Р Е Ш Е Н И Е

№   115/ 11.05.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.04.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 147 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от „Център груп”ООД с представляващ Ж.Ц.Д. и от Ж.Ц.Д., чрез процесуален пълномощник–ответници по т.д. № 330/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което предявеният  от „Уникредит Лизинг”ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен като е прието, че ответниците, в условията на солидарност дължат на ищеца сумата от 30 558,86евро,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-19.09./2014год. до окончателното й изплащане и с което са осъдени да заплатят извършените разнески направени по заповедното и исковото производство.

Считат решението за неправилно- постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, по изложени подробни съображения.

Основните са срещу извода на съда, чрез който е приел за неоснователни възраженията на ответниците, че записа на заповед № 81408/05.02.2008год. не е надлежно предявен в рамките напосочения в чл.487 ал.1 ТЗ и в самия документ срок от издаването, респективно, че менителничния иск е погасен по давност. Излагат се също съображения, чрез които се оспорва надлежното връчване на нотариалните покани, понеже не съдържат реквизитите на чл.502 ал.1 ТЗ. В допълнение се сочи, че исковете са неоснователни и поради погасяване на твърдяните вземания по договора за финансов лизинг, поради изтекла погасителна давност.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

 Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната  жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез представено писмено становище от въззивнитe страни.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Уникредит Лизинг” ЕАД ЕИК 121887948 със седалище и адрес на управление гр. София, с която срещу „Център Груп”ООД ЕИК 103774870 и Ж.Ц.Д., чрез която e предявен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване спрямо ответниците съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №11828/2014г. на Варненски районен съд, заповед за изпълнение №6002/23.09.2014г., за сумата 30 558,86евро по запис на заповед № 81408 издаден на 05.02.2008г. в гр. Варна. Твърди се от ищеца, че на 07.08.2008г. с ответника „Център груп”ООД, представлявано от Ж.Ц.Д. са сключили Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство, като на 14.02.2008год. с ППП лизинговия обект е предаден на лизингополучателя. Лизингополучателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите суми в срок, поради което лизингодателят е отправил Нотариална покана  рег.№ 989/24.02.2010год. по описа на н-с Е.Д., връчена на лизингополучателя на 01.03.2010год., чрез която са дали срок за изпълнение на задълженията за плащане на дължимите суми и са посочили, че при неизпълнение, договорът се счита за развален. Като обезпечение на ДФЛ от ответника „Център груп”ООД гр.Варна, представлявано от Ж.Ц.Д. е бил издаден запис на заповед за № 81408/05.02.2008год. за сумата от 74 695,78евро, платим на предявяване  в срок до 49 месеца от издаването му. Същият е бил авалиран от втория ответник Ж.Ц.Д.. Твърди се, че с нотариални покани на н-с С.С., връчени на: 27.04.2012г.-на издателя и на 10.05.2012год.-на авалиста, записът на заповед е бил предявен на длъжниците, но задължението по записа на заповед не е било заплатено. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, претендирайки плащане на сумата 30 558,86 евро, представляваща неиздължена част от ЗЗ. По повод оспорването от длъжниците по реда и в срока на чл.414, ал.2 от ГПК на задълженията ищецът предявява в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск за установяване съществуването на вземането му по оспорената заповед за изпълнение.

Ответниците чрез процесуален представител оспорват предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърдят, че издадения запис на заповед не им е надлежно предявен в рамките на посочения срок. Върху ЗЗ не е удостоверено предявяване на издателя поради което вземането не съществува, вземането по ЗЗ е погасено по давност на осн. чл.531 ТЗ. Относно каузалното правоотношение-възраженията са, че не е настъпила предсрочна изискуемост и не са уведомявани за едностранното прекратяване на договора. Позовават се на изтекла в тяхна полза погасителна давност по вземанията по ДФЛ. Същите възражения се поддържат и във въззивната жалба.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че „Уникредит Лизинг”ЕАД  ЕАД на 07.08.2008г. с ответника „Център груп”ООД, представлявано от Ж.Ц.Д. са сключипи Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 81408/07.02.2008год., като на 14.02.2008год. с ППП лизинговия обект е предаден на лизингополучателя, като по този начин ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Лизинговата цена на МПС е определена на 178 028,19лв. и същата е следвало да бъде изплатена до 06.03.2012год. /чл.3 пр.1 от ДФЛ/, на 48 лизингови вноски, при встъпителна вноска в размер на 31 936лв. Като обезпечение на ДФЛ от ответника „Център груп”ООД гр.Варна, представлявано от Ж.Ц.Д. е бил издаден запис на заповед за № 81408/05.02.2008год. за сумата от 74 695,78евро, платим на предявяване  в срок до 49 месеца от издаването му. Същият е бил авалиран от втория ответник Ж.Ц.Д..

