Р Е Ш Е Н И Е

 

127

                              

 

                гр. Варна, 15.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 147 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от „И.а.”ЕАД против решение № 88/17.01.2014г. по т.д. № 541/2013г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника срещу Х.М.К. с правно осн. чл.345, ал.1 ТЗ за предаване държането на лек автомолиб марка Mercedes Benz, модел ML 550, шаси № 4JGBB72EX9A444090, двигател № 27396330262279, рег. № ХХХХХХХ, като неоснователен.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита , че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал процесния договор и клаузите по ОУ към него и е приел, че ответникът К. като солидарен длъжник на е поел задължение за връщане на лизинговата вещ при прекратяване на договора. Отговорността му спрямо лизингодателя не е ограничена само до финнасовите задължения по договора за финансов лизинг. Моли за отмяна на решението на ВОС в атакуваната част и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.345,ал.1 ТЗ.

Въззиваемата страна Х.К. оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

Пред ВОС е подадена искова молба от „И.а.”ЕАД против „Х.-2”ЕООД и Х.К. за осъждане на ответниците при условията на солидарност за предаване държането   на лек автомолбил марка Mercedes Benz, модел ML 550, шаси № 4JGBB72EX9A444090, двигател № 27396330262279, рег. № ХХХХХХХ, на осн. чл.345, ал.1 ТЗ. Твърди се, че между ищеца като лизингодател, ответника ЕООД като лизингополучател и ответника-физическо лице като солидарен длъжник е сключен договор за финансов лизинг от 22.06.2009г. Поради неизпълнение на поетите задължения за заплащане на лизинговите вноски, догововърт е прекратен като лизигополучателят и солидарният длъжник Х. К. дължат предаване държането на процесния лек автомобил. При условията на евентуалност , при липса на вещта се иска осъждане на ответника – физическо лице да заплати нейната равностойност в размер на 76 000лв..

Ответникът Х.К. оспорва основателността на исковата молба спрямо него.

ВнАС намира за установено следното: 

Не се спори между страните и видно от договор за финансов лизинг на автомобил от 22.06.2009г., такъв е сключен между въззивника като лизингодател , ответника „Х.-2” ЕООД  като лизингополучател и Х.К. като „солидарен длъжник” . Предмет на същия е финансов лизинг на автомобил , идентичен с процесния. Изрично е уговорено задължение за лизингополучателя да заплаща лизингови вноски по погасителен план, дължимия ДДС при доставка на автомобила. Налице е формулирана клауза, според която „Х.-2”ЕООД и едноличният собственик на капитала на същото дружество Х.К. декларират , че са запознати и приемат Общите условия по Договора за финансов лизинг на автомобили на „И.а.” ЕАД,клон Варна / в сила от 01.01.2009г./, и че екземпляр от същите са им били предадени на датата на подписване на договора. 

Според чл.16.1 от ОУ при прекратяване на договора от страна на лизингодателя след седемдневно писмено предизвестие при неизпълнение от лизингополучателя на задължението му за заплащане на лизинговите вноски, ДДС и други изискуеми парични задължения, когато забавата е продължила повече от 5 дни, лизингополучателят трябва да върне автомобила .

Представени са и последващи допълнителни споразумения, с които се внасят изменения в условията на първоначалния договор за финансов лизинг досежно задължението за заплащане на лизингови вноски и неустойки, като всички са подписани и от физическото лице Х.К. в качеството му на солидарен длъжник. По всички тези споразумения е включена клауза , че останалите условия от договора за финансов лизинг остават непроменени.

Не се спори , че е налице неизпълнение на задълженито за заплащане на някои лизингови вноски , което е довело до отправяне на покана от страна на лизингодателя до двамата длъжника, получена от тях на 25.10.11г.  Като не се твръди и не се доказва изпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски.

Безспорно е обстоятелството , че по договор за наем от 01.11.2010г. „Х.-2”ЕООД е предоставило под наем на Мартин Пашов процесния лек автомобил. Като не се доказва договорът за наем да е сключен при знанието и съгласието на ищеца-лизингодател.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.345,ал.1 ТЗ.

