователно се явява наведеното възражение за наличие на договаряне във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД.

IV. По твърденията за недължимост поради неосъществяване на допълнителните юридически факти по т. 3.2 и т. 3.4. от договора, съдът формира следното разбиране:

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че възраженията за неизпълнение от страна на банката на задължението да следи действителността на разходите, предвид целевия характер на кредита са неоснователни, тъй като съгласно Закона за кредитните институции и Общите условия, контролът има формален характер и банката не изследва действителни са разходите по представените фактури.

V. По повод възражението за недължимост на задължението поради погасяване чрез извършено плащане на същото, въззивният съдебен състав намира следното:

От заключението на вещото лице е видно, също че процесният кредит е регистриран в системата на банката на 27.12.2007 г. с апликация 0164/0000000388. На 04.01.2010 г. апликацията е закрита, като на същия ден е открита нова с № 0164/0000000766. Съгласно Справка от БНБ /л. 56-58/ текущото състояние към 28.02.2011 г. на главницата на кредит с № L0010011640000000766 е 2 028 300.50 евро или 3 967 011 лева, която равностойност съответства на записа по сметка № BG80PIRB73454602594235 от 04.01.2010 г.

Безспорно е в производството, че с писмо-нареждане от 26.05.2009 г. /л. 233/ управителят Д. Д. е наредил за обслужващи сметки по кредита да бъдат личните му банкови сметки в същата банка. По сметка в евро под № G80PIRB73454602594235 е налице записване от 04.01.2010 г. „кредит погасяване“ със сумата от 1 910 258.95 евро, същото съобразно цитираните по-горе пояснителни записвания, сочи възобновяване на заема, съобразно клаузите на Анекс 3. 

По делото е прието извлечение от счетоводни документи на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /в несъстоятелност/, подписано от управителя Д., /л. 395/ със записи от 31.01.2010 г. „кредит погасяване“ със сумата от 2 028 300.500 евро и „кредит погасяване“ със сумата от 19 911.60 евро. Доколкото първичен счетоводен документ за действително плащане не е представен по делото, а и не са открити данни в счетоводството на банката, така и в архивите на дружеството-длъжник за твърдяното погасяване, следва да се приеме, че възражението за липса на задължение на кредитополучателя поради плащане на дълга по Договор №1546/2007 г. остава недоказано.

VI. По възражението за липса на депозирано възражение по чл. 690 от ТЗ по твърдения за липса на учредена представителна власт на Томислав Ф.:

Видно от представения трудов договор № 1198 от 16.08.2006 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и Томислав Ф., е възникнало трудово правоотношение между страните, по силата на което работникът Ф. е назначен като специалист в правния отдел на банката със срок за изпитване от шест месец /л. 49/. Съобразно оформен анекс към трудовия договор от 21.07.2009 г., е променена длъжността на работника в юрисконсулт в Дирекция „Правна“, отдел „Общо правно обслужване“, считано от 21.07.2009 г..

В производството е представено нотариално заверено пълномощно от 15.04.2008 г. /л. 32/, по силата на което Томислав Ф. е упълномощен /от Вангел Спиров, надлежно упълномощен от своя страна от А. К. – главен изпълнителен директор и Е. А. – зам. главен изпълнителен директор /л. 185// да представлява банката. С нотариално заверено пълномощно от 09.05.2011 г. повторно е учредена представителна власт на Ф. /л. 153/. От съдържанието на второто пълномощно е видно, че правата следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощеното лице, като и изявление на банката за потвърждаване на всички действия на пълномощника, извършени въз основа на пълномощно с рег. № 3858 от 15.04.2008 г. – за подпис и рег. № 3859 от 15.04.2008 г.- за съдържание.

Възражението по чл. 690 от ТЗ, депозирано от Томислав Ф. от името на „Банка Пиреос България“ АД е от 27.04.2010 г., с оглед на което и съобразно гореуточненото, следва да се приеме, че е депозирано от лице с учредена представителна власт.

Дори да не се приеме горното разбиране, за пълнота на изложението следва да се посочи, че от една страна е приложима на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, досежно липсата на своевременно противопоставяне от страна на представляваната банка, нещо повече от друга страна в производството е депозирано и писмено потвърждение на банката по повод на извършените действия от страна на Томислав Ф. /чл. 151/.

VII. По възраженията за наличие на допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, свързано с неразглеждане на исковете, предявени от ищеца в условията на евентуалност, по което искане е постановено и допълнителното решение, настоящата съдебна инстанция намира следното:

От съдържанието на исковата молба е видно, че е формиран петитум от ищеца за приемане на установено несъществуването на вземането на „Банка Пиреос България” АД, в размер на 3 503 508.05 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. от 23.10.2007 г. и анекси към него. Съобразно липсата на сезиране на първоинстанционния съд, същият се е произнесъл в рамките на очертания от ищеца спор. С оглед на горното, постановеното допълнително първоинстанционно решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно характера на главния иск е недопустимо разглеждането на други евентуални претенции, съобразно предметните предели на установяване в процеса, очертани още с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По повод на депозираната частна жалба срещу определение № 209 от 20.01.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2114/2010 г., постановено по реда на чл. 77 от ГПК, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В задължителната си практика касационната инстанция приема, че когато страна остане задължена за разноски, съдът, на основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на петгодишния давностен срок /така Определение № 104 от 09.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., ТК, постановено по чл. 274, ал. 3 от ГПК/. В тежест на ищцовото дружество е внасянето на възнаграждението на вещото лице в съдебноопределения размер от 620 лв.. На страната е предоставен допълнителен срок за изпълнение на указанията за заплащане на възнаграждението до 16.12.2016 г.. Съобразно отсъствието на плащане, на основание чл. 77 от ГПК първоинстанционният съд е разпоредил принудителното събиране на сумата.

С оглед на горното, обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на „Банка Пиреос България” АД и ”Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/. Последното дружество не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за  направата им, поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната.

Въззиваемото дружество „Банка Пиреос България” АД, претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, на същото следва да се присъди сумата в размер на 14 400 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното задължение на съда да следи за внасянето на държаните такси по делата /чл. 6 от ЗДТ/, държавната такса за въззивно обжалване следва да бъде заплатена от „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД по сметка на Варненския апелативен съд. Същата възлиза в общ размер от 70 110.16 лева, представляваща сбор от държавни такси, както следва: срещу основното решение в размер на 70 070.16 лева, срещу допълнителното решение в размер на 25 лева /чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 1 от ТДДССГПК/ и за разглеждането на частната въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно определение в размер на 15 лева /чл. 19 от ТДДССГПК/.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 839 от 11.11.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2114/2010 г., допълнително решение № 66 от 23.01.2017 г., както и определение № 209 от 20.01.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановени по същото дело.

ОСЪЖДА „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД, EИК: 201188404, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 6а, ап. 6, представлявано от управителя Х. С. С. да заплати на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК: 831633691, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, представлявано съвместно от всеки двама: Й. Е., Е. А., Л. П., сумата 14 400 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД, EИК: 201188404, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Три уши“ № 6а, ап. 6, представлявано от управителя Х. С. С. да заплати по сметка на Варненския апелативен съд сумата 70 110.16 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 77 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по реда на чл. 280, ал. 1от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

      2.