Лизингодателят с Нотариална покана  рег.№ 989/24.02.2010год. по описа на н-с Е.Д., връчена на лизингополучателя на 01.03.2010год. /чрез упълномощено лице М.Ч./, е поканил лизингополучателя в тридневен срок да заплати целия размер на дълга по договора в размер на 96 865,32лв., като е посочил, че при неизпълнение, договорът да се счита едностранно за развален.

С нотариална покана № 52, т.І. рег.№ 756 на н-с С.С., лично връчена на Й. Д. А.  -управител на издателя „Център груп”ООД на 27.04.2012г. „Уникредит лизинг”АД е предявило за плащане издадения Запис на заповед № 81408/05.02.2008год. с покана незабавно да бъде платена дължимата по него сума: С нотариална покана № 53, т.І. рег.№ 760 на н-с С.С., връчена на 10.05.2012год. по реда на чл.47 ГПК на Ж.Ц.Д. в качеството му на авалист, „Уникредит лизинг”АД е предявило за плащане издадения Запис на заповед № 81408/05.02.2008год. с покана незабавно да бъде платена дължимата по него сума.

По заявление от 19.09.2014год. на „Уникредит лизинг”ЕАД по ч.гр.д. № 11828/2014год. ВРС е издал заповед за изпълнение №6002/23.09.2014г., срещу длъжниците „Център груп”ООД и Ж.Ц.Д. за солидарно заплащане на сумата 30 558,86евро по запис на заповед № 81408 издаден на 05.02.2008г. в гр. Варна на основание чл.417 т.9 ГПК. Според неоспореното заключение на тройната ССЕ, към 05.03.2010год., общия размер на всички задължения по договор за финансов лизинг е 86 281,40лв., а към 19.09.2014год.-датата на подаване на заявлението, същите възлизат  на 100 521,26лв.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК., като предмет на въззивното  производство е установяване на дължимост на сумата от  30 558,86 евро представляваща неиздължена част от дължима главница по запис на заповед, издаден на 05.02.2008 год. с падеж на предявяване за плащане до 49 месеца от издаването, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на заповедния съд  - 19.09.2014г., до окончателното й плащане. Издател на ценната книга е „Център груп” ООД, съответно поемател – „Уникредит Лизинг”АД. Физическото лице Ж.Ц.Д. е  положил подпис на лицевата страна на записа, в качестовото си на авалист, поради което е задължен по ефекта в качеството на поръчител. Записът на заповед съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ и произвежда обвързващо издателя и поръчителя правно действие. Падежът на записа е определен на предявяване -съобразно чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ.  Изявлението, че записът следва да се предяви за плащане до 49 месеца от издаването му е съобразено със разпоредбата на чл. 487, ал.1, изр.3 ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за предявяването на записа, респ. определеният срок има обвързващо действие спрямо кредитора по ефекта.  По делото е удостоверено  предявяване на записа спрямо издателя „Център груп” ООД на 27.04.2012 год. /чрез управителя Й. Д./ и на авалиста Ж.Ц.Д.  на 10.05.2012 год. /на  основание чл.47 ал.5 ГПК-с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомление, по чл.47 ал.1 ГПК на постоянния и настоящ адрес, съгласно извършена справка  в НБД „Население”. Предявяването е осъществено чрез нотариални покани - допустим способ за предявяване на записа на заповед по арг. от чл. 592, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че поканата за плащане не е връчена лично на авалиста Ж.Ц.Д. не засяга редовността на връчването по арг. от чл. 47 ГПК, към който изрично препраща чл. 50 ЗННД. Не се оспорва, че уведомлението е залепено и пуснато в пощенската кутия на постоянния и настоящ адрес на авалиста Ж. Цаанков Д., поради което същото следва да се приеме за редовно връчено, в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК. Относно направеното възражение по чл.514 от ТЗ, поради пропускане на срока за предявяване на ЗЗ в рамките на посочения в чл.487 ал.1 ТЗ и в самия документ /до 49 месеца от издаването/.  Следва да се отбележи че процесният запис включва изрична уговорка „без протест”, която дерогира приложимостта на правилото на чл. 496 ТЗ.     Няма спор, че предявяването е осъществено извън рамките на уговорения пролонгиран 49 месечен срок за предявяване на записа. Съгласно чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ приносителят на менителница губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне срока за предявяване на менителница на предявяване. Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът по менителницата - чл. 538, ал. 1 ТЗ, а на основание чл. 485 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Разпоредбите за менителницата се прилагат и за записа на заповед съответно, доколкото са съвместими с естеството му - чл. 537 ТЗ, поради което при пропускане на срока за предявяването му по чл. 487, ал. 1 ТЗ, по силата на чл. 514, ал. 1 ТЗ поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед и неговите авалисти /в този смисъл и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК/.  Предвид изложеното, направуеното възражение е неоснователно.

Относно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на иска за заплащане на сумата по ЗЗ, на основание чл.531 ал.1 ТЗ: Същото е неоснователно. ЗЗ е издаден на 05.02.2008год. с падеж на предявяване до 49 м. от издаването му. След изтичане на 49 месечния срок по  чл. 487, ал. 1 ТЗ, започва да тече три годишния давностен срок по чл.531 ал.1 ТЗ. С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.09.2014 год., давностния срок е прекъснат, поради което менителничното правоотношеине не е погасено по давност.

 Относно възражението за погасяване на вземанията по обезпеченото каузално правоотношение поради изтекла погасителна давност, обусляващо и недължимост на абстрактното задължение:

 Видно от съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 11828/2014год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК, основанието  за издаване на заповедта за сумата от 30 558,86евро, е  парично задължение по запис на заповед № 81408, издаден на 05.02.2008год. Същото основание е посочено и по иска с правно основание чл.422ГПК. Следователно, искът за установяване задължението за заплащане на главницата черпи своето основание от менителничното вземане, което е независимо от каузалното правоотношение. Следва да се има в предвид, че двете отношения-каузалното и менителничното съществуват паралелно и независимо едно от друго, поради което кредиторът разполага с право на избор по кое от основанията да претендира вземането си. Или, същият разполага с различни искове по основание, по които давността по всеки от исковете е различна. Следователно, погасяването по давност на вземане по каузалното правоотношение не влияе на менителничното вземане. С оглед на изложеното, погасяването на вземане по каузалното правоотношение, не влияе и е ирелевантно относно иска, произтичащ от менителничното отношение между страните. Следователно, не е налице основание за погасяване на задължения, на основание погасяването им по каузалното правоотношение. Предвид изложеното, възражението е неоснователно и се оставя без уважение.

В подкрепа на направения извод, следва да се отбележи и следното: Изтичането на давностния срок не погасява материалното право на вземане ( арг. от чл. 103, ал. 2 и чл. 118 ЗЗД), а погасява само правото на съдебна защита на същото. Дори и да е изтекъл давностния срок по каузалната сделка, ако вземането по ценната книга не е изсрочено по давност, кредиторът ще може да упражни принудително обезпечените с издаването й права, чието основание остава извън менителничния ефект. Именно така в пълен обем ще се прояви и гаранционния характер на запис, по който издателят е уговорил продължен срок на предявяване, покриващ целия период на договора, включително и времето, през което може да тече давност за каузалните задължения. Относно направените възражения от авалиста Ж.Ц.Д., следва да се има в предвид и следното: С правилото на чл.485 ал.2 ТЗ е уреден самостоятелния характер на авала и не съществува спор в съдебната практика и доктрината, че менителничното поръчителство е уредено като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, като това задължение е независимо от дълга, който обезпечава.  Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължения се обезпечава би могъл да направи. В този смисъл е и дадения отговор в постановеното по чл.290 и сл. ГПК решение № 17 от 21.04.2011год. по т.д. № 213/2010год. на ВКС ІІ т.о., според който не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Изключението е, при недобросъвестност на приносителя /напр. при извършено погасяване на задължението по каузалното правоотношение, да се търси плащане по ЗЗ от поръчителя/, или ако самият авалист е страна по каузалната сделка. В настоящият процес не са налице посочените изключения, поради което следва да се направи извод, че направените от въззивника Ж.Ц.Д., в качеството му на авалист по процесния ЗЗ възражения са  неотносими и следва да се оставят без разглеждане.

Предвид изложеното, съдебния състав намира за доказан иска по чл.422 ГПК в предявения размер от 30 588,86 евро, която се дължи ведно със законната лихва, считано от 19.09.2014год. –датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: В полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция е наведено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемата страна в размер на 2 787,60 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на 2 292,28 лева /чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20014 год. /. Предвид обстоятелството, че  процесуалният представител е регистриран по ЗДДС и с оглед изричната норма на пар.2а ДР на Наредба № 1/09.07.20014 год. върху присъденият минимален размер на възнаграждението следва да бъде начислен ДДС, който при цитираната по-горе данъчна основа възлиза на 458,46 лева. Следователно – уговореният и заплатен хонорар не надхвърля минималния такъв и не подлежи на намаляване поради прекомерност при условията на чл. 78, ал.5 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                             

                                              Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1029/30.12.2015 год., постановено  по т.д.№ 330/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „Център Груп” ООД, ЕИК 103774870, със  седалище  и адрес  на управление  гр. Варна, р-н «Одесос», ул. «Котел» № 6, представлявано от Ж.Ц.Д., и Ж.Ц.Д., ЕГН, **********, с адрес ***, р-н «Одесос», ул. «Котел» № 6, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на «УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ» ЕАД – София, ЕИК 121887948 сторените във въззивното производство разноски в размер на 2 787,60 лв.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.