Налице е действителен договор за финансов лизинг, който е бил прекратен, поради неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски, след отправена от лизингодателя до лизингополучателя и солидарния длъжник покана и изтичане на срока по същата. Договорът за финансов лизинг , доколкото е подписан и от Х.К. в лично качество при посочено основание – като солидарен длъжник с лизингополучателя „Х.-2”ЕООД, разкрива фигурата на пасивна солидарност по чл.121 ЗЗД. Следователно въз основа на една и съща правна сделка кредиторът се сдобива с двама длъжници при условията на солидарност относно една и съща по вид престация. Спорен е въпросът за обема на тази престация – дали само относно финансовите задължения / лизингови вноски , неустойки и ДДС на автомобила/ или и задължението за връщане на вещта при прекратяване на договора за финансов лизинг. Доколкото в самия договор не фигурира изрична клауза за ограничаване отговорността на Х.К. само до паричните задължения, а напротив в титулната / обща част/ на договора той е изведен като страна по него в качеството си на „солидарен длъжник” и едновременно с това изрично е декларирал, че е запознат и приема Общите условия , които пак въз основа на посочения процесен договор са неразделна част от него, настоящият състав прави извод, че солидарна отговорност между ЕООД и ФЛ е възникнала за всички задължения на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, вкл. и тези по ОУ. Именно последните в чл.16 от тях уреждат последиците при прекратяване на договора по вина на длъжниците при неплащане на лизингови вноски, а именно възникване на задължение за връщане на лизинговата вещ. Което е и в съответствие с нормативно регламентираната последица по чл.345,ал.1 ТЗ при прекратяване на договор за лизинг. Това, че страните са договорили и друга последица при прекратяване на договора – неустойка за периода след датата, на която е трябвало да бъде върната лизинговата вещ, подкрепя разбирането на съда, че на осн. чл.9 ЗЗД страните са свободни да уговорят всички права и задължения, както по време на действие на договора, така и във връзка с неговото прекратяване. Кредиторът не е ограничен в избора си кои свои права, в каква последователност и спрямо кой длъжник да реализира в хипотезата на прекратяване на договора.  

Следователно на осн. чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на посоченото задължение от когото и да е от длъжниците , вкл. и от Х.К..   

Ирелевантно е възражението на въззиваемата страна по отговора на въззивната жалба, че след като той не е получил държането на лекия автомобил, а това е ЕООД / на който е управител и едноличен собственик на капитала/, не може и да го върне. При поемането на солидарна отговорност от няколко длъжника е без значение мотива, поради който конкретно се прави изявлението от всеки един от тях. Вътрешните отношения между съдлъжниците не обвързват и не могат да се противопоставят на кредитора. Солидарната отговорност е вид лично обезпечение и то служи да гарантира кредитора, че ще получи изпълнение на дължимата престация, тъй като може да се обърне за нейното изпълнение срещу повече от един длъжник. Още повече, че в случая не се спори и се установява от удостоверение за приемане от 23.06.2009г., че процесният автомобил е предаден на лизингополучателя, чрез неговият управител , който едновременно с това е и солидарен длъжник като физическо лице по договора за финансов лизинг.

Следва да се отбележи , че съгласно договора за наем с трето лице държането на автомобила се осъществява за „Х.-2”ЕООД / наемодател/ от това трето лице / наемател/. Не е налице отчуждаване, погиване или липса на вещта. 

Поради което предявеният иск по чл.345 , ал.1 ТЗ следва да се уважи и обжалваното решение да се отмени като се осъди ответникът Х.К. да предаде на въззивника държането на процесната движима вещ – лек автомобил, дължимо солидарно с ответника „Х.-2”ЕООД.

В полза на въззивника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1520лв. – държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 88/17.01.2014г. по т.д. № 541/2013г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен искът на „И.а.” ЕАД срещу Х.М.К. с правно осн. чл.345, ал.1 ТЗ за предаване държането на лек автомобил марка Mercedes Benz, модел ML 550, шаси № 4JGBB72EX9A444090, двигател № 27396330262279, рег. № ХХХХХХХ, като неоснователен, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Х.М.К. ЕГН ********** *** да предаде на  „И.а.” ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.София, ул. „Цариградско шосе” № 135А, представлявано от изп.директор Атанас Ботев, държането на лек автомобил марка Mercedes Benz, модел ML 550, шаси № 4JGBB72EX9A444090, двигател № 27396330262279, рег. № ХХХХХХХ, дължимо солидарно с лизингополучателя „ХОСЕ 2” ЕООД / в несъстоятелност/ , ЕИК ХХХХХХХХХ при прекратяване на договор за финансов лизинг от 22.06.2009г., на осн. чл.345,ал.1 ТЗ.

ОСЪЖДА  Х.М.К. ЕГН ********** *** да заплати на  „И.а.” ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХ, гр.София, ул. „Цариградско шосе” № 135А, представлявано от изп.директор Атанас Ботев, сторените от последното разноски пред настоящата инстанция в размер на 1520лв., на осн. чл.78 , ